Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 457
гр. Русе, 06.02.2024 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд - Русе, VIII - ми състав, в открито
заседание на 30 януари през
две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА БАСАРБОЛИЕВА
при участието на
секретаря ЦВЕТЕЛИНА ДИМИТРОВА, като разгледа
докладваното от съдията БАСАРБОЛИЕВА адм.
дело № 770 по описа за 2023 г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по реда на чл. 172, ал. 5 от ЗДвП,
във връзка с чл.
145 и сл. от АПК.
Постъпила е жалба от Й.Л.Й. *** против Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 23-1085-000751 от 01.12.2023
г. на Началник група в сектор ПП при ОД на МВР - Русе, с която на основание чл.
171, т. 1, б. “в” от ЗДвП на жалбоподателя е наложена ПАМ „Временно отнемане на
свидетелството за управление на МПС” до успешно полагане на проверовъчен изпит.
Жалбоподателят развива съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед поради
нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила и несъответствие с целта на закона. Моли съда да отмени заповедта.
Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът по жалбата – Началник група в сектор ПП при ОД на МВР – Русе,
чрез процесуален представител гл. юрисконсулт Г. Д., оспорва
основателността на жалбата. Претендира присъждането на юрисконсултско
възнаграждение, съгласно представен списък на разноските (л. 28 от делото). В
придружителното писмо, с което на основание чл. 152 от АПК изпраща на съда в
срок жалбата заедно със
заверено копие от цялата преписка по издаването на акта, прави възражение за
прекомерност на разноските, в случай че в съдебно заседание страната бъде представлявана
от упълномощен защитник, който представи списък на разноски в по-висок размер
от определения такъв, съгласно Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери
на адвокатските възнаграждения, като в случай на уважаване на жалбата, моли на
жалбоподателя да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в минимално
определения размер (л. 2 от делото).
Съдът, като съобрази възраженията на жалбоподателя,
релевирани в жалбата и в хода по същество на делото, становищата на страните,
събраните по делото доказателства и след проверка законосъобразността на
оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК и съгласно
правомощията си по чл. 168 от АПК, приема за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима.
Оспорената заповед е съобщена на адресата на
01.12.2023 г. (л. 1 от преписката). Жалбата е подадена на 06.12.2023 г. (л. 4
от делото), т.е. в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от процесуално легитимирано
лице – адресат на оспорения акт, за който изрично е предвидена възможност за
съдебно обжалване.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, които
обсъди в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
Със ЗППАМ №
23-1085-000751 от 01.12.2023 г. на Началник група в сектор ПП при ОД на МВР -
Русе (л. 1 от
преписката) е наложена
на водача Й.Л.Й. ПАМ „Временно отнемане на свидетелството за управление на
моторно превозно средство” до успешно полагане на проверовъчен изпит.
В оспорената
заповед е описано, че е съставен АУАН № GA1154952 от 30.11.2023 г. от И.А.И., на длъжност мл.
автоконтрольор към ОД на МВР – Русе, сектор ПП срещу Й.Л.Й. за това, че на
30.11.2023 г., около 16:38 часа, в гр. Русе, на кръстовището на ул. „Сент Уан”
и ул. „Николаевска”, управлявайки лек автомобил, марка „Фолксваген“ рег. № ***,
собственост на „Холеман България“ ООД, извършва следното нарушение при следните
фактически обстоятелства: не съобразява поведението си със светлинните сигнали
на светофарната уредба, работеща в нормален режим, като преминава на забраняващ
червен сигнал на светофарната уредба от ул. „Сент Уан“ към ул. „Николаевска“. Твърди
се, че нарушението е допуснато поради незнание и непознаване на нормативната
уредба, касаеща безопасността на движението, формулирана в ЗДвП и издадените
въз основа на него подзаконови нормативни актове, което било установено след
зададен следния контролен въпрос: „Позволено ли е, според Вас г-н Й., да се
премине на забранен жълт сигнал на
светофарната уредба?“. Й. отговорил, че е разрешено. Посочено е, че зададеният
контролен въпрос е в следствие на това, че водачът твърдял, че е преминал на
жълт светлинен сигнал на светофарната уредба.
При така
описаните обстоятелства още в момента на проверката на Й. Й. е съставен АУАН № GA1154952 от 30.11.2023 г. (л. 9 от
преписката), с който му е повдигнато обвинение за нарушение на чл. 6, т. 1,
предл. второ от ЗДвП, както и е иззето от водача СУМПС № *********.
Оспорената
ЗППАМ е издадена на 01.12.2023 г., като административният орган е преценил, че
са налице материалноправните предпоставки за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1,
б. ”в” от ЗДвП, а именно водачът поради незнание е извършил немаловажно
нарушение на правилата за движение.
При така
установените фактически обстоятелства, от правна страна съдът приема следното:
Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки
от вида на процесната се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на
службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от
оправомощени от тях длъжностни лица.
В приобщената към делото административна преписка се съдържа Заповед №
336з-3170 от 31.12.2021 г. на Директора на ОД на МВР – Русе, с която той е
оправомощил длъжностни лица, които да прилагат с мотивирана заповед ПАМ по
ЗДвП, между които по т. 2, предл. второ и началника на група ОПТПАНДИАД при ОД
на МВР - Русе (л. 5 от преписката). Заповедта е издадена на основание чл. 172,
ал. 1 от ЗДвП и Заповед рег. № 8121з-1632 от 02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи, с която на съда е служебно известно, че министърът на
вътрешните работи определя Областните дирекции на МВР като служби за контрол по
смисъла на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП. Съобразно това и в съответствие с нормата на
чл. 172, ал. 1 от ЗДвП директорът на ОД на МВР - Русе, с горецитираната Заповед
№ 336з-3170 от 31.12.2021 г., е делегирал правомощията си по издаване на
заповеди за налагане на ПАМ по ЗДвП, вкл. и на началника на група ОПТПАНДИАД
при ОД на МВР - Русе. Пред съда е представено и Удостоверение № 336р-40667 от
21.12.2023 г. на Директора на ОД на МВР – Русе (л. 18 от делото), с
което се
удостоверява, че от 14.12.2022 г. и до сега старши инспектор Станислава Петкова
Йорданова заема ръководна длъжност - началник на група в сектор „Пътна полиция“
към отдел „Охранителна полиция“ при ОД на МВР - Русе. До 01.09.2023 г.
наименованието на групата е било „Отчет на пътно-транспортните произшествия,
административно-наказателната дейност и информационно-аналитична дейност“
(ОПТПАНДИАД), а към настоящия момент - „Административнонаказателна дейност,
отчет и анализ на ПТП, и водачи“ (АНДОАПТПВ).
Изводът е, че процесната заповед е издадена в условията на делегирана
компетентност – разписана е законова възможност за делегиране и е налице
нарочен писмен акт, с който изрично се възлага съответното правомощие на
органа-издател на индивидуалния административен акт.
Спазена е изискуемата писмена форма - заповедта
съдържа реквизитите по чл. 59, ал. 2 от АПК, вкл. фактически и правни основания
за издаването й. Фактическите основания за издаване на заповедта се съдържат и
в АУАН № GA1154952 от 30.11.2023 г., съставен от мл. автоконтрольор
към ОД на МВР – Русе, сектор ПП, който АУАН изрично е посочен като основание за
издаване на оспорения административен акт.
При
издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила.
При преценка
на материалната законосъобразност на заповедта, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 171, т. 1, б. “в” от ЗДвП, за осигуряване
на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на
административните нарушения се прилага принудителна административна мярка
„Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно
средство” на водач, който поради незнание е извършил немаловажно нарушение на
правилата за движение - до успешното полагане на проверочен изпит.
Анализът и тълкуването на цитираната разпоредба води
на извода, че материалноправните предпоставки, обуславящи законосъобразното
налагане на процесната ПАМ, са следните: 1. констатирано нарушение на правилата
за движение; 2. това нарушение да е немаловажно и 3. същото да е допуснато от
водача поради незнание на правилата за движение.
Извършено от водача на моторното превозно средство
административно нарушение се установява с акт за административно нарушение
(АУАН), съставен от компетентните длъжностни лица. Съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП този акт се ползва с доказателствена сила до доказване на противното,
поради което доказателствената тежест за установяване на фактическа обстановка,
различна от тази по АУАН е на жалбоподателя.
В конкретния случай, във вина на жалбоподателя е
вменено следното нарушение на правилата за движение по пътищата: не съобразява
поведението си със светлинните сигнали на светофарната уредба, работеща в
нормален режим, като преминава на
забраняващ червен сигнал на светофарната уредба от ул. „Сент Уан“ към ул. „Николаевска“.
Съдът счита, че така описаното деяние не би могло да
бъде квалифицирано като маловажно нарушение по смисъла на § 6, т. 32 от ЗДвП,
тъй като не отговаря на едно от изискванията - незначителност на отклонението
от нормативно предписаното поведение на участника в движението.
Настоящият съдебен състав, обаче, счита, че
административният орган е извършил неправилна оценка на релевантния факт -
незнание на конкретното правило за движение. Това е така поради следните
съображения:
В акта за установяване на административно нарушение,
както и в оспорената заповед за прилагане на принудителна административна мярка,
е посочено, че на водача е бил зададен следния контролен въпрос, посредством
който, контролните органи са установили, че Й. е нарушил забраната да не
преминава на забраняващ червен сигнал
на светофарната уредба поради незнание на конкретното правило за поведение, а
именно: „Позволено ли е, според Вас г-н Й., да се премине на забранен жълт сигнал на светофарната уредба?“. На така зададения
контролен въпрос, Й. отговорил, че е разрешено. Посочено е, че зададеният
контролен въпрос е в следствие на това, че водачът твърдял, че е преминал на
жълт светлинен сигнал на светофарната уредба.
За да се наложи процесната ПАМ следва да е установено,
че водачът е нарушил определено правило за движение по пътищата, като
нарушението следва да е немаловажно и да е резултат от незнание от страна на
водача на това конкретно правило за поведение, което се твърди, че е нарушил.
Това незнание се установява чрез задаването на контролен въпрос. Този контролен
въпрос не следва да е общ или да касае което и да било правило за движение по
пътищата, а точно това, което се твърди, че водачът е нарушил. В случая
контролният въпрос, зададен на водача, се явява изцяло неотносим към вмененото
му нарушение. Посредством така зададения контролен въпрос не би могло да бъде
установено знание или незнание на конкретното правило за поведение, което се
твърди, че водачът Й. е нарушил, а именно преминаване на забраняващ червен светлинен сигнал на светофарната уредба. При тези данни
съдът приема, че от отговора на жалбоподателя на зададения му контролен въпрос
не би могъл да се изведе извод за това, че Й. не знае конкретното правило за
движение по пътищата - да не преминава на забраняващ червен сигнал на светофарната уредба.
Не е установена третата
материалноправна предпоставка за налагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. «в» от ЗДвП, поради което и издадената ЗППАМ се явява незаконосъобразна и като такава
следва да бъде отменена.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 143, ал. 1
от АПК в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени направените по делото
разноски в размер на 10 лева – държавна такса (л. л. 11 и 12 от делото) и 500 лева –
платено в брой адвокатско възнаграждение, съгласно представен договор за правна
защита и съдействие № 0026356 от 05.12.2023 г. (л. 6 от делото) или общо в
размер на 510 лева.
Неоснователно е възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
същото е под минимума, предвиден в Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от гореизложеното и на основание чл.
172, ал. 2, предл. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка № 23-1085-000751 от 01.12.2023 г. на
Началник група в сектор ПП при ОД на МВР - Русе, с която на основание чл. 171,
т. 1, б. “в” от ЗДвП на Й.Л.Й. ***, ЕГН ********** е наложена ПАМ „Временно
отнемане на свидетелството за управление на МПС” до успешно полагане на
проверовъчен изпит.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Русе да
заплати на Й.Л.Й., ЕГН **********,***2 сумата от 510 лева - разноски по
делото.
Решението е окончателно.
Съдия: