Р Е Ш Е Н И Е
№…..…/01.03.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLVI състав, в открито
съдебно заседание, проведено на десети февруари две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕНИЦА ДОБРЕВА
при участието
на секретаря Росица Чивиджия, като
разгледа докладваното от съдията гр.д. № 3584 по описа
за 2020 година на Варненския районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
образувано по предявен от В.Д.П. ЕГН ********** срещу П.С.П., ЕГН **********
иск с правно основание чл.124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в
отношенията между страните, че ищцата е собственик на апартамент с
идентификатор 10135.3512.1.4.26 по кадастралната карта и кадастралните
регистри на гр.Варна, одобрени със Заповед 18-64/16.05.2008г., находящ се в гр.Варна, блок 106, вх.4, етаж 4 с
площ 58,51 кв.м., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения и
припадащото се избено помещение№ 71, ведно с припадащите се идеални части от
общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, по силата
на давностно владение в периода от 1997г. до 2020г.
В исковата молба се
твърди, че страните са бивши съпрузи по силата на сключен граждански брак
на 07.05.1978г., прекратен през 2008г. Твърди се, че процесният
имот е придобит от ответника през 1977г. по силата на договор за
покупко-продажба. Твърди се, че считано от 1997г. ответникът се е установил
трайно в САЩ, като се е връщал в страната само за по няколко месеца през
лятото. Твърди, че собствеността върху имота ищцата е придобила по силата на
упражнявано явно и необезпокоявано давностно владение
в периода от 1997 г. до 2020 г. Навежда се, че през посочения период ищцата е
обитавала имота, влагала е средства в него, заплащала е данъци. Ищцата е
заявявала многократно пред ответника и техни близки, че имотът е нейн. Ответникът не се е противoставял
на упражняваното владение. По изложените съображения се настоява за уважаване
на така предявения иск. Претендират се разноски.
С отговора на исковата молба ответникът оспорва иска. Оспорва
твърденията, че ищцата е упражнявала фактическа власт с намерение за своене. Поддържа, че ищцата е била допусната в имота от
собственика, тоест от ответника. Оспорва ищцата да е демонстирала
промяна на намерението, с което упражнява фактическа власт върху имота. Оспорва
ищцата или нейни близки да са участвали в заплащането на продажната цена и данъците
за имота. Настоява за отхвърляне на иска.
В съдебно заседание
страните лично и чрез процесуалните си представители поддържат становищата си
по спора.
Ответникът е депозирал
подробни писмени бележки, в които е доразвил правните си доводи по спора.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното от фактическа
страна:
Не спорно по делото, а и
се установява от удостоверение за сключен граждански брак № 065476 от
7.05.1978г., издаденo от длъжностно лице по гражданско състояние при Община Варна, че
страните по делото В.Д.П. и П.С.П. са съпрузи.
От удостоверение рег. № АУ07160ВН/ 20.07.2018г., издадено от
Община Варна се установява, че сключеният между В.Д.П. и П.С.П. граждански брак № 240А/07.05.1978г.
в гр.Варна е прекратен с влязло в сила
решение № 2007D
2930 на
Окръжен съд Кук, Щатa Илинойс- САЩ, признато с решение № 1185/27.03.2018г. на Кмета на
Община Варна.
Видно от договор за
покупко-продажба на жилище по реда на чл. 117 ЗТСУ от 31.05.1977г., сключен
между Стопанска дирекция“ Изграждане на населени места“ и П.С.П., последният е
придобил право на собственост върху новопостроено жилище № 71, находящо се в жилищен блoк № 106,
вход № IV, етаж четвърти, построен върху държавна земя в комплекс „Георги Петлешев“, състоящо се от две стаи, кухня и сервизни
помещения с площ 58,51 кв.м, застроена площ, заедно с припадащото се избено
помещение № 71 и 0,6069 % идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху дворното място. Между страните няма спор, а и от
приложената на л. 10 от делото скица от кадастралната карта, се установява, че
имотът е идентичен с процесния.
По делото са представени
удостоверение за постоянен и настоящ адрес(л. 103 и л.104), от които е видно,
че П.С.П. има постоянен и настоящ адрес ***.
Видно от приобщеното
гр.д.№409/2019г. по описа на ВРС, производството е образувано по искова молба на В.Д.П. срещу П.С.П. с правно основание чл. 34
от ЗС за делба за недвижим имот- апартамент с идентификатор
10135.3512.1.4.26 по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. Варна,
одобрени със Заповед 18-64/16.05.2008г., находящ се в
гр. Варна, блок 106, вх.4, етаж 4 с площ 58,51 кв.м. Видно от
приобщената искова молба ищцата не е се позовала на конкретно придобивно основание.
Свидетелят Мария Ванкова
Григорова, чиито показания съдът кредитира като непосредствени и
незаинтересовани, познава В.
от детските си години, а П. - от запознанството му с В.. Свидетелката познава процесния имот като семейно жилище на страните по делото и
го описва детайлно. След като П. заминал за щатите през 1997 г. ищцата останала
да живее в жилището. За свидетелката било ясно, без въпросът да е обсъждан, че
това е жилището на ищцата, тъй като В. нямала друго жилище. При връщанията си в
страната, които според свидетелката са били почти ежегодни(вкл. след 2007г.), П.
***, но за апартамента, включително зя ремонтите се е
грижела В.. Последната не е препятствана по какъвто и да било начин да живее в
жилището. В последните три години свидетелката разбрала за развода между
страните. До 2019г. П. не е проявява претенции към бившата си съпруга.
Свидетелката Янита Грудева познава
ищцата от 2004г. и знае, че тя има жилище в гр.Варна,
кв. Младост бл. 106. Ищцата е заплащала на касата на банката, в която двете
работят данъци, такси за битови отпадъци, ел. енергия, вода, топлофикация за
жилището. В. е теглила заем, за да извърши ремонт на жилището. П. отказвал да предостави финансова помощ, тъй
като жилището било нейно/ на ищцата/. От Виржиния свидетелката знае, че
апартаментът е собствен на
съпруга й и че там ищцата е отгледала децата си. Свидетелят сочи, че от 1997 г.
П. не живее в страната, но си идва за един два месеца през годината и тогава
живее в жилището в кв. Младост. След 2018г. П. е обитавал жилището на родители
си в същия квартал.
Свидетелят Николай Христов Трошев познава П. и В. от времето, в което е работил заедно с
ответника. Знае от П., че последният има собствен апартамент в Младост. След
заминаването си през 1997г. за Америка, П. се е връщал в България няколко пъти.
Когато се е връщал, отсядал в апартамента в Младост. Свидетелят не знае някой да
се оспорвал собствеността на П.. Апартаментът е закупен от ответника още като
курсант в Морско училище.
Свидетелят Стефан Велков С., чиито показания съдът кредитира като непосредствени и
незаинтересовани, се познал с П.П. в
Съединените щати през 2000г. Прекарали заедно
около 15 години в Чикаго. В последните 5 години и двамата с П. живеят в
България и поддържат връзка. Свидетелят знае, че П. ***. След като двамата се преместили в България често вземал с колата
си ответника от апартамента му. От Америка П. изпращал средства за поддръжката
на имота на съпругата си В., като г-н С. е придружавал ответника в банката,
когато е изпращал пари. Докато живеел в щатите П. се връщал в България всяка
година, а понякога и по два пъти
годишно. В България П. отсядал в неговия апартамент при съпругата си,
правил е подобрения в имота. В. не е заявявала, че този апартамент не е на П.,
а е неин. Свидетелят не знае за претенции на В. към имота на П... През 2016,
2017 и 2018 г. П. се е връщал в България.
Гореизложената
фактическа обстановка обуславя следните правни изводи:
По делото ищецът твърди да е придобил
вещни права върху процесния имот въз основа на упражнявано давностно
владение в периода от 1997г. до 2020г. Доколкото страната не основава владението си на
годен да прехвърли правото на собственост акт- правна сделка, съдебно решение
или административен акт, за да породи правните последици на придобивната давност, е необходимо ищецът да е установил и
упражнявал фактическа власт върху имота с намерение за своене
най малко десет години (чл. 79, ал. 1 от ЗС), като владението му следва да е
постоянно, непрекъснато, несъмнено, спокойно и явно. Тъй като ответникът
е собственик на имота по силата на оригинерно придобивно основание-
договор за покупко-продажба 31.05. 1977 г., той няма задължения да осъществява
владение върху имота, нито да го поддържа и стопанисва по какъвто и да било
начин, каквито доводи са развити от ищцовата страна.
Правото на собственост не се погасява, поради неупражняване на някое от
правомощията от съдържанието му, а може да се загуби поради придобиването му от
друго лице по някой от установените в чл. 77 от ЗС способи. Ето защо ответникът
не следва да доказва, че е упражнявал правомощието си да владее имота, а ищецът
е този който носи тежест да установи, че е осъществявал владение.
Същевременно ответната
страна се позовава, че фактическата
власт, която ищцата е упражнявала е с оглед допускането й в имота от П.С., с когото ищцата е била в брачна връзка.
Тоест позоваването е на осъществяване на търпими действия
от страна на ищцата.
В решение № 483 от
11.12.2012 г. на ВКС по гр. д. № 493/2012 г., I г. о., на ВКС е разгледан
въпросът какво представляват търпимите действия. Прието е, че това са
фактически състояния, при които се извършват действия спрямо вещ, без те да
произтичат от договор със собственика или владелеца, а се извършват с тяхно
съгласие като търпими, т.к. почиват на близки приятелски или други лични
отношения. Търпими според
правната теория са всички онези
действия, които не представляват
според обстоятелствата безпокойство за собственика или владелеца на
един недвижим имот и за които
може да се
допусне, че той би търпял
да се извършват
само поради обикновена любезност, добронамереност, гостоприемство или по силата
на лични отношения и поради това да се
смятат за извършени с неговото съгласие. Пример за такива
действия е когато някой разреши друг
да се настани
временно да живее в неговата къща Проф. Петко Венедиков,
Ново вещно право, Сиби 1995 г., т. 29, стр. 45.
За
да се определи
дали действието, което едно трето
лице упражнява върху един чужд
имот са търпими, е нужно е да
се има предвид,
както волята на лицето, което
упражнява действието, така и волята на
собственика/владелеца, върху имота на
когото се извършва. Квалификацията
на упражняваната от ищеца фактическа власт като държане
или като търпими действия се извършва въз
основа на фактите, довели до установяване на фактическата власт от ищеца ( в
този смисъл е Решение 122/3.12. 2020г. по гр.д.3549/2019 г., в което разгледан
въпроса за вида на фактическата власт, упражнява от фактически съжител на
собственика на имота).
За да
промени държането във владение държателят
трябва да демонстрира промяна в намерението за своене на имота,
която открито да демонстрира спрямо собственика (Решение № 196/18.03.2019г. по гр.д. № 137/2018г.на ВКС,
Първо ГО, Решение № 291/9.08.2010 г. по гр.
д. № 859/2009 г. на II ГО на
ВКС, Решение № 270/20.05.2010 г., постановено по гр. д. № 1162/2009 г. на II ГО.) Тези
разсъждения се отнасят и за търпимите
действия – лицето, което ги осъществява,
следва да демонстрира по отношение на собственика
настъпилата промяна – че започва да
осъществява фактическа власт с намерение за своене на
имота- Решение №
196/18.03.2019г. по гр.д. № 137/2018г.на ВКС, Първо ГО.
В случая както
от твърденията на ищцата в исковата
молба, така и от показанията на ангажирания от нея свидетел Мария
Григорова, се установява, че В.П. установила фактическа власт върху апартамента след
сключването на граждански брак с П.П. през 1978г.
Посоченият факт сочи, че ищцата е установила фактическа власт върху
имота не като владелец, а при условията на търпими действия. Това е така, тъй
като В.П. е била допусната в имота с
оглед брачната си връзка и следващите от нея лични отношения с ответника. Независимо от обстоятелството,
че ответникът се е установил да живее и работи
в САЩ и последвалото
прекратяване на брачната връзка през 2008г. (за което ищеца според показанията
на св. Мария Григорова и Янита Грудева е разбрала едва преди 2-3 години), това
не е довело до промяна на основанието, на което г-жа П. е упражнявала фактическата власт. Основание може да бъде
променено само чрез осъществяване на факти, водещи до установяване
на владение, тоест при
промяна на намерението, с което се осъществява фактическа власт чрез отричане правото
на собственост на ответника и демонстриране на това отричане пред
него. Такива факти по
делото не са установени. Никой от разпитаните по делото общо
четирима свидетели не посочи ищцата с поведението си да е отричала правата на П.П. по отношение на процесния
имот. Тъкмо напротив и четиримата свидетели споделиха, че г-н П. след
установяването си в Съединените щати през 1997г. ежегодно- поне до 2014- 2016г.
се е връщал в България, като при престоя си е оставал именно в спорния имот.
Няма данни ищцата да се е противопоставяла на престоя на бившия си съпруг в
имота или да извършвала други фактически или правни действия, които да навеждат
на извод за промяна в намерението, с
което г-жа П. е упражнява фактическа власт. Заплащането на местни данъци за
имота и извършването на ремонтни дейности не сочат на подобен извод. Ремонтните
дейности не демонстрират намерение за своене. Подобни
дейности обичайно се извършват с оглед поддържането или подобряването на вещта
от лицето, което пряко експлоатира имота и има интерес същия да е годен за
обитаване, съответно да бъде приятно място за живеене. Не е необходимо това
лице непременно да е собственик или владелец на вещта, тъй като поддържането на
вещта е обичайно за сметка на ползващия,
който би могъл да е държател или лице, осъществяващо търпими действия, както в
случая. Отделно от това от показанията на свидетеля С., които съдът кредитира
като преки, непосредствени и кореспондиращи
на писменитедоказателства за извършени преводи(л. 141
и сл.) се установява, че П.П. е изпращал на съпругата
си средства за имота. Свидетелят С. има преки впечатления за този факт, тъй
като е придружавал ответника при посещенията му в банката във връзка с
преводите. За разлика изнесеното от св. С., показанията на свидетеля Грудева за
това, че П.П. е отказвал да изпраща средства за имота
са опосредени и базирани на споделено от самата ищца.
Съдът приема, че ищцата не само не е
демонстрирала спрямо собственика промяна в субективното си отношение към вещта,
но поведението й сочи тъкмо обратното-признаване на правата на ответника.
Предявявайки иска за делба по гр.д.№ 409/2019г. по
описа на ВРС и поддържайки, че
заедно с П.П. са съсобственици при равни квоти,
ищцата практически е признавала правата на ответника по отношение на делбения имот. Без знание е в тази връзка, че
производството по гр.д.№409/2019г. по
описа на ВРС е прекратено,
поради десезирането на съда. Прекратяването на производството
заличава с обратна сила процесуалното действие по подаване на исковата молба,
но не се отразява върху извършеното от ищцата признание на неизгоден факт,
извършено пред държавен орган. Нещо повече в сезиралата съда искова молба по
иска за делба ищцата не е заявила собствени права върху имота. Влагането на
средства в покупката на имот, придобит от друго лице не представлява допустим придобивен способ съгласно чл. 77 от ЗС. Твърдения за давностно
владение не са наведени в молбата.
Виждането на свидетеля Мария Ванкова, че ищцата е
собственик на имота е ирелевантно от доказателствена гледна точка. Правен извод е дали са налице
елементите от фактическия състав, от които възниква спорното материално право. Предмет на доказване в процеса са релевантни за
спора факти, чрез допустимите доказателствени средства,
а изводите за тези факти се извършва не
от свидетелите, а от съда въз основа на преценката за доказателствената
сила и доказателствената стойност на събраните
доказателства. В случая, както се посочи по-горе свидетелят Ванкова не изнесе факти, сочещи
намерение за своене от страна на ищца, съответно
нейното убеждение, че ищцата е собственик е субективно и вероятно се основава
на знанието й, че В. обитава имота от
много години като съпруга на собственика.
С оглед на изложеното, съдът приема, че ищецът не установи по делото да е
осъществявала владение по отношение на процесния
имот. Дори да се приеме, че с предявяване на иска за делба е демонстрирал
промяна в субективното си отношение към вещта, периодът на владение не
е достатъчен за да бъде трансформирано владението съгласно чл. 79,ал. 1 от ЗС.
Исковата претенция се явява неоснователна и подлежи на отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора и на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се следват сторените
по делото разноски за адвокатско възнаграждение. Ищецът е релевирал
възражение за прекомерност на адвокатски хонорар, на осн.
чл. 78,ал.5 от ГПК. За да се произнесе по възражението съдът следва са
съпостави заплатеното възнаграждение с дейсвителната
правна и фактическа сложност на производството. В случая заплатеното от ответника
възнаграждение за процесуално представителство възлиза на 3600 лева съобразно
приложения договор за правна защита и съдействие от 07.12.2020г. и надвишава
два пъти минимуа по чл. 7, ал.2, т. 4 от Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения ( 1637,55 лева). На свой ред производството се харктеризира със средна фактическа и правна сложност.
Същото е протекло в едно открито съдебно заседание, в което са разпитани
четирима свидетели. Експертизи не са допускани по делото. При това положение,
държейки сметка за баланаса между дължимото
възнаграждение и сложността на делото, съдът намита,
че на ответника следва да се определи възнаграждение в размер на 2000 лева.
Водим от горното, съдът
Р
ЕШ И:
ОТХВЪРЛЯ
предявения от В.Д.П.
ЕГН ********** против П.С.П., ЕГН ********** иск с правно основание чл.124, ал.
1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че В.Д.П. ЕГН **********
е собственик на недвижим имот с идентификатор 10135.3512.1.4.26 по
кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Варна, одобрени със Заповед
18-64/16.05.2008г., представляващ апартамент, находящ
се в гр.Варна, блок 106, вх.4, етаж 4 с площ 58,51 кв.м., състоящ се
от две стаи, кухня и сервизни помещения и припадащото се избено помещение№ 71,
ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и от правото
на строеж върху дворното място, по силата на давностно
владение в периода от 1997г. до 2020г.
ОСЪЖДА В.Д.П. ЕГН ********** ДА
ЗАПЛАТИ на П.С.П., ЕГН ********** сумата
от 2000 лева, представляваща сторените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение, на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението
подлежи на обжалвне с въззивна
жалба в двуседмичен срок от връчване на съобщението до страните пред Варненски
окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: