№ 1288
гр. Русе, 18.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Виржиния К. Караджова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Виржиния К. Караджова Гражданско дело №
20224520100098 по описа за 2022 година
Предявени са искове с правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът “...” АД–София твърдят, че на 11.11.2019 г. сключили с
насрещната страна Договор за потребителски кредит № FL1028437.По силата
на чл.1 от него, банката предоставила на кредитополучателя в заем сумата от
17 820 лв.Ответницата усвоила средствата на същата дата, като се задължила
да ги върне, ведно с уговорените лихви, в сроковете и условията, определени
в контракта и погасителен план, неразделна част него.
Твърдят, че на 30.11.2020 г. кредитополучателката преустановила
погасяването на задължението. Според чл.14 ал.1 от договора, при
непогасяване изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или
лихвата по кредита, банката има правото да обяви кредита за изцяло
предсрочно изискуем.В процесния случай това било направено на 22.02.2021
г., за което ответницата била известена чрез уведомление, връчено чрез ЧСИ
рег.№ 833 на КЧСИ.
Сочат, че на основание чл.3 ал.1, чл.9 и чл.5 от контракта, освен
неиздължена главница от 17 044, 72 лв., кредитополучателката им дължи още
възнаградителна лихва от 646, 42 лв. за периода 13.07.2020 г.-22.02.2021 г.,
мораторна лихва от 273,39 лв. за времето 11.07.2020 г.- 06.04.2021 г. и такси
1
в размер на 24,50 лв. от 11.08.2020 г. до 06.04.2021 г.
За тези вземания по ч.гр.дело № 2108/2021 г. по описа на РРС в тяхна
полза била издадена заповед за незабавно изпълнение, връчена на длъжницата
при условията на чл.47 ал.5 от ГПК, поради което на банката било указано да
предявят претенциите си по общия исков ред.Искат да се признае за
установено по отношение на ответницата, че им дължи присъдените суми по
ч.гр.дело № 2108/2021 г. по описа на РРС.Търсят се разноски за двете
производства.
Ответницата Н. А. П. не се явява в съдебно заседание.Назначеният й
процесуален представител счита исковете за основателни, но ги оспорва по
размер.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за
установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.дело № 2108/2021 г. по описа на РРС, в
полза на ищеца в настоящото производство била издадена заповед за
незабавно изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК за дължимите
от Н. А. П. суми по Договор за потребителски кредит №
FL1028437/11.11.2019 г. в размер на 17 044,72 лв.–главница за периода
13.07.2020 г.-06.04.2021 г., 646,42 лв.–договорна лихва за времето 13.07.2020
г.-22.02.2021 г., 273,39 лв.-мораторна лихва от 11.07.2020 г. до 06.04.2021 г.,
24,50 лв.-такси за периода 11.08.2020 г.-06.04.2021 г., със законната лихва
върху главницата от 20.04.2021 г., както и 1 295,45 лв.–разноски за
производството.Актът е връчен на длъжницата в хипотезата на чл.47 ал.5 от
ГПК.Заявителят е уведомен да предяви претенциите си по общия исков ред на
13.12.2021 г.Исковата молба, въз основа на която е образувано настоящото
дело, е постъпила на 10.01.2022 г.
По делото няма спор и са представени доказателства, че между страните
е бил сключен Договор за потребителски кредит № FL1028437/11.11.2019 г.
по силата на който ”...” АД предоставили на ответницата в заем 17 820 лв.,
усвоени на същата дата, които се задължила да върне до 11.11.2029 г. ведно с
уговорените лихви при условията, определени в контракта и погасителен
план, неразделна част него (л.11-л.26).Стойността на ГПР е посочена на 12,45
% (чл.3 ал.9).Кредотополучателката се съгласила да дължи месечна такса за
обслужване на кредита от 3,50 лв. (чл.5), както и такси за обслужване на
2
разплащателна сметка (чл.3 ал.1).В чл.9 е казано, че при допуснато просрочие
или при настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, банката ще
начислява и обезщетение за забава върху уговорените месечни вноски (чл.9).
По делото няма спор, че ответницата преустановила погасяването на
задълженията през 2020 г.Според чл.14 ал.1 от договора, при непогасяване
изцяло или отчасти на която и да е вноска от главницата или лихвата по
кредита, банката има правото да обяви кредита за изцяло предсрочно
изискуем.В процесния случай това било направено на 22.02.2021 г., за което
на ответницата била известена чрез уведомление, връчено чрез ЧСИ рег.№
833 на КЧСИ л27-31).
Назначената в производството икономическа експертиза, по която
страните са нямали възражения и която се възприема от съда изцяло, след
запознаване с представените по делото доказателства и извършена проверка
при ищеца, се е произнесла, че след 23.07.2020 г. заемополучателката е
преустановила погасяванията на кредита. Към датата на подаване на
заявлението от кредитора размерът на главницата и на акцесорните вземания
са на стойности така, както е заявено по исковата молба с изключение на
мораторната лихва, определена от вещото лице в размер на 232,07 лв.,
дължима за времето 12.07.2020 г. до 06.04.2021 г.Експертът е пояснил, че
различието произтича от обстоятелството, че кредиторът е начислявал лихва
за забава върху всички пера, включени в месечната погасителна
вноска.вещото лице е докладвало, че банката е приложила по-благоприятния
за кредитополучателя ред на погасяване на дълга.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По делото безспорно се установява, че ищецът в настоящото
производство се е снабдил със заповед за изпълнение на парично задължение
по реда на чл.417 т.2 от ГПК по ч.гр.дело № 2108/2021 г. по описа на РРС за
сумите, заявени по исковата молба, връчена на длъжника в хипотезата на
чл.47 ал.5 от ГПК.В указаното от съда време заявителят е предявил искове за
установяване на вземанията си, предвид което претенциите са допустими.
По делото безспорно се установява, че страните са били обвързани от
облигационно правоотношение във връзка със сключен Договор за
потребителски кредит от 11.11.2019 г., по силата на който ищецът
3
предоставил на ответницата кредит от 17 820 лв., усвоен изцяло от
кредитополучателката, които тя се задължила да върне при определените в
контракта срокове и условия за добавки и лихви.Не се спори, че Н. П. е
неизправен съконтрахент.Това дало право на кредитора да обяви по
надлежния ред кредита за предсрочно изискуем на 21.02.2021 г.Няма данни и
не са ангажирани доказателства към момента на подаване на заявлението по
чл.417 от ГПК заемополучателката да е погасила останалата част от
задълженията.В тежест на ответницата е било да установи, че е изправна
страна по облигационната връзка.Назначената в производството
икономическа експертиза е определила, че вземанията на кредитора към
датата на подаване на заявлението са по пера и размери така, както е заявено
по исковата молба с изключение на търсеното обезщетение за забава.При
съобразяване на даденото разрешение в ТР 3/2017 г. на ОСГТК на ВКС, че
размерът на вземането на кредитора при предсрочна изискуемост по договор
за кредит се свежда само до непогасения остатък на предоставената по
договора парична сума (главницата) и законната лихва от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост,то искът следва да се уважи до
размера, определен от експертизата.
Съгласно т.12 от ТР № 4 от 18.06.2014 г.на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№
4/2013 г., съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл.422 от ГПК,
следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, съобразно изхода на спора.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. А. П., ЕГН
**********, от с.... , общ.Ветово, обл.Русе, ул.”...” № 8, че дължи на “...” АД,
ЕИК ..., със седалище и адрес на управление:гр.София, район Витоша,
ул.“Околовръстен път” № 260, представлявана от изпълнителните директори
П.Н.Д. и Д.Б.Ш., със съдебен адрес: гр.София, ул.“... № 57, партер, чрез адв.С.
З. от АК–София, сумата от 17 044,72 лв., представляваща главница по
Договор за потребителски кредит № FL1028437 от 11.11.2019 г., със
законната лихва върху нея от 20.04.2021 г. , 646,42 лв.-договорна лихва за
периода 13.07.20 г. -22.02.2021 г., 2 32,07 лв.–лихва за забава за времето
4
12.07.20 г.-06.04.2021 г., както и 24,50 лв.–такси по договора от 11.08.2020 г.
до 06.04.2021 г., за което е издадена Заповед № 1105 по чл.417 от ГПК от
21.04.2021 г. по ч.гр.дело № 2108/ 2021 г. по описа на РРС.
ОТХВЪРЛЯ иска на “...” АД-София срещу Н. А. П., ЕГН
**********, от с...., общ.Ветово, обл.Русе, да бъде признато за установено,
че им дължи сума за лихва за забава, присъдена със Заповед № 1105 по
чл.417 от ГПК от 21.04.2021 г. по ч.гр.дело № 2108/ 2021 г. по описа на РРС,
над 232,07 лв. до 273,39 лв. и за времето 11.07.-12.07.2020 г., като
неоснователен.
ОСЪЖДА Н. А. П., ЕГН **********, от с.... , общ.Ветово, обл.Русе,
ул.”...” № 8, да заплати на “...” АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на
управление:гр.София, район Витоша, ул.“Околовръстен път” № 260,
представлявана от изпълнителните директори П.Н.Д. и Д.Б.Ш., със съдебен
адрес: гр.София, ул.“... № 57, партер, чрез адв.С. З. от АК–София, по банкова
сметка IBAN: *********, BIC: BPBIBGSF, сумата от 3 228,18 лв.- разноски
по делото и 1 292,47 лв.-разноски по заповедното производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Русенски окръжен съд
в 2–седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
5