Решение по дело №2494/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1440
Дата: 16 юли 2019 г. (в сила от 6 август 2019 г.)
Съдия: Ерна Жак Якова-Павлова
Дело: 20193110202494
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 4 юни 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И E

                                                                  

1440/16.7.2019г.

гр. Варна

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД гр.Варна – 3-ти наказателен състав в публично съдебно заседание на двадесет и седми юни през две хиляди и деветнадесета година в състав:

                                                              

     СЪДИЯ: Ерна Якова-Павлова

 

при секретаря Петя Великова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2494 по описа на съда за  2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

                

Производството е с правно основание  чл.59 и сл. от ЗАНН.

Образувано по жалба от С.Б.В. *** г., издадено от  зам. директора на ТД на НАП - Варна,  с което му е наложено адм. наказание „глоба” в размер на 50 лева на осн. чл. 355 ал.1 от КСО за нарушение на чл. 3 ал.1 т.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на  МФ вр. чл.5 ал.4 от КСО.   

В жалбата не се  оспорва факта на нарушението, но се иска отмяна на  процесния акт, като се сочи, че закъснението за подаване на декларацията е минимално, а дължимите осигурителни вноски са внесени преди подаване на декларацията. По тези съображения се иска случаят да  бъде приет за маловажен.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и представлява.

Процесуалният представител на  административно наказващия орган моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

На 07.12.2018 г. от името на жалбоподателя В., в качеството му на самоосигуряващо се лице по см. на КСО, в ТД на НАП-Варна, с КЕП била подадена декларация Образец № 1 „данни за осигуреното лице” за м. октомври 2018 г. На 17.04.2019 г. при извършвана проверка на  подадените декларации свидетелката  Кр.Б.-Р.,*** установила, че посочената декларация е трябвало да бъде подадена до 25 число на месеца, следващ този за който се отнасят данните, т.е. до 25.11.2018г.

Тъй като декларацията Образец №1 е подадена след изтичане на законоустановения срок свидетелката приела, че е осъществен състав на административно нарушение. Поканила по електронен път нарушителя да се яви в ТД на НАП за съставяне и връчване на АУАН. На  18.04.2019 г. актът би съставен, а екземпляр от него е връчен на упълномощено лице от въззивника. На следващия ден той депозирал възражение, в което посочил, че причина за закъснението е пропуск, но дължимите вноски за м. октомври са платени на 08.11.2018 г. 

Въз основа на АУАН на 15.05.2019 г. било издадено НП, с което за нарушение на разпоредбите на чл.3 ал.1 т.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на Министъра на  финансите  вр. чл.5 ал.4 т.1 от КСО на самоосигуряващото се лице С.В. било наложено административно наказание, на основание чл.355 ал.1 от КСО.

Горната фактическа обстановка се установява от всички събрани по делото доказателства и на практика сочените в Наказателното постановление факти не се оспорват от въззивника.

Въз основа на тази фактология, съдът формира правно убеждение в следния смисъл:

По приложението на процесуалния закон:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Зам. Директора на ТД на НАП-Варна, съгласно приложената Заповед № ЗЦУ – ОПР 17/17.05.2018 г. на Изпълнителния директор на НАП, като АУАН също е съставен от компетентно лице.          Преписи от АУАН и НП са връчени на нарушителя, като му е дадена възможност да организира адекватна защита. Жалбоподателят е депозирал писмено възражение, в  срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН.  Издавайки Наказателното постановление АНО е счел, че е налице нарушение извършено от конкретното лице и не е съгласен с възражението. Основателността или неоснователността на тази преценка не представлява задължителен реквизит на наказателното постановление и предпоставка за редовността му от външна страна, а е въпрос по същество.

По приложението на материалния закон:

Административно наказващият орган правилно е приел, че се касае за нарушение на разпоредбите на чл.3 ал.1 т.2 от Наредба№Н-8/29.12.2005г. вр. чл.5 ал.4 от КСО и е  издал атакуваното НП, като на база на събраните по преписката доказателства е дал правилна правна квалификация на извършеното нарушение и правилно е определил, санкционна норма на чл.355 ал.1 от КСО.  

          Съдът прие, че случаят е маловажен по следните съображения:

 В ЗАНН не е предвиден законен критерий за маловажен случай на административно нарушение, поради което следва да се изхожда от цялата съвкупност на смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства на конкретното деяние, стойността на вредата, кръга на засегнатите интереси, времетраенето на нарушението, значимостта на конкретно увредените обществени отношения.

  Съгласно чл.11 от ЗАНН въпросите за вината, вменяемостта, обстоятелства изключващи отговорността се прилагат разпоредбите на общата част на НК, доколкото в ЗАНН не е предвидено друго. Съдът намира, че всички тези обстоятелства са изяснени и дават основание да се приеме, че случаят е маловажен по смисъла на чл.93 т.9 от НК.

Видно от доказателствата по делото, се касае за забава от 10 дни, която не би довела до никакви вредни последици макар нарушението да е формално, като следва да се отбележи, че нарушителят добросъвестно сам е подал дължимата декларация в ТД на НАП-Варна. Освен това видно и от съдържанието на жалбата в нито един момент нарушението не е било оспорено, но същевременно с това са налице доказателства за изрядно плащане на дължимите суми за осигурителни вноски. Липсват каквито и да било доказателства възивникът  В. да е санкциониран за други идентични нарушения. Т.е. в конкретния случай съдът намира, че степента на обществена опасност както на нарушението, така и на нарушителя е явно незначителна и по-ниска в сравнение с обикновените случаи на нарушения от съответния вид. Видно от доказателствата по делото, жалбоподателят коректно и по собствена инициатива е подал декларацията Образец № 1, поради това  санкционирането му би имало по-скоро негативно, отколкото поправително, възпитателно и възпиращо въздействие.

Преценката за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол /Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. по тълк.н.д. 1/2005 г./. Доколкото е свързана с правилното приложение на материалния закон е в правомощията на съда при извършване на служебна проверка на обжалваното решение.

По изложените съображения съдът счита, че НП следва да бъде отменено и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ОТМЕНЯ НП № 435128/482918/15.05.2019 г., издадено от  зам. директора на ТД на НАП - Варна,  с което на С.Б.В. *** е наложено адм. наказание „глоба” в размер на 50 лева на осн. чл. 355 ал.1 от КСО за нарушение на чл. 3 ал.1 т.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005 г. на  МФ вр. чл.5 ал.4 от КСО.       

 

Решението подлежи на касационно обжалване по  реда на АПК пред Административен съд гр.Варна в 14 дневен срок от уведомяване на страните.

          

                                                     

СЪДИЯ: