№ 404
гр. Видин, 19.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, II СЪСТАВ НО, в публично заседание на
двадесет и седми април през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Вероника В. Станкова
при участието на секретаря Мила Ц. Петрова
като разгледа докладваното от Вероника В. Станкова Гражданско дело №
20221320100805 по описа за 2022 година
Постъпила е искова молба от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А, Париж”
чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК *********,със
седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. “Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр. 14, с
която против М. Г. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. ******, ж.к. *********, е предявен
иск с правно основание по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от ГПК, във
връзка с чл. 240 от ЗЗД, във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
В исковата молба се твърди, че вземането на ищеца се основава на договор за
револвиращ потребителски кредит CARD-13819887, сключен на 27.10.2016 г. /дата на първа
трансакция/.
Сочи се, че на 16.06.2016 г. между ищеца като кредитор и ответника като
кредитополучател е сключен договор за потребителски паричен кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и използване на кредитна карта № CREX-
13480685.
Излага се, че с договора е предвидено, че кредиторът може да предостави за
ползване на кредитополучателя кредитна карта с максимален кредитен лимит до 10 000.00
лева, като е уговорено, че всички задължения произтичащи от договора и свързани с
ползването на кредитната карта ще възникнат за кредитополучателя след активирането й.
Поддържа се, че процесния договор за револвиращ потребителски кредит № CARD-
13819887 е сключен на 27.10.2016 г. с първата трансакция по кредитната карта, като се сочи,
че след активация на картата, кредитополучателят може да я използва само лично, като е
длъжен да пази в тайна своя ПИН. Излага се, че след усвояването на суми по кредитната
карта за кредитополучателя е възникнало задължение за заплащане на месечна погасителна
вноска, представляваща променлива вЕ.чина, съобразно усвоената сума до пълното
погасяване на задължението.
Твърди се, че кредиторът издава месечно извлечение за осъществени трансакции до
1
15-то число на месеца, като след издаване на месечното извлечение настъпва периодът, в
който картодържателят е длъжен да направи погашение по кредита.
Сочи се, че извлечението се изпраща на адреса на електронната поща на
кредитополучателя, а при изрично негово искане или при липса на електронен адрес в
хартиена форма на посочения от него адрес, като неполучаването на извлечението не е
основание за неплащане на погасителна вноска.
Излага се, че месечни погасителни вноски се правят до 1-во число на месеца,
следващ издаването на извлечението най-малко в размера, посочен в тарифата, които
размери подробно са описани в исковата молба.
Поддържа се, че съгласно договора за използването на револвиращия кредит,
кредитополучателят дължи лихва, начислявана върху усвоения размер на кредитния лимит
за времето на ползването му. ГПР е изчислен при допускането, че общият размер на кредита
е усвоен незабавно и изцяло за срок от една година и се погасява на равни месечни вноски, с
неизменни до края на срока разходи, съгласно условията на договора за кредит. За
използването на кредитната карта кредитополучателя заплаща и таксите, предвидени в
тарифата, поместена в приложението. При забава на една или повече месечни погасителни
вноски, кредитополучателят дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна
лихва за периода на забавата.
Твърди се, че не се изготвя погасителен план за договорите от отворен тип, какъвто
е револвиращият кредит /подобно на овърдрафта/, което е в пряка връзка с неговия характер
и че револвиращият кредит се погасява без погасителен план. Дължимата сума автоматично
се погасява със средствата, които постъпват по сметката, след което средствата по
револвиращата сметка отново могат да бъдат използвани. При настъпване на договорения от
страните падеж, задължението по кредитната карта е изискуемо, предвид правилото,
закрепено в чл. 84, ал. 1 от ЗЗД, че длъжникът изпада в забава и без покана, като въпреки
това кредиторът твърди, че е изпратил покана за доброволно изпълнение на задължението
на длъжника на 12.12.2017 г.
Посочва се в исковата молба, че на 01.07.2017 г. кредитополучателят е преустановил
обслужването на заема, поради което кредитната карта е блокирана и от кредитора е
подадено заявление по чл. 410 от ГПК и е образувано ч. гр. д. № 1958/2020 г. по описа на
Районен съд – Видин, по което е издадена заповед за изпълнение, връчена на длъжника по
реда на чл. 47 от ГПК.
Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество вземане по договор CARD-
13819887 в размер на: 592.11 лева - главница по договора за кредит, 126.29 лева –
възнаградителна лихва, начислена върху главницата за периода от 01.07.2017 г. до
08.12.2017 г. и 165.63 лева – мораторна лихва, начислена върху главницата за периода от
08.12.2017 г. до 23.10.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК до окончателното изплащане на вземането.
При УСЛОВИЯТА НА ЕВЕНТУАЛНОСТ за исковите суми е предявен осъдителен
иск с правна квалификация чл. 240 от ЗЗД, във връзка с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Претендират се направените разноски по заповедното производство и в исковото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, чрез
назначения по делото особен представител, в който предявените искове се оспорват както по
основание, така и по размер. Прави се възражение за изтекла погасителна давност. Оспорват
2
се обстоятелствата на които се основават исковете.
По делото са събрани писмени доказателства, назначена и приета е съдебно-
счетоводна експертиза, приложено е ч.гр.д. № 1958/2020 г. по описа на Районен съд -
Видин.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за
установено следното:
В резултат на подадено от страна на ищеца, заявление по чл. 410 ГПК е образувано
ч.гр.д. № 1958/2020 г. по описа на Районен съд - Видин, по което на 02.11.2020 г., срещу
ответника е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
201575/02.11.2020 г. за процесните суми.
Не се спори относно издаването на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, въз
основа на подадено от ищеца заявление срещу ответника, за процесните суми, видно и от
приложеното ч.гр.д. № 1958/2020 г. по описа на Районен съд - Видин, по което заповедта за
изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, и поради което е
предявен и настоящия установителен иск.
Съгласно, сключен на 16.06.2016 г. Договор за отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карата № CREX – 13480685, между
ищеца като кредитор и ответника, като кредитополучател, М. Г. М. е дала съгласието си
освен посочения усвоен кредит да й бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под
формата на кредитна карта CARD – 13819887 с максимален кредитен лимит в размер на
1000.00 лева, като е уговорено, че всички задължения по договора и свързани с ползването
на кредитната карта ще възникват за кредитополучателя след активирането й, което
ответницата е направила на 27.10.2016 г. с първата трансакция. Съгласно Приложението за
отпускане на револвиращ потребителски кредит за кредитополучателя възниква задължение
да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива вЕ.чина,
съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението. Минималната месечна
вноска за дължима сума до 1000.00 лева е 60.00 лева. Месечните погасителни вноски се
правят до 01-во число от месеца, следващ издаването на извлечението, най-малко в размера,
посочен в тарифата. Годишният процент на разходите е фиксиран на 44.90 %. Годишният
лихвен процент е в размер на 35 %.
Кредитния лимит представлява револвиращ потребителски кредит, който
кредитополучателят усвоява посредством всякакви трансакции – теглене в брой от
банкомати АТМ, плащания, чрез терминални устройства и др. Уговорено е, че
кредитополучателят може да извършва трансакции /операции/ чрез кредитната карта до
разрешения кредитен лимит, като всяка трансакция с кредитна карта представлява усвояване
на договора за револвиращ потребителски кредит, като договорът е безсрочен, както и че за
ползването на револвиращия кредит кредитополучателят дължи годишна лихва върху
усвоената част от кредитния лимит, за срока на ползване на кредитния лимит, видно от чл.
14 от Приложението към Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ
потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-13819887.
Приложена е последна покана и обратна разписка до ответника, удостоверяваща
получаването на съответната пратка.
Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е
изложило в заключението си, че ответникът е активирал предоставената му кредитна карта
по дати и суми, както следва:
На 28.10.2016 г. ответницата е изтеглила от АТМ – 300.00 лева, на 23.11.2016 г. с
3
ПН са прехвърлени по лична сметка на ответника при ОББ кл. Централен – 600.00 лева, на
20.12.2016 г. са изтеглени от АТМ – 110.00 лева, на 18.01.2017 г. са платени покупки с карта
– 12.48 лева и на 20.04.2017 г. са изтеглени от АТМ – 210 лева. Общо платените суми по
картата са 1232.48 лева. Начислените такси за периода от м.11.2016 г. до м.12.2017 г. са в
размер на 74.40 лева. Начислените лихви за периода от м.11.2016 г. до м.12.2017 г. са в
размер на 279.13 лева. Начислените застраховки за периода от м.11.2016 г. до м.12.2017 г. са
в размер на 52.39 лева. Всичко усвоена сума по кредитната карта е в размер на 1638.40 лева.
Вещото лице е посочило, че за периода от 01.12.2016 г. до 01.12.2017 г. е видно, че са
направени вноски в размер на 920.00 лева /на 01.01.2017 г. – 60.00 лева, на 01.02.2017 г. –
60.00 лева, на 01.04.2017 г. – 240.00 лева, на 01.05.2017 г. – 60.00 лева и на 01.07.2017 г. –
последна вноска от 500.00 лева/. Вещото лице е установило, че ответникът е преустановил
редовното обслужване на кредитната карта на 01.07.2017 г., когато е последното му плащане
по нея, като балансът по същата е в размер на 718.40 лева /1638.40 лева усвоена сума –
920.00 лева внесени = 718.40 непогасени – в това число: 592.11 лева – главница и 126.29
лева възнаградителна лихва от 01.07.2017 г. до 08.12.2017 г. Към датата на изготвяне на
експертизата при ищеца не са е установили направени плащания от ответника на дължимите
суми по договора, предмет на настоящото дело. От заключението на вещото лице се
установява също, че дължимите се главница, възнаградителна и мораторна лихва, са в
претендираните от ищеца размери в исковата молба.
Със заключението на вещото лице е даден отговор на поставените задачи. Същото е
обективно, компетентно изготвено и относимо към предмета на доказване в производството,
поради което е прието от съда.
Така предявените искове са допустими, а по същество и основателни по следните
съображения:
Исковата претенция намира своето основание в разпоредбата на чл. 422 от ГПК, в
което производство ищецът следва да докаже и установи съществуването на вземането си и
размерът му, респективно, че ответникът дължи сумите, за които в заповедното
производство е издадена съответната заповед за изпълнение.
С оглед данните по делото е безспорно, че между страните е възникнало
облигационно отношение във връзка с даден паричен заем.
Предмет на делото е сключен между страните договор за револвиращ кредит под
формата на кредитна карта, с дневен лимит 1000.00 лева, който ответникът активирал на
27.10.2016 г. В договора за потребителски кредит, към който е и Приложение за отпускане
на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта CARD-
13819887 фигурира подписа на ответника, като същият не е оспорен в срока по чл. 131 от
ГПК. Съгласно Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за
кредитополучателя възниква задължението да заплаща минимална месечна погасителна
вноска, съобразно усвоената сума, като при данните по делото /заключението на вещото
лице/ е безспорно, че ответникът е преустановил редовното обслужване на кредита на
01.07.2017 г.
При ангажираните данни се установява, че ищецът е доказал възникването и
съществуването на правоотношението, както и изпълнението на задълженията си по него.
В случая не се разкрива противоречие с разпоредбите на ЗПК: Съгласно чл. 22 от
ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл.
12, ал. 1, т.7 - 9 договорът за потребителски кредит е недействителен. Настоящият договор е
в предвидената в чл. 10, ал. 1 ЗПК писмена форма, при постигнато съгласие относно размера
на лимита, месечната погасителна вноска, не е уговорено същият да е сключен при
4
предварително утвърдени общи условия, поради което чл. 11, ал. 2 ЗПК не намира
приложение, поради което възражението на ответника, че не са представени по делото
Общи условия е неоснователно. Изискванията на чл. 10, ал. 1 чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал.
2 от ЗПК са изпълнени.
Не се установява да е налице противоречие с чл. 143 от ЗЗП и нарушаване
принципа на добросъвестност, водещ до неравновесие между правата и задълженията, като
договорените клаузи не противоречат на посочените в 19 точки на чл. 143 от ЗЗП случаи на
неравноправни клаузи. В договора са посочени размера на кредитния лимит, погасителната
вноска, с които ответникът се е съгласил, като е подписал договора. Ищецът в качеството на
кредитор е изправна страна, тъй като е представил писмени доказателства за сключването на
договора и предоставената сума, усвоена чрез активиране на кредитната карта от ответника.
Същият е преустановил обслужването на кредита на 01.07.2017 г. От заключението на
вещото лице е видно, че ответникът е направил следните плащания по предоставения му
кредит: за периода от 01.12.2016 г. до 01.12.2017 г. общо вноски в размер на 920.00 лева.
Извършените от същия плащания следва да се считат за признание дължимостта на сумите.
Към момента на сключване на процесния договор – 08.12.2019 г., е била приета
разпоредбата на чл.19, ал. 4 ЗПК (нова – ДВ, бр.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.),
съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с
постановление на Министерски съвет на Република България. Годишният процент на
разходите включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи –
лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в
т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен
процент от общия размер на предоставения кредит – чл. 19, ал. 1 ЗПК. С приемането на
посочените разпоредби се постави „рамка” по отношение на уговорките при
потребителските кредити за размера на лихвите. При нарушение на законовата разпоредба,
клаузите в договора за дължимостта на всеки един от компонентите на ГПР са нищожни.
Преди приемане на посочената норма, като критерий за действителност на уговорките за
възнаградителна лихва са служЕ. общо установените нравствено-етични правила на морала,
или добрите нрави. Именно принципът за еквивалентност в насрещните престации при
двустранните договори е залегнал при приемането на посочените разпоредби, като
свободата на договаряне при договорите за потребителски кредит е ограничена с оглед
обстоятелството, че едната страна по договора – потребителя кредитополучател, е по-
слабата икономически страна в правоотношението. Накърняване на добрите нрави е налице,
когато договорната свобода се използва от едната страна, за да възложи на другата
несъразмерни тежести, като се възползва от по-неблагоприятното й положение. Затова, при
преценка нарушени ли са добрите нрави при уговорката за ГПР и лихвен процент , съдът
намира, че меродавна е именно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК с регламентираните в нея
„рамки”. Затова и уговореният лихвен процент в размер на 35 % и ГПР – 44.90 %, не
противоречи на добрите нрави с оглед изложените по-горе съображения, а по тази причина
не е и неравноправна. Напротив, тя е съобразена със законовите изисквания на чл. 19, ал. 4
ЗПК, с установените нравствено-етични правила на морала, като ограничаващи договорната
свобода.
С оглед изложеното се налага извод, че ищецът е изправна страна по договора за
заем, тъй като е изпълнил поетото задължение да отпусне уговорения размер на заема на
ответника, който обаче от своя страна не е изпълнил поетото насрещно задължение да
погаси при съответните условия по договора всички дължими се месечни вноски по
кредита.
5
Доказателства относно цялостно изпълнение на задълженията на ответника по
процесния договор не се ангажираха, поради което и с установеното съдът приема, че
същият е неизправна страна.
По делото се установи, видно от приложената разписка, че ответникът е уведомен за
задълженията си.
Съдът счита направеното от особения представител на ответника възражение за
погасяване по давност на иска за главницата за неоснователно по следните съображения:
Тълкувателно решение № 3 от 18.05.2012 г. по т.д. № 3/2011 г. на ОСГТК на ВКС
дава задължителни разяснения относно съдържанието на понятието „периодични плащания“
по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. С оглед мотивите на тълкувателния акт и разгледаните
в него примери за периодични плащания се налага извода, че макар да са породени от един и
същ факт, периодичните задължения са относително самостоятелни и че периодичността е
характерна за престациите и на двете страни по договора. Върховните съдии са посочили
изрично, че разпоредбата на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД се отнася за изключение, поради което не
следва да се тълкува разширително. Разпоредбата трябва да се прилага „само за такива
периодични плащания, които са подобни на наемите и лихвите.“ При договора за
потребителски кредит не е налице периодичност на плащанията, тъй като нито
задължението на кредитодателя за предоставяне на уговорената сума, нито задължението на
кредитополучателя за връщането й е повтарящо се. Уговореното между страните връщане на
предоставената сума на погасителни вноски не превръща този договор в такъв за
периодични платежи, а представлява уговорка за изпълнение на задължението на части (чл.
66 ЗЗД). Т.е. кредиторът се е отказал от своето право да получи плащане точно и на падежа,
като се съгласява да приеме изпълнение на части.
В Тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022 г. по тълк. д. № 5/2019 г. ОСГТК на
ВКС се дава задължително тълкуване по въпроса „от кога тече 6-месечния срок по чл. 147,
ал. 1 от ЗЗД – от датата на падежа за всяка вноска или от настъпване на изискуемостта на
цЕ.я дълг, включително в хипотеза за предсрочна изискуемост“. За да дадат отговор,
върховните съдии отново в мотивите към решението са коментирали характера на вземане,
произтичащо от договор за потребителски кредит. Изложените в тълкувателното решение
мотиви могат да бъдат обобщени в смисъл, че паричното задължение, макар и разсрочено е
едно – единствено. То не е задължение за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“
от ЗЗД. Напротив – изпълнението на части е допуснато по силата на даденото от кредитора
съгласие и е в интерес на длъжника.
От мотивите на Тълкувателно решение № 5 от 21.01.2022 г. по тълк. д. № 5/2019 г.
ОСГТК на ВКС може да се направи извод и откога започва да тече давностния срок по
отношение на вземане, произтичащо от договор за потребителски кредит. Давностният срок
започва да тече от падежа на договора, тъй като по правило, изпълнението на задължението
трябва да се извърши точно, т.е. на падежа. Изпълнение е допустимо и преди падежа със
съгласие на кредитора, какъвто е настоящия случай. Кредиторът, който е предоставил на
длъжника възможност да издължава престацията си на части и така се е отказал от едно свое
предимство, гарантирано от закона (изпълнението да бъде точно), не може да бъде поставен
в по-неблагоприятно положение от кредитора, който не е разсрочил задължението на
длъжника.
В горното ТР се обобщава: „Трайно установена е практиката на ВКС, че при
разсрочването на едно парично задължение, което по естеството си е еднократно (плащане
на цена, връщане на заем), респ. при уговорката плащането да се извършва на вноски с
различни падежи, не се касае за периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ от ЗЗД.
6
Приема се, че в този случай задължението се погасява на части, в интерес на длъжника и въз
основа на изрично дадено съгласие от страна на кредитора, по аргумент от разпоредбата на
чл. 66 от ЗЗД.
При договорите с периодично или продължително действие през всеки период от
време и двете страни по правоотношението престират и за тях възникват относително
самостоятелни задължения с отделни падежи, които имат общ правопораждащ факт, но не
представляват части от едно цяло вземане. Обратното – при уговорка за разсрочване на
части на едно по правило еднократно задължение, престира само длъжникът, след като вече
кредиторът е изпълнил, а този факт сам по себе си не е достатъчен, за да опредЕ.
изпълнението като периодично.
Поради това при постигнато съгласие плащането на дължимата сума да е разделено
на погасителни вноски с падежи на определени дати, отделните вноски не стават
автоматично сбор от отделни, периодично дължими плащания. Задължението продължава
да бъде само едно и крайният срок за погасяването му е падежът на последната разсрочена
вноска или моментът, в който е обявена предсрочната изискуемост.
В посочения смисъл е и граматическото тълкуване на разпоредбата, в която
термините „падеж“, „главно задължение“, „иск“ се използват в единствено число. От друга
страна систематическото тълкуване на чл. 66 от ЗЗД и чл. 147, ал. 1 от ЗЗД е основание за
извода, че както кредиторът не е длъжен да приеме частично изпълнение, така той не е
длъжен да търси по исков ред изпълнението на всяка разсрочена вноска от задължението, за
да запази правата си срещу поръчителя /кредитополучателя/.
От горното е видно, че падежът на вземането на ищеца за главница е настъпил на
01.07.2017 г. - датата на преустановяване обслужването на заема, от която дата вземането е
станало изискуемо. Ищецът е предприел действия за принудително събиране на вземането
си, като е подал заявление по реда на чл. 410 от ГПК, което е входено под. № 262380 на
26.10.2020 г., въз основа на което е образувано ч.гр.д. № 1958/2020 г. по описа на Районен
съд – Видин. Според изричната разпоредба на чл. 115, б. „ж“ от ЗЗД давностният срок спира
докато трае съдебният процес относно вземането, т.е. от 26.10.2020 г. до настоящия момент
давностен срок не тече. Прилагайки петгодишния давностен срок от 01.07.2017 г., когато е
настъпила изискуемостта до 26.10.2020 г. – датата на депозиране на заявлението в съда е
видно, че не е изтекъл предвидения в чл. 110 от ЗЗД петгодишен давностен срок.
Съдът счита направеното от особения представител на ответника възражение за
погасяване по давност на иска за възнаградителна лихва за основателно, а направеното
възражение по отношение иска за мораторната лихва за неоснователно по следните
съображения:
Вземанията за лихви се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок
съгласно чл. 111, б. „в“ ЗЗД. Затова погасени по давност са сумите за периода три години
преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Същото е депозирано на 26.10.2020 г.
Съгласно чл. 114, ал. 1 от ЗЗД „Давността започва да тече от деня, в който вземането
е станало изискуемо“. Възнаградителната лихва се претендира за периода от 01.07.2017 г. до
08.12.2017 г.
Прилагайки тригодишния давностен срок, с начална дата 01.07.2017 г., то като
крайна такава за предявяване на претенциите на ищеца се явява датата 01.07.2020 г.
Заявлението по чл. 410 от ГПК е подадено от ищеца на 26.10.2020 г., т.е. възнаградителната
лихва се явява погасена по давност, поради което искът досежно възнаградителната лихва в
размер на 126.29 лева следва да се отхвърли.
7
Мораторната лихва се претендира за периода от 08.12.2017 г. до 23.10.2020 г.
Прилагайки тригодишния давностен срок, с начална дата 08.12.2017 г., то като крайна
такава за предявяване на претенциите на ищеца се явява датата 08.12.2020 г. Заявлението по
чл. 410 от ГПК е подадено от ищеца на 26.10.2020 г., т.е. видно е, че не е изтекъл
предвидения в чл. 111, б. „в“ от ЗЗД тригодишен давностен срок.
По разноските.
Ищецът е сторил следните разноски: внесена държавна такса в размер на 50.00
лева, 300.00 лева – разноски за особен представител на ответника, 100.00 лева – разноски за
вещо лице, като се претендира и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.
Възнаграждението за юрисконсулт, с оглед предмета на делото и фактическата и правна
сложност, следва да се опредЕ. в размер на 100.00 лева, съгласно чл. 25 от Наредбата за
заплащането на правната помощ /НЗПП/ във вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 78, ал. 8 от ГПК.
В заповедното производство ищецът е направил разноски в размер на 25.00 лева за
платена държавна такса, като му е присъдено и юрисконсултско възнаграждение в
минимален размер на 50.00 лева съгласно чл. 26 от НЗПП.
В тази връзка, с оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК,
ответната страна следва да заплати на ищеца направените разноски съобразно уважената
част от исковете по настоящето производството, в общ размер от 471.42 лева /42.86 лева –
държавна такса, 257.14 лева – разноски за особен представител, 85.71 лева – разноски за
вещо лице и 85.71 лева - юрисконсултско възнаграждение/, както и тези, направени в
заповедното производство съобразно уважената част от исковете, в общ размер на 64.29 лв.
/21.43 лв. - държавна такса и 42.86 лв. - юрисконсултско възнаграждение/.
Ответникът не е сторил разноски в производството, поради което такива не следва
да му се присъждат съразмерно отхвърлената част от исковете.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М. Г. М., с ЕГН **********, с
адрес: гр. ******, ж.к. *********, че дължи на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС
С.А., Париж” чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК
*********,със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес Парк
София, сгр. 14 следните суми: 592.11 лева - главница по Договор с номер CARD-13819887,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.10.2020 г. – датата на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 1958/2020 по описа на Районен съд - Видин
до изплащане на вземането, както и сумата от 165.63 лева - мораторна лихва за периода от
08.12.2017 г. до 23.10.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск по чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 415, ал. 1 от
ГПК, във връзка с чл. 79 от ЗЗД за признаване за установено, че М. Г. М., с ЕГН **********,
с адрес: гр. ******, ж.к. ********* дължи на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС
С.А., Париж” чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр.
14, сумата от 126.29 лева – възнаградителна лихва за периода от 01.07.2017 г. до 08.12.2017
г., по Договор с номер CARD-13819887, за която сума е издадена Заповед по чл. 410 от ГПК
по ч.гр.д. № 1958/2020 г. по описа на Районен съд – Видин, като ПОГАСЕН ПО ДАВНОСТ.
8
ОСЪЖДА М. Г. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. ******, ж.к. ********* да
заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Париж” чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр. 14, направените разноски
в настоящото производство в общ размер от 471.42 лева /42.86 лева – държавна такса,
257.14 лева – разноски за особен представител, 85.71 лева – разноски за вещо лице и 85.71
лева - юрисконсултско възнаграждение/, като искането до пълния му претендиран размер
ОТХВЪЛЯ като неоснователно.
ОСЪЖДА М. Г. М., с ЕГН **********, с адрес: гр. ******, ж.к. ********* да
заплати на „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Париж” чрез „БНП Париба
Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление: гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр. 14, разноски в
заповедното производство по ч.гр.д. № 1958/2020 г. по описа на Районен съд - Видин в общ
размер от 64.29 лв. /21.43 лв. - държавна такса и 42.86 лв. - юрисконсултско
възнаграждение/, като искането до пълния му претендиран размер ОТХВЪЛЯ като
неоснователно.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен
срок от връчването му на страните, като след влизането му в сила да се приложи препис по
ч.гр.д. № 1958/2020 г. по описа на Районен съд - Видин.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
9