Решение по дело №861/2020 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 24 септември 2020 г. (в сила от 15 декември 2020 г.)
Съдия: Никола Георгиев Маринов
Дело: 20202230200861
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е № 260045

 

Гр. С., 24.09.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

С.ски районен съд, наказателно отделение, в публично заседание на девети септември през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. М.

 

при секретаря Х. П., след като разгледа докладваното от председателя АНД №861 по описа за 2020г., за да се произнесе, съобрази:

Производството е образувано по повод жалба против НП №479683- F521480/25.11.2019г., издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности”- Б. в Централно управление на Национална агенция по приходите, с което на жалбоподателя е наложена „Имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на чл.8, ал.2 от Наредба №Н- 18/13.12.2006г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин. Моли наказателното постановление да се отмени като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят своевременно призован се представлява от упълномощен процесуален представител, който моли за отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.

В съдебно заседание органът, издал обжалваното наказателно постановление изпраща свой представител, който моли съда да потвърди обжалваното наказателно постановление като законосъобразно.

От събраните по делото доказателства, преценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

В териториалната дирекция на НАП- Б. имало информация, че от бензиностанция в гр. Т., собственост на търговско дружество „Искра- АТ” ООД не се подават коректно продаваните количества горива. Свидетелите Г.П. и Д.Г. извършили проверка на търговския обект- бензиностанция, находяща се в гр. Т., ул. „Заводска” №35. При проверката се установило, че продажбите на течни горива се извършва с въведена в експлоатация електронна система с фискална памет (ЕСФП) модел DFS- Q7S- KL, одобрена със свидетелство №173fs, с индивидуален №DT794715 и номер на фискалната памет 02794715, с нивомерна измервателна система NETRONIK OPTILEVEL и средства за измерване на разход: газ- колонка LPGK220- един брой с един брой пистолет за зареждане и бензиноколонка Salzkotten MPD със сериен №21809.3 и номер от държавния регистър 2125 с два броя пистолети за зареждане на гориво- дизел и бензин А95. Била извършена проверка на регистъра на одобрени модели електронни системи с фискална памет и средства за измерване, достъпен на електронния адрес на НАП, обновен към 28.10.2019г. и се установило, че за въведената в експлоатация в търговския обект ЕСФП модел DFS- Q7S- KL, одобрена със свидетелство №173fs няма одобрено средство за измерване  на разход- бензиноколонка Salzkotten MPD с номер от държавния регистър 2125. Св. П. приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на Наредба Н- 18, тъй като не е изпълнено задължението му да монтира, въведе в експлоатация и регистрира в НАП фискално устройство ЕСФП за отчитане на оборотите от продажба на течни горива чрез одобрени по смисъла на закона за измерванията средства за измерване на разход за стопанисвания търговски обект. Съставил акт на жалбоподателя, а като свидетел по акта станала колежката му Д.Г..

Въз основа на съставения акт за установяване на административно нарушение е било издадено наказателно постановление №479683- F521480/25.11.2019г. за нарушение на чл.8, ал.2 от Наредба №Н- 18/13.12.2006г. на МФ и на жалбоподателя е била наложена на основание чл.185, ал.2 от ЗДДС „Имуществена санкция” в размер на 500 лева.

Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът изведе следните правни изводи:

Жалбата е допустима, подадена в седемдневния преклузивен срок от лице, имащо правен интерес от обжалването, но разгледана по същество е неоснователна. От събраните по делото доказателства безспорно се установи, че жалбоподателят е извършил описаното нарушение в акта за установяване на административно нарушение. Безспорно се установи, че монтираното измервателно устройство не е одобрено по смисъла на Закона за измерванията. Установи се по безспорен начин, че търговецът в качеството си на лице по чл.3 от Наредба №Н- 18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти не използва фискално устройство или интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, които да отговарят на изискванията за одобрен тип от 01.04.2019г., поради което е допуснато нарушение на разпоредбите в цитираната наредба. Както бе посочено по- горе при проверката се установило, че в търговския обект има монтирано работещо и регистрирано в НАП фискално устройство (ЕСФП), но неотговарящо на техническите и функционални изисквания на Наредба №Н- 18/13.12.2006г. Доказа се по несъмнен начин, че търговецът не е въвел в експлоатация в обекта и не използва ЕСФП в обекта от одобрен след 31.03.2019г. тип.

В разпоредбата на чл.118, ал.4, т.1 и т.4 от ЗДДС е предвидено, че Министърът на финансите издава наредба, с която се определят условията, редът и начина за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност, както и издаването на фискални касови бележки от фискално устройство и касови бележки от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност и задължителните реквизити, които трябва да съдържат. Министърът на финансите е издал Наредба №Н- 18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискване към лицата които извършват продажби чрез електронен магазин. Съгласно чл.8, ал.1 от тази наредба фискалните устройства трябва да отговарят на функционалните изисквания съгласно приложение №1 и техническите изисквания съгласно приложение №2, а съгласно чл.8, ал.2 от същата наредба фискално устройство от одобрен тип е устройство, което отговаря на техническите и функционалните изисквания съгласно ал.1, има издадено свидетелство за одобрен тип и е вписано в регистъра по чл.10, ал.9.

В съставения протокол за извършена проверка е удостоверено, че в търговския обект има монтирано, работещо и регистрирано в НАП фискално устройство, но не отговарящо на техническите и функционални изисквания на Наредба №Н- 18/13.12.2006г. Ето защо съдът следва да приеме, че използваното в обекта фискално устройство не отговаря на действащите към момента на проверката нормативни изисквания. След като не е изпълнил това свое задължение търговецът е ангажирал и следва да понесе своята административнонаказателна отговорност, наложената му „Имуществена санкция”.

Тези обстоятелства се установиха по несъмнен начин от свидетелските показания на разпитаните в съдебно заседание служители на Националната агенция по приходите, свидетелите П. и Г., извършили проверката на 28.10.2019г. в проверявания обект. Показанията им съдът кредитира изцяло, тъй като те са безпротиворечиви, относими са към предмета на делото, взаимно допълващи се и се подкрепят от останалите събрани по делото доказателства. Независимо, че свидетелите П. и Г. са служители на Националната агенция по приходите в случая липсват основания да се приеме, че са заинтересовани или предубедени от изхода на делото. Двамата нямат никаква връзка с жалбоподателя, поради което не може да се приеме, че не е извършена обективна проверка на обект бензиностанция в гр. Твърдица, стопанисван от търговско дружество „Иска- АТ” ООД. Показанията на тези двама свидетели освен това кореспондират с писмените доказателства приложени по делото.

Съдът счита, че не е следвало да се прилага разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, тъй като маловажен случай на административно нарушение е този, при който извършеното нарушение с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Действително извършеното нарушение е за първи път, но това обстоятелство е съобразено от наказващия орган при определяне на минимален размер на имуществената санкция. Съдът счита, че не може да се приеме, че тежестта на извършеното нарушение не е голяма и същото представлява по- ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение от този вид. Законът за данък върху добавената стойност урежда обществените отношения, свързани с данъчното облагане на лицата като законодателят е предвидил по- тежки санкции за нарушенията, с които те се засягат в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения. Ето защо съдът счита, че наказващият орган е преценил правилно, че не се касае за маловажен случай и търговското дружество жалбоподател следва да понесе своята административнонаказателна отговорност.

Съдът счита, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на атакуваното наказателно постановление не са допуснати нарушения на процесуалните правила, които да водят до отмяна на последното. Размерът на наложената на жалбоподателя „Имуществена санкция” е минималният предвиден в закона размер от 500 до 2000 лева, а именно в размер на 500 лева и отговаря в пълна степен на допуснатото нарушение.

Ето защо съдът счита, че издаденото наказателно постановление е законосъобразно и като такова следва да го потвърди.

Ръководен от гореизложеното съдът

 

Р  Е  Ш  И:

 

ПОТВЪРЖДАВА НП №479683- F521480/25.11.2019г., издадено от Началника на отдел „Оперативни дейности”- Б. в Централно управление на Национална агенция по приходите, с което на „Искра- АТ” ООД с ЕИК….., представлявано от М. П. Д. с ЕГН ********** е наложено на основание чл.185, ал.2, вр. ал.1 от ЗДДС наказание „Имуществена санкция” в размер на 500 (петстотин) лева за нарушение на чл.8, ал.2 от Наредба №Н- 18/13.12.2006г. на МФ, вр. чл.118, ал.4 от ЗДДС като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- гр. С. в 14- дневен срок от получаването му от страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: