№………… 17.06.2019 г.
ГР. П Л Е В Е Н
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД І възз. наказателен
състав
на седемнадесети юни две хиляди и деветнадесета година
В закрито
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: А.
ГРИГОРОВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЕМИЛ БАНКОВ
КРИСТИНА ЛАЛЕВА
Секретар:
…………………Прокурор: ……………, като разгледа докладваното от съдията Григоров
ВНЧД №461 по описа за 2019 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производство по
чл.341 и сл. от НПК.
С определение от 25.03.2019г. ПРС по НОХД№1832/2018г. е постановил на
основание чл.68 ал.1 вр. ал.7 от НПК забрана за напускане на ределите на
Република България по отношение на подсъдимия А.А.Д..
С определение от 22.05.2019г. ПРС по
НОХД№1832/2018г. е постановил: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. З.Т. в качеството му на защитник на подсъдимия А.А.Д.
и на подсъдимия А.А.Д., за отмяна на наложената по отношение на
подсъдимият мярка по чл. 68, ал. 1 от НПК ”Забрана за напускане пределите на
Република България”.
Недоволни от двете определения са
останали адвокат З.Т. и подсъдимия А.Д.. Иска се отмяна на двата съдебния акта
и отмяна на забраната за напускане на пределите на Република България по отношение на подсъдимия А.А.Д..
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните,
намира за установено следното:
По отношение
на жалбата срещу определение от 25.03.2019г., с което ПРС по
НОХД№1832/2018г. е постановил на основание чл.68 ал.1 вр. ал.7 от НПК забрана
за напускане на ределите на Република България по отношение на подсъдимия А.А.Д..
С
Разпореждане № 986/03.04.19г. постановено по НОХД № 1832/18г. по описа на
РС-Плевен съдията докладчик е върнал като недопустима частната жалба на А.А.Д.-подсъдим
по посоченото дело, депозирана чрез защитника на подсъдимия против определение
постановено в о.с.з. проведено на 25.03.19г., с което на осн.чл.68,ал.1,във
вр.с ал.6 от НПК на подсъдимия е наложена забрана за напускане на пределите на
РБ. С определение №277/10.04.2019г. ПОС по ЧНД№277/2019г. е постановил: ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №
986/03.04.19г. постановено по НОХД № 1832/18г. по описа на РС-Плевен. Това
означава, че жалбата в тази й част е недопустима и следва да бъде прекратено
производството по делото срещу определение от 25.03.2019г. на ПРС по НОХД№1832/2018г., с което е
постановил на основание чл.68 ал.1 вр. ал.7 от НПК забрана за напускане на
пределите на Република България по отношение на подсъдимия А.А.Д..
По отношение на жалбата срещу определение от 22.05.2019г., с
което ПРС по НОХД№1832/2018г. е постановил: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
адв. З.Т. в качеството му на защитник на
подсъдимия А.А.Д. и на подсъдимия А.А.Д., за отмяна на наложената по отношение
на подсъдимият мярка по чл.68, ал. 1 от НПК ”Забрана за напускане пределите на
Република България”.
За да постанови определението си ПРС е изложил следните
съображения: Наказателното производство е образувано по повдигнато
обвинение за извършено от подсъдимия А.А.Д. престъпление по чл. 172б, ал. 2,
във вр. с ал.1 НК, за което се предвижда наказание „Лишаване от свобода“ от 5
до 8 години и „Глоба“ от 5000 лв. до 8000 лв. Въз основа на това обвинение е
образувано НОХД № 1832/2018 год. по описа на РС - Плевен, за чието първо и
второ съдебно заседание подсъдимият А.А.Д. е бил редовно призован и се е явил
лично. За третото съдебно заседание проведено на 25.03.2019 год., въпреки
редовното уведомяване на подсъдимия от
предишното такова, лично от председателя на съдебния състав, подсъдимият не се
е явил в съдебно заседание без уважителна причина, а защитникът му е заявил
следното, цитат: „Той има разрешение и
може да пътува редовно, защото на границата няма забрана“, „…Първо няма
забрана за напускане на страната. Взета му е мярка за неотклонение „Подписка“ и
може да напуска страната, когато си иска. Той няма забрана за напускане на
страната.“
Защитникът на подсъдимия Д., адв. Т.
сочи в съдебно заседание, че процесуалното поведение на подзащитния му е добросъвестно,
тъй като наложената мярка за процесуална принуда му пречи да работи в Англия. Пред съдебен състав в днешното съдебно
заседание, нито подсъдимият А.Д., нито защитникът му адв. З.Т. сочат уважителни
причини за неявяването на подсъдимия Д. в съдебно заседание проведено на
25.03.2019 год. Подадените многобройни молби от страна на адв. З.Т. не са
подкрепени с доказателства относно наличието на причина за отмяна на наложената
забрана по чл. 68 от НПК, като такава не се представи и в настоящото съдебно
заседание.
При тези факти ПРС прави следните правни
изводи: Целта на мярката по
чл. 68, ал. 1 от НПК в съдебната фаза на процеса се изразява в обезпечаване
явяването на подсъдимия и продължаването на нейното изпълнение се обосновава
само в случай на съществуваща реална опасност от укриване зад границата на
страната на дееца.
Тази опасност,
съдът, в конкретният случай приема за налична, с оглед неговото процесуално
поведение, изразено в неявяването и укриването му за съдебно заседание
проведено на 25.03.2019 г., в което участието му е било задължително и за което
съдебно заседание е призован лично от председателя на съдебния състав и му е
указал последиците от евентуално неявяване. На 04.02.2019 г. е проведено разпоредително
заседание, за което съдебно заседание подсъдимият е призован на адрес в гр.
Плевен. На осн. чл. 272, ал. 4 от НПК, това съдебно заседание съдът е извършил
проверка относно връчването на съдебните книжа. В това съдебно заседание
подсъдимият заявява, че е получил препис от обвинителния акт и от
разпореждането на съда на 12.12.2018 г.
След направена
проверка от върнатия отрязък от изпратеното съобщение става ясно, че
подсъдимият живее на посочения адрес в гр. Плевен, обл. Плевен, ***, като
документацията изпратена от съда е получена от неговата майка.
ПРС е отчел и това, че в една от подадените
молби на адв. Т. изрично е посочено, че по делото подзащитният му има адрес в
Англия, както и обстоятелството, че всички призовки са изпращани на домашния
адрес на подсъдимия и който е известен по делото – гр. Плевен, обл. Плевен, ***.
По делото обаче няма абсолютни никакви доказателства от дата 03.12.2018 г.,
когато е разпределено на Районен съдия К.Д. до днес 22.05.2019 г. подсъдимият Д.
да има адрес на територията на Англия, както и няма абсолютно никакви
доказателства той да работи в Англия на трудов или не трудов договор, както и
че семейството му живее в Англия.
Задължение на
защитата и подсъдимия е при промяна на местоживеенето си да уведоми председателя
на съдебния състав, тъй като спрямо него има взета мярка за неотклонение
„Подписка”, която го задължаване да не се отклонява от известния адрес, а ако
това се налага по обективни и субективни причини незабавно да уведоми съда и да
получи разрешение за пътуване извън пределите на Република България.
От 03.12.2018 г., когато
делото е разпределено на председателя на XIII нак. състав до днес – 22.05.2019 г., са
проведени няколко на брой съдебни заседания, в които е даден ход само на две от
тях, на 04.02.2019 г. за разпоредително заседание и днес е даден ход по
съществото на делото. На практика това съдебно производство продължаващо повече
от 10 години, в този съдебен състав би приключило в изключително разумни
срокове, а именно в порядъка на няколко месеца. Невъзможността да приключи това
съдебно производство и процесуалната защита, която е възприета от адв. З.Т. и
поддържана от подсъдимия А.Д. на практика възпрепятстваха своевременното
приключване на делото. Конкретно, за да сме изправени пред това производство по
чл. 270, ал. 1 от НПК, съдът е наложил – Забрана за напускане пределите на
страна на подсъдимия Д. за това, че на проведено съдебно заседание 25.03.2019
г. последният не се е явил.
По делото стана
ясно, а има доказателства в писмен вид за това, че тези указания да не се явява
подсъдимият А.Д. са дадени от адв. З.Т., който е счел, че няма нужда подсъдимият
да присъства, че той няма да попречи за разкриване на обективната истина и че
делото на практика може да се гледа в отсъствие на подсъдимия.
Според цитираното
по-горе становище на адв.Т. подсъдимият няма забрана за напускане на страната,
може да си пътува когато и където си иска и може да се явява или неявяване в
съда, когато си поиска.
ПРС не споделя това
становище. Именно поради не споделяне на това становище е принуден да забрани
на подсъдимия да напуска пределите на страната и когато се произнесе по това
искане на практика подсъдимият беше напуснал пределите на страната и никой не
уведоми за това съда, нито представителя на РП-Плевен, нито защитника, нито самият
подсъдими, нито някои роднина на подсъдимия, при условие че се указа, че има
такива на територията на Община – Плевен, нито някой друг роднина или познат.
В съдебно
заседание, наблюдаващият делото прокурор пледира в полза на подсъдимия, че тази
мярка – Забрана за напускане пределите на страната е изпълнила своите цели,
днес делото почти е приключило, остава разпит на един свидетел, който е много
важен за обвинението и който следва да се разпита за следващо съдебно заседание
и че няма да бъде пречка, ако подсъдимият напусне пределите на страната, дори
няма да има пречка, ако подсъдимият не се яви за съдебното заседание –
04.06.2019 в 15:15 часа. Друг остава въпросът,
ако съдът отмени тази забрана, подсъдимият напусне пределите на страната изцяло
по вина на съда и с негово разрешение /неволно при това/, какво би се случило
на 04.06.2019 г., когато подсъдимият отсъства в съдебната зала, така както се
иска от представителя а прокуратурата. Тогава задължението на съда е да го
издири щателно, да го обяви за издирване, да получи справките от това
издирване, едва след това да разпита останалия един свидетел, който при
всичките условности пътува от гр. София за пореден път и на практика това
съдебно производство не би приключило в разумен срок, още повече, че остава
по-малко от 40 дни до започването на съдебната ваканция.
ПРС
счита, че има изключително голяма опасност подсъдимият да се укрие, с оглед
повдигнатото му тежко обвинение за
престъпление по чл. 172б, ал. 2, във вр. с ал. 1 от НК, както и да
не се върне повече в пределите на
Република България, ако напусне пределите на страната. Съдът счита, че
наложената на подсъдимия Д. мярката за процесуална принуда се явява необходима
за обезпечаване, както на неотклонението на подсъдимия за явяването му в
съдебни заседания, така на нормалното разглеждане на наказателното
производство. Мярката „Забрана за напускане пределите на Република България без
надлежно разрешение” е вид мярка за процесуална принуда, която има цел да
осигури своевременното приключване на наказателното производство чрез законово
ограничаване на определени права на подсъдимия.
Неоснователни
и голословни са доводите на адв. З.Т. и подсъдимия А.Д., че последният не може
да упражнява пълноценно трудовите си права, като се лишава от възможността да
работи в чужбина, като мияч на коли. По делото няма такива данни, не са
представени нито в писмен, нито в устен вид.
С
наложената мярка за процесуална принуда се ограничава правото на подсъдимия за
свободно придвижване през границата на страната, като засягането и на други
права във връзка с тази мярка, към настоящия момент е законосъобразно и
обосновано, с оглед повдигнатото му тежко обвинение, с оглед спецификата на
престъплението и с оглед степента на обществена опасност на деянието и на
дееца.
Съдът, оценявайки
като напълно достатъчни - недобросъвестното процесуално поведение у
подсъдимия, тежестта на обвинението,
което според разпоредбата на чл. 93, т. 7 от НК е тежко, както и към днешна
дата липсата на нови обстоятелства,
налагащи промяна в процесуалното му положение, намира искането за отмяна на
наложената му мярка по чл. 68, ал. 1, във вр. с ал. 6 от НПК за НЕОСНОВАТЕЛНО.
Горните съображения на ПРС относно наложената мярка за процесуална принуда
се споделят в общ план и от настоящата инстанция. Видно е от доказателствата по делото, че подсъдимия е с мярка за
неотклонение „подписка“. Съгласно чл.60 ал.1 от НПК подписката
се състои в поемане на задължение от обвиняемия, че няма да напуска
местоживеенето си без разрешение на съответния орган. Към момента на образуване
на досъдебното производство и по време на съдебното местоживеенето на лицето е
в гр.Плевен и това означава, че подсъдимия не може да го напуска по силата на
цитирания текст на чл.60 ал.1 от НПК. В съдебното производство защитника на
подсъдимия не на едно място твърди, че подсъдимия трябва да работи в чужбина,
но не съобразява задължението на последния да не напуска местоживеенето си без
разрешение на съда. Следва да се има предвид в тази насока и разпоредбата на
чл.66 ал.1 от НК „Когато обвиняемият не
се яви пред съответния орган без уважителни причини или промени местоживеенето
си, без да го е уведомил за това, или
наруши взетата мярка, му се взема мярка за неотклонение или взетата мярка
се заменя с по-тежка по реда, предвиден в този кодекс.“ Подсъдимия в тази
връзка не само, че не се е явил без предварително посочени уважителни причини
на 25.03.2019г. в съдебно заседание, но и защитникът му е заявил на л.7 от
съдебния протокол, че няма забрана за напускане на пределите на страната, взета
му е мярка подписка и той може да напуска страната когато си иска. Тази позиция
на защитата правилно е коментирана от ПРС в аспекта на цитираните по-горе
разпоредби.
На следващо място не могат
да бъдат оспорени и съображенията на ПРС относно тежестта на обвинението по
чл.172б ал.2 от НК лишаване от свобода от пет до осем години и глоба от пет
хиляди до осем хиляди лева. Предвиденото в закона наказание е достатъчно тежко,
лицето вече един път не се е явило в съдебно заседание, очевидно защитника му и
самото лице изразяват намерение за нарушаване на мярката подписка и дори
напускане на страната. Това се установява, включително и от подадената до
настоящия съд жалба и дори се излагат съображения за наложителност да се
разреши на лицето да напусне страната и да работи в чужбина. Тежестта на
обвинението и усложнената фактическа обстановка сочат на това, че е правилен
извода на ПРС, че разкриването на обективната истина изисква присъствието на
подсъдимия в съдебно заседание.
На следващо място не може да
се оспори изложеното съображение от ПРС, че процесът в съдебна фаза се развива
бързо и ПРС полага нужните усилия за бързото му приключване, което е още един
аргумент за това, че правилно е отказано да се измени наложеното забрана.
На фона на горното настоящия
съдебен състав приема, че атакуваният съдебен акт следва да бъде потвърден.
Воден от горното съдът
О П
Р Е Д
Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА
на основание чл.345 от НПК определение от 22.05.2019г.
на ПРС постановено НОХД№1832/2018г. с което ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на адв. З.Т. в качеството му на защитник на подсъдимия А.А.Д.
и на подсъдимия А.А.Д., за отмяна на наложената по отношение на
подсъдимият мярка по чл. 68, ал. 1 от НПК ”Забрана за напускане пределите на
Република България”.
Прекратява въззивното производство
срещу определение от 25.03.2019г.
на ПРС постановено по НОХД№1832/2018г., с което е постановил на основание чл.68
ал.1 вр. ал.7 от НПК забрана за напускане на пределите на Република България по
отношение на подсъдимия А.А.Д..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1. 2.