Р Е Ш
Е Н И Е
№ 112
гр. Перник, 23.06.2022г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
Административен
съд – Перник, в открито съдебно
заседание проведено на втори юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: К. ЧАКЪРОВ
при секретаря Наталия Симеонова, като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 179 по описа на АС – Перник за 2022 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и
сл. от Административно процесуалния
кодек (АПК) във вр. с чл. 172, ал. 5 от Закона за движението
по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на Б.В.С., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв. Г.Б.,***, съдебен адрес:***, офис 3 срещу Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка № 22-1158-000180/26.03.2022г.
на А.В.А. – мл. автоконтрольор към ОД на МВР – гр. Перник. Със
заповедта е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а,
б.“б“ от ЗДвП-прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от 6 месеца.
Жалбоподателят счита, че издадената заповед е незаконосъобразна и
необоснована, издадена в противоречи
с материалноправните разпоредби и административнопроизводствените правила. Иска отмяна на акта и присъждане на съдебни разноски.
В съдебно заседание жалбоподатеят редовно призован, се представлява
от адв. Г.Б.,***.
Пълномощникът на жалбоподателя
доразвива тезата относно незаконосъобразността на оспорения акт. Сочи, че към момента
на извършване на процесната проверка, жалбоподателят не е имал качество на
водач на моторно превозно средство (МПС) и не е бил под наблюдение на някой от
свидетелите по установяване на нарушението, за да се докаже, че е употребил
алкохол преди сядането си зад волана на МПС. Изразява становище, че се отказва от
допуснатия му свидетел в режим на довеждане и възможността да представи
доказателство, че жалбоподателя се е възползвал от възможността да бъде
изследван за установяване на алкохол в кръвта в ЦСМП – Перник. Представя списък на разноски по
чл. 80 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК.
Ответникът по жалбата – А.В.А. – мл. автоконтрольор към ОД на МВР –
Перник, редовно призован се представлява от процесуален
представител. Поддържа становище, че издаденият акт е правилен и законосъобразен, издаден от компетентен орган в кръга на
правомощията му, при спазване на процесуалните правила. Счита за безспорно
доказано, че жалбоподателят в настоящото производство е управлявал, след
употреба на алкохол, едно от моторните превозни средства, причинили
пътно-транспортно произшествие (ПТП). Прави възражение за прекомерност по
отношение на адвокатския хонорар, иска присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, моли жалбата да
се отхвърли като неоснователна.
Съдът, като обсъди становищата на
страните, доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
С акт за установяване на административно нарушение (АУАН) серия GА № 534711 от 26.03.2022г., съставен от К.И.В. - на длъжност
мл. автоконтрольор при с-р ПП при ОД на МВР – Перник, в присъствието на
свидетеля А.В.А. –
служител на МВР е установено, че на 26.03.2022г. в 12.50 часа в гр. Перник, на ул.
„Благой Гебрев“, с посока на движение от
ул. „Юрий Гагарин“ към ул. „Ленински проспект“, Б.В.С. управлява лек автомобил марка „Форд“, модел
„Фокус“, с рег. ****, негова собственост. При извършената проверка срещу
блок № 62, с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабричен номер ARBB-0017, в 13.07 часа, е
установено, че Б.В.С., дава положителна проба за алкохол - 2.30 промила в издишания въздух.
Същият е видимо пиян, лъха на алкохол твърди че е изпил една бира. Издаден му е
талон за изследване ****с прикрепен към него стикер с ****и е придружен до ЦСМП
– Перник, за вземане на кръвна проба за изследване. Участник в ПТП. Въз основа
на АУАН е издадена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-1158-000180 от 26.03.2022г. на А.В.А. – мл. автоконтрольор към ОД на МВР – гр. Перник, с която на основание чл. 22 от ЗАНН е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП – прекратяване
регистрацията на пътно превозно средство (ППС) за срок от 6 месеца, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП, предмет на оспорване в настоящото
производство. Като фактическо основание за издаването на заповедта е посочено,
че: на 26.03.2022г. в 12.50 часа в гр. Перник, на ул.
„Благой Гебрев“, с посока на движение от
ул. „Юрий Гагарин“ към ул. „Ленински проспект“, Б.В.С. управлява лек автомобил марка „Форд“, модел
„Фокус“, с рег. ****, негова собственост. При извършената проверка срещу
блок № 62, с техническо средство Алкотест Дрегер 7510, с фабричен номер ARBB-0017, в 13.07 часа, е
установено, че Б.В.С., дава положителна проба за алкохол - 2.30 промила в издишания въздух.
Същият е видимо пиян, лъха на алкохол
твърди че изпил една бира. Издаден му е талон за изследване ****с
прикрепен към него стикер с ****и е придружен до ЦСМП – Перник, за вземане на
кръвна проба за изследване. Участник в ПТП. Заповедта е връчена на Б.В.С. на
дата 26.03.2022г. и е обжалвана пред съда, чрез административния орган на
04.04.2022г.
В хода на съдебното производство са
приети като доказателства административната преписка, справка/картон за водача Б.В.С. и справка за собственост за процесния автомобил Форд „Фокус“, с рег.
****.
По делото е разпитан свидетелят К.И.В. - на длъжност
мл. автоконтрольор при с-р ПП при ОД на МВР – Перник, актосъставител. Същият заявява, че не си спомня точната дата, но
с колегата му А.В.А. са били дневна
смяна от 08.00 до 20.00 часа, като при подаден сигнал за настъпило ПТП, в кв.
„Изток“ посещават мястото. Там установяват два леки автомобила и потърпевшото
лице, като към този момент водачът на другия автомобил, не е на мястото на
произшествието. От разговора с потърпевшия разбират, че другия водач е отишъл
до банкомат, за да изтегли пари, като в същото време лицето се появява на
местопроизшествието. Установяват фактическата обстановка около настъпване на
ПТП и изпробват двамата водачи за алкохол, като пробата на Б.В.С. се оказва положителна, по
спомен на свидетеля - над 1.5 промила, същият мирише на алкохол и споменава, че
е употребил такъв предходната вечер. След като изготвят необходимите документи,
откарват С. ***.
С оглед установеното от фактическа
страна, Административен съд – Перник, при преценка на допустимостта на жалбата и след като извърши проверка
на обжалвания акт с оглед наведените с жалбата основания и правомощията си по чл. 168,
ал. 1 от АПК, прави следните правни изводи:
Жалба е подадена в срока по чл. 149,
ал. 1 от АПК от надлежна страна срещу акт подлежащ на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДвП на пряк съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Обжалваният акт е издаден (1)
от Компетентен орган, съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП принудителните
административни мерки по чл. 171 от ЗДвП се прилагат с мотивирана
заповед на ръководителите на службите за контрол или на оправомощени от тях
лица. Административният орган, издал заповедта, е бил оправомощен да прилага
принудителни административни мерки по ЗДвП със Заповед № 313з-362/28.02.2022г. на директора на ОДМВР – Перник. Тази заповед е била издадена на основание Заповед
№ 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи, с която
областните дирекции на МВР са определени като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал. 1 от ЗДвП; (2) Спазена е установената от
закона форма. Оспорената заповед съдържа всички реквизитите, изискуеми по чл. 172, ал. 1 от ЗДвП във вр. с чл. 59, ал. 2 от АПК, включително фактически и
правни основания за издаването й. Доколко същите са доказани и правилни е
въпрос, касаещ материалната законосъобразност на акта; (3)
В хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила. Въз основа на АУАН серия GА № 534711 от 26.03.2022г., съставен от К.И.В.
- на длъжност мл. автоконтрольор при с-р
ПП при ОД на МВР – Перник е издадена Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка № 22-1158-000180 от 26.03.2022г. на А.В.А. – мл. автоконтрольор към ОД
на МВР – гр. Перник, с която на основание чл. 22 от ЗАНН е
наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б. „б“ от ЗДвП –
прекратяване регистрацията на пътно превозно средство (ППС) за срок от 6
месеца, за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 1 от ЗДвП. Същата е издадена след като
са изяснени всички обстоятелства по случая и е редовно връчена на
жалбоподателя; (4)
Съдът пристъпва към проверка на материалноправните предпоставки за издаване на оспорения
административен акт. Оспорената заповед не противоречи на материалния закон. Съгласно
разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП принудителната
административна мярка „прекратяване регистрацията на пътно превозно
средство ППС"
се прилага спрямо собственик, за който е установено, че управлява
моторно превозно средство с концентрация на алкохол
в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични вещества или техни
аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с техническо средство
и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни предписанието за
изследване с доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане
на биологични проби за извършване на химическо и/или химико-токсикологично
лабораторно изследване.
От анализа на тази норма следва, че
процесната ПАМ се прилага при наличието на три кумулативни предпоставки: 1.
адресатът на мярката да е собственика на моторното превозно
средство; 2. да е установено, че управлява МПС; и 3. управлението да е извършено след
употреба на алкохол или наркотични
вещества или водачът да откаже да бъде проверен с техническо средство или с
тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за
химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване.
От представената по делото справка за собственост за процесния автомобил
Форд „Фокус“, с рег. ****, се установява, че към дата на установяване на
нарушението, същият е собственост на Б.В.С.. От представената справка/картон за водача Б.В.С. е
видно, че към дата на установяване на нарушението, същият притежава статут на правоспособен
водач на МПС за категории C, B.
Видно от събраните по делото писмени и
гласни доказателства около 12.50 часа на 26.03.2022г. в гр. Перник, по ул. „Благой Гебрев“, с посока на движение от ул. „Юрий Гагарин“ към ул. „Ленински
проспект“, Б.В.С. е управлявал собствения си лек автомобил марка „Форд“, модел „Фокус“, с рег.
****. На процесната дата, час и място същият е
причинил ПТП, като с управлявания от него автомобил е ударил в задната част
намиращото се пред него МПС. Не е спорно и, че в 13.07 часа на процесната дата установената концентрация
на алкохол в кръвта на Б.В.С. е била 2.30 промила. Това обстоятелство не се оспорва и от жалбоподателя.
Спорният въпрос е дали около 12.50 часа на 26.03.2022г. жалбоподателят е управлявал собственото си МПС след употреба на алкохол в кръвта
над 0, 5 на хиляда или както той твърди, е употребил алкохол след, като е спрял да шофира, а именно
…“след причинено ПТП и в състояние на раздразнение, от факта, че другия водач е
извикал полицейски патрул на произшествието, въпреки предварително постигната
помежду им договорка““….
Съдът намира, че от събраните по делото
доказателства, безспорно се установява, че около 12.50 часа на 26.03.2022г. оспорващият Б.В.С. е управлявал собственото си МПС след употреба на алкохол над 0. 5
на хиляда. Това се потвърждава от всички писмени и гласни доказателства приложени по делото. Несъмнено е, че след като при проверката с техническо средство в 13.07 часа е установена концентрация на алкохол в кръвта от 2.30 на хиляда, то към 12.50 часа концентрацията е била над 0. 5 на
хиляда.
Следва да се посочи още, че на основание чл. 179 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК в настоящото производство приложеният към
преписката АУАН е официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на
службата му по установения ред и се ползва с формална доказателствена сила, до
доказване на противното. Наред с това специалната разпоредба на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на
противното. В случая в тежест на оспорващия е да докаже противното, което
според съда той не успя да стори. Твърдението му, че така установената в 13.07
часа концентрация на алкохол в кръвта се
дължи на употребен от него алкохол след
като спрял да управлява МПС е голословно
и не е подкрепено от нито едно доказателство по делото. Несъстоятелно е водач
на МПС, притежаващ освен любителска и професионална
правоспособност, който участва в ПТП, да
употреби алкохол при положение, че е
наясно с правилата за движение по пътищата и е бил длъжен да прояви отговорно
поведение, особено в ситуация на причинено от него самия пътно-транспортно произшествие.
Ето защо съдът счита, че това твърдене на оспорващия е израз на неговата
защитна теза; (5) Оспорената заповед е и в
съответствие с целта на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 23 от ЗАНН случаите, когато могат да
се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги
прилагат и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване,
се уреждат в съответния закон или указ. Разпоредбата на чл. 171, т. 2а, б. "б" от ЗДвП е императивна. При
наличието на предвидените в нея предпоставки административният орган е длъжен
да наложи посочената в нея ПАМ. Той действа в условията на обвързана
компетентност. Нормата не предвижда различни мерки, от които органът да избира
най-благоприятната, с която се постига целта на закона. След като
административният орган при издаване на оспорената заповед е приложил
единствената предвидена в закона възможност и е приложил правилно материалния
закон, то не е налице и нарушение на принципа за съразмерност, провъзгласен в чл. 6 от АПК.
По изложените съображения съдът намира,
че оспорената заповед е валиден административен акт и не са налице основанията,
посочени в чл. 146
от АПК, изискващи неговата отмяна, поради което
оспорването, като неоснователно, следва да се отхвърли.
Предвид изхода на спора, искането на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение по делото, като своевременно направено, се явява основателно. Съдът
определя същото в размер на 100 лв. на основание чл. 24 от
Наредба за заплащането на правната помощ във връзка с чл. 143,
ал. 3 от АПК.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК и чл. 143, ал. 3 от АПК Административен съд – Перник
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.В.С., ЕГН **********, адрес: ***, чрез адв. Г.Б.,***, съдебен адрес:***, офис 3 срещу Заповед №
22-1158-000180/26.03.2022г. на А.В.А. – мл. автоконтрольор към ОД на МВР – гр.
Перник, с която му е наложена
принудителна административна мярка по чл. 171, т. 2а, б.“б“ от ЗДвП - прекратяване на регистрацията на
ППС за срок от 6 месеца.
ОСЪЖДА Б.В.С., ЕГН **********, адрес: ***, да заплати на Областна дирекция на МВР – Перник юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лв. (сто) лева.
На основание чл. 172, ал. 5, изр. второ от ЗДвП решението е окончателно и не подлежи
на обжалване.
СЪДИЯ:/п/