О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 174
гр.
Пловдив.30.04.2020г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН
СЪД, наказателно отделение, в закрито заседание на тридесети
април през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАГДАЛИНА
ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ:ДЕНИЦА
СТОЙНОВА
ВЕЛИНА
АНТОНОВА
след като се запозна с докладваното от съдия Стойнова ВЧНД № 169/2020г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството
е по реда на Глава
XXII - чл. 345 вр. с чл. 440 ал.2 от НПК.
Образувано е по постъпила,
саморъчно изготвена от лишения от свобода П.П.К. жалба против определение от 15.04.2020г., постановено по ЧНД № 142/2020г. по описа на ОС – *, с което е оставена без
уважение молбата му за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част
от наложено наказание лишаване от свобода. Осъденият изразява несъгласие със
съдебния акт, който моли да бъде отменен, като счита, че молбата му следва бъде уважена, в който смисъл
отправя и искане към Апелативния съд.
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след като се запозна с изложените в жалбата
оплаквания и материалите по приложеното дело,
за да се произнесе намира за установено следното от фактическа и правна страна.
Жалбата
е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт, поради което се явява процесуално ДОПУСТИМА, но разгледана по същество - НЕОСНОВАТЕЛНА.
По категоричен начин е установено по делото, че осъденият К. към момента търпи наказание от 8м.
лишаване от свобода за извършено престъпление по чл. 343б, ал.3 от НК, с начало
на изтърпяване на наказанието 25.09.2019г. Към датата на съдебното заседание в
ОС – 15.04.2020г., според подадената от Началник на затвора – * справка,
К. е изтърпял фактически 6м. 21д., от работа 6д., общо 6м. и 27д., с остатък за
изтърпяване от 1м. и 3д.
От
приложените по делото доклади, становища, справка за наложени награди и
наказания, както и останалите материали по личното досие на осъдения К. е видно,
че за краткият срок на престоя си в затвора – */ приведен от Затвора – * на
06.01.2020г./ е допуснал две груби дисциплинарни нарушения – през февруари
направил опит да внесе в затвора 200мл. алкохол, а през март употребил
наркотични вещества, установено с надлежен уринен тест. За констатираните
нарушения е наказан със съответните заповеди на Началника на Затвора – *. Първоначалната
и актуалната оценка на К. като правонарушител и носител на риск от рецидив е
определена като средна - 63 точки по скалата, със значителни на брой проблемни
зони – криминално минало /осъждан е 12 пъти/; отношение към правонарушението;
начин на живот и обкръжение; злоупотреба с наркотици; умения за мислене. Към
момента риска остава в същите граници, с очакване за градация в негативен план,
като са отчетени и възможни прояви на насилие от негова спрямо други осъдени
лица. Дадено е заключение, че лишеният от свобода П.П.К. към момента не е дал
доказателства за поправянето си, поради което не може да се даде прогноза за
успешна ресоциализация.
В контекста на посоченото до тук, не може да
има спор, че е налице първата предпоставка за предсрочно условно освобождаване
на К. по смисъла на чл.70 от НК и даденото в Постановление № 7 от 27.VI.1975г.,
Пленум на ВС, изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987г. тълкуване, тъй като е
изтърпяно фактически повече от 1/2 от наложеното му ефективно наказание
лишаване от свобода.
За да
счете молбата на осъдения за неоснователна обаче, окръжният съд правилно е приел,
че по делото липсват данни за изпълнение на втората, кумулативно изискуема
предпоставка за основателност на направеното искане – К. да е дал доказателства
за своето поправяне в пълна степен, като поведението му по време на престоя в
затвора не позволява да се направи извод за настъпила положителна и трайна
промяна в неговите нагласи.
Този извод се налага от материалите,
приложени по досието на осъденото лице. Законът е дал ясна дефиниция за документите,
установяващи наличието на посочените критерии в нормата на чл. 439а от НПК, а
именно - всички обстоятелства, които сочат за положителната промяна у осъдения
по време на изтърпяване на наказанието, като доброто поведение, участието в
трудови, образователни, обучителни, квалификационни или спортни дейности, в
специализирани програми за въздействие, общественополезни прояви.
Доказателствата за поправянето се установяват от оценката на осъдения по чл.
155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл.
156 от същия закон, както и всички други източници на информация за поведението
на осъдения по време на изтърпяване на наказанието. Законосъобразно окръжният
съд е приел, че цитираният законов текст изисква цялостно изследване на поведението
на осъденото лице по време на престоя му в пенитициарно заведение. Доброто
поведение трябва да свидетелства за съзнателно поправяне на лишения от свобода,
а не да цели привидно изпълнение на критериите за УПО. Съгласно установената
съдебна практика - ПВС№ 7/75г., констатацията, че осъденият е показал примерно
поведение следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително
отношение към режимните изисквания, вътрешен ред и дисциплина, към трудовата и
обучителна дейност, която му се предлага.
От значение са изводите за постигане на целите на наказанието с оглед
промяната в личността и поведението на осъденото лице, както и за липсата на
рискове, което е в защита и на обществения интерес.
Търсената и изискуема се за постановяване на условно
предсрочно освобождаване положителна промяна в поведението на осъдения, която
да се квалифицира като видима и трайна, не е налице. Напротив, поведението на К.,
изразило се в извършване на две груби нарушения на правилата за престой в
затвора, наред със запазващият се риск от рецидив и установеното, че вместо да
се възползва от предоставената му възможност да полага обществено – полезен
труд и да се отнася отговорно към този труд, К. е използвал работата си във
външен обект, за да се снабди с алкохол, който е опитал нелегално да внесе в
затвора, говорят красноречиво, че трайна и положителна промяна в осъдения не се
открива. И още, една от проблемните му зони – употреба на наркотични вещества,
освен, че е свързана и с последното му осъждане – управление на МПС след
употреба на наркотици, е намерила своето проявление дори в условията на
затвора, където К. по неустановен начин се е снабдил и употребил отново
наркотично вещество. Или, никакви положителни тенденции не се
откриват в личностен и поведенчески аспект, което сочи на необходимост от
продължаване на индивидуално - корекционната дейност по установяване на
приемливи нагласи и позитивна поведенческа линия с нужната устойчивост.
Всичко казано, в контекста на изразено
становище на органите, които имат задължение и правомощия да следят процеса по
поправяне на осъденото лице - че към момента търсеният поправителен ефект на
наказанието не е постигнат в цялост, че
корекцонният процес спрямо осъдения не е приключил и не е изпълнен плана на
присъдата, квалифицират като
несъстоятелно оплакването на жалбоподателя, че е налице и втората
предвидена в закона предпоставка за предсрочното му условно освобождаване.
Като е стигнал до същите изводи, първостепенният
съд е постановил законосъобразно и обосновано определение, което следва да се
потвърди, поради което ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД:
О
П
Р
Е
Д
Е
Л
И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от
15.04.2020г., постановено по ЧНД № 142/2020г. по описа на ОС – *, с което
е оставена без уважение молбата на лишения от свобода П.П.К. за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на останалата част от наложено му
наказание лишаване от свобода с протоколно определение №1011/18.11.2019. по НОХД
№ 6754/ 2019г. по описа на РС – *.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на протест и
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: