Р Е Ш Е Н И Е № 162

гр. Сливен, 05.07.2021  год.

В   И М Е Т О  НА  Н А Р О Д А.

 

СЛИВЕНСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,     в публичното заседание на двадесет и осми юни

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

                                       Административен съдия: СЛАВ БАКАЛОВ

при секретаря                Ваня Костова                                                       и с участието на прокурора                                                                                               като разгледа докладваното от            съдията             административно  дело № 229        по описа за 2021 година, за да се произнесе съобрази:

Производството е административно и намира правното си основание в чл. 13 ал.6 от Закона за социалните помощи и чл.145 от АПК.

Образувано е по жалба на Ц.Г.Д. срещу Заповед № ЗСП/Д-СН/1285 от 02.04.2021 г., издадена от Г.В. В., на длъжност н.отдел „Социална закрила“ при Дирекция „Социално подпомагане” Сливен, като з. д.ор на Дирекция „Социално подпомагане” Сливен, потвърдена с Решение № 20-РД06-0008/29.04.2021 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане” - Сливен, с която е отказано отпускане на месечна целева помощ по чл. 16б от ППЗСП по заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-СН/1285 от 15.03.2021 г. на Ц.Г.Д..

В жалбата се твърди, че обжалваната заповед е издадена при неспазване на установената форма, съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона, поради това счита, че същата е незаконосъобразна. Твърди, че отговаря на изискванията на чл.16б, ал.1, т.2 от ППЗСП. Заявява, че са необосновани изводите, че по време на обявеното извънредно положение, получателят на помощта е следвало да е останал без р.. Моли съда да постанови решение, с което отмени оспорената заповед. Претендира за направените по делото разноски.

В съдебно заседание в писмено становище от пълномощника и адв.Д.П., САК, поддържа жалбата. Моли съда да отмени отказа.

Ответникът по жалба – Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Сливен, в писмен отговор счита жалбата за допустима, но неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Заявява, че правилно е приложен материалния закон, тъй като оспорващата е останала без р. преди обявяването на извънредното положение, а не в резултат на същото или обявената извънредна епидемична обстановка.

От събраните доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:

Предмет на оспорване е Заповед № ЗСП/Д-СН/1285 от 02.04.2021 г., издадена от Г.В. В., на длъжност н.отдел „Социална закрила“ при Дирекция „Социално подпомагане” Сливен, като з. д. на Дирекция „Социално подпомагане” Сливен, с която е отказано отпускане на месечна целева помощ по чл. 16б от ППЗСП по заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-СН/1285 от 15.03.2021 г. на Ц.Г.Д. за месец март 2021 г.

Производството по издаване на оспорения административен акт е започнало на 16.03.2021г., когато Ц.Г.Д. е подала в Дирекция „Социално подпомагане" - Сливен заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-СН/1285 за отпускане на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, за периода от 05.03.2021 г. до 02.04.2021г..

Административния орган е извършил проверка, при която е изготвен социален доклад от 01.04.2021 г., в който е посочено, че заявителката е б., о.сама д.си Д.Д.Т.на ** години, който е у* в * клас в ***. д.е с у.. До 31.12.2019 г. същата е била л. а. на д.си. Р. е в Дирекция „Бюро по труда"- Сливен на 06.01.2020г. До месец септември 2020г. е п. п.о. за б. Установен е доход от помощи и добавки по ЗСПД 900 лв. Социалният работник извършил анкетата предложил отказ от целево подпомагане, поради това, че семейството не отговаря на изискванията на чл.16б от ППЗСП, тъй като Д. не е останала без р. след и обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка.

При тези данни Г.В. В., на длъжност н.отдел „Социална закрила“ при Дирекция „Социално подпомагане” Сливен, като заместващ Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Сливен приел на основание чл.13, ал.2 от ЗСП и чл.28 ал.1 от ППЗСП, че семейството на оспорващата не отговаря на условията за отпускане на месечна целева помощ по чл. 16б, ал. 1 от ППЗСП, тъй като не попада в кръга от лицата посочени в чл. 16б, ал. 1, т. 1 - 4 от ППЗСП за отпускане на месечна целева помощ при обявеното извънредно положение или обявената епидемична обстановка за семейства с деца до 14 годишна възраст, тъй като Д. не е оставала без р. след обявеното извънредно положение или извънредната епидемична обстановка, поради което издал оспорената заповед.

Оспорващата подала жалба против Заповед № ЗСП/Д-СН/1285 от 02.04.2021 г. на заместващия Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Сливен до Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане Сливен, който с Решение № 20-РД06-0008/29.04.2021 г. я отхвърлил.

Въз основа на тази фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

По допустимостта на жалбата:

Жалбата е процесуално допустима за разглеждане по реда на съдебното административно обжалване. По преписката липсват данни кога решението на горестоящия административен орган, с което е отхвърлена жалбата против оспорения административен акт е съобщен на оспорващата, от което следва да се направи извода че жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.3 от АПК. Оспорващата е страна в административното производство за издаване на оспорения административен акт, и има непосредствен правен интерес от оспорването, тъй като се засягат нейни права и законни интереси.

По основателността на жалбата:

Съдът извърши служебна проверка съгласно чл.168 ал.1 от АПК, при която установи, че подадената жалба е основателна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, съгласно предоставените му правомощия с разпоредбата на чл. 13, ал. 2 ЗСП и чл. 28, ал. 1 ППЗСП, както и Заповед № 2003-РД01-0087 от 13.10.2020 г. на Директора на ДСП Сливен за заместването му от Г.В. В., на длъжност н.отдел „Социална закрила“ при Дирекция „Социално подпомагане” Сливен. Обжалваният административен акт е постановен в изискуемата от закона форма и при спазване на нормативно установените изисквания по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК за неговото съдържание. Посочено е както правното основание, така и релевантното обстоятелство за постановения отказ за отпускане на месечна целева помощ по чл. 16б от ППЗСП. Посочен е и адресата на заповедта.

В случая фактическите обстоятелства, въз основа на които административният орган е приел, че не е налице нормативно регламентираната материалноправна предпоставка за отпускане на месечна целева помощ по чл. 16б от ППЗСП на заявителя се съдържат не само в оспорената заповед, но и изготвения социален доклад от 01.04.2021 г., изготвен съгласно Приложение № 2 към чл. 27, ал. 1 ППЗСП. С оглед на което съдът приема, че е изпълнено законово установеното изискване по чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК във вр. с чл. 13, ал. 3 ЗСП за постановяване на мотивиран административен акт. В производството по издаване на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушения водещи до отмяна на заповедта на това основание, видно от данните по преписката, поради което и възраженията на жалбоподателя в тази насока са неоснователни.

Въпреки изложеното заповедта е незаконосъобразна, поради постановяването и в противоречие с материалния закон.

По делото не е налице спор по фактите от страните, а именно, че към момента на подаване на заявлението за отпускане на помощ в страната е обявено извънредна епидемична обстановка, че жалбоподателката о.сама д. си, което е на ** години, у.в * клас, който не е п. у. за периода от 04.03.2021 г.  до 31.03.2021 г., поради въведени ограничения в у, във вр. с извънредната епидемична обстановка. По делото няма и спор, че т. п. на Д. е прекратено, считано от 01.01.2020 г., че същата е р. в бюрото по труда като б. и не получава обезщетение.

Спорът по делото се свежда до това дали лицето отговаря на условията на чл. 16б, ал. 1, т. 2 ППЗСП за отпускане на помощта т.е. по приложението на материалния закон.

Съгласно нормата на чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП, право на месечна целева помощ при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, имат семейства с деца до 14-годишна възраст, когато двамата или единият от родителите, или родителят, отглеждащ сам дете, са останали без р., но нямат право на обезщетение за безработица или размерът на получаваното обезщетение е по-нисък от средномесечния доход по ал. 4. Във визираната правна норма законодателят е предвидил три изисквания, на които следва да отговаря лицето за отпускане на съответната помощ, а именно обявена извънредна епидемична обстановка, само да о.деца до 14-годишна възраст и да е останало без р., но няма право на обезщетение за безработица. В случая, видно от данните по делото тези изисквания по отношение на жалбоподателката са спазени. В нормата не е предвидено, че оставането без р. трябва да е в някаква пряка или непосредствена връзка с епидемичната обстановка. Достатъчно е лицето да е останало без р. в периода на извънредната епидемична обстановка, като е без значение причината за това, тоест двете следва да съществуват едновременно в конкретния времеви порядък.

Изводи подобни на направените от административния орган, не могат да се извлекат и от мотивите за приемането на посочената правна норма с Постановление № 218 на Министерския съвет от 17 август 2020 г. за допълнение на Правилника  за прилагане на Закона за социално подпомагане (ДВ, бр. 77 от 2020 г.). Доколкото в публичното пространство не могат да се намери конкретната обосновка за приемане на правната норма, изисквана съгласно чл.26 ал.3 от Закона за нормативните актове, както и липсва информация за подготвяното изменение в Портала за обществени консултации на МС, то мотивите следва да се извлекат от стенографския протокол от заседанието на МС 12 август 2020 година, където под т. 33 е разгледан проект на Постановление за изменение на Правилника за прилагане на Закона за социалното подпомагане. При представянето на проекта министъра на труда и социалната политика е посочил, че тази нова месечна целева помощ ще може да се използва от семействата при обявено извънредно положение или обявена извънредна епидемична обстановка, в случай, че има необходимост да се затварят училища или отделни паралелки или има необходимост … Видно от тези мотиви, никъде не е предвидено, че условието за попадане в хипотеза за подпомагане, следва да е настъпило след обявяване на извънредното положение или епидемичната  обстановка.

Несъмнено целта на приложимата разпоредба е да бъдат подпомогнати хора, които за издръжка на семейството си разчитат на трудови доходи и които, бидейки безработни, поради обявената епидемиологична обстановка и свързаните с това ограничения, са поставени в ситуация, при която намирането на р. е значително затруднено в сравнение с периода, когато не е обявена извънредна епидемиологична обстановка. От тази гледна точка не е от значение дали оставането без р. е от преди обявяването на извънредната ситуация или не – затруднението да се намери р. и да се набавят доходи е еднакво и в двата случая. Затова съдът приема, че качеството "безработен" по време на обявено извънредно положение или извънредна епидемиологична обстановка е достатъчно (при наличието и на останалите предпоставки по чл. 16б от ППЗСП) за възникване правото за получаване на социалната помощ.

С оглед на изложеното съдът приема, че в случая са налице всички предпоставки за отпускането на месечна целева помощ на Д. по чл. 16б, ал. 1, т. 2 от ППЗСП, а постановения в заповедта отказ е незаконосъобразен. В тази насока и предвид изложеното не се споделят доводите на ответника за правилно приложение на материалния закон.

При наличието на установената материална незаконосъобразност на отказа, не следва да бъдат обсъждани твърденията на жалбоподателката за упражнена дискриминация по признак "лично положение", както и за противоречие на заповедта с целта на закона.

 Оспорената заповед следва да бъде отменена поради противоречие с материалния закон. С оглед обстоятелството, че естеството на случая не позволява решаването му по същество от съда, преписката следва да бъде изпратена на административния орган за ново произнасяне по заявление вх. № ЗСП/Д-СН/1285 от 15.03.2021 г., съобразено мотивите в решението по прилагането на закона.

При този изход на спора основателно се явява искането на процес. представител на жалбоподателя за присъждане на разноски по делото, като същото е направено своевременно. Ответника следва да заплати разноски по делото в размер на 300,00 лева - адвокатско възнаграждение, като от представения по делото договор за правна защита и съдействие е видно, че същото е договорено и изплатено, както и държавна такса в размер на 10.00 лева или общ размер на разноските 310 лева.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 и чл. 173, ал. 2 от АПК, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ Заповед № ЗСП/Д-СН/1285 от 02.04.2021 г., издадена от Г.В. В., на длъжност н.отдел „Социална закрила“ при Дирекция „Социално подпомагане” Сливен, като з. д. на Дирекция „Социално подпомагане” Сливен, потвърдена с Решение № 20-РД06-0008/29.04.2021 г. на директора на Регионална дирекция „Социално подпомагане” - Сливен, с която е отказано отпускане на месечна целева помощ по чл. 16б от ППЗСП по заявление-декларация вх. № ЗСП/Д-СН/1285 от 15.03.2021 г. на Ц.Г.Д..

ВРЪЩА преписката на Директора на Дирекция „Социално подпомагане” – Сливен за ново произнасяне по заявление-декларация с вх. № ЗСП/Д-СН/1285 от 15.03.2021 г., при спазване на указанията по тълкуване и прилагане на закона в настоящото решение.

ОСЪЖДА Дирекция „Социално подпомагане” – Сливен да заплати на Ц.Г.Д., ЕГН **********,*** сумата от 310 (триста и десет) лева, направени по делото разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, съгласно чл. 13, ал. 6, изр. 2 от ЗСП.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: