РЕШЕНИЕ
№ 138
гр. гр. Хасково, 15.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесети април през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Георгиев
при участието на секретаря Златка Ив. Бончева
като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно
наказателно дело № 20225640201068 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от Д. З. Х. от град С. срещу Наказателно
постановление № 21 – 0276 – 000177/29.11.2021 г. на Началник на РУ на МВР
- Ивайловград, с което на основание чл. 638, ал. 3 от Кодекса за
застраховането на жалбоподателя е наложено административно наказание –
„Глоба” в размер на 400 лева за нарушение по цитирания законов текст. В
жалбата се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
атакуваното с нея наказателно постановление, поради допуснати съществени
процесуални нарушения и нарушение на материалния закон, отнесени от
жалбоподателя и към съставения акт за установяване на административно
нарушение. Твърди се и че описаното нарушение не било извършено, а
процесният АУАН бил съставен при пълно противоречие с Кодекса за
застраховане и Закона за административните нарушения и наказания, като
излага конкретни и подробни съображения, свързани с нарушение на
1
процедурата по съставянето му и с описание на деянието, неговата правна
квалификация и с вида на моторното превозно средство от гледна точка
възможността то да бъде обект на задължението за сключване на
задължителна отговорност „Гражданска отговорност“, а пък жалбоподателят
нямал качеството „водач“ на МПС. Отправя се искане за отмяна на
обжалваното наказателно постановление от съда.
Жалбата е подадена първоначално пред Районен съд – Ивайловград,
като с Решение № 4 от 03.05.2022 г., постановено по АНД № 3 по описа на
същия съд за 2022 г., наказателното постановление е отменено. С Решение №
685 от 19.10.2022 г., постановено от Административен съд – Хасково по
КАНД № 551/2022 г. решението на РС – Ивайловград е отменено, а делото -
върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, какъвто обаче, с оглед
кадровата обезпеченост на органа на съдебна власт, не е могло да бъде
сформиран, станало основание, след произнасяне с Определение № 196 от
15.11.2022 г. на Върховен касационен съд по частно наказателно дело №
875/2022 г., да бъде образувано настоящото производство.
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, при новото
разглеждане на делото, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Чрез
упълномощен по делото процесуален представител – адв. К. Т. заявява, че
поддържа жалбата и счита атакуваното с нея наказателно постановление за
неправилно, необосновано и незаконосъобразно, като в хода по същество
пълномощникът на жалбоподателя не се явява и не представя писмено
становище в подкрепа на искането за отмяна на санкционния акт.
Административнонаказващият орган – Началникът на РУ на МВР -
Ивайловград, редовно призован, не се явява и не изпраща представител, не
заявява и становище по жалбата.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по
основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства
при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление,
намира за установено следното:
На 28.08.2021 г., в с. Л., общ. И., обл. Х., в частен имот на ул. „******“
2
жалбоподателят Д. З. Х. бил извадил МПС, тип АТВ, марка и модел
„*******************“, рег. № ****** с дата на първоначална регистрация
24.08.2021 г. съгласно Свидетелство за регистрация на земеделска и горска
техника, част I с № 0014614 A, собственост на „Ива Лес“ ООД, град
Ивайловград, представлявано от управителя А. И. А., от гаража в имота, за да
покаже на свои познати – свид. М. Ш. М. и В. А. П. монтиран калъф за
огнестрелно оръжие. Без да разбере как точно, обаче, натиснал лоста за
подаване на газ, при което превозното средство било приведено в движение и
тръгнало напред към оградата, а в опит да го спре, без да бъде качен на него,
жалбоподателят паднал и се ударил в оградата на имота, където се ударило и
превозното средство. След като получил наранявания, жалбоподателят бил
откаран в болнично заведение в град Свиленград.
Във връзка със случая била образувана проверка, а мястото на инцидента
бил посетен от свидетелите В. К. Я., инспектор „Пътен контрол“ при РУ на
МВР – Ивайловград и мл. инсп. Г. С., мл. автоконтрольор в РУ на МВР –
Ивайловград. След като в хода на проверката било установено, че превозното
средство, към датата на извършването й, било собственост на юридическо
лице – „Ива Лес“ ООД, град Ивайловград, а към датата на инцидента
липсвала сключена валидна полица за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност” за превозното средство, доколкото представената
застрахователна полица № BG /07/121002562329 била с валидност и период
на застрахователно покритие от 00:00 часа на 01.09.2021 г. до 23:59 часа на
31.08.2022 г., контролните органи достигнали до извод за извършено
нарушение по чл. 638, ал. 3 от КЗ. Поради това, срещу жалбоподателя,
възприето като водач на превозното средство бил съставен на същата дата –
17.09.2021 г., от свид. В. К. Я., Акт за установяване на административно
нарушение, серия АА с бл. № 572410.
Актът бил съставен в отсъствие на лицето, сочено в него като
нарушител, който жалбоподателят, след предявяването му на 18.10.2021 г.
подписал, а в съответната, предвидена за обяснения и/или възражения графа
било вписано, че има такива, без да посочи в какво се изразяват.
Възражения са постъпили и допълнително в рамките на законовия срок
от връчване на екземпляр от съставения АУАН, станало на дата 18.10.2021 г.,
според отразеното в приложената преписка, в които се сочат конкретни
3
доводи, че описанието на деянието не било особено ясно и не можело да се
разбере какво точно нарушение бил извършил, а описаното в него нарушение
не било извършено, като възразява и по отношение на качеството на водач на
МПС.
При издаване на наказателното постановление наказващият орган
възприел фактите, изложени в обстоятелствената част на съставения АУАН и
след изготвено становище по подаденото писмено възражение, на основание
чл. 638, ал. 3 от КЗ, наложил процесната глоба в размер на 400 лева, след като
приел, че процесното МПС било такова, във връзка с чието притежаване и
използване се изисква сключване на задължителна застраховка ГО, но няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, е бил управляван към момента на
проверката от лице, което не е собственик.
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното
място по-горе, както и от показанията на разпитания в хода на делото
свидетел. Съдът кредитира показанията на свидетелите М. Ш. М. и В. А. П.
относно обстоятелствата, свързани с настъпване на инцидента – място, дата,
обстоятелства по привеждане в движение на превозно средство и относно
настъпилия инцидент, а показанията на свидетелите В. К. Я. и Г. Т. С., и
относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на процесната
проверка и за действията, предприети като контролни органи по установяване
на описаното административно нарушение. Съдът кредитира показанията на
посочените свидетели и относно фактите, свързани със съставяне на АУАН,
като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 683, ал. 3 от Кодекса за застраховането, в
сила от 01.01.2016 г. лице, което не е собственик и управлява моторно
превозно средство, във връзка с чието притежаване и използване няма
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лв. Следователно,
деянието, за което е наложено на жалбоподателя административно наказание
е обявено от закона за наказуемо, съобразно приложимия материален закон
4
към твърдяната дата на извършването му.
При съставяне на процесния АУАН са спазени изискванията на чл. 40
от ЗАНН и на жалбоподателя е осигурена възможност да се запознае с
неговото съдържание, както и да направи възражения, от която се е
възползвал, като в тази връзка е налице произнасяне с Решение № 685 от
19.10.2022 г., постановено от Административен съд – Хасково по КАНД №
551/2022 г., което освен, че обвързва преценката на настоящия съдебен
състав, напълно се и споделя. Съставеният акт за установяване на
административно нарушение е съставен от компетентен орган, а формално
отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН досежно необходимите
реквизити, като налице е описание на обстоятелствата, при които е извършено
нарушението от гледна точка изискванията на фактическия състав на
разпоредбата, под която е подведено деянието. Според съдържанието на
разпоредбата на чл. 638, ал. 3 от КЗ, съставомерното поведение, наказуемо по
този текст се изразява не в друго, а в управление на МПС от лице, което не е
собственик при осъществяване на допълнителната предпоставка, свързана с
липсата на сключен и действащ договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите във връзка с неговото
притежаване и ползване. Или, в тази хипотеза изпълнителното деяние се
изразява преди всичко и най – вече в управление на моторно превозно
средство от лице, което не е собственик и при наличие на останалите
предпоставки за наказуемост, като твърдения именно за този основен признак
от състава на нарушение се съдържат в съставения АУАН. По този начин,
правото на защита на привлеченото към административнонаказателна
отговорност лице е обезпечено, доколкото това лице е могло да узнае и да е
наясно с всички с факти от състава на нарушение, което му се вменява в
отговорност, а те в случая са пълно, ясно и конкретно описани, като
възраженията в обратна насока се явяват несъстоятелни. На следващо място,
обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган –
лице на длъжност Началник РУ на МВР – Ивайловград, съгласно Заповед №
1253-260/05.12.2018 г. на Директора на ОД на МВР -Хасково, при спазване на
установената форма, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57
от ЗАНН.
От материалноправна страна, обстоятелствата, изложени в съставения
акт за установяване на административно нарушение и в санкционния акт се
5
потвърждават от анализа на приобщените по делото доказателства, що се
касае до обективната страна на описаното нарушение. Същите са потвърдени
по несъмнен начин в момент, непосредствено преди съставянето на акта за
установяване на административно нарушение с извършване на съответна
справка от актосъставителя с техническо средство и изпълнение на
задължението си, лично да се убеди в наличието на деянието по чл. 638, ал. 3
КЗ и съпоставка с представените писмени доказателства – застрахователна
полица, целящи да разколебаят този извод. Освен всичко, ППС тип АТВ,
марка и модел „*********************************“, рег. № ***** с дата
на първоначална регистрация 24.08.2021 г. съгласно Свидетелство за
регистрация на земеделска и горска техника, част I с № 0014614 A,
собственост на „Ива Лес“ ООД, град Ивайловград, представлявано от
управителя А. И. А. без съмнение е моторно превозно средство, което попада
в кръга обекти на задължението за сключване на задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“, а за изпълнението на това задължение е
необходимо да се следи както от собственика, във връзка с притежанието,
така и от лице, различно от собственика, при поемане и във връзка с
управлението. В случая, без съмнение са налице действия по привеждане на
превозното средство в движение – волни или неволни, които във всички
случаи покриват признаците на понятието, „управление“, разяснено и със
задължителна практика на Върховния съд. Въпросът в случая, обаче, е не
само в установеността на обективните признаци от състава на нарушение по
чл. 638, ал. 3 от Кодекса за застраховането, а в това дали жалбоподателят е
можел, като водач на моторно превозно средство, без да е собственик на
същото, с обикновената грижа, която дължи преди да поеме управлението да
формира знание, че поема управлението без наличие на валидна полица.
Оттам дали е действал в хипотезата на грешка, респ. дали е бил в състояние
да формира умисъл, каквато е единствено възможната форма на вина за
нарушението чл. 638, ал. 3 от КЗ, съобразно предложената правна
квалификация. Отговорът на първия въпрос е отрицателен, а на втория -
положителен, защото без да е необходимо да се предявяват допълнителни
изисквания към водачите на моторни превозни средства преди да поемат
тяхното управление да преценят не само дали е налице сключена застраховка
ГО, но и валидността на полицата, за този факт законодателят е предвидил
механизъм на установяване. В случая не е налице нито грешка, нито такова
6
незнание на факти от страна на жалбоподателя, които да изключат умисъла
или отговорността му като водач на моторно превозно средство, обосновано и
в съответствие с материалния закон ангажирана по чл. 638, ал. 3 от КЗ.
По изложените съображения, подадената жалба се явява неоснователна
и следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея наказателно
постановление - потвърдено, като обосновано, съответно правилно и
законосъобразно. В рамките на осъществявания съдебен контрол не се
установиха пропуски в дейността на наказващия орган по обосноваване на
изводите му с наличните по делото доказателства. Включително и в аспекта
на преценката по чл. 28 от ЗАНН, която е по същество и няма пречка да бъде
направена от настоящия съдебен състав в рамките на произнасянето по реда
на чл. 59 и сл. от ЗАНН. В конкретната хипотеза обаче, не се установиха
обстоятелства, които да изключват отговорността, включително и поради
оценката на случая като маловажен, а така достигнатият извод не се променя
от представената застрахователна полица, сключена след извършване на
проверката или с оглед мястото на управление на моторното превозно
средство – двор на частен имот, доколкото освен, че сам водачът е пострадал
от своите действия, хипотетично е можело и други присъстващи лица да
пострадат и без да се намират на път, отворен за обществено ползване,
каквото изискване, впрочем законодателят на е поставил, при формулиране на
диспозицията на наказващата норма. Тези съждения, обаче, са все пак
релевантни, не за формалната съставомерност на деянието, а за оценката на
неговата обществена опасност, която оценка не води до извод за наличие на
хипотеза по чл. 28 ЗАНН.
На следващо място, след като се установи деяние и същевременно липса
на обективни и и субективни фактори за изключване на отговорността на
жалбоподателя, в процеса по определяне размера на наказанието АНО е
наложил глоба съобразно предвидения в съответната наказваща разпоредба
размер, като изводът му в тази насока също не следва да бъде ревизиран,
доколкото е изцяло съответен на доказателствата по делото и материалния
закон.
Мотивиран така, Хасковският районен съд
РЕШИ:
7
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21 – 0276 –
000177/29.11.2021 г. на Началник на РУ на МВР - Ивайловград.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: З. Б.
8