№ 2968
гр. София, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Михаил Ал. Малчев
Членове:Розалина Г. Ботева
Мария Стойкова
при участието на секретаря Цветослава В. Гулийкова
като разгледа докладваното от Розалина Г. Ботева Въззивно гражданско дело
№ 20211100514574 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение от 03.09.2021г., постановено по гр. дело № 15556/ 2020г. по описа на
Софийския районен съд, 31 състав, са отхвърлени предявените от Д. К. В. против Б. К. В.
искове за признаване за установено, че Д. В. е носител на правото на преминаване през имот
през имот, с размери 2 м./ 1,10м./ 2м./ 1,10м., намиращ се непосредствено пред външното
стълбище и външна площадка, прилежащи към сграда с идентификатор 11884.5615.202.1,
част от поземлен имот с идентификатор 11884.5615.295, собственост на Б. В., означено с
букви A, B, C, D на скица, намираща се на л. 57 от гр. дело № 15556 по описа за 2019г. на
Софийския районен съд, 31 състав, на основание чл. 124 ГПК вр. чл. 192 ЗУТ и за осъждане
на Б. К. В. да се въздържа от фактически и правни действия, с които се ограничава или
засяга упражняването на ограниченото вещно право на преминаване, на основание чл. 109
ЗС, като неоснователни.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от Д. К. В., действаща чрез
процесуалния си представител по пълномощие адв. А. Д.. В жалбата се излагат доводи за
неправилност на съдебния акт. Доводът за неправилност на решението е аргументиран с
доводи, че неправило първоинстанционният съд е приел, че в случая не се касае до
същинско право на преминваване, доколкото ищецът има достъп до имота си от улица
“Камакът”, т.е. не е необходимо да влиза през имота на ответника, за да стигне до
собствения си имот. Жалбоподателят сочи, че независимо, че имотът на ищеца има лице към
1
улицата, сградата няма излаз към улицара и за да влезе в нея, той трябва да премине през
дворното място на ответника. Жалбоподателят изразява несъгласие с извода на
първоинстанционния съд, че по делото не е установено субективно намерение на ищеца да
придобие правото на преминаване по давност. Навежда доводи, че от събраните пред
първоинстанционния съд доказателства се установява, че в продължение на 10 години
единствено жалбоподателят и семейството му преминавали през процесната част от
дворното място, за да влязат в къщата. Същите поддържали външната площадка, оставяли
там личните си вещи. Ответникът не ползвал процесната част от дворното място. Напротив,
същият поставил ограда, като е оставил процесното място за преминаване от ищеца. На
следващо място, в жалбата са развити съображения, че съдът е игнорирал влязлото в сила
решение по гр. дело № 28084/ 2014г. по описа на СРС, 51- ви състав, с което е прието, че
ответникът не е собственик на процесната външна площадка, с размери 1,75м./ 4м.,
намираща се пред входната врата на двуетажна жилищна сграда и външно стълбище с три
стъпала с височина 16 см от южната страна на сградата. В посоченото решение е прието, че
независимо, че те се намират в дворното място на ответника, тяхната функционална
принадлежност към сградата, собственост на жалбоподателя е определяща за
принадлежността им към неговия имот. Жалбоподателят счита, че същото разрешение може
да се приложи към процесния случай.
В обобщение, на заявените с жалбата оплаквания, до въззивния съд е отправено искане да
отмени решението и да уважи предявения иск. Претендират се разноски за производството.
Въззиваемата страна оспорва жалбата, като в подадения отговор развива доводи, че
решението е правилно, с оглед което заявява искане за неговото потвърждаване.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид
наведените във въззивната жалба доводи и възраженията на насрещната страна, приема за
установено следното от фактическа страна:
Ищецът извежда субективните си права при твърдения, че е носител на правото на
собственост на имот с идентификатор 11884.5615.202, намиращ се в с. Войнеговци, район
Нови Искър, а ответникът- на поземлен имот с идентификатор 11884.5615.295. Поддържа,
че единственият достъп до сградата му е бил винаги осъществяван чрез прилежащите на
тази сграда външна площадка, стълбище и входно антре (намиращи се в имота на
ответника). За да влязат в къщата си ищецът и неговото семейство преминавали през малко
парче земя с размери 2 м./ 1,10м./ 2м./ 1,10м., което било непосредствено пред външното
стълбище и площадка и било част от имота на ответника. Поддържа, че е придобил върху
описаната земя право на преминаване през чужд имот, тъй като повече от 1994 години
необезпокоявано, явно и несмущавано са преминавали през това малко място, за да влязат в
къщата си. Твърди, че от 2003г. в ЗУТ са предвидени способи за учредяване на право на
преминаване през чужд имот като самостоятелен институт на ограничено вещно право, като
от тогава до сега е преминавал явно, непрекъснато и необезпокоявано през имота на брат си
в посоченото пространство. Предвид изложеното, ищецът твърди, че тези действия по
естеството си представлявали право на преминаване през чужд имот, което бил придобил по
2
правото на преминаване през имота на ответника. Сочи, че с нотариална покана рег. №
18114, том IXБ, акт 130 от 18.11.2019г. ответникът му поставил срок, след който ще постави
ограда по границата на двата имота, по който начин ще бъде затворен достъпа на ищеца до
къщата му ответникът му пречи да упражнява правото му на преминаване през чуждия имот.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който се оспорва предявения иск като неоснователен и недопустим. Твърди, че в нито един
от нотариалните актове, на които се позовава ищецът, не указвали учредено, вписано или
поне заявено в негова полза право на преминаване. Поддържа, че в периода от 1973г. до
2001г. българското законодателство не е познавало учредяване на право на преминаване
през чужд урегулиран поземлен имот за осигуряване на достъп до собствен урегулиран
поземлен имот чрез правна сделка или по давност. Твърди, че не е допустимо придобиване
по давност на право на преминаване през недвижим имот в регулация, а ако е било учредено
или придобито такова право преди урегулиране на имота, с влизане в сила на дворищно-
регулационния план- се погасявало. Сочи, че при безспорно доказаното съществуване на
действащ регулационен план, одобрен със заповед, се изключва придобиването по давност
на правото на преминаване Твърди, че е ирелевантно обстоятелството, че понастоящем няма
друга възможност на ищеца за достъп до имота, тъй като СТЕ по гр. дело № 28084/ 2014г.
по описа на СРС, 51- ви състав е посочила, че е „възможно да бъде направен друг вход за
сградата на ответника, но следва да се извършат преустройства в първия етаж на сградата
му“.
Относно предявения негаторен иск твърди, че щом като ищецът не е носител на
претендираното право липсвала и хипотеза, при която от ответника, да се изисква
поведение, с което да не пречи на ищеца да преминава през него. Искането към съда е да
прекрати производството по делото, евентуално да отхвърли предявените искове.
Страните се легитимират като носители на правото на собственост върху процесните
поземлени имоти по силата на правна сделка- дарение. От представения н.а. № 8/
02.03.1994г., т. XXI, дело № 4106/1994г., се установява, че ищецът придобил правото на
собственост върху имот, представляващ парцел V- 202, с площ 274 кв.м., намиращ се в кв.
29 на с. Войняговци. От същия н.а. се установява, че ответникът е придобил правото на
собственост върху недвижим имот, представляващ парцел II- 202, с площ 274 кв.м.,
намиращ се в кв. 29 на с. Войняговци.
С решение № 13792/ 30.08.2016г., постановено по гр. дело № 28084/ 2014г. по описа на
СРС, 51 състав, е отхвърлен предявения от Б. К. В. против Д. К. В. иск за признаване за
установено по отношение на Д. В., че Б. В. е собственик на външна площадка с размери 1,75
метра/ 4 метра, намираща се пред входната врата на двуетажна жилищна сграда със
застроена площ 82,6 метра, намираща се в поземлен имот, с идентификатор 11884.5615.295,
външно стълбище от 3 стъпала, с височина, 16 см. от южната страна на сградата, входно
антре със застроена площ 7,6 кв.м. и размери 1,75 кв.м./ 4,35 кв.м., склад с вход от
вътрешния коридор, с площ 3,6 кв.м. и размер 2,85 метра/ 1,25 кв.м. И стълбище, което е
развито надясно и води до първия, втория и таванския етаж, с площ 4,55 кв.м. и размери 3,25
3
метра/ 1,40 метра, които са свързани със сграда, с идентификатор 11884.5615.202.1, намиращ
се в поземлен имот, с идентификатор 11884.5615.202, с административен адрес с.
Войнеговци, Столична община, район Нови Искър, ул. “Камъкът”, но попадащи в поземлен
имот, с идентификатор 11884.5615.295, с административен адрес: с. Войнеговци, Столична
община, район Нови Искър, ул. “*******, и мазе, с площ 10,65 кв.м., намиращо се в
поземлен имот, с идентификатор 11884.5615.295, индивидуализирано по скица, намираща се
на л. 80 от делото и обозначено с букви А, Б, С, Д, както и за осъждане на Д. В. да предаде
владението върху посочените имоти, като неоснователен. Със същото решение признато за
установено по отношение на Д. В., че Б. В. е собственик на мазе, с площ 10,65 кв.м.,
намиращо се в поземлен имот 11884.5615.295, на основание принадлежност към сградата
му, намираща се в същия поземлен имот, индивидуализирана по скица, намираща се на л. 80
от делото и обозначена с А, В, С, Д, представляваща неразделна част от решението.
От представената пред първоинстанционното прозиводство нотариална покана се
установява, че ответникът в първоинстанционното производство е уведомил ищеца в
първоинстанционното производство, че след десет дни ще постави ограда по границата
между двата имота, като същата ще бъде изградена изцяло в поземлет имот, с
идентификатор 11884.5615.295.
Пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателствени средства-
свидетелски показания.
От показанията на св. К.Х. се установява, че свидетелят познава ищеца от 25 години и е
посещавал имота му в с. Войнеговци. За да се влезе в къщата, било необходимо да се мине
през дворното място, да се заобиколи къщата и да се стине до площадка и стълби, които се
намират на гърба ѝ. Преди години родителите на страните разделили имота между двамата,
като на ответника дарили празно място и той си построил къща, а в дворното място на
ищеца имало къща. Свидетелят уточнява, че входът за къщата на ищеца е само един и
винаги в същата се влизало по този начин, още откакто родителите на страните живеели там.
Уточнява още, че къщата на ответника имала вход от улицата и от вътрешната страна, откъм
двора, докато тази на ищеца- само по описания начин, през външната площадка и стълби. В
къщата на ищеца, освен семейството му, живеела и майка му.
От показанията на св. Б.В. се установява, че в къщата на ищеца имало достъп
единствено през дворното място и външните площадка и стълби. Сочи, че в къщата на
ищеца, освен семейството му, живеела и майка му.
От показанията на св. Р.Д. се установява, че в къщата на ищеца се влизало през площадка и
стълби. Това било заварено положение, както била построена къщата от родителите им.
Свидетелката твърди, че според нея е възможно ищеца да направи друг вход за къщата.
Според нея между страните имало договорка едните да отстъпят от южната страна, другите
от северната. Не знае дали ответникът бил пречил на ищеца да влиза в неговата къща и към
настоящия момент той и семейството му продължавали да влизат така. Твърди, че често се
събирали и обсъждали тези неща, като в името на това синовете им да живеят по- добре,
двамата братя се били разбрали така и това било най- логичното нещо. Не знае защо ищецът
4
се отметнал от уговорката.
От показанията на св. В.К., живуща на семейни начала с ответника, се установява, че
границата между имотите на страните се падала точно на самия калкан на къщата. Твърди,
че ищецът влизал от северната част, минавал западната част, обикалял къщата си в южната
част и влизал от източната част, където било тяхното място.
Съдът счита, че показанията на свидетелите следва да бъдат кредитирани. Същите са
последователни, логични и се отнасят до основни факти от предмета на доказване.
От събраните доказателствени средства се установява по непротиворечиво, че достъпът до
къщата на ищеца се осъществява през процесните площадка и стълби, като това е било така
при разделяне на дворното място и обособяването на процесните УПИ. Съгласно
заключението на съдебно- техническата експертиза, е възможно да бъде направен друг вход
за сградата на ищеца, след извършване на преустройства в първия етаж на сградата му. Към
настоящия момент достъпът до сградата на ищеца се осъществява през имота на ответника.
Установява се, че в къщата на ищеца живее и майката на страните. От показанията на св. Д.
се установява, че между двамата братя е имало уговорка, касаеща именно границата между
имотите.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и
допустимо.
По правилността на решението съставът на съда приема следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с обективно кумулативно съединени искове за
установяване, че ищецът е придобил правото на преминаване по давност, с правно
основание чл. 124 ГПК вр. чл. 192 ЗУТ и негаторен иск с правно основание чл. 109 ЗС.
Относно иска с правно основание чл. 124 ГПК вр. чл. 192 ЗУТ:
Съгласно чл. 55 ЗС, ограничените вещни права, до колкото са предвидени в закона
могат да се придобиват чрез правни сделки, по давност и по други начини, предвидени в
закона.
Първият спорен въпрос между страните е допустимо ли е да се придобие правото на
преминаване по давност. В действащото законодателство липсва обща уредба на
сервитутите, каквато е имало в отменения Закон за имуществата, собствеността и
сервитутите (ЗИСС), а различните видове сервитутни права се уреждат в отделни закони,
едно от които е правото на преминаване, регламентирано в разпоредбата на чл. 192 ЗУТ.
Правото на преминаване през чужд поземлен имот представлява поземлен сервитут.
Законовото определение на поземлен сервитут се дава от разпоредбата на чл. 103, ал. 1 от
5
Закона за водите. От посочените характеристики на сервитута е видно, че той представлява
вещно право, принадлежащо на собственика на един недвижим имот и даващо му
ограничена власт върху чужд недвижим имот.
Въззивният съд не споделя извода на първоинстанционния съд, че право на
преминаване може да се учреди само върху неурегулиран недвижим имот. При действието
на ЗТСУ (отм.) и до изменението на чл. 192 ЗУТ от 2003г., в сила от 25.07.2003г., право на
преминаване през чужд урегулиран имот е могло да се учреди временно и по изключение
само по административен ред. С изменението на ЗУТ от 2003г. (ДВ, бр. 65) в чл. 192, ал. 1
ЗУТ е предвидена възможността правото на преминаване чрез чужд недвижим имот да може
да става с правна сделка между частни правни субекти, като е предвидено, че "правото на
преминаване през чужд поземлен имот се учредява с писмен договор с нотариална заверка
на подписите", като страни по договора са собствениците на "господстващия" и на
"служещия" имот. Така учреденият сервитут е от категорията на доброволните, договорни
сервитути, като договорът е правопораждащият юридически факт на сервитутното право на
преминаване.
При положителен отговор на въпроса допустимо ли е правото на преминаване да се
придобие по давност, следва да се разгледа следващия спорен въпрос между страните,
придобил ли е ищецът по давност правото на преминаване върху имота.
Ищецът е обосновал иска си с доводи, че е упражнявал действия покриващи
съдържанието на правото на преминаване. От обективна страна владението на ограничено
вещно право се характеризира с извършването на фактически действия, които съответстват
на съдържанието на това вещното право. Тъй като на практика фактическите действия,
които се обективира намерението за своене на вещта и намерението за придобиване на
ограничено вещно право на ползване са сходни, при разрешаване на въпроса дали
владелецът извършва действия, присъщи само на вещното право на собственост, следва да
се има предвид съдържащата се в ЗС правна уредба на същото. Институтът на придобиване
по давност на ограничено вещно право на преминаване през чужд имот изисква
упражняваната фактическа власт да съответства на съдържанието на това вещно право.
Настоящият състав счита, че извършваните от ищеца действия представляват търпими
действия.
Според теорията и съдебната практика търпимите действия са фактически състояния,
при които се извършват действия спрямо вещ, без те да произтичат от договор със
собственика или владелеца, а се извършват с тяхно съгласие като търпими, т.к. почиват на
близки приятелски или други лични отношения. Търпими, според правната теория, са
всички онези действия, които представляват според обстоятелствата незначително
безпокойство за собственика или владелеца на един недвижим имот, които се извършват с
изричното или предполагаемо съгласие на владелеца и за които може да се допусне, че той
би търпял да се извършват само поради това от обикновена любезност, добронамереност,
гостоприемство, по силата на лични отношения и поради това да се смятат за извършени с
неговото съгласие. При преценката дали се касае до търпими действия следва да се отчете,
6
че в случая се касае до отношения между близки роднини- братя, като този начин на
преминаване е бил установен още преживе на наследодателя на страните. На следващо
място, следва да се вземе предвид, че от събраните по делото гласни доказателствени
средства еднозначно се установява, че в дома на ищеца живее майката на страните, която
също преминава през процесната част от имота на ответника, за да влезе в дома си.
Изложеното обуславя извод, че в случая се касае до отношения, основаващи се на
добронамереност, добросъседство и роднински отношения.
Търпимите действия са действия, а не фактическа власт и по това се различават от
държането и от владението, поради което и не могат да служат за основание за придобиване
на владение. За преустановяването на търпимите действия е достатъчно едностранното
изявление на собственика или владелеца. В т.см. решение № 483 от 11.12.2012г. на ВКС по
гр. дело № 493/ 2012г., I г.о.
При положение, че е установено, че в случая се касае до търпими действия, следва да се
изследва демонстрирана ли е промяна в намерението от ищеца. Съгласно трайната практика
на ВКС, всяка промяна в намерението, с което се упражнява фактическата власт върху един
имот, следва да бъде доведена до знанието на неговия собственик- решение № 291/
09.08.2010 г. по гр. дело № 859/ 2009г. на II г.о. на ВКС и решение № 270/ 20.05.2010г.,
постановено по гр. дело № 1162/ 2009г. на II г.о. Тези разсъждения се отнасят и за
търпимите действия- лицето, което ги осъществява, следва да демонстрира по отношение на
собственика настъпилата промяна- че започва да осъществява фактическа власт с намерение
за своене на имота. Промяната в намерението и преобръщането на държането във владение
(interversio possessionis) не трябва да остане скрита, а трябва да намери външна изява в
предприемане на конкретни действия. В решение № 12 от 19.02.2014 г. по гр. д. № 1840/2013
г. на ВКС, I г.о., решение № 291/9.08.2010 г. по гр. д. № 859/2009 г. на II ГО на ВКС и
в решение № 270/20.05.2010 г., постановено по гр. д. № 1162/2009 г. на ВКС, II г.о е прието,
че в хипотеза, при която фактическата власт върху недвижим имот е придобита на правно
основание и липсва уведомяване на собственика за промяна на намерението на държателя и
трансформирането му в недобросъвестно владение, презумпцията по чл. 69 ЗС не намира
приложение. Презумпцията по чл. 69 ЗС намира приложение само когато по естеството си
фактическата власт върху имота представлява владение още от момента на установяването
си. Същото разрешение се прилага и когато са налице търпими действия върху имота. За да
промени държането във владение държателят трябва да демонстрира промяна в намерението
за своене на имота, която открито да демонстрира спрямо собственика. Тези разсъждения се
отнасят и за търпимите действия- лицето, което ги осъществява, следва да демонстрира по
отношение на собственика настъпилата промяна, че започва да осъществява фактическа
власт с намерение за своене на имота. Трансформирането на търпимите действия във
владение за себе си следва да бъде изразено в изрични недвусмислени действия. Решителен
отказ на ответника ищецът да преминава през имота му би имало при отказ ищецът да бъде
допуснат до процесната част от имота на ответника. Настоящият състав счита, че такава
промяна е демонстрирана едва през 2014г., когато ответникът по настоящия иск е предявил
7
ревандикационен иск за процесната площадка и външни стълби, и с това е изразил
несъгласието си ищецът да преминава през имота, а последният е продължил да извършва
тези действия. Преди това промяната в намерението на ищеца не е намерила външен израз.
От 2014г. до предявяване на настоящия иск не е изтекъл предвидения в разпоредбата на чл.
79 ЗС десетгодишен срок. В т.см. решение № 41/26.02.2016г. по гр. дело № 4951/2015г. на I
г.о. на ВКС; решение № 291/ 09.08.2010г., постановено по гр. дело № 859/2009г. на ІІ г.о. на
ВКС; решение № 270/ 20.05.2010г., постановено по гр. дело № 1162/2009г. на ІІ г.о. на ВКС.
Следва да се посочи, че владението не може да бъде съмнително, а то е такова винаги
когато не може да се определи със сигурност дали владелецът упражнява търпими действия
или дали има намерение да упражнява поземлен сервитут. След като в случая при така
сложилите се роднински отношения между братята и данните, че между тях е съществувала
уговорка, то следва да се приеме, че посоченият по- горе признак на владението-
несъмнителност, липсва. Освен това владението не може да се упражнява тайно по
отношение на този, на когото се противопоставя. Чрез него трябва да се демонстрира по
недвусмислен начин намерението на владелец, че упражнява поземлен сервитут. То не може
да има действие спрямо лицето по отношение, на което съществува скритостта, тъй като е
недопустимо да се черпят права докато този, на когото се противопоставят, не може да се
защити.
Следва да се посочи и, че съгласно заключението на съдебно- техническата експертиза,
е възможно да бъде направен друг вход за сградата на ищеца, но следва да се извършат
преустройства в първия етаж на сградата му. Необходимостта от учредяване на сервитутно
право произтича от необходимостта да се достигне до имота и същият да се използва по
предназначение. В конкретния случай ищецът има достъп до собствения си имот, но
доколкото старата сграда е построена на самата регулационна линия, за да влезе в къщата си
използва част от имота на ответника, което не може да обуслови възникване на сервитут.
Относно негаторния иск с правно основание чл. 109 ЗС.
По предявения иск с правно основание чл. 109 ЗС в тежест на ищеца е да докаже, че е
титуляр на ограничено вещно право на преминаване и че ответникът лично или чрез другиго
ограничава или засяга упражняването на ограниченото му вещно право.
Доколкото сервитутът представлява ограничено вещно право, по аргумент на чл. 111
ЗС, собственикът на господстващия имот може на основание чл. 109 ЗС да иска
преустановяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето
сервитутно право. Конкретиката на случая сочи, че ищецът не е титуляр на ограничено
вещно право на преминаване, поради което и за него не е налице защитимо право.
Настоящата инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че изпращането на
нотариална покана от страна на ответника, че възнамерява да изгради ограда, не може да се
възприеме като действие, което би ограничило правата на ищеца, доколкото не се
установява същата да е изградена и не може да бъде извършена преценка дали евентуално
нейно изграждане би довело до затваряне на входа към къщата му. По делото е установено,
че ищецът и неговото семейство използват именно процесните стълбище и площадка за
8
влизане в къщата си, тоест не е възпрепятстван от страна на ответника да влиза в
собствената си къща. От събраните доказателства не се установи ответникът да е
забранявал, респ. да е възпирал ищеца от използване на стълбите и площадката, или да е
създавал пречки за това.
Първоинстанционният съд е достигнал до същия правен извод, ето защо съдебният акт
следва да се потвърди.
По разноските за въззивното производство:
Разноски се следват само на въззиваемият доколкото въззивната жалба е неоснователна.
Претендират се такива в размер на 800 лева- за заплатено адвокатско възнаграждение.
Относно направеното от въззивницата възражение за прекомерност:
Основният критерии при преценката за това дали размерът на адвокатското
възнаграждение е справедлив и обоснован е фактическата и правна сложност на делото.
Фактическата сложност на едно производство се определя както от наличието на
множество факти, които следва да се установят, така и от спецификата на доказателствените
средства, които се ползват, за да се установят релевантните обстоятелства или от предмета и
обсега на доказване, включително когато последното се провежда по индиции.
Правната сложност на гражданското производство е обусловена от приложимостта на
релевантната правна уредба на материалните правоотношения. Когато приложимият закон е
уреден в юридически актове от различен ранг, респ. в законодателство, което е
наднационално това само по себе си обуславя правната сложност на делото. Последната
може да бъде обусловена и от други фактори, като наличието на множество искове или
множество жалби, необходимостта от ползване на специфични производства – напр. при
отправяне на преюдициално запитване.
Когато съдът прави преценката си за това, дали едно производство представлява
фактическа и правна сложност трябва да се вземе предвид и поведението на процесуалния
представител на страната, извършените от него процесуални действия, както и тяхната
релевантност за изясняване на делото от фактическа страна, съответно развитата
процесуална активност по обосноваване на поддържаната позиция от правна страна. Съдът,
като съобрази, фактическата и правна сложност на делото, осъществената защита от страна
на адвоката, събраните доказателства, обстоятелството, че производството пред въззивната
инстанция е приключило в две заседание, като пред настоящата инстанция е изслушана
съдебно- техническа експертиза, счита, че договореният размер на възнаграждението в
размер на 800 лева съответства на фактическата и правна сложност на делото и
възражението за прекомерността му е неоснователно.
Така мотивиран, Софийски градски съд
9
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение от 03.09.2021г., постановено по гр. дело № 15556/ 2020г. по
описа на Софийския районен съд, 31 състав.
ОСЪЖДА Д. К. В., с ЕГН ********** да плати на Б. К. В., с ЕГН ********** сумата
800 лева (осемстотин лева), представляваща направени във въззивното производство
разноски за адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в едномесечен
срок от връчването му, при условията на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10