Решение по дело №13/2015 на Районен съд - Самоков

РЕШЕНИЕ

№…176

гр. Самоков, 23.10.2019 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на единадесети март през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:

          РАЙОНЕН СЪДИЯ  ЯНКО ЧАВЕЕВ

                                           

при участието на секретаря Екатерина Баракова сложи за разглеждане докладваното от съдията гр. д. № 13 по описа на съда за 2015 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е делбено, във фазата по извършване на делбата.

С влязло в сила решение по делото е допусната делба между М.А.Я. и М.Р.Я. на следния недвижим имот, находящ се в с. Б. И., С. област и представляващ поземлен имот с идентификатор 03441.2.533 по кадастралната карта на с. Б. И., С. област, целият с площ 918 кв. м. съгласно скица № 15-393980/30.10.2014 г., издадена от СГКК – С. област, а по нотариален акт № 109/1998 г. на нотариус Сп. Хаджиангелов, с район на действие РС – Самоков – с площ 898 кв. м., при съседи на поземления имот: поземлени имоти с №№ 03441.2.534, 03441.2.666, 03441.2.680 и 03441.2.631, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 03441.2.533.1 по кадастралната карта на селото, със застроена площ понастоящем 107 кв. м., при дялове на съделителите от така допуснатия до делба недвижим имот – по 1/2 идеална част за всеки от съделителите М.Я. и М.Я..

Със същото решение е допусната делба между М.А.Я., М.Р.Я. и Ф.Д.Л. на следния недвижим имот, находящ се в с. Б. И., С. област, в местността „Богородица” и представляващ поземлен имот с идентификатор 03441.1.1102 по кадастралната карта на селото, целият с площ 11883 кв. м. съгласно скица № 3857/28.12.2011 г., издадена от СГКК – С. област, а по нотариален акт № 56/2004 г. на нотариус Б. Механджийски, с район на действие РС – Самоков – с площ 12149 кв. м., при съседи: поземлени имоти с №№ 03441.1.1130, 03441.1.1103, 03441.1.1101, 03441.1.980, 03441.1.1439, 03441.1.1014, 03441.1.1084 и 03441.1.1085, при дялове на съделителите от този допуснат до делба недвижим имот – по 1/4 идеална част за М.Я. и за М.Я. и 1/2 идеална част за Ф.Л..

В първото по делото заседание във фазата по извършване на делбата, проведено на 25.06.2018 г., по реда на чл. 349, ал. 4 от ГПК e прието и поставено за разглеждане искането на съделителката М.Р.Я. за поставяне в неин дял на допуснатия до делба поземлен имот с идентификатор 03441.2.533 по одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри (КККР) на с. Б. И., ведно с построената в имота двуетажна масивна вилна сграда с идентификатор 03441.2.533.1 със застроена площ 107 кв. м.

В същото съдебно заседание е приет и поставен за разглеждане по реда на чл. 346 от ГПК иск на съделителката М.Я. срещу съделителя М.Я. за заплащане на сумата 16950 лв., представляваща част, съответна на дела на ответника по този иск в съсобствеността върху допуснатия до делба поземлен имот с идентификатор 03441.2.533 по КККР на с. Б. И., ведно с построената в имота сграда с идентификатор 03441.2.533.1, от сумата 33900 лв., представляваща общ размер на разходи за ремонти и подобрения в този имот в периода 2016 г. – 2018 г., извършени от М.Я. със знанието и без изричното противопоставяне на М.Я..

Съделителят М.Я. оспорва искането на съделителката М.Я. за поставяне в неин дял на посочените по-горе поземлен имот и построена в него сграда. Оспорва и иска, предявен срещу него по реда на чл. 346 от ГПК, като твърди, че претендираните разноски за подобрения не са реално извършени от ищцата по този иск, както и че част от тях не са извършени в делбения поземлен имот, а извън границите му.

Пред съда съделителят М.Я. се представлява от адв. Е. Георгиев, който в хода на устните състезания заявява, че делбата на поземления имот с идентификатор 03441.2.533 по КККР на с. Б. И., ведно с построената в него сграда с идентификатор 03441.2.533.1 следва да се извърши чрез изнасянето им на публична продан, а реални части от допуснатия до делба поземлен имот с идентификатор 03441.1.1102 по КККР на същото село следва да бъдат разпределени в дялове на всеки от съделителите. 

Съделителите М.Я. и Ф.Л. се представляват от пълномощника им адв. И. Георгиева, която в писмена защита след приключване на устните състезания заявява, че поддържа искането за поставяне в дял на М.Я. на поземления имот с идентификатор 03441.2.533 по КККР на с. Б. И. ведно с построената в него сграда с идентификатор 03441.2.533.1 и моли предявеният по реда на чл. 346 от ГПК иск да бъде уважен.

Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

Относно допуснатия до делба поземлен имот с идентификатор 03441.2.533 по КККР на с. Б. И., Община Самоков, ведно с построената в него сграда с идентификатор 03441.2.533.1.

От заключението на вещото лице инж. К.Д. по съдебно-техническата експертиза, депозирано на 23.11.2018 г. (л. 198-199 от делото) и  прието в с. з. на 10.12.2018 г. се установява, че от посочения поземлен имот не могат да се обособят два реални дяла, тъй като макар и да е възможно такива дялове да са с допустима при делба площ съгласно изискванията на чл. 19, ал. 1, т. 4, вр. ал. 4 от ЗУТ, те не биха могли да удовлетворят законовите изисквания за минимална дължина на лице за всеки от тях.

Според същото заключение границите на поземления имот са отразени на приложената по делото скица № 15-393980 от 30.10.2014 г., издадена от СГКК – С. област, като на приложената към заключението скица-проект 1 те са отразени като контур по точки 1-2-3-4-1. Източната ограда на имота и терасата са отразени с точки 5,6,7,8,9,10 и не попадат в границите на поземления имот съгласно скицата, издадена от СГКК – С. област.

Според заключението на вещото лице С.С. по втората допълнителна съдебно-техническа експертиза, депозирано на 26.11.2018 г. (л. 196-197 от делото) и прието в с. з. на 10.12.2018 г., в периода 2016 г. – 2018 г. няма промяна в търсенето и предлагането на жилищни имоти в с. Б. И., поради което актуалната пазарна цена на допуснатия до делба недвижим имот остава непроменена – 106892 лв. спрямо м. януари 2016 г., когато вещото лице е депозирало заключение за пазарната оценка на имота по друг повод в първата фаза на делбеното производство. Вещото лице посочва, че тази оценка следва да се увеличи със сумата 23780 лв., представляваща увеличение на стойността на имота вследствие на подобрения, извършени след 2016 г., поради което актуалната му пазарна оценка е 130672 лв. При изслушване на в. л. С. по повод обсъждане на заключението й в с. з. на 10.12.2018 г. същата посочва, че за да достигне до извод за конкретното увеличение на пазарната оценка на имота, тя е взела предвид не всички подобрения, описани по вид и стойност в молбата на съделителката М.Я., представена в с. з. на 25.06.2018 г., а само тези от тях, които имат отношение към повишаване на цената му, като е изключила дейностите по т. 4, 6, 7, 13, 14 и 17 от тази молба.

Съдът намира, че относно действителната пазарна цена на този допуснат до делба недвижим имот следва да кредитира гореобсъденото заключение на в. л. С. в частта му, в която същото посочва, че тази цена е без промяна в сравнение с м. януари 2016 г. и е понастоящем 106892 лв. Това е така, защото съделителката М.Я. е предявила с молбата, представена в с. з. на 25.06.2018 г., претенция срещу съделителя М.Я. за заплащане на съответна на дела му в съсобствеността част от извършени разходи за посочените в тази молба дейности, а не част от увеличената стойност на имота вследствие на тези дейности. Поради това твърденията на съделителката Я. за разходите за тези дейности, макар и да очертават предмета на иска по сметки, предявен по реда на чл. 346 от ГПК, нямат отношение към увеличаване стойността на имота, поради което тази част от заключението, в което те са изследвани от вещото лице за отговор на въпроса за действителната пазарна цена на недвижимия имот, се явява необосновано. Ето защо съдът приема от фактическа страна, че актуалната пазарна цена на допуснатия до делба поземлен имот с идентификатор 03441.2.533 по КККР на с. Б. И., ведно с построената в имота сграда с идентификатор 03441.2.533.1, е 106892 лв.

  Съгласно т. 1 от заключението на в. л. С.С. по допълнителната съдебно-техническа експертиза (л. 141-142), депозирано със заключението по основната такава експертиза на 12.09.2018 г., обсъдено в с. з. на 01.10.2018 г. и прието в с. з. на 10.12.2018 г. (поради отмяна на основание чл. 253 от ГПК в с. з. на 01.10.2018 г. на определението от същото съдебно заседание за приемането му – по изложените в това с. з. съображения), всички дейности, посочени в молбата на съделителката М.Я., представена в с. з. на 25.06.2018 г., са извършени и съответстват на приложените фактури, като за закупуване на материали – профилно желязо за изграждане на външна тераса с претендирана цена 3000 лв. не е представена фактура, а дейностите по т. 3 и 14 от молбата – ремонт и частична подмяна на парна инсталация на стойност 2170 лв., съответно подмяна на основен електрически захранващ кабел на сградата на стойност 300 лв., не са видими и вещото лице не може да даде заключение за действителното им извършване. При изслушване на в. л. С. по повод обсъждане на заключението й в с. з. на 01.10.2018 г. същата посочва, че е изготвила заключението си след двукратни посещения на имота и при тези огледи е видяла, че в двора пред къщата е положен филц и че между камъчетата на филца имало плевели и трева, както и че в помещението, където била изградена парната инсталация имало теч.

От заключението на вещото лице инж. К.М. по съдебно-техническата експертиза, депозирано на 30.11.2018 г. (л. 203-204) и прието в с. з. на 10.12.2018 г. се установява, че е подменено покривното покритие на сградата, като върху съществуващите битумни керемиди е положено покритие от метални керемиди. Така извършеният ремонт на покрива е текущ, тъй като няма цялостна подмяна на покривната конструкция, а само на покривното покритие и затова конструктивен проект не е изготвян. Според заключението на в. л. М. разходите, необходими за извършването на този ремонт, са на стойност 4848 лв. В с. з. на 10.12.2018 г. при обсъждане на това заключение, в. л. М. посочва, че общата площ на покрива е 140 кв. м. и в голямата си част старото покривно покритие е запазено, поради което може да се говори само за подмяна на покривната функция, изпълнявана след ремонта от металните, а не от битумните керемиди. Допълва, че при извършения оглед на място е установила визуално единствено покривните керемиди, както и старите улуци, а всички останали работи по ремонта представлявали т. нар. „скрити работи”, за които анкетирала лицето, организирало извършването на ремонта – мъжът, с когото съделителката Я. живеела. Вещото лице пояснява, че е дало заключение относно стойността на ремонта на покрива с оглед своите познания, а не въз основа на представени фактури. Коригира техническа грешка в заключението си относно годината на извършване на ремонта (2016 г. вместо 1916 г.) и сочи, че това обстоятелство е възприето въз основа на твърденията на строителя.

От съвкупната преценка на показанията на свидетелите Красимир Бекиров и Иван Манов се установява, че в последните 2-3 г., т. е. в периода 2016 г. – 2018 г.  (двамата свидетели са разпитани в края на 2018 г.) те участвали в извършване на редица ремонтни дейности в имота в с. Б. И., за който знаели, че е собственост на съделителката М.Я. – ремонт на покрив; премахване на дървена конструкция и полагане на настилка от филц на паркинга; подмяна на оградата на имота от южната и източната страна; изграждане на пътека от бетон; изграждане на дървена тераса с метални винкели и парапет зад къщата; премахване на паднали в имота дървета и почистване на двора; укрепване на сградата. За тези дейности свидетелите били ангажирани периодично, за по няколко дни, от Ивайло Станчев, който живеел със съделителката М.Я. и който им възлагал работата и им заплащал дневни възнаграждения (надници). Показанията на тези свидетели пресъздават непосредствените им възприятия за сочените от тях обстоятелства, а освен това са логични, безпротиворечиви, взаимно допълващи се и неопровергани от други доказателства, поради което съдът изцяло ги кредитира.

Относно допуснатия до делба поземлен имот с идентификатор 03441.1.1102 по КККР на с. Б. И., Община Самоков.

Установява се от заключението на в. л. С.С. по съдебно-техническата експертиза, депозирано на 12.09.2018 г. (л. 137-140), обсъдено в с. з. на 01.10.2018 г. и прието в с. з. на 10.12.2018 г. (при вече изложените по-горе обстоятелства), че от този поземлен имот могат да бъдат обособени реални дялове за всеки от съсобствениците му съобразно дяловете им в съсобствеността и изискванията на чл. 10, ал. 1 от ППЗСПЗЗ. Действителната пазарна цена на този имот е 151508 лв., а стойността на дяловете на съделителите съобразно квотите им в съсобствеността върху този имот е, както следва: за съделителите М.Я. и М.Я. – по 37877 лв., а за съделителя Ф.Л. – 75754 лв. Съобразно стойността на дяловете си в съсобствеността и общата площ на имота съделителите М.Я. и М.Я. следва да получат реални дялове от него – всеки с площ по 2971 кв. м., а съделителят Ф.Л. следва да получи реален дял от имота с площ 5941 кв. м.

Според заключението на в. л. инж. К.Д. по съдебно-техническата експертиза, депозирано в съда на 23.11.2018 г. (л. 198-199) и прието в с. з. на 10.12.2018 г., от поземления имот могат да се обособят три самостоятелни поземлени имота с проектни идентификатори и разположение съгласно скица-проект 2 към това заключение. Към заключението на вещото лице Д. по допълнителната съдебно-техническа експертиза, депозирано на 14.01.2019 г. (л. 223-227) и прието в с. з. на 04.02.2019 г. са приложени още два варианта за разделяне на имота съгласно скици-проекти 3 и 4, в които за подлежащите на обособяване реални дялове от имота също са определени проектни идентификатори. С оглед еднопосочните изявления на страните за предпочитания вариант за разделяне на имота – съгласно скица-проект 3 към това заключение, тази скица е заверена по реда на чл. 7, ал. 3 от ЗСПЗЗ от ОС „Земеделие” и видно от писмо изх. № ПО-08-02/93 от 18.02.2019 г. от Началника на ОС „Земеделие” – Самоков предложеният с нея вариант за делба на имота отговаря на изискванията на чл. 10, ал. 1 от ППЗСПЗЗ за обособяване на самостоятелни дялове от ливади.

При така установените факти, правните изводи на съда са следните: 

Относно способа за извършване на делбата.

Допуснатият до делба поземлен имот с идентификатор 03441.2.533 по КККР на с. Б. И., ведно с построената в него сграда с идентификатор 03441.2.533.1, е неподеляем.

Обикновената дялова съсобственост върху него е възникнала на основание прекратяване на съпружеската имуществена общност между съделителите М.Я. и М.Я. поради прекратяване на брака помежду им чрез развод, а видно от мотивите и диспозитива на бракоразводното решение № ІІІ-22-33 по гр. д. № 4228/2006 г. по описа на Софийския районен съд, 91-ви състав (в кориците на материалите по делото на СРС преди изпращането му по подсъдност на РС – Самоков), с него на съделителката М.Я. е предоставено упражняването на родителските права единствено по отношение на роденото от брака дете М.-Богдан Михайлов Я., тъй като дъщерята на страните – Анна Михайлова Я. вече е била навършила пълнолетие. М.-Богдан Михайлов Я. е роден през 1993 г., поради което към датата на предявяване на искането от страна на съделителката Я. за поставяне в неин дял на имота (25.06.2018 г.), синът на страните вече е бил навършил пълнолетие, с което упражняването на родителски права по отношение на него е прекратено. Поради това една от кумулативно изискуемите се предпоставки, визирани в чл. 349, ал. 1 от ГПК за поставяне в дял на един от съделителите на жилищен имот, съпружеската имуществена общност върху който е прекратена, а именно – на този съделител да е предоставено упражняването на родителските права по отношение на ненавършило пълнолетие дете от брака, не е налице към датата на предявяване на искането, респ. към датата на приключване на устните състезания в настоящата фаза на делбеното производство. Поради това, без да е необходимо да обсъжда дали съделителката Я. има друго жилище, съдът намира, че не са налице основания за поставяне на имота в неин дял на основание чл. 349, ал. 1 от ГПК, а е излишно по-подробно да се обосновава, че предпоставки за възлагане на имота на нея по чл. 349, ал. 2 от ГПК изобщо не са налице, тъй като основанието за възникване на съсобствеността върху него не е наследяване. Ето защо искането на съделителката М.Я. за поставяне в неин дял на този допуснат до делба имот срещу уравняване на дела на съделителя М.Я. в пари, е неоснователно и следва да бъде отхвърлено.

При положение, че поземлен имот с идентификатор 03441.2.533 по КККР на с. Б. И., ведно с построената в него сграда с идентификатор 03441.2.533.1, е неподеляем и не може да бъде поставен в дял на който и да е от двамата съделители, на основание чл. 348 от ГПК делбата му следва да бъде извършена чрез изнасянето му на публична продан.

От допуснатия до делба поземлен имот с идентификатор 03441.1.1102 по КККР на с. Б. И. могат да се обособят реални дялове за всеки от съсобствениците му съобразно дяловете им в съсобствеността и при спазване на изискванията за минимална площ на ливади, установени в чл. 72 от ЗН и чл. 10, ал. 1 от ППЗСПЗЗ.

Поради това и на основание чл. 353 от ГПК в дял на всеки от съделителите – съсобственици на този имот следва да се разпредели реална част от имота съгласно варианта на скица-проект 3 към заключението на вещото лице инж. Д. по допълнителната съдебно-техническа експертиза, прието в с. з. на 04.02.2019 г., а именно: на съделителя М.Я. следва да се разпредели в дял реална част с площ 2971 кв. м. от този имот с проектен идентификатор 03441.1.11026 по т. 7-8-9-10-11-12-13-14-15-7 съгласно скицата-проект; на съделителката М.Я. следва да се разпредели в дял реална част с площ 2971 кв. м. от този имот с проектен идентификатор 03441.1.11024 по т. 1-2-3-4-5-1 съгласно скицата-проект, а на съделителя Ф.Л. следва да се разпредели в дял реална част с площ 5941 кв. м. от този имот с проектен идентификатор 03441.1.11025 по т. 5-4-8-7-6-5 съгласно скицата-проект. Този вариант на разпределение съответства на волята на страните и е от естество да сведе до минимум конфликтни точки на съседство между съделителите М.Я. и М.Я.. Стойността на дяловете на съделителите в съсобствеността върху този имот съвпада със стойността на разпределените им в дял части от него, поради което не се налага парично уравнение на дяловете им.

 Относно иска, предявен по реда на чл. 346 от ГПК от М.Я. срещу М.Я..

С оглед изложените от съделителката Я. – ищец по този иск обстоятелства в представената от пълномощника й в с. з. на 25.06.2018 г. писмена молба, с която той е предявен, както и предвид уточненията от пълномощника й в същото съдебно заседание – че предмет на иска е заплащане на част, съответстваща на дела в съсобствеността на ответника по този иск, от разходи, извършени за подобрения и ремонти в поземления имот с идентификатор 03441.2.533 и в построената в него сграда с идентификатор 03441.2.533.1 в периода 2016 г. – 2018 г. от съделителката М.Я. със знанието и без изричното противопоставяне на М.Я., съдът намира, че правната квалификация на иска се основава на разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС.

Искът е частично основателен.

Съгласно разпоредбата на чл. 30, ал. 3 от ЗС всеки съсобственик има право да иска от останалите да му заплатят припадащите им се съобразно дяловете им в съсобствеността части от необходими и полезни разноски, които той е извършил за общата вещ. Необходими са разноските за дейности, които са насочени към запазване целостта, субстанцията или предназначението на вещта, а разноските са полезни, когато са извършени за дейности, имащи за резултат увеличаване на нейната стойност.

От съвкупния анализ на гореобсъдените експертни заключения и свидетелски показания се установява, че ответницата Я. упражнява фактическа власт не само върху поземления имот с идентификатор 03441.2.533 в неговите площ и с граници, определени съгласно действащите КККР на с. Б. И., както той е допуснат до делба, а и извън тях – на изток от източната граница на имота, където е изградена външна тераса. Следователно дейностите, които според твърденията на съделителката-ищец по този иск представляват изграждане на външна тераса, изграждане на ограда (т. 2 от молбата), включително и от долния край на мястото, към реката (т. 9 от молбата), не са извършени за запазване на целостта, субстанцията или предназначението на съсобствения допуснат до делба недвижим имот или за увеличаване на неговата стойност. По отношение на претендираното изграждане на ограда следва да се допълни и следното – свидетелят Бекиров сочи в показанията си, че е участвал в подмяна на южната и източната ограда, а видно от скицата към заключението на в. л. Д. (л. 200) – на изток от кадастралната граница на поземления имот е оградена площ по т. 3-4-5-6-9-10-3 и тази част е оградена както от изток, така и от север и от юг, а и единственото близко място, където би могло да се намира река, е на изток от имота. Съвкупността от тези обстоятелства обосновава извод, че съществена част от дейностите по подмяна на ограда се отнася до източната ограда, която е извън делбения имот, както и до южната ограда, немалка част от която също попада извън този имот. Не се установява от събраните доказателства дали и каква част от оградата по южната кадастрална граница на имота е подменена.

По тези съображения искът следва да бъде отхвърлен за всички суми, представляващи претендирана срещу съделителя-ответник по този иск част от стойността на разходи за труд и материали за изграждане на ограда (т. 2 от молбата), изграждане на външна тераса с желязна конструкция (само труд - т. 5 от молбата), изграждане на ограда от долния край на мястото, към реката ( т. 9 от молбата), закупуване на материали – профилно желязо за изграждане на външната тераса (т. 17 от молбата).

 Друга част от претендираните от съделителката – ищец по този иск М.Я. дейности касае обичайното ползване на имота, а не запазването му – подмяна на бойлер (т. 4 от молбата) и текуща поддръжка на вилната сграда – премахване на други дървета, застрашаващи сградата, клони, пречещи на „Булсатком” и др. (т. 7 от молбата). При положение, че по делото не е спорно, че в периода 2016 г. – 2018 г. съделителят – ответник по иска М.Я. не е ползвал имота, същият не следва да отговаря по чл. 30, ал. 3 от ЗС за част от разноските за тези дейности, съответстваща на дела му в съсобствеността. Да се приеме обратното, би означавало съсобственикът на имот, който не го ползва, да отговаря съгласно тази разпоредба за разходи за почистване на сградата, за подмяна на обзавеждане и прочие, което е абсурдно. Освен това по делото не се събраха доказателства колко дървета са премахнати при текуща поддръжка на сградата, застрашавали ли са я и как. Затова искът следва да бъде отхвърлен и в частта му за заплащане част от разходите за извършване на тези дейности, цитирани по-горе съгласно молбата, с която той е предявен.

Дори да се приеме, че разходите за ремонт и частична подмяна на парната инсталация в сградата (т. 3 от молбата) са необходими за запазване предназначението й, естеството на този ремонт и неговото качество не са установени по делото. Напротив, установява се от устните разяснения на в. л. С. в с. з. на 01.10.2018 г., че при посещение в имота й е показан теч в помещението, в което е разположена парната инсталация. Поради това съдът не приема за установено при условията на пълно и главно доказване, че дейността по ремонт и частична подмяна на парната инсталация е имала за резултат запазване на субстанцията и предназначението на сградата. Ето защо искът следва да се отхвърли и в частта му за заплащане на част от разходите за тези дейности.

Останалите дейности – предмет на иска, а именно: ремонт на покрив (т. 1 от молбата), премахване на паднали от буря дървета (т. 6), изработване и монтаж на входна врата на имота и осветление към него (т. 8), подмяна на входна врата към мазето от задната страна на сградата (т. 10), изливане на бетон откъм задната страна на сградата с цел укрепването й и предотвратяване на слягането (т. 11), изработване на външен вход и тераса от източната страна на сградата към сауна и джакузи (т. 12), демонтаж на стар незавършен и рушащ се опасен навес (т. 13), подмяна на основен електрически захранващ кабел на сградата (т. 14), поставяне на филц на терена за паркинг (т. 15) и измазване на комини (т. 16), безспорно представляват дейности, пряко свързани със запазване на целостта, субстанцията или предназначението на делбения имот, респ. водещи до увеличаване на неговата стойност. Поради това разходите, извършени за тези дейности представляват необходими, съответно полезни разноски, а разграничаването на двата вида разноски поотделно по дейности в случая не е необходимо с оглед правната квалификация и естеството на предявения иск. В този смисъл следва да се допълни, че в показанията си св. Бекиров сочи, че една от дейностите, в чието извършване той участвал, е рязане на дърво, което паднало от съседния двор и смачкало оградата на процесния имот, както и почистване на двора от него и ремонт на оградата. Поради това без съмнение дейностите по т. 6 от молбата, за разлика от дейностите по т. 7 от същата, са били пряко насочени към запазване целостта на имота чрез елиминиране на възможности за нерегламентиран достъп до него и възстановяване на частично повредената ограда.

От заключението на в. л. М. (л. 203-204) по съдебно-техническата експертиза, депозирано на 30.11.2018 г. и прието в с. з. на 10.12.2018 г., се установява естеството на извършения ремонт на покрив, както и действителната стойност на разходите, необходими за неговото извършване – 4848 лв.

Установява се от заключението на вещото лице Св. С. (л. 141-142 от делото) по допълнителната съдебно-техническа експертиза, депозирано на 12.09.2018 г. и прието в с. з. на 10.12.2018 г., ценено в съвкупност с показанията на свидетелите Бекиров и Манов, че тези дейности са реално извършени и разходите за тях съответстват на приложените фактури.

Основните възражения на съделителя – ответник по този иск срещу заключенията на вещите лица С. и М. в тези им части са преди всичко конкретен израз на цялостното му процесуално поведение по оспорване на верността на съдържанието на тези фактури, а не срещу констатациите на вещите лица. Установяването на извършването на процесните дейности и на разходите за тях по експертен път, подкрепено от гласни доказателства, е достатъчно за доказване на претенцията в тази й част, поради което липсата на счетоводни или други разходооправдателни документи за тези дейности, респ. несъответствието на тяхното съдържание със законоустановени реквизити, е без правно значение (в т. см. определение № 469/21.10.2019 г. по гр. д. № 1726/2019 г. по описа на ВКС, І г. о. и цитираната в него практика на ВКС по този въпрос).

Ето защо съдът приема за установено, че в периода 2016 г. – 2018 г. съделителката – ищца по този иск е извършила необходими и полезни разноски за допуснатите до делба поземлен имот с идентификатор 03441.2.533 по КККР на с. Б. И. и за построената в него сграда с идентификатор 03441.2.533.1, в общ размер 11748 лв., от които: 4848 лв. – за ремонт на покрив; 600 лв. – за премахване на паднали от буря дървета; 1200 лв. – за изработване и монтаж на входна врата на имота и осветление към него; 400 лв. – за подмяна на входна врата към мазето от задната страна на сградата; 800 лв. – за изливане на бетон откъм задната страна на сградата с цел укрепването й и предотвратяване на слягането; 1200 лв. – за изработване на външен вход и тераса от източната страна на сградата към сауна и джакузи; 1600 лв. – за демонтаж на стар незавършен и рушащ се опасен навес; 300 лв. – за подмяна на основен електрически захранващ кабел на сградата; 600 лв. – за поставяне на филц на терена за паркинг и 200 лв. – за измазване на комини.

С оглед дела му в съсобствеността върху процесния допуснат до делба недвижим имот – 1/2 идеална част, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС съделителят – ответник по този иск М.Я. следва да бъде осъден да заплати на съделителката – ищца по иска М.Я. половината от общата посочена по-горе сума на тези разходи, т. е. 5874 лв. За разликата над тази сума до пълния предявен размер на иска – 16950 лв., същият е неоснователен по вече изложените съображения и следва да бъде отхвърлен.

Относно искането на съделителя М.Я. с правно основание чл. 344, ал. 2 от ГПК.

Независимо, че с влязлото в сила решение по допускане на делбата подобно искане на съделителя М.Я., направено в първата фаза на делбеното производство, е отхвърлено, по него не е формирана сила на пресъдено нещо и произнасяне по ново такова искане е допустимо по арг. от чл. 344, ал. 3, изр. първо от ГПК.

В настоящата фаза по извършване на делбата същият съделител отново е отправил искане по чл. 344, ал. 2 от ГПК, което независимо от конкретната му формулировка в с. з. на 25.06.2018 г., следва да се възприеме като искане до окончателното извършване на делбата ползването на жилищния имот да бъде разпределено на него или съделителката М.Я. да му заплаща сума срещу ползването на имота. Втората част от искането следва имплицитно от доказателствената активност на пълномощника на съделителя М.Я. в с. з. на 01.10.2018 г. при определяне на допълнителните задачи на експертизата, възложена на вещото лице С..

Както вече се посочи, не е спорно по делото, че в настоящата фаза на делбеното производство съделителят М.Я. не ползва поземления имот с идентификатор 03441.2.533 по КККР на с. Б. И. и построената в него жилищна сграда с идентификатор 03441.2.533.1. От събраните по делото доказателства не се установява да е възможно жилищната сграда да се обособи на две самостоятелни части, за да може този съделител да ползва имота съобразно правата си. Също така не следва на него да се разпредели ползването на цялата сграда – за нея съделителката М.Я. е извършила необходими и полезни разноски на значителна стойност, поради което разпределянето й за ползване единствено от съделителя М.Я. би представлявало коренна промяна в съществуващото фактическо положение, която е изцяло житейски неоправдана и е от естество да породи битови и други конфликти между тях. Затова на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК съдът следва да постанови съделителката М.Я. да заплаща на съделителя М.Я. сума срещу ползването на имота, съизмерима с месечния пазарен наем на имота и съответстваща на дела му в съсобствеността върху този имот. Съгласно т. 2 от заключението на в. л. С. по допълнителната съдебно-техническа експертиза (л. 196-197), депозирано на 26.11.2018 г. и прието в с. з. на 10.12.2018 г., средномесечният пазарен наем за процесните поземлен имот и построена в него сграда е 450 лв. Следователно съделителката М.Я. следва да заплаща на съделителя М.Я. половината от тази сума, а именно 225 лв. за ползването на имота от постановяване на настоящото решение до окончателното извършване на делбата.

По разноските.

Всеки от съделителите следва да бъде осъден да заплати държавна такса за производството съобразно стойността на дела си в съсобствеността /чл. 355 от ГПК и чл. 8 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/. Основа за определяне на дължимите от съделителите държавни такси на това основание е действителната пазарна цена на допуснатите до делба недвижими имоти, която съгласно изложеното по-горе е 106892 лв. – за делбените поземлен имот с идентификатор 03441.2.533 по КККР на с. Б. И., ведно с построената в него сграда с идентификатор 03441.2.533.1 и 151508 лв. – за делбения поземлен имот с идентификатор 03441.1.1102 по КККР на същото село.

С оглед направеното от съделителя М.Я. искане за присъждане на разноски по представен списък, останалите съделители следва да му заплатят части от разноските за възнаграждения на вещи лица по внесените от него депозити, съобразно дяловете си в съсобствеността и относимостта естеството на задачите на експертизите. Относими към извършване на делбата на всички допуснати до делба недвижими имоти са заключенията на вещите лица С.С. и К.Д. и ищецът е внесъл депозити за възнагражденията им в общ размер 480 лв. Затова от тази сума съделителите М.Я. и Ф.Л. следва да заплатят на съделителя М.Я. съответно 120 лв. и 240 лв. Заключението на вещото лице К.М. касае единствено поставения за разглеждане иск по сметки, поради което от внесения за възнаграждението на това вещо лице депозит в размер 150 лв. съделителката М.Я. следва да заплати на съделителя М.Я. сумата 75 лв. Заключението на в. л. С.С., прието в първата фаза на производството, е относимо само към съсобствеността между М.Я. и М.Я., поради което тя му дължи половината от внесения от него депозит за възнаграждение на вещото лице – или сумата 100 лв. Така съделителката М.Я. следва да бъде осъдена да заплати на съделителя М.Я. общо сумата 295 лв., а съделителят Ф.Л. – да заплати на М.Я. сумата 240 лв. за разноски.

Разноски на съделителя М.Я. за платени адвокатски възнаграждения не следва да се присъждат. Във връзка с основния въпрос в делбеното производство – ликвидирането на съсобствеността, страните заплащат разноски съобразно дяловете си в съсобствеността съгласно чл. 355, изр. първо от ГПК, като тази разпоредба касае разноските, вносими по сметка на съда – за държавни такси, депозити за възнаграждения на вещи лица и свидетели и други, а разноските за платени адвокатски възнаграждения за правна защита и съдействие по този въпрос остават в тежест на страните, така както са ги направили. Действително, в изречение второ на чл. 355 от ГПК е предвидено отговорността за разноските по присъединените искове в делбеното производство да се разпределя по реда на чл. 78 от ГПК, а тази разпоредба касае и разноските за адвокатско възнаграждение, но в представения договор за правна защита и съдействие не е уговорено отделно възнаграждение за правна защита и съдействие по иска, предявен по реда на чл. 346 от ГПК, поради което и за съда е невъзможно да определи разноските на М.Я. за платено адвокатско възнаграждение по този иск в съответствие с чл. 78 от ГПК. 

Воден от гореизложеното, съдът

 

РЕШИ:

 

ИЗНАСЯ НА ПУБЛИЧНА ПРОДАН следния недвижим имот, находящ се в с. Б. И., С. област и представляващ поземлен имот с идентификатор 03441.2.533 по кадастралната карта и кадастралните регистри (КККР) на с. Б. И., Община Самоков, С. област, целият с площ 918 кв. м. съгласно скица № 15-393980/30.10.2014 г., издадена от СГКК – С. област, а по нотариален акт № 109/1998 г. на нотариус Сп. Хаджиангелов, с район на действие РС – Самоков – с площ 898 кв. м., при съседи на поземления имот: поземлени имоти с №№ 03441.2.534, 03441.2.666, 03441.2.680 и 03441.2.631, ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор 03441.2.533.1 по КККР на селото, със застроена площ понастоящем 107 кв. м., като получената при извършване на публичната продан сума бъде разпределена между съсобствениците на имота М.А.Я., ЕГН ********** и М.Р.Я., ЕГН ********** СЪОБРАЗНО ДЯЛОВЕТЕ ИМ В СЪСОБСТВЕНОСТТА НА ИМОТА, както следва: 1/2 идеална част за М.А.Я. и 1/2 идеална част за М.Р.Я..

РАЗПРЕДЕЛЯ В ДЯЛ, на основание чл. 353 от ГПК, на М.А.Я., ЕГН **********, с адрес *** и с адрес за призоваване и съобщения с. Б. И., Община Самоков – кметство, РЕАЛНА ЧАСТ с площ 2971 кв. м. с проектен идентификатор № 03441.1.11026 на скица-проект 3 към заключението на вещото лице инж. К.Д.Д. по допълнителната съдебно-техническа експертиза, прието в съдебно заседание на 04.02.2019 г., при граници по т. 7-8-9-10-11-12-13-14-15-7 на същата скица-проект, на стойност 37877,00 лв., която реална част е образувана от недвижим имот, находящ се в с. Б. И., Община Самоков, С. област, в местността „Богородица” и представляващ поземлен имот с идентификатор 03441.1.1102 по КККР на селото, целият с площ 11883 кв. м. съгласно скица № 3857/28.12.2011 г., издадена от СГКК – С. област, а по нотариален акт № 56/2004 г. на нотариус Б. Механджийски, с район на действие РС – Самоков – с площ 12149 кв. м., при съседи на целия имот: поземлени имоти с №№ 03441.1.1130, 03441.1.1103, 03441.1.1101, 03441.1.980, 03441.1.1439, 03441.1.1014, 03441.1.1084 и 03441.1.1085.

РАЗПРЕДЕЛЯ В ДЯЛ, на основание чл. 353 от ГПК, на М.Р.Я., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и с настоящ адрес ***, РЕАЛНА ЧАСТ с площ 2971 кв. м. с проектен идентификатор № 03441.1.11024 на скица-проект 3 към заключението на вещото лице инж. К.Д.Д. по допълнителната съдебно-техническа експертиза, прието в съдебно заседание на 04.02.2019 г., при граници по т. 1-2-3-4-5-1 на същата скица-проект, на стойност 37877,00 лв., която реална част е образувана от недвижим имот, находящ се в с. Б. И., Община Самоков, С. област, в местността „Богородица” и представляващ поземлен имот с идентификатор 03441.1.1102 по КККР на селото, целият с площ 11883 кв. м. съгласно скица № 3857/28.12.2011 г., издадена от СГКК – С. област, а по нотариален акт № 56/2004 г. на нотариус Б. Механджийски, с район на действие РС – Самоков – с площ 12149 кв. м., при съседи на целия имот: поземлени имоти с №№ 03441.1.1130, 03441.1.1103, 03441.1.1101, 03441.1.980, 03441.1.1439, 03441.1.1014, 03441.1.1084 и 03441.1.1085.

РАЗПРЕДЕЛЯ В ДЯЛ, на основание чл. 353 от ГПК, на Ф.Д.Л., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, РЕАЛНА ЧАСТ с площ 5941 кв. м. с проектен идентификатор № 03441.1.11025 на скица-проект 3 към заключението на вещото лице инж. К.Д.Д. по допълнителната съдебно-техническа експертиза, прието в съдебно заседание на 04.02.2019 г., при граници по т. 5-4-8-7-6-5 на същата скица-проект, на стойност 75754,00 лв., която реална част е образувана от недвижим имот, находящ се в с. Б. И., Община Самоков, С. област, в местността „Богородица” и представляващ поземлен имот с идентификатор 03441.1.1102 по КККР на селото, целият с площ 11883 кв. м. съгласно скица № 3857/28.12.2011 г., издадена от СГКК – С. област, а по нотариален акт № 56/2004 г. на нотариус Б. Механджийски, с район на действие РС – Самоков – с площ 12149 кв. м., при съседи на целия имот: поземлени имоти с №№ 03441.1.1130, 03441.1.1103, 03441.1.1101, 03441.1.980, 03441.1.1439, 03441.1.1014, 03441.1.1084 и 03441.1.1085.

ОСЪЖДА, на основание чл. 30, ал. 3 от ЗС, М.А.Я., ЕГН **********, с адрес *** и с адрес за призоваване и съобщения с. Б. И., Община Самоков – кметство, ДА ЗАПЛАТИ на М.Р.Я., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и с настоящ адрес ***, сумата 5874,00 лв., представляваща част, съразмерна на дела му в съсобствеността върху поземлен имот с идентификатор 03441.2.533 по КККР на с. Б. И., Община Самоков, ведно с построената в имота сграда с идентификатор 03441.2.533.1, от необходими и полезни разноски на обща стойност 11748 лв., извършени в периода 2016 г. – 2018 г. от М.Р.Я. за следните дейности: ремонт на покрив; премахване на паднали от буря дървета; изработване и монтаж на входна врата на имота и осветление към него; подмяна на входна врата към мазето от задната страна на сградата; изливане на бетон откъм задната страна на сградата с цел укрепването й и предотвратяване на слягането; изработване на външен вход и тераса от източната страна на сградата към сауна и джакузи; демонтаж на стар незавършен и рушащ се опасен навес; подмяна на основен електрически захранващ кабел на сградата; поставяне на филц на терена за паркинг и измазване на комини, като ОТХВЪРЛЯ като неоснователен и недоказан иска за разликата над присъдената сума до пълния му предявен размер от 16950 лв., от която разлика сумата 2486 лв. е разлика над 2424 лв. до 4910 лв. за ремонт на покрив; сумата 2825 лв. е за изграждане на ограда; сумата 1355 лв. е за ремонт и частична подмяна на парна инсталация; сумата 210 лв. е за подмяна на бойлер; сумата 1700 лв. е за изграждане на външна тераса с желязна конструкция /труд/; сумата 500 лв. е за текуща поддръжка на вилна сграда – премахване на други дървета, застрашаващи сградата, клони, пречещи на „Булсатком” и др.; сумата 500 лв. е за изграждане на ограда от долния край на мястото, към реката и сумата 1500 лв. е за закупуване на материали – профилно желязо, за изграждане на външната тераса.

ПОСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 2 от ГПК, М.Р.Я., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и с настоящ адрес ***, ДА ЗАПЛАЩА на М.А.Я., ЕГН **********, с адрес *** и с адрес за призоваване и съобщения с. Б. И., Община Самоков – кметство, сумата 225,00 лв. месечно срещу ползването на поземлен имот с идентификатор 03441.2.533 по КККР на с. Б. И., Община Самоков, ведно с построената в имота сграда с идентификатор 03441.2.533.1 – от постановяване на настоящото решение до окончателното извършване на делбата.

ОСЪЖДА М.Р.Я., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и с настоящ адрес ***, да заплати на М.А.Я., ЕГН **********, с адрес *** и с адрес за призоваване и съобщения с. Б. И., Община Самоков – кметство, сумата 295,00 лв. за разноски за възнаграждения на вещи лица в производството.

ОСЪЖДА Ф.Д.Л., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да заплати на М.А.Я., ЕГН **********, с адрес *** и с адрес за призоваване и съобщения с. Б. И., Община Самоков – кметство, сумата 240,00 лв. за разноски за възнаграждения на вещи лица в производството.

ОСЪЖДА М.А.Я., ЕГН **********, с адрес *** и с адрес за призоваване и съобщения с. Б. И., Община Самоков – кметство, да заплати по сметка на Самоковския районен съд сумата 3887,88 лв., представляваща дължимата държавна такса за производството по делото, от която 3652,92 лв. са държавна такса върху стойността на дела му в съсобствеността, а 234,96 лв. е държавна такса върху уважената част на предявения срещу него иск по чл. 30, ал. 3 от ЗС.

ОСЪЖДА М.Р.Я., ЕГН **********, с постоянен адрес *** и с настоящ адрес ***, да заплати по сметка на Самоковския районен съд сумата 4095,96 лв., представляваща дължимата държавна такса за производството по делото, от която 3652,92 лв. са държавна такса върху стойността на дела й в съсобствеността, а 443,04 лв. е държавна такса върху отхвърлената част на предявения от нея иск по чл. 30, ал. 3 от ЗС.

ОСЪЖДА Ф.Д.Л., ЕГН **********, с постоянен адрес ***, да заплати по сметка на Самоковския районен съд сумата 3030,16 лв., представляваща дължимата държавна такса за производството по делото върху стойността на дела му в съсобствеността.

След влизане на решението в сила, за присъдените в полза на Самоковския районен съд суми да се издадат изпълнителни листове, в случай че сумите не бъдат внесени доброволно.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис, а в частта му с характер на определение по чл. 344, ал. 2 от ГПК същото може да се обжалва с частна жалба пред Софийския окръжен съд в едноседмичен срок от връчване на препис.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: