Р Е Ш Е Н И Е
№ 260407/19.3.2021г.
гр. Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА,
НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XХII състав, в открито съдебно
заседание на шестнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
СЪДИЯ:
МИЛЕНА НИКОЛОВА
с участието на секретаря Валентина Батешкова, след като
разгледа докладваното от съдията НАХД №
4605 по описа за 2020 г., за да
се произнесе съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „А.е.К.“ ООД
чрез адв. Т.Р. *** срещу Наказателно постановление №
03-012671 от 18.06.2020 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по
труда” – гр. Варна, с което на дружеството на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл.
414, ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение
по чл. 128, т. 2 вр. чл. 270, ал. 2 и ал. 3 КТ.
Във
въззивната жалба са изложени доводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление поради допуснато нарушение на материалния закон и явна
несправедливост на имуществената санкция. Отправено е искане за отмяна на
наказателното постановление, а в условията на евентуалност за неговото
изменение.
В
проведеното открито съдебно заседание въззивното дружество чрез процесуалния си
представител адв. Т.Р. поддържа въззивната жалба и
отправените искания за отмяна на наказателното постановление, а в условията на
евентуалност за неговото изменение.
В
проведеното открито съдебно заседание въззиваемата страна Дирекция „Инспекция
по труда” – гр. Варна се представлява от юрисконсулт Б.Н., който моли за
потвърждаване на наказателното постановление, като излага съображения за
неговата законосъобразност. Прави искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и като съобрази възраженията и доводите, изложени от страните,
намира за установено следното:
От фактическа страна:
През месец април 2020 г. контролните органи от Дирекция
„Инспекция по труда“ - Варна, измежду които и св. Р.П., извършили проверка по
спазване на трудовото законодателство на въззивното дружество като работодател.
От представените от
въззивното дружество документи, в това число и трудов договор с лицето В.К.Ц.,
платежна ведомост за заплати за месец октомври 2019 г., вътрешни правила за
работната заплата, се установило, че В.К.Ц. работела във въззивното дружество
на длъжност „фармацевт – магистър, управител на аптека“. Установило се, че
съобразно установената в трудовия договор и в правилата за работна заплата
периодичност на плащанията, трудовите възнаграждения за Ц. следвало да се
изплащат до 10-то число на следващия месец. Св. П. установила също, че за месец
октомври 2019 г. от страна на въззивното дружество не било изплатено
уговореното и начислено трудово възнаграждение в размер на 1250,88 лв., като
към датата но проверката все още липсвали доказателства за неговото плащане.
За констатациите на
контролните органи бил съставен констативен протокол № ПР2009514/07.05.2020 г.,
в който били дадени и задължителни предписания, едно от които било да се
изплати уговореното месечно трудово възнаграждение за извършената работа за
месец октомври 2019 г. на работника Вяра П. в срок до 28.05.2020 г. Препис от
протокола бил връчен на представляващия дружеството на 07.05.2020 г.
Св. П. приела, че е налице
нарушение чл. 128, т.2, вр. чл. 270, ал.3 от КТ, за което на 07.05.2020 г.
съставила АУАН срещу въззивното дружество. Посочено било че нарушението е извършено
в гр. Варна, на 12.11.2019 г., към който момент следвало да бъдат изплатено
трудовото възнаграждение на работника Ц.. Актът бил надлежно предявен и връчен
на управителя на дружеството, която го подписала без възражение. В срока по чл.
44 от ЗАНН срещу него не постъпило писмено възражение.
На 18.06.2020 г. директорът
на Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна, приемайки идентична фактическа
обстановка, като тази, изложена в АУАН, издал обжалваното наказателно
постановление.
По доказателствата:
Гореизложената фактическа
обстановка се установи и се потвърди въз основа на следните гласни
доказателствени средства: показанията на св. Р.Н. П., и писмени доказателства и
доказателствено средство: АУАН, протокол за извършена проверка,
разчетно-платежна ведомост, трудов договор, вътрешни правила за работна
заплата, призовка и заповед на изпълнителния директор на изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда“.
Съдът кредитира гласните
доказателствени средства – свидетелските показания на св. Р.Н. П. като
обективни и достоверни, доколкото същите не съдържат противоречия в себе си,
последователни и логични са, а освен това съответстват на представените по
делото писмени доказателства. От показанията на св. П. се установява, че за
месец октомври 2019 г. въззивното дружество е начислило възнаграждение на
работника В.К.Ц.. Показанията на св. П. съответстват и на представената от
дружеството разчетно-платежна ведомост, от която се установява, че на работника
Ц. е начислено трудово възнаграждение в размер на 1250,88 лв.
Срокът на изплащане на
трудовото възнаграждение на работника Ц. се установява от трудовия договор
между страните по трудовото правоотношение. Същият срок е установен и във вътрешните
правила за работната заплата.
Съдът кредитира всички
писмени доказателства като достоверни и допринасящи за разкриване на
обективната истина по делото.
При анализа на
доказателствената стойност на съставения АУАН съдът съобрази разпоредбата на чл.
416, ал. 1 КТ, съгласно която редовно съставените актове по този кодекс имат
доказателствена сила до доказване на противното. Доколкото по делото не са
налице доказателства, които да опровергават констатациите на контролните
органи, а напротив събраните доказателства подкрепят и затвърждават
удостовереното в АУАН, то последният също служи като основа на направените от
съда фактически изводи.
От правна страна:
Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в
установения в чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен срок, от надлежна страна, срещу
акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.
Съдът в рамките на служебната проверка не констатира
съществено нарушение на процесуалните правила, визирани в ЗАНН.
Съгласно разпоредбите на чл. 416, ал. 1 и ал. 5 от КТ и
приложената по делото заповед, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Разпоредбата на чл. 399 от КТ посочва, че
цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли
и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по
труда" към министъра на труда и социалната политика. Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се
издават от ръководителя на органа по чл. 399 или оправомощени от него
длъжностни лица съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Следователно органът, който може
да налага административни наказания по Кодекса на труда е изпълнителният
директор на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице. Обжалваното НП е било
издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Варна, който е бил
надлежно оправомощен от изпълнителния директор на Изпълнителната
агенция "Главна инспекция по труда". По делото е приложена заповед от
12.01.2010 г., в т. 4 от която изпълнителният директор на Изпълнителна агенция
„Главна инспекция по труда” е оправомощил директорите на дирекции
„Инспекция по труда“ да издават наказателни постановления по актове, съставени
от инспектори от съответната дирекция.
На следващо място съдът намира,
че АУАН също е съставен от компетентен орган - св. П., който е заемал
длъжността гл. инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна. Според
разпоредбата на чл. 416, ал. 1, изр. 1 КТ нарушенията на трудовото
законодателство се установяват с актове, съставени от държавните контролни
органи. В чл.21, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда" е посочено, че при и по повод изпълнение
на служебните си задължения инспекторът е контролен орган и има правомощия,
установени в Кодекса на труда, в Закона за здравословни и безопасни условия на
труд, в Закона за насърчаване на заетостта, в Закона за трудовата миграция и
трудовата мобилност, в Закона за държавния служител и в други нормативни
актове, които възлагат контрол на Агенцията. Следователно св. П. като гл.
инспектор в Дирекция „Инспекция по труда“ – Варна има правомощия да съставя
АУАН.
АУАН и издаденото въз основа
на него НП са съставени в сроковете по чл.34, ал.1 и 3 от ЗАНН.
При цялостната проверка на
обжалваното НП, настоящият съдебен състав не констатира нарушение на
разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно описанието на нарушението.
В АУАН е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото
на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Спазено е от
страна на административнонаказващия орган изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а
именно в издаденото НП да бъде дадено пълно описание на нарушението и на
обстоятелствата, при които е извършено. Нарушението е в достатъчна степен
индивидуализирано, позволяващо на санкционираният субект да разбере в какво е
обвинен.
Поради изложеното до тук
съдът намира, че в хода на производството не са допуснати нарушения на
процесуалните правила, които да са от категорията на съществените и които да са
ограничили правото на защита на санкционираното лице.
От събраните по делото
гласни и писмени доказателства съдът намира, че правилно наказващият орган е
приложил материалния закон - разпоредбата чл. 128, т. 2 КТ, съгласно която работодателят е длъжен в
уговорените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за
извършената работа.
От анализа на приложимата
нормативна уредба се налага извод, че изпълнителното деяние на нарушението се
осъществява чрез бездействие – неплащане на уговореното трудово възнаграждение
в уговорения между страните по трудовото правоотношение срок. Тоест с
неизвършване на законово вмененото задължение за изплащане на трудовото
възнаграждение и изтичането на срока за това, се осъществява съставът на
визираното в чл. 128 т. 2 от КТ административно нарушение.
Съдът намира, че след като
не е изплатило до 11.11.2019 г. (10.11.2019 г. е
неприсъствен ден) работната заплата на работника Ц., то дружеството със своето
бездействие на 12.11.2019 г. вече се е намирало в нарушение.
Поради това съдът намира, че
правилно наказващият орган е приел, че е налице нарушение на чл.128, т. 2 КТ.
В случая е възникнала за т.нар.
обективна отговорност на юридическите лица, при която без значение са
конкретните субективни причини, довели до извършването на нарушението, предвид
въздигнатото като нормативно по своя характер задължение на въззивното
дружество да осигури спазването на трудовото законодателство.
Съдът намира, че в настоящия случай
е неприложима разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй като не са налице такива
смекчаващи отговорността обстоятелства, които да отличават нарушението като
такова с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените
случаи на нарушения от този вид. Напротив касае се за типично нарушение.
По размера на
имуществената санкция:
Съгласно чл. 414, ал. 1 КТ работодател, който наруши разпоредбите на
трудовото законодателство извън правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд, ако не подлежи на по-тежко наказание, се наказва с
имуществена санкция или глоба в размер от 1500 до 15 000 лв., а виновното
длъжностно лице, ако не подлежи на по-тежко наказание - с глоба в размер от
1000 до 10 000 лв.
Настоящата инстанция е събрала гласни доказателства, от които обаче не може
да се установят данни, че нарушението е било отстранено незабавно след
установяването му. Конкретни данни дали и кога точно е изплатено от страна на
въззивното дружество трудовото възнаграждение не бяха установени. Поради това и
съдът намира, че не се касае за незабавно отстраняване на нарушението след
извършване на проверката, което води и до липсата на първата предпоставка
залегнала в нормата на чл. 415в, ал.1 от КТ, а именно отстраняване на
нарушението веднага след неговото откриване.
При индивидуализиране
на имуществената санкция съдът отчита като смекчаващо отговорността
обстоятелството, че в административно-наказателната преписка не се съдържат
данни въззивното дружество да е санкционирано за подобни нарушения на трудовото
законодателство, което мотивира съда да приеме, че нарушението е извършено за
първи път, което от своя страна налага извода за едно като цяло отговорно и
правилно отношение на въззивното дружество към законоустановения ред в
страната.
Съдът не отчете
отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което и в съответствие с чл. 27,
ал. 2 ЗАНН имуществена санкция в минималния размер от 1500 лв. се явява
справедлива и напълно съответстваща на целите, предвидени в разпоредбата на чл.
12 от ЗАНН.
По изложените
съображения, съдът намира, че наказателното постановление е законосъобразно,
поради което следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски се
поражда за всяка от страните съобразно уважената, респ. отхвърлена част от
оспорването.
Искане за присъждане на разноски е отправено
само от въззиваемата страна, която е представлявана от юрисконсулт и претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Съдът определя дължимото в случая
юрисконсултско възнаграждение на въззиваемата страна в размер на 100,00 лв.
предвид провеждането на две съдебни заседания, от което има право на 75 лв.,
пропорционално на отхвърлената част от обжалването, на основание чл. 63, ал. 5
вр. ал. 3 ЗАНН вр. чл. 144 АПК вр. чл. 78, ал. 3 ГПК вр. чл. 37 ЗПрП и чл. 27е, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната
помощ.
Доколкото Дирекция "Инспекция по
труда" – Варна е териториално поделение на специализираната администрация
на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" - Главна дирекция
"Инспектиране на труда", а не самостоятелно юридическо лице и предвид
разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от Устройствения правилник на Изпълнителна агенция
"Главна инспекция по труда", съгласно която Агенцията е юридическо
лице на бюджетна издръжка със седалище ***, съдът намира, че въззивната страна
следва да бъде осъдена да заплати дължимите разноски в полза на Изпълнителна
агенция "Главна инспекция по труда".
Така
мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ
Р Е
Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление № 03-012671 от
18.06.2020 г., издадено от директора на Дирекция „Инспекция по труда” – гр.
Варна, с което на „А.Е.К.“ ООД на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 1 КТ е наложена имуществена санкция в размер на 2000 лв. за нарушение по чл. 128,
т. 2 вр. чл. 270, ал. 2 и ал. 3 КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложената имуществена санкция от 2000 (две хиляди) лева
на 1500 (хиляда и петстотин) лева.
ОСЪЖДА „А.Е.К.“ ООД, ЕИК ********* ДА ЗАПЛАТИ на ИЗПЪЛНИТЕЛНА АГЕНЦИЯ
"ГЛАВНА ИНСПЕКЦИЯ ПО ТРУДА", ЕИК *********, сумата от 75 лв. (седемдесет
и пет лева), представляваща направени във въззивното производство разноски, на
основание чл. 63, ал. 5 вр. ал. 3 ЗАНН вр. чл. 143, ал. 4 АПК вр. чл. 144 АПК
вр. чл. 78, ал. 3 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд - Варна в
14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните, че решението е
изготвено.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: