РЕШЕНИЕ
№ 96 16 юли 2019г. Град Разград
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Разградският
административен съд, в откритото съдебно заседание на двадесет и шести юни през две хиляди и деветнадесетата година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТАНЯ ДАМЯНОВА
при секретаря Пламена
Мутафова като разгледа докладваното от съдията Таня Дамянова административно
дело № 127 по описа на съда за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 186, ал. 4 ЗДДС във вр. с чл. 145 и сл. АПК.
Със заповед за налагане на принудителна
административна мярка № 143-ФИ/25.04.2019 г., издадена от началника на отдел
„Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП на
основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ и чл. 187, ал. 1 ЗДДС на „АСО Оптимус“ ООД
е наложена принудителна административна
мярка- запечатване на търговски обект- ресторант „Лятно кино“, и забрана за
достъп до него за срок от 10 дни.
Против
описаната заповед е постъпила жалба от „АСО Оптимус“ ООД със седалище и адрес
на управление в град Разград. В жалбата се твърди, че оспореният
административен акт е незаконосъобразен и необоснован. Поради това
жалбоподателят моли съда да отмени атакуваната заповед и да му присъди направените
по производството разноски.
Ответникът-
началникът на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален контрол“ при
ЦУ на НАП, счита жалбата за неоснователна и моли за отхвърлянето й и присъждане
на юрисконсултско възнаграждение.
Разградският административен съд, като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
На 23.04.2019г. от орган по приходите е извършена проверка в
търговски обект- ресторант „Лятно кино“,
находящ се в град Разград, Северен градски
парк, стопанисван
от “АСО Оптимус“ ООД – град Разград. Извършена е контролна покупка на 1 бр.
супа, 2 бр. разядка, 2 бр. основни ястия, 1 бр. ориз, 1 бр. кафе, 3 бр.
минерална вода и 3 бр. парче торта на обща стойност 38,40 лева, платени на място в обекта в 14, 20 часа. За
контролната покупка не е издаден фискален касов бон от монтираното фискално
устройство в търговския обект.
Горните
факти са описани в протокол за извършена проверка серия АА № 0306794 от 23.04.2019
г., който е подписан без възражения от управителя на заведението К. С., присъствала на проверката.
Същите
факти са отразени и в акт за установяване на административно нарушение № F485887 от 13.05.2019 г., съставен срещу дружеството-
жалбоподател за нарушение по чл. 25, ал. 1, т. 1 и ал.3 във вр. с чл. 3, ал. 1
от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на министъра на финансите във връзка с чл.
118, ал. 1 ЗДДС. Актът е съставен в
присъствието на управителя на дружеството и му е връчен.
Въз основа на тези фактически констатации е издадена и оспорената заповед, с
която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ и чл. 187, ал. 1 ЗДДС на
жалбоподателя е наложена принудителна
административна мярка- запечатване на търговски обект- ресторант и забрана за
достъп до него за срок от 10 дни.
Със
заповед № ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018г. изпълнителният директор на НАП е определил,
че директорите на дирекция „Контрол“ в териториалните дирекции на НАП и
началниците на отдели „ Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в
главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП издават заповеди за налагане
на принудителна административна мярка
запечатване на обект по чл.186 от ЗДДС.
Въз основа на изложеното от фактическа страна, от правна страна
Разградският административен съд намира следното:
Жалбата е допустима. Подадена е от лице, което има правен
интерес, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Доколкото в жалбата се сочат конкретни съображения за незаконосъобразност
само по отношение на допуснатото предварително
изпълнение, в изпълнение на задълженията по чл. 168 АПК съдът провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл.
146 АПК.
Заповедта е
издадена от компетентен орган. Съгласно чл. 186, ал. 3 ЗДДС принудителната
административна мярка по ал. 1 се прилага с мотивирана заповед на органа по
приходите или от оправомощено от него длъжностно лице. С цитираната заповед
№ ЗДУ-ОПР-16 от 17.05.2018 г. изпълнителният директор на НАП е оправомощил началниците на отдели „Оперативни
дейности“ в териториалните дирекции на НАП към ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП да издават заповеди за запечатване на обект по
чл. 186 ЗДДС.
Оспореният административен акт е издаден в установената писмена форма и съдържа задължителните реквизити
по чл. 59, ал. 2 АПК.
В производството пред административния
орган не са допуснати нарушения на процесуалните правила.
Оспорената
заповед съответства и на материалния
закон.
Чл.
186, ал. 1, т. 1, б.“а“ от Закона за данък върху добавената стойност предвижда, че принудителна административна
мярка запечатване на обект за срок до 30 дни се прилага на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба, независимо от предвидените глоби или
имуществени санкции,.
В конкретната хипотеза се установява, че
търговецът не е изпълнил вмененото му от чл. 118, ал. 1 ЗДДС задължение да
регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект
чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за
управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Това задължение е закрепено и в чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006
г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в
търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания
към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от
министъра на финансите.
Неизпълнението на задължението за отчитане на продажбите на стоки
в търговските обекти е основание за прилагане на принудителна мярка по чл. 186, ал. 1,
т. 1, б.“а“ ЗДДС. При прилагането на тази мярка административният орган действа
в условията на обвързана компетентност.
В разглеждания случай за извършената контролна покупка не е бил издаден фискален касов бон, което
съставлява неизпълнение на задължението за
регистриране на продажбата, респективно неспазване на реда и начина за
издаване на документ за нея. Като е заповядал
запечатване на обекта и е забранил достъпа до него за
срок от десет дни, административният орган е приложил материалния закон
правилно. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗДДС при прилагане на ПАМ по чл. 186, ал. 1 се забранява и достъпът до обекта.
Наложената мярка
съответства на целта на закона- да предотврати и преустанови административни
нарушения, както и вредните последици от
тях- чл. 22 ЗАНН. Принудителната мярка "запечатване на обект" има
превантивна цел, а нейният срок се определя по целесъобразност от органа. В
настоящия случай преценката по целесъобразност е упражнена в рамките на закона.
Наложената мярка е под средния размер- 10 дни. Този размер съответства на
обстоятелството, че с нарушението е засегнат утвърдения ред за данъчна
дисциплина, който трябва да осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата
продажби, тяхната регистрация и последващата възможност за проследяване на
реализираните обороти. Поведението на лицето е насочено срещу установената
фискална дисциплина, която цели да гарантира спазването на установените
законови норми и бюджетните приходи. Изложени са мотиви за определяне на срока
на наложената мярка, като са взети предвид, както характера на мярката и целта
на налагането й, така и обстоятелството, че нарушението е извършено за първи
път. Ето защо в случая не може да се
приеме, че с налагането на мярката преследваната от закона цел е нарушена.
Разпоредбите на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС и чл. 3 от Наредбата имат за цел да
установят стриктен контрол на извършваните в брой продажби от субектите в
стопанисваните от тях търговски субекти, с оглед определяне на оборота за
целите на косвения данък от една страна и дисциплиниране на търговците при
извършването на продажби на дребно от друга страна.
Оспореният
административен акт е издаден и при спазване на принципа за съразмерност по
чл.6 от АПК. Прилагането на мярката за посочения срок не ограничава правата на
търговеца в степен, надхвърляща необходимото за осъществяване на преследваната
от закона цел. Несъмнено е, че принудителната мярка причинява
вреди, но те са присъщи на въведеното с
мярката ограничение. Действително запечатването на обекта би могло да доведе до
сериозни вреди, свързани с преместването и съхранението на намиращите се в
обекта хранителни продукти. Освен това с налагането на принудителната мярка
търговецът би
пропуснал да реализира печалба и от това ще загуби и фискът, тъй като няма да получи данък върху печалбата. Тези вреди обаче са обусловени от извършеното при дейността на търговеца
административно нарушение. В този смисъл
вредите са съответни, а не противоречащи на целите на закона.
Възражението на жалбоподателя, че не може да се възползва от
привилегията на чл.187, ал.4 от ЗДДС, тъй като до момента наказателно постановление
не е издадено, е правно ирелевантно за настоящия спор.
Налагането
на принудителната мярка не обуславя осъществяването на
административнонаказателна отговорност по отношение на адресата на мярката или
по отношение на друго лице – чл. 186, ал. 1 ЗДДС. Прилагането на мярката и реализирането на
административнонаказателната отговорност реализират различни цели на закона.
Тези две производства се развиват паралелно и независимо едно от друго. Действително
ал.4 на чл.187 от ЗДДС предвижда
привилегирована хипотеза- плащането на глобата или имуществената санкция може да
послужи за основание за прекратяване на изпълнението на мярката. Житейската и
правна логика сочат, че този факт следва
прилагането на мярката. Ето защо и съобразно чл.142, ал.1 и 2 от АПК,
издаването на наказателното постановление и изпълнението на наложената с него
санкция (глоба или имуществена такава) не влияе върху законосъобразността на заповедта
за прилагане на мярката.
С
оглед изхода на делото и на основание чл. 144 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК в
тежест на жалбоподателя следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определи в минимален размер
от 100 лева на основание чл. 78, ал. 8, пр. 2 ГПК във връзка с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
По изложените съображения и на основание чл. 172, ал. 2 АПК
Разградският административен съд
РЕШИ :
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНА жалбата на „АСО Оптимус“ ООД със
седалище и адрес на управление в град Разград, ул.“Н.Й.Вапцаров“ № 14, вх.Б,
ап.28 против
заповед за налагане на принудителна административна мярка № 143-ФИ/25.04.2019
г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ГД „Фискален
контрол“ при ЦУ на НАП на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б.“а“ и чл. 187, ал.
1 ЗДДС, с която на „АСО Оптимус“ ООД е наложена
принудителна административна мярка- запечатване на търговски обект- ресторант
„Лятно кино“ и забрана за достъп до него за срок от 10 дни.
ОСЪЖДА “АСО
Оптимус“ ООД– гр.Разград да заплати на ТД на НАП - Варна юрисконсултско възнаграждение в
размер на 100 (сто) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния административен съд
в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.