№ 96427
гр. София, 12.10.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в закрито заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Частно
гражданско дело № 20221110106557 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 248, ал.1 ГПК.
Инициирано е по молба с вх. № 163163/04.08.2022г. на адвокат К. И. Б.– САК, като
процесуален представител на Ц. В. Т., за допълване на така постановеното по делото
Определение от 28.07.2022г. в частта за разноските, с което съдът е прекратил
производството и е обезсилил издадената в производството Заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК.
В законоустановеният едноседмичен срок по реда на чл. 248, ал.2 от ГПК заявителят
е взел становище по молбата, като моли същата да бъде оставена без уважение.
Съгласно чл.248, ал.1 от ГПК в срока за обжалване, а ако решението/определението е
не обжалваемо – в едномесечен/ едноседмичен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта на разноските.
Законодателят допуска решението/определението да бъде изменено или допълнено в частта
за разноските, като разпоредбата е приложима и в заповедното производство. В първата
хипотеза, следва да има изрично произнасяне на съда по отношение на размера на
присъдените разноски, но той да не съответства на реално направените от страната разноски
или признатите такива по размер, а във втората хипотеза съдът следва да е пропуснал
въобще да се произнесе в диспозитива по искането за разноски, какъвто е настоящият
случай. Съдът се е произнесъл с Определение по горепосоченото дело, което подлежи на
обжалване в едноседмичен срок от съобщението, който е спазен, поради което съдът
намира, че молбата е подадена в законоустановения срок.
Видно е, че съдът е постановил горепосоченото определение, като при
постановяването му не се е произнесъл в обективираното във възражението на длъжника по
чл. 414 от ГПК искане за присъждане на разноски. Към възражението е представено
пълномощно и договор за правна защита и съдействие, от които е видно, че страните са
уговорили адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл. 38, ал.1,т.2 от ЗА.
Искането по чл. 248 от ГПК е процесуално допустимо и поради това, че в т. 5г от ТР
№ 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изрично е предвидено че
разпоредбата на чл. 248 от ГПК намира приложение в заповедното производство в
хипотезата, при която заповедният съд не се е произнесъл по искането за разноски, какъвто е
настоящия случай, тъй като в Определението от 28.07.2022г. съдът е обезсилил Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 02.03.2022 г., липсва произнасяне на
съда по разноските, както в полза на заявителя, така и в полза на длъжника в заповедното
1
производство.
Искането за заплащане на разноските за адвокатски хонорар, направени от длъжника
в заповедното производство по ч. гр. д. № 6557/2022 г. по описа на РС София е и
основателно. В този случай не се установява, че именно длъжника е дал повод за
започването на заповедното производство, а същото е приключило с обезсилване на
издадената заповед и без да е издаден изпълнителен лист в полза на дружеството заявител и
образувано изпълнително производство. Кредиторът по собствена воля се е отказал да
предяви иск с правно основание чл. 422 от ГПК пред гражданския съд, за да установи
вземането си, което е било оспорено от длъжника чрез възражение по чл. 414 от ГПК,
своевременно подадено пред заповедния съд. Налице е следователно хипотезата на чл. 79,
ал.1, т. 2 от ГПК, предвидена като изключение от общото правило, че разноските по
изпълнението са за сметка на длъжника. Заповедното производство на практика е
приключено с определението, с което съдът е обезсилил издадената заповед за изпълнение,
като не съществува по-нататъшна процесуална възможност същото да се развие като общо
исково производство пред гражданския съд или да прерасне в изпълнително производство,
тъй като въз основа на обезсилената заповед не може да бъде издаден изпълнителен лист.
Налице са всички основания на закона, на длъжника да бъде признато правото да поиска от
дружеството заявител да му бъдат заплатени разноските направени през време на
заповедното производство, съставляващи разноски за адвокатски хонорар.
Такива се претендират в хипотезата на чл. 38, ал.1,т.2 от ЗАдв., като за приложение
на тази хипотеза е достатъчно единствено по делото да е представен договор за правна
защита и съдействие, в който страните да са уговорили представителство в тази хипотеза.
По делото безспорно е наличен такъв. Съгласно чл. 38, ал.2 от ЗАдв. в горепосочената
хипотеза, съдът определя възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в
наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна да го заплати. Заявеният размер е
присъждане на възнаграждение в размер на 300,00 лева, който съобразно сумите за които е
издадена заповедта, извършените процесуални действия от адвокат Б., съдът намира, че
следва да определи възнаграждение в рамките на чл. 7, ал.2,т.1, вр. чл. чл. 7, ал.7 от наредба
№ 1/2004г. в размер на 150,00 лева.
Водим от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ДОПЪЛВА на основание чл. 248, ал.1 ГПК Определение от 28.07.2022г., в ЧАСТТА
ЗА РАЗНОСКИТЕ, като:
ОСЪЖДА /ФИРМА/, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на адвокат К. И. Б. – САК, ЕГН
**********, с адрес на упражняване на дейността в /АДРЕС/, сумата в размер на 150,00 лева
/сто и петдесет/ лева, разноски за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал.1,т.2 от
ЗА, вр. чл. 7, ал.2,т.1, вр. ал.7 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения.
Разпореждането подлежи на обжалване пред СГС с частна жалба в едноседмичен
срок от съобщението на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2