Р Е Ш
Е Н И Е
№ 812
гр. Русе, 07.03.2024 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд-Русе, ІХ-състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети февруари
през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
Съдия:
ГАЛЕНА ДЯКОВА
при секретаря Галина Кунчева като разгледа докладваното от съдия Дякова адм. дело № 704 по описа за 2023 год., за да се
произнесе, съобрази:
Производството
е по реда на чл. 38 от Закона
за държавната собственост /ЗДС/ вр. чл. 145 и сл.
от АПК.
Образувано е по жалба на З.Ю. К. с ЕГН ********** ***, чрез процесуален
представител адв.В. Хр.Д. от АК В.Търново
против Решение № 744 от
20.10.2023г. Министерски съвет на Република България за отчуждаване на имоти и
части от имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект
Автомагистрала Русе – В.Търново, участъци Русе –Бяла и обход на гр.Бяла в
частта му, която касае оценката на отчуждени недвижими имоти по реда на чл.34а и
следващите от ЗДС, както следва :
1.имот с идентификатор 53117.20.117 – земеделска територия, нива в
землището на с.Обретеник, Община Борово, област Русе, с площ за отчуждаване
0,164дка, за която е определено обезщетение в размер на 294лв.
2.имот с идентификатор 55720.49.107 – земеделска територия, нива в
землището на с.Пейчиново, общ.Бяла, обл.Русе, с площ за отчуждаване 3,427дка, за която е определено обезщетение в
размер на 1275лв.
3. имот с идентификатор 55720.104.26 – земеделска територия, нива в землището
на с.Пейчиново, общ.Бяла, обл.Русе, с площ за отчуждаване 2,900дка, за която е определено обезщетение в
размер на 1813лв.
В жалбата се твърди, че определените размери на паричните обезщетения са
занижени и несъобразени с нормативните изисквания. Считат, че е приложен
неправилен метод при определяне на средната цена на имотите. Претендират изменение
на размера на обезщетението, като искат същото да бъде увеличено, съобразно
пазарните цени. Претендират се разноски. В с.з. жалбоподателят не се явява и не
се представлява. В писмени бележки и молба чрез процесуалния представител се
поддържа жалбата и се правят доказателствени искания – назначаване на
допълнителна съд.оценителна експертиза.
Ответната страна – Министерският съвет на Република България, в придружителното
до съда, с което е представена административната преписка по издаване на
оспореното частично решение, оспорва чрез процесуалния си представител жалбата
като неоснователна с доводи за законосъобразност на решението на МС в
оспорената част. Изложени са допълнителни съображения в представени становища. Претендира
се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Оспорват заключението по
назначената допълнителна оценителна експертиза, като изтъкват съображения, че
същата не е изготвена по реда, предвиден в Закона за държавната собственост.
Заинтересованата страна - Министърът на регионалното
развитие и благоустройството, чрез процесуален представител гл.юрисконсулт
Пенев, в писмена молба - становище, оспорва жалбата, като излага доводи по
съществото на спора. Представят писм. доказателства във връзка с надлежното
обявяване на започналата процедура по отчуждаване на недвижими имоти по реда на
чл.34а, ал.3 ЗДС. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна - Министърът на финансите, в
представено писмено становище, подадено от пълномощник ст. юрисконсулт Р.
Славчева, оспорва жалбата и моли същата да бъде отхвърлена изцяло като
неоснователна. Претендира присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Заинтересованата страна - Агенция "Пътна
инфраструктура" /АПИ/гр. София, чрез своя пълномощник – юрисконсулт Р.П., излага
доводи за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на решението на МС
в оспорената част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съобразно указанията на съда във връзка с допустимостта на жалбата представят
доказателства кога е връчено оспореното решение на жалбоподателя.
Съдът, след като обсъди събраните по делото
доказателства, приема за установено от
фактическа страна следното:
С решение № 660 на Министерския съвет от 15 септември
2022г. Обект „Автомагистрала „Русе – Велико Търново“ е обявен за национален
обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС и за обект с национално значение по
смисъла на § 5, т. 62 от ДР на Закона за устройство на територията. Със
Заповед № РД-02-15-110 от 10.10.2022г. на
Министъра на регионалното развитие и благоустройството е одобрен проект на подробен
устройствен план за посочения горе обект в землищата на населени места от
обл.Русе, сред които и землищата на с.Обретеник, община Борово, обл.Русе и на
с.Пейчиново, общ.Бяла, обл.Русе. Срещу
обнародваната в бр. 82/14.10.2022 г. на „Държавен вестник“ Заповед с № РД-02-15-110/10.10.2022г. на министъра на
регионалното развитие и благоустройството за одобряване на подробен устройствен
план-парцеларен план за процесния обект, касаещ и землищата на селата Обретеник
и Пейчиново, не са постъпили възражения и същата е влязла в сила на 29.10.2022
г. С писмо изх.№АУ13-8/03.11.2022г. зам.министърът на регионалното развитие и благоустройството
е уведомил председателя на АПИ за влизане в сила на заповедта. С възлагателно
писмо изх.№ 53-00-14574 от 02.12.2022г. инвеститорът
на обекта – АПИ възлага на „Бачовски консулт“ООД гр.Пловдив/избрани след
проведена обществена поръчка/ изготвянето на оценителни доклади, за определяне
на равностойни парични обезщетения, полагащи се при отчуждаването на имоти и
части от имоти, находящи се в землищата на населени места, сред които и с.Обретеник,
община Борово, обл.Русе и на с.Пейчиново, общ.Бяла, обл.Русе за държавна нужда
за изграждане на АМ“Русе – В.Търново“, участък Обход на гр.Бяла от км0+500 до
км 76+040“. При спазване разпоредбите на Глава три, чл.32 от ЗДС от „Бачовски
консулт“ООД гр.Пловдив е изготвен оценителен доклад. Чрез използване на сделки
като пазарни аналози за землището на с.Обретеник за периода 02.12.2021г. до
02.12.2022г. в доклада е определена осреднената цена за 1дка ниви за землището в с.Обретеник в размер на 1781,91лв.
Чрез използване на сделки като пазарни аналози за землището
на с.Пейчиново за периода 02.12.2021г. до 02.12.2022г. в доклада не е
определена осреднената цена за 1дка за землището в с.Пейчиново, тъй като от
оценителите е установено, че само 1сделка от този период отговаря на зададените
критерии на ЗДС, поради което е невъзможно определяне на равностойно парично
обезщетение за засегнатите имоти по реда на чл.32, ал.2 от ЗДС. Приложени са
разпоредбите на Наредбата за реда за определяне на цени на земеделска земя, в
сила от 05.06.1998г., приета с ПМС № 118/26.05.1998г., издадена на основание
чл.36, ал.2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Определените обезщетения за отчуждените недвижими имоти в землището на
.Пейчиново, общ.Бяла били отразени в таблица в Приложение 9.3 от доклада/л.129
и сл. пр./, съдържаща информация за имотите и размера на определеното им
обезщетение.
Въз основа на определените
осреднени цени е изготвена работна таблица, включваща и землищата на селата
Обретеник и Пейчиново.С мотивирано искане изх.№04-16-2280/08.09.2023г. до
Министерството на регионалното развитие и благоустройството /МРРБ/ и Министерството
на финансите/МФ/ по реда на чл.34 от ЗДС АПИ предлагат провеждане на процедура по
принудително отчуждаване на засегнатите имоти – частна собственост в землищата
на населени места, сред които и селата Обретеник и Пейчиново, попадащи в обхвата на одобрения ПУП-парцеларен план.
Предложена е финансова обосновка от министъра
на регионалното развитие и благоустройството, която е одобрена от министъра на
финансите. Според нея средствата, необходими за изплащане на дължимите парични обезщетения на собствениците на
засегнатите имоти – частна собственост, са в размер общо на 1 769 541
лв, които ще бъдат осигурени в рамките
на капиталовите разходи от бюджета за 2023г. на МРРБ, респективно от АПИ. С
доклад от министъра на регионалното развитие и благоустройството и министъра на
финансите е предложено на МС на РБългария да разгледа и приеме предложения
проект за решение за отчуждаване на имоти и части от имоти-частна собственост
за държавна нужда за изграждане на обект Автомагистрала
„Русе – В. Търново“ участъци Русе – Бяла, обход на гр.Бяла в определени
участъци, на територията на община Бяла,
обл.Русе. Докладът е изпратен до МС с писмо вх.№ 104.13-104 от 10.10.2023г.
На основание чл.34а, ал.1, вр. чл. 34б от ЗДС Министерски
съвет издава Решение № 744 /20.10.2023г. за отчуждаване на имоти и части от
имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект
"Автомагистрала" Русе-Велико Търново“, участъци от „Русе-Бяла“ и
обход на гр.Бяла от км 0+500 до км 76 +040“ в участък „Обход на гр.Бяла“ от км
40+071 до км 49+497, от км 55+780 до км 56+372, от км 58+122 до км 59+657, от
км 69+696 до км 70+788, от км 70+788 до км 72+379, от км 72+379 до км
74+741,
от км
74+741 до км 76+040 на територията на Област Русе.
В Приложение към т.1 на издаденото решение, отнасящо се за имотите
от землището на с. Обретеник, общ.Борово, в позиции под № 74 е посочен поземлен имот с идентификатор № 53117.20.117 –
земеделска територия, нива в землището на с.Обретеник, Община Борово, област
Русе, с площ за отчуждаване 0,164дка, за която е определено обезщетение в
размер на 294лв. В Приложение към т.1 на същото решение, отнасящо се за имотите от
землището на с. Пейчиново, общ.Бяла, в позиции съответно : 1/ под № 18 е
посочен имот с идентификатор
55720.49.107 – земеделска територия, нива в землището на с.Пейчиново, общ.Бяла,
обл.Русе, с площ за отчуждаване 3,427дка,
за която е определено обезщетение в размер на 1275лв. 2/под № 49 е посочен имот с
идентификатор 55720.104.26 – земеделска територия, нива в землището на
с.Пейчиново, общ.Бяла, обл.Русе, с площ за отчуждаване 2,900дка, за която е определено обезщетение в размер на
1813лв. Като собственик на трите имота е посочен жалбоподателят З. Ю.К..
От приложените към жалбата и в преписката НАктове и скици
се установява, че собственик на посочените горе поземлени имоти е
жалбоподателят З.К., както следва :
1.НАкт за
покупко-продажба на земеделски земи, вписан в Служба вписвания гр.Бяла с вх.р.№4255
от 31.07.2006г., акт№123,т13, н.д.№1641, се установява, че жалбоподателят К. е
придобила посевна площ от 5,044дка-поземлен имот/ПИ/ с идентификатор № 020036
по картата на възстановена собственост на с. Обретеник, в местността Меше дюзо.
Приложена е скица на ПИ, издадена на 13.11.2023г. от Служба по геодезия,
картография и кадастър гр.Русе, отнасяща се за поземлен имот с идентификатор № 53117.20.117,
с предишен идентификатор № 020036, видно от която 164кв.м. е предназначена за
територия на транспорта-автомагистрала. Като собственик на имота е посочен
жалбоподателят З.К..
2.НАкт за
покупко-продажба на земеделски земи, вписан в Служба вписвания гр.Бяла с вх.р.№6763
от 06.12.2006г., акт№172,т.22, н.д.№172, се установява, че жалбоподателят К. е
придобила нива с площ от 7дка-поземлен имот/ПИ/ с идентификатор № 049019 по
картата на възстановена собственост на с. Пейчиново, в местността Припека.
Приложена е скица на ПИ, издадена на 13.11.2023г. от Служба по геодезия,
картография и кадастър гр.Русе, отнасяща се за поземлен имот с идентификатор №
55720.49.107, с предишен идентификатор № 049019, видно от която 3427кв.м. е
предназначена за територия на транспорта-автомагистрала. Като собственик на
имота е посочен жалбоподателят З.К..
3.НАкт за
покупко-продажба на земеделски земи, вписан в Служба вписвания гр.Бяла с
вх.р.№1918 от 02.05.2006г., акт№167,т.6, н.д.№1221, се установява, че
жалбоподателят К. е придобила нива с площ от 2,9дка-поземлен имот/ПИ/ с
идентификатор № 104026 по картата на възстановена собственост на с. Пейчиново,
в местността Ялията. Приложена е скица на ПИ, издадена на 13.11.2023г. от
Служба по геодезия, картография и кадастър гр.Русе, отнасяща се за поземлен имот
с идентификатор № 55720.104.26, с предишен идентификатор № 104026, видно от
която всички 2900кв.м. е предназначена за територия на
транспорта-автомагистрала. Като собственик на имота е посочен жалбоподателят З.К..
След указания на съда до АПИ да представят доказателства
кога е съобщено решението на Министерски съвет на жалбоподателя, по делото е
представено писмо с изх.№94-00-12558 от 25.10.2023г. от АПИ до жалбоподателя К.,
с което го уведомяват за отчуждаването на неговия имот в с.Обретеник за
държавна нужда – изграждане на АМ. Представени са писмо с изх.№94-00-12560 и
писмо с изх.№94-00-12561 – двете от 25.10.2023г., изпратени от АПИ до жалбоподателя
К., с което АПИ го уведомяват за отчуждаването на неговите два имота в с.Пейчиново
за държавна нужда – изграждане на АМ. В писмата е указана възможността за
обжалване на решението на МС. Представено е известие за доставяне, видно от
което писмата са връчени по пощата на жалбоподателя на 06.11.2023г. лично.
Жалбата срещу решението на МС е изпратена до
Административен съд Русе по ел.поща на 17.11.2023г., като същата е подадена в
предвидения от закона 14дневен срок за обжалване от връчване на акта.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира, че
жалбата е допустима, подадена в срока за обжалване. Оспорването е от лице,
притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване. По делото е
доказано, че жалбоподателят е собственик на имотите, който са предмет на
отчуждаване. Жалбата е подадена пред
местно компетентния административен съд по местонахождение на отчуждаваните имоти,
предвид разпоредбата на чл.38, ал.1 ЗДС, поради което е процесуално допустима.
По съществото жалбата е основателна по
следните съображения: Предмет на съдебен контрол е Решение на
Министерски съвет на Република България № 744 /20.10.2023 г. за отчуждаване на имоти и части от
имоти – частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект
"Автомагистрала" Русе-Велико Търново“, участъци от „Русе-Бяла“ и
обход на гр.Бяла от км 0+500 до км 76 +040“ в участък „Обход на гр.Бяла“ от км
40+071 до км 49+497, от км 55+780 до км 56+372, от км 58+122 до км 59+657, от
км 69+696 до км 70+788, от км 70+788 до км 72+379, от км 72+379 до км 74+741, от
км 74+741 до км 76+040 на територията на Област Русе. Решението се обжалва в частта,
с която е определен размерът на паричното
обезщетение за отчуждените
три поземлени имота, собственост на З. Ю.К.. Няма спор, че посочените земеделски имоти са собственост на
жалбоподателя, видно от представените и приложени нотариални актове.
Съгласно
разпоредбата на чл. 34а, ал. 1 от ЗДС
отчуждаването на имоти и части от имоти – частна собственост, предназначени за
изграждането на национални обекти, се извършва с решение на Министерския съвет
по предложение на министъра на регионалното развитие и благоустройството и
министъра на финансите. Според § 1 от ДР на ЗДС,
национален обект е обект, определен като такъв със закон, както и подробно
посочени инфраструктурни обекти, определени като национални обекти с решение на
Министерския съвет. По делото няма спор, че „Автомагистрала „Русе – Велико Търново“ е национален обект по смисъла на § 1 от ДР на ЗДС и за обект с национално значение по смисъла на § 5, т.
62 от ДР на Закона за устройство на територията. Компетентен да издаде административен
акт за отчуждаване на имоти за изграждането му е Министерският съвет.
Оспореният административен акт е издаден от оправомощен
за това орган, в границите на неговата териториална
и материалноправна компетентност, по реда предвиден в ЗДС.
Решението
е издадено в изискуемата от закона писмена форма. В него е посочена държавната нужда, за която се отчуждават
имотите, видът, местонахождението и размерът им, стойността на дължимото
обезщетение и собствениците на имотите, поради което са налице
всички реквизити на съдържанието, посочено в
чл.34б от ЗДС. При издаване на
обжалваното решение не е допуснато съществено нарушение на
административно производствените
правила. Спазена е поредността на процедурните
изисквания за вземане му, посочена в чл.34, чл.34а и чл.34б, ал.2 от ЗДС.
В съответствие на чл.33, ал.1 от закона за обекта, за
чиито нужди е извършено процесното отчуждаване, е налице влязъл в сила ПУП - парцеларен план /ПП/, съответно одобрен от Министъра на регионалното
развитие и благоустройството. Отчуждаването
на имотите е предприето в съответствие с
изискванията на чл. 33, ал.2 ЗДС –
за държавна нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, с оглед
влязъл в сила подробен устройствен план за изграждане на национален обект. В чл.32, ал.1 от ЗДС е предвидено, че
имоти и части от имоти, които са собственост
на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за
задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин,
след предварително и равностойно обезщетение. Равностойното парично обезщетение
за имотите, предмет на отчуждаване, се определя в съответствие с
предназначението, което са имали преди влизането в сила на подробния
устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект и за който е
налице влязло в сила разпореждане за допускане на предварително изпълнение, въз
основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в
близост до отчуждавания-чл.32, ал.2 от ЗДС.
Легалната дефиниция на понятието "равностойно
парично обезщетение" е в разпоредбата на § 1а, т. 1 от ДР на ЗДС
– цената на отчуждавания имот или част от имот, определена по реда на този закон. Парично
обезщетение е дължимо само за имота или частта от него, която се отчуждава и то
се формира от оценката на този имот. Предвид разпоредбата на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС
"пазарни цени" са "осреднените цени от всички сделки с имоти за
покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на
собственост срещу задължение за строителство, ипотека – обезпечаваща
покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни
изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки,
с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от
страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане
на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота.
Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по
вписванията по местонахождение на имота са вписани повече от 20 сделки, при
определяне на пазарната цена се вземат предвид последните вписани 20 сделки.
Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. Стремежът на законодателя е да бъде определено справедливо парично
обезщетяване за имота, като по този начин се защитят интересите
на засегнатите собственици и същите бъдат
възмездени парично с цена близка до цената, която биха получили при свободно
договаряне на пазара на недвижими имоти, при отсъствие на каквато и да било
принуда. Съгласно § 1а, т. 4, б. "в"
от ДР на ЗДС, приложим с оглед изискването на чл. 32, ал. 2 от ЗДС
и съотнесен към настоящия случай, "имоти, намиращи се в близост до
отчуждавания" са имотите, които са разположени в едно и също землище в
земеделските територии. Съобразявайки се с тези критерии, АПИ в хода на адм.
производство, е възложила изготвяне на
Оценителски доклад на независим оценител - "Бачовски
консулт" ООД за определяне на равностойно парично обезщетение на поземлените
имоти, предмет на отчуждаване. Въз основа
на експертната оценка на оценителя е
определено обезщетението на база вписани сделки за имоти за периода от 02.12.2021
г. до 02.12.2022 г.,
със сходни характеристики, в землището на съответното
село.
По посочения горе метод е изчислено обезщетението за имота в с.Обретеник,
като размерът
на обезщетението, изчислен по реда на § 1а, т.2 от ДР на ЗДС
е 294лв.
За двата имота в с.Пейчиново този метод е неприложим, тъй като е установено
от изисканите нотариални актове от Служба по вписванията гр.Бяла, че за периода 02.12.2021 г. до 02.12.2022г. не
са налице сделки, които да отговарят на критериите, поставени в ЗДС. По тази
причина обезщетението за тях е изчислено по реда на Наредбата по чл. 36, ал. 2
от ЗСПЗЗ съгласно чл. 32, ал. 3, т. 2 от Закона за държавната собственост и
Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските имоти, като са
определени размери на обезщетението съответно : За имот с идентификатор
55720.49.107 обезщетение в размер на
1275лв. и за имот с идентификатор 55720.104.26 обезщетение в размер на 1813лв.
В хода на
съдебното призводство по искане на страните и за изясняване на
обстоятелствата по делото, съдът е
допуснал съдебно-оценителна експертиза със задача да даде заключение за
пазарната стойност на отчуждените поземлени
имоти. Експертизата е възложена на вещо лице,
което отговаря на изискванията, предвидени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС. Задачата на експерта е да определи размера на
обезщетенията по критериите,
посочени в чл.32,ал.2 от ЗДС, като при липса на пазарни аналози
т. е. ако има по-малко от 2 относими сделки, които са вписани в съответната
Служба по вписванията, отговарящи на законовите критерии, вещото лице следва да
определи оценката на отчуждавания имот по реда на Наредбата по чл. 36, ал. 2 от
ЗСПЗЗ съгласно чл. 32, ал. 3, т. 2 от Закона за държавната собственост и
Наредбата за реда за определяне на цени на земеделските имоти.
Според неоспореното и прието по делото заключение на оценителната експертиза,
стойността на дължимото обезщетение за отчуждените процесни имоти е съответно :
1.за поземлен имот с
идентификатор № 53117.20.117 в землището на с.Обретеник размерът на
обезщетението, изчислен по реда на § 1а, т.2 от ДР на ЗДС е 337,45лв, като е определена пазарна цена
към 02.12.2022г. за 1дка земеделска земя в землището на с.Обретеник в размер на
2057,61лв. Заключението на вещото лице дава оценка в завишен размер
спрямо определената от оценителя в хода на адм. производство за същия визиран
период при ползваните пазарни аналози/оценката в доклада е 294лв/.
2. за поземлени имоти в
землището на с.Пейчиново, общ.Бяла размерът на обезщетението е изчислен по реда
по реда на Наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗСПЗЗ съгласно чл. 32, ал. 3, т. 2
от Закона за държавната собственост и Наредбата за реда за определяне на цени
на земеделските имоти, поради липса на
пазарни аналози. Изчислени са обезщетения съответно : за имот с идентификатор
55720.49.107 обезщетение в размер на
1274,84лв. и за имот с идентификатор 55720.104.26 обезщетение в размер на 1812,50лв. На
основание чл.4, ал.2 от Наредбата началната
цена на земеделските земи в землището на с.Пейчиново е 372,00лв за 1дка. По отношение
на тези два имота заключението на вещото лице съвпада с оценката, определена от
оценителя в хода на адм. производство за същия визиран период, при прилагане на
същия метод.
По искане на жалбоподателя съдът е допуснал и назначил
допълнителна експертиза със задачи:1. да се определи размера на обезщетение за
процесните три имота, като се съобразят разпоредбите на чл.32, ал.2 от ЗДС,
като се ползват сделки, отговарящи на критериите на ЗДС за периода 02.12.2022г./дата
на възлагане на оценката/ до 20.10.2023г./момента на отчуждаването/. 2. При
същите условия да се определи размера на обезщетение за процесните три имота,
като се ползват сделки, отговарящи на критериите на ЗДС за периода 20.10.2022г.
до 20.10.2023г. т.е. сделките една година преди датата на отчуждаването.
По делото е изготвено и
прието заключение на вещото лице, според което : по 1въпрос - за
определяне размера на обезщетението на имота в с.Обретеник, общ.Борово могат да
се използват само две сделки от посочения период, които отговарят на критериите
за определяне на равностойно парично обезщетение по см. на пар.1а от ДР на ЗДС
чрез използване на пазарни цени на имоти, намиращи се в близост до
отчуждавания. Определено е парично обезщетение за поземлен имот с идентификатор
№ 53117.20.117 в землището на с.Обретеник с площ 0,164дка в размер на 393,95лв,
при пазарна цена за периода 02.12.2022г.
до 20.10.2023г. за 1дка земеделска земя в размер на 2402,16лв.
За определяне размера на обезщетението на имотите в с.Пейчиново,
общ.Бяла са използвани три сделки по въпрос 1, като въз основа на тях са
определени обезщетения, както следва: за имот с идентификатор 55720.49.107
обезщетение в размер на 7190лв. и за
имот с идентификатор 55720.104.26
обезщетение в размер на 6084лв., като е определена пазарна цена за 1дка
земеделска земя в землището на с.Пейчиново, общ.Бяла в размер на 2098,09лв.
По въпрос 2: При определяне пазарната цена на имота в
с.Обретеник към датата на отчуждаването са използвани три сделки за периода 20.10.2022г.
до 20.10.2023г., които да отговарят на критериите на ЗДС. Определено е парично
обезщетение за поземлен имот с идентификатор № 53117.20.117 в землището на
с.Обретеник с площ 0,164дка в размер на 372лв, при пазарна цена към
20.10.2023г. за 1дка земеделска земя в землището на с.Обретеник
в размер на 2268,11лв.
За
определяне размера на обезщетението на имотите в с.Пейчиново, общ.Бяла са
използвани същите три сделки, използвани и по въпрос 1, като въз основа на тях са
определени същите обезщетения, като по въпрос 1, както следва: за имот с
идентификатор 55720.49.107 обезщетение в размер на 7190лв. и за имот с идентификатор
55720.104.26 обезщетение в размер на
6084лв., като е определена пазарна цена за 1дка земеделска земя в землището на
с.Пейчиново, общ.Бяла към 20.10.2023г. в размер на 2098,09лв.
С определение съдът е приел по делото заключението
на в.л., което изцяло кредитира, като изготвено от професионалист с
необходимата компетентност и квалификация, съгласно поставената задача. Вещото
лице е изследвало сделките със земеделски земи – ниви в
землищата на двете села, за относимите два периода по предоставените
данни от СВ-гр. Бяла. Ползвало е отговарящите на критериите пазарни аналози, които подробно е описало в
констативната и обстоятелствената част на заключението. Представеното заключение
на в.л., е изготвено по критериите, посочени в чл.32,ал.2 от ЗДС за посочените
периоди, поради което съдът изцяло го възприема и кредитира, въпреки
противопоставянето на ответната страна и заинтересованите страни с мотиви, че изследваните
периоди не са съобразени с разпоредбата на ЗДС.
При така събраните писмени доказателства и
след тяхното обсъждане съдът следва да прецени дали определеното парично обезщетение от административния орган
за отчуждаването на всеки един от процесните имоти се явява законосъобразно и
справедливо.
По отношение поземлен имот с идентификатор № 53117.20.117 в
землището на с.Обретеник, общ.Борово съдът намира, че за нуждите на настоящото производството
следва да има предвид и съдът да се съобрази със заключението на в.л. по
основната експертиза, която, предвид наличие на съответни относими сделки,
отговарящи на критериите на ЗДС и сключени в периода, предвиден от ЗДС,
определя размера на обезщетението за отчуждаване на имота в съответствие с
националното законодателство. Определеното обезщетение от в.л. е максимално
близко както до размера на обезщетението, определен от АПИ, така и до размера
на обезщетението, определен от в.л. в другите два варианта на експертизата. Този
извод е доказателство, че определеният от в.л. размер на процесния имот в
землището на с.Обретеник по основната експертиза е справедлив и обективно
отразява състоянието на пазара на земеделските земи през предвидения от закона
период.По тези съображения съдът намира за неприложимо заключението на в.л. по зададения от
оспорващата страна втори вариант - за
пазарната цена на ПИ към 20.10.2023 г. Това би било в противоречие с §1а, т.2 от ДР на ЗДС,
където е дадено легалното определение за
"Пазарни цени". Въпреки, че този въпрос е зададен към вещото лице,
съдът е длъжен да спази цитираната разпоредба и да не ползва посочената по този
критерий пазарна цена на процесния поземлен имот. По изложените причини съдът
намира, че Решение № 744/ 20.10.2023г. на Министерски съвет на Република България
следва да бъде изменено в частта относно размера на паричното обезщетение за поземлен
имот с идентификатор № 53117.20.117 в землището на с.Обретеник, общ.Борово,
като обезщетението следва да бъде увеличено от 294лв на 337лв.
По отношение на двата поземлени имота в землището на с.Пейчиново, общ.Бяла,
при така установеното, съдът намира, че при определяне на обезщетението
административният орган не е допуснал твърденитe в жалбата нарушения, като е
съобразил изготвянето на оценката с критериите посочени в
разпоредбите на чл. 32,
ал. 2 и § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС и
Наредбата. Оценката е извършена законосъобразно, но видно, при прилагане на
закона са определени размери на обезщетенията, които са многократно занижени,
поради което не отговарят на целта на закона – да представляват справедливо и
равностойно на отнетото право на собственост парично обезщетение. Обезщетение,
което да дава възможност на собственика, ако реши, в същия момент /на
отчуждаването/, на същия географски пазар, да закупи аналогичен имот за
задоволяване на потребностите, които е задоволявал и с отчуждения. Във връзка с
така изтъкнатото обстоятелство съдът следва да се съобрази и с практиката на
ЕСПЧ, която е задължителна за България като страна по Конвенцията, по арг. от
чл. 46 от КЗПЧОС. Член първи от Протокол № 1 към Конвенцията е посветен на
защитата на правото на собственост и § 1 от същия гласи: "Всяко ФЛ или ЮЛ
има право мирно да се ползва от своята собственост. Никой не може да бъде лишен
от своята собственост освен в интерес на обществото и съгласно условията,
предвидени в закона и в общите принципи на международното право." Следва да се съобразим и с Решение от
14.05.2020 г. на ЕСПЧ по делото Костов и други срещу България, по жалба №
66581/2012 г. и № 25054/2015 г., по което дело е установено нарушение на
държавата на чл. 1 от Протокол № 1 към Конвенцията, като изрично е посочено, че
размерът на обезщетението за отчуждената земя трябва да се изчисли въз основа
на стойността на имота към датата, на която собствеността върху него е загубена
/т. 63 и т. 107/. Това разбиране за оценка на имота максимално близо във
времето към момента на отчуждаването е в разрез с изискването на нормата на §
1а, т. 2, изречение първо от ДР на ЗДС, но е в съответствие с целите на закона,
а именно да се получи равностойно обезщетение от собственика на земята. Така
както изисква разпоредбата на чл. 32, ал. 1 от ЗДС и тази на чл. 17, ал. 5 от Конституцията на Република България.В цитираното Решение на ЕСПЧ е посочено, че
следва да бъде присъждано такъв размер на обезщетение, който да е в
съответствие със стойността на отчужденото имущество. При това ЕСПЧ приема, че
е допуснато нарушение на чл. 1 от Протокол 1 от КЗПЧОС, поради това, че не е
била дадена еквивалентна оценка на отчуждените имоти. В своята практика ЕСПЧ
застъпва, че не е налице съразмерност, ако даденото обезщетение не съответства
на пълната пазарна стойност.
При зачитане задължителното тълкуване на ЕСПЧ, за да се гарантира
проявлението на принципа на пропорционалност/между отнетото право и неговата пазарна
оценка/ следва да се приеме, че оценяването на съответния имот следва да се
извършва максимално близо до момента на отчуждаването му, по правилата на чл.
32, ал. 2 от ЗДС във връзка с § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС, като посочения в тази
допълнителна разпоредба 12-месечен срок, който е приложим преди датата на
възлагането на оценката не следва да се прилага, тъй като за този период,
поради липса на регистрирани аналогови сделки за това землище, не може да се
определи пазарна стойност на имотите по реда, разписан в чл.32, ал.2 от ЗДС.
Оценката по реда на наредбата е явно
несправедлива и многократно по-ниска от реалностите на пазара, което води до
оценка на отнетото право, извършена в противоречие с посочените принципи и
тълкувание на чл. 1 от Протокол 1 от КЗПЧОС, дадено в практиката на ЕСПЧ, което
тълкуване е задължително за българския национален съдия.
От изложеното е видно, че е налице противоречие на законовите изисквания
относно определянето на равностойно обезщетение по реда на наредбата с
действителното съдържание на защита на правото на собственост по чл. 1 от
Протокол 1 от КЗПЧОС. Разрешаването на това противоречие е предвидено в чл. 5,
ал. 4 от Конституцията на Република България - международните договори,
ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република
България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези
норми на вътрешното законодателство, които им противоречат. Конвенцията за
защита правата на човека и основните свободи е ратифицирана със закон, приет от
Народното събрание на 31 юли 1992 г. (ДВ, бр. 66 от 1992 г.) и е в сила за
Република България от 7 септември 1992 г. В този ред на мисли следва да посочим
конкретно, че в Решение № 8 от 15.11.2019 г. по к. д. № 4 от 2019 г.
Конституционния съд посочва, че "КЗПЧОС, страна по която са всички
държави- членки на ЕС, е интегрирана в националния правен ред, прилага се пряко
и с предимство пред националните законодателни актове, които й противоречат, и
обвързва националните съдилища и органите на публичната власт. "
Текстовете на Конвенцията следва да бъдат прилагани с оглед възприетото
тълкуване в юриспруденцията на ЕСПЧ.
По изложените аргументи, съдът намира, че определената от ВЛ оценка на
отчужденото право на собственост върху двата имота в землището на с.Пейчиново,
общ.Бяла по втория вариант на допълнителната експертиза по същността си представлява равностойно
парично обезщетение за отчужденото право и това е оценката, която гарантира
съразмерност между отнетото право и присъденото обезщетение. ВЛ е работило с
пазарни аналози в период 12 преди постановяване на Решението на МС или периода
20.10.2022г. до 20.10.2023г. Сделките са за имоти в землището на с.Пейчиново,
сключени са между физически и юридически лица. Оценката е 2 098лв за 1декар,
като съдът намира, че този вариант следва изцяло да се кредитира като обективен
и компетентно изготвен, отговарящ на целите на закона, поради което приема, че
стойността на равностойното парично обезщетение за отчуждаваната част от
имотите е в размер на 2 098лв на декар, или съответно за имот с
идентификатор 55720.49.107 обезщетение в размер на 7190лв., а за имот с идентификатор
55720.104.26 обезщетение в размер на
6084лв. Предвид изложеното Решението на МС в оспорената част по отношение двата
имота в с.Пейчиново е незаконосъобразно, тъй като определеното от
административния орган обезщетение за тези два имота в размер съответно от 1275лв
и 1813лв. и е неравностойно по смисъла на ЗДС. Това налага решението на МС в
тази част също да бъде изменено, като за отчуждените части от двата поземлени
имота се увеличи размера на определените обезщетения.
При този изход на делото,
на основание чл.143, ал.1 от АПК ответникът по делото – МС на РБългария следва
да бъде осъден да заплати на жалбоподателя направените от него в производството
разноски. Същите, съгласно списък, представен с молба с вх.№1162/23.02.2024г.
са поискани в общ размер на 2350,49лв от
които : 10 лв. – внесена държавна такса, 600 лв. - първоначален депозит за вещо
лице, 100лв + 200лв- депозит за допълнителна експертиза, 1200,00лв-адвокатско
възнаграждение и 500лв допълнително заплатено адвокатско възнаграждение. Относно
направените разноски в размер на 910лв за д.т. и експертизи няма спор, че
следва да бъдат възстановени на жалбоподателя от ответника.
Относно заплатеното адв.възнаграждение от страна на жалбоподателя e направено искане същото да бъде заплатено от ответника в размер на 1700лв. По
делото е представено пълномощно/л.7/ от 10.11.2023г. към ДПЗС № 187. По представения ДПЗС № 187/10.11.2023г. е уговорено
възнаграждение в размер на 1200лв, които са платен по банков път, за което има
представено платежно нареждане от 13.11.2023г./л.204/. С молба с вх.№1162/23.02.2024г. е представен
ДПЗС от 21.02.2024г./л.259/ по настоящото дело с посочено доплащане на
адв.възнаграждение в размер на 500лв, с посочено основание чл.7, ал.2, т.3 от
НМРАВ. Сумата е платена по банков път, за което има представено платежно
нареждане от 22.02.2024г./л.261/, като общо заплатеното адв.възнаграждение е в
размер на 1700лв.
В становището на ответника – рег.№ 299/17.01.2024г. е направено възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, което съдът счита за основателно по следните
съображения. Заплащането на адвокатското възнаграждение в настоящото
производство е свързано с материалния интерес по делото, определен според
размера на уважената част от жалбата. Предвид изложеното по-горе, материалният
интерес по настоящото дело е сбор от определените размери на обезщетенията,
които се следват за трите имота, т.е. материалният интерес е в размер на
13611лв, за който определеното адв.възнаграждение по правилата на чл.8, вр. чл.
7, ал.2, т.3 от Наредбата за минималните
размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 1624лв.
В настоящия случай възражението за
прекомерност на възнаграждението е
основателно. Действително, обемът на предоставената защита се изразява в
подготвяне чрез събиране на доказателства, изготвяне и подаване на жалба срещу
решението на МС и процесуално представителство съдебно заседание. По делото са
проведени две съдебни заседания, в които пълномощникът не се явява лично,
представя с молби становища и прави доказателствени искания за назначаване на
експертиза и на допълнителна експертиза. Производството по своя характер не се
отличава с фактическа и правна сложност, за този вид дела е налице изобилна
съдебна практика. Съдът намира, че в
конкретния случай процеуалният представител на жалбоподателя е проявил
процесуална активност. Не на последно място следва да се има предвид и това, че
присъденото адвокатско възнаграждение е с размер малко над минималното
възнаграждение, предвидено в наредбата. Предвид изложените съображения,
настоящият състав намира, че присъденото адвокатско възнаграждение следва да се
редуцира до размера на 1500лв. Редукцията е допустима единствено поради новите
възможности, с които разполага съдът, предоставени му с приетото Решение на
Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело С-438/22, което допуска
присъждане на разноски за адвокатска защита под определения минимален размер,
като се съобрази обема на предоставената адвокатска защита.
По изложените съображения и на основание чл. 78, ал.1 от ГПК във вр. чл.
144 от АПК, дължимото на жалбоподателя адвокатско възнаграждение следва да се намали до размер от 1500лв, с оглед първоначалния
размер на възнаграждението, определено по реда на чл.8, вр. чл. 7, ал.2, т.3 от
Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ по жалба на З.Ю. К. с ЕГН ********** ***, Решение № 744/20.10.2023г.
за отчуждаване на имоти и части от имоти-частна собственост, за държавна нужда
за изграждане на обект „Автомагистрала „Русе-Велико Търново", участъци
„Русе-Бяла” и обход на град Бяла от км 0+500 до км 76+040”, в участъци от км
40+071 до км 49+497, от км 55+780 до км 56+372, от км 58+122 до км 59+657 от км
69+696 до км 70+788 до км 72+379 от км 72+379 до км 74+741 и от км 74+741 до км
76+040, на територията на област Русе, само в частта, в която е определен
размерът на паричното обезщетение за отчуждени, собствени на З.Ю. К. с ЕГН **********
поземлени имоти, както следва:
1.имот с идентификатор 53117.20.117 – земеделска територия, нива в
землището на с.Обретеник, Община Борово, област Русе, с площ за отчуждаване
0,164дка, като увеличава размера на
обезщетението от 294лв. на 337/триста тридесет и седем /лв
2.имот с идентификатор 55720.49.107 – земеделска територия, нива в
землището на с.Пейчиново, общ.Бяла, обл.Русе, с площ за отчуждаване 3,427дка, като
увеличава размера на обезщетението от 1275лв.
на 7190/седем хиляди сто и деветдест/лв.
3. имот с идентификатор 55720.104.26 – земеделска територия, нива в землището
на с.Пейчиново, общ.Бяла, обл.Русе, с площ за отчуждаване 2,900дка, като увеличава размера на обезщетението от 1813лв. на 6084/
шест хиляди осемдесет и четири/лв.
ОСЪЖДА Министерски съвет на Република България да заплати на З.Ю. К. с ЕГН ********** ***, разноски по
делото в общ размер на 2410/две хиляди четиристотин и десет/лева.
Решението е окончателно, съгласно чл.38, ал.8 от ЗДС.
Решението да се
съобщи на страните чрез изпращане на преписи от него по реда на чл. 137 от АПК.
СЪДИЯ: