Р Е Ш Е Н И Е №................
град Свиленград,18.08.2017година
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД СВИЛЕНГРАД, наказателна колегия, в публично съдебно
заседание на седемнадесети август две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Добринка
Кирева
при секретаря Ц.Д. , като
разгледа докладваното от Председателя
Административно - наказателно дело №395 по
описа за 2017 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление /НП/ №698/2017 от 24.04.2017 година на Зам.Началника на Митница -
Бургас, с което на М. Н. А. с ЕГН **********
*** , за нарушение на чл.18,ал.1 във вр с чл.11а,ал.1 от
Валутния закон/ВЗ/ във вр.с чл.2,ал.1 и чл.9 от Наредба № Н-1/01.02.2012г. за
пренасяне през границата на страната на парични средства,благородни
метали,скъпоцени камъни и изделия със тях
и водене но митнически регистри по чл.10а от ВЗ на основание чл.18,ал.1
и ал.10 вр. с чл.20,ал.1 и чл.21 от ВЗ е наложено административно наказание
“Глоба” в размер на 1000,00 лв. и са отнети в полза на Държавата 100 000турски
лири с левова равностойност в размер на 58 981,60лева/по фиксинг на БНБ за
26.08.2016г. –за 10,00турски лири-5,898160лева/ и еврова
равностойност-30 156,70евро/ по фиксинг на БНБ за 26.08.2016г.-
1евро-1,95983лева/.
Недоволен от горепосоченото наказателно постановление
е останал жалбоподателят М. Н. А.,
поради което обжалва същото в законно предвидения срок. С жалбата се инвокират
възражения за незаконосъобразност и
неправилност на НП, които обобщени се свеждат до издаването му в разрез с
процесуалния закон, поради допуснати съществени процесуални нарушения, както и
в противоречие с материалния такъв, при недоказани признаците на съставомерно
изпълнително деяние, осъществяващо състава на твърдяното валутно нарушение.
Конкретно сочените процесуални нарушения са – неизпълнение на задължението на
митническите служители да поканят пътниците включително и жалбоподателя да
декларира съобразно законовите изисквания ,което нарушение опорочавало
извършената проверка и изключвало субективния елемент-вината. Оспорва се и
авторството на вмененото административно нарушение,като се сочи,че обжалваният
акт не отразявал в пълнота всички факти и обстоятелства,съотносими към
настоящото производство.С тези правни съображения се претендира цялостна отмяна
на обжалваното НП. Иска от съда да постанови решение,с което да отмени атакуваното НП като неправилно и незаконносъобразно.
В съдебната фаза
жалбоподателят редовно призован не се явява , за него се явява адв.С.,който
поддържа жалбата по изложените в нея доводи.
Административнонаказващият
орган /АНО/ - Зам.Началника на Митница - Бургас изпраща представител, който
оспорва жалбата , счита издаденото НП за
законносъобразно ,както и че липсват допуснати процесуални нарушения при
издаването му. Моли същото да бъде потвърдено. В съдебната фаза ангажира
доказателства.
Районна прокуратура –
Свиленград, не изпраща представител и не взема становище.
Съдът,
след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени
и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:
От доказателствата
находящи се в административно наказателната преписка и от показанията на
разпитаните по делото свидетели – Я.Г.Д. и А.Т.Б., кредитирани изцяло,
безспорно се установява, че на 26.08.2016г.
около 17,30часа, на МП – Капитан Андреево на трасе „Входящи леки автомобили и
автобуси”, пристигнал автобус на
транспортна фирма „Метро” с рег.№ С 0050
ХК идвайки от Р.Турция на път за България
,като превозното средство било управлявано от жалбоподателя. Автобусът имал и
втори шофьор – Г.И.С.,стюарът А.Н.Т.,
както и 26броя пътници. Намирайки се в зоната за митнически контрол, по
повод и за нуждите на същия, митническият инспектор - св. Я.Д., в присъствието на свой
колега - св. А.Б., приканили пътуващите в автобуса лица, вкл. и
жалбоподателя да декларират носените от тях стоки и валутни ценности. В тази
връзка, конкретно поставеният от него
въпрос-„ носят ли стоки”, при изрично уточнение – валутни цености и вещи, , пътуващите отговорили отрицателно. Тези
обстоятелства се изясняват в показанията на св. Я.Г.Д., депозирани при разпит в
с.з. 11.07.2017г, в кореспондиращо потвърждение и според заявеното от св. А.Т.Б..
Поради това съотв., в момента на
митническия контрол, никой не поискал и
„валутна митническа декларация” по образец /чл.9 от Наредба № Н-1/12г на МФ/, с
оглед пренасяни парични средства, валута или благородни метали – злато, сребро,
нито са били предоставяни такива от митническите органи на пътуващите
лица. След тази първоначална митническа
проверка последвал и физически контрол, чрез фактическо преглеждане на личния багаж на пътниците, респ. за
превозното средство – оглед, така и
личен преглед на лицата, който действия осъществили съвместно посочените
свидетели – митническите служители – Я.Г.Д. и А.Т.Б.. След направения външен
оглед на превозното средство,митническия служител Я.Д. пръв се качил в пътническия салон на
автобуса и започнал да оглежда зоната на шофьорското място,таблото на автобуса
и жабките му. През цялото време на проверката в автобуса присъствал и
жалбоподателя А.. При отваряне на една от жабките,която се намирала под радиото
и тахографа на автобуса св.Д. открил
бяла найлонова торбичка,в която имало
100 банкноти от по 100турски лири. Св.Д. веднага извикал св.Б. на когото
показал откритите пари.
Точният размер в лева и
евро към датата на извършване на административното нарушение на 100 000турски лири бил както следва с
левова равностойност в размер на 58 981,60лева/по фиксинг на БНБ за
26.08.2016г. –за 10,00турски лири-5,898160лева/ и еврова равностойност-30 156,70евро/
по фиксинг на БНБ за 26.08.2016г.- 1евро-1,95983лева/.
В хода на митническата
проверка, след констатираното наличие на носени и недекларирани валутни цености,
във връзка с изясняване произходът и притежанието на същите контролните органи
изискали от жалбоподателя лични обяснения и той депозирал такива в писмена
форма, изготвени саморъчно ,като в
обясненията си жалбоподателят посочил,че бил получил пакета с фирмени
пари,които трябвало да занесе в офиса на фирмата в гр.Хасково.Такива обяснения
били дадени и от вторият шифьор С. и от стюардът на автобуса–Т.,като и двамата
потвърдили изнесеното от жалбоподателя.
Процесните турски
лири били иззети от жалбоподателя с разписка №0059609 от 26.08.2016г. ,а за
извършената проверка бил съставен протокол за извършена проверка
№4109/26.08.2016г.
При
тези фактически обстоятелства и след констатирането на извършено нарушение по
ВЗ, на следващата дата – 26.08.2016г.
свидетелят Я.Д. – митнически инспектор в
Агенция Митници, съставил Акт за
установяване на административно нарушение № 1710/26.08.2016г против жалбоподателя.Описаното деяние е
квалифицирано, като административнонаказателен състав по чл.18,ал.1 от ВЗ, а
посочени за нарушени са законовите разпоредби на чл.11а, ал.1 от ВЗ, вр. чл.2,ал.1
и чл.9 от Наредба № Н-1/01.02.12г на МФ / за пренасянето през границата на
страната на парични средства, благородни метали и скъпоценни камъни и изделия
със и от тях и водене на митническите регистри по чл.10а ВЗ/. Така съставеният
акт се предявил на нарушителят,като екземпляр от него му е бил връчен срещу
подпис.
Същевременно предвид данни и за престъпление,
с оглед предмета на процесното нарушение и размера на недекларираната
валута, независимо от съставянето на
АУАН, последвало уведомяване на разследващите органи – митнически дознател,
както и е започнало предварително разследване, водено във форма на ДП №
1000-127/16г по описа на Митницата, против М.Н.А.-обвиняеа, за престъпление по
чл.251,ал.1 НК. Същото се образувало на 26.08.16г в хипотезата на чл.212,ал.2 НПК – с първото действие по разследването – огледпна местопроизшествие и разпит
на свидетели. Задържаната недекларирана сума в турски лири, е била приобщена по
надлежния ред като веществено доказателство, в хода на предварителното
наказателно производство, с Протокол за доброволно предаване 26.08.16г подписан
от предалия ги митнически служител, както и извършен огледът им по реда на НП,
обективиран в Протокол за оглед на веществени доказателства от 19.09.16г, от
чието съдържание се установява точната индивидуализация на банкнотите, брой
купюри, номинал, както и индивидуалната
им серия и номер – всички общ размер 100 000 турски лири, така също изготвен е и фотоалбум. Предвид възбуденото и наказателно
производство пред разследващ орган, на
основание чл.33,ал.2 ЗАНН – предпоставка за прекратяване на образуваното
административнонаказателно производство, за същото фактическо деяние, същото не
е завършило по обичайния ред с издаването на НП –краен акт по същество.
След приключване на
разследването, съобразно правомощията си и въз основа на събраните
доказателства, с Постановление от 15.03.17г прокурор от РП – Свиленград е
прекратил наказателното производство по ДП № 127/16г, водено против М.А., за
престъплението по чл.251 НК. Приетото от
прокурора прекратително основание е това по чл. чл.243,ал.1,т.1,вр.чл.24,т.1 НПК – деянието не съставлява престъпление, което аргументирано в мотивите с
липсата на отказ на лицето да декларира пренасяната валута, обективиращ неизпълнение
на това задължение, свързано и с правото да бъде информирано за това си
задължение, извод за което се обосновава
с недоказаност изпълнението на
задължението на митническите органи да информират обвиняемата на разбираем за
нея език за задължението да декларира стоки от определена категория, както
и не било установено предоставянето на
валутна митническа декларация. В този смисъл, вероятно прокурорът приема, обективно възпрепятстване
на лицето да изпълни задължението си във връзка с деклариране, от страна на митническите органи, в резултат
на липса на дължимо съдействие от тяхна страна. Същевременно, приемайки от друга страна че
са налице данни за извършено от последната административно нарушение по чл.18
от ВЗ, прокурорът разпоредил изпращането на ДП, ведно с материалите по същото
на компетентният АНО – началника на
Митница Бургас, с оглед ангажиране на административнонаказателната й
отговорност.
Сезиран по този ред, след
получаването на препис от Постановлението на прокуратурата с писмчо с вх.№32-91961/04.04.2017г.,
въз основа на същото и в допустимата
хипотеза на чл.36,ал.2 ЗАНН, Зам. Началникът на митница Бургас на 24.04.2017г е
издал обжалваното НП № 698/2017 от 24.04.2017г. Със същото, приемайки за
осъществен административнонаказателният състав по чл.18,ал.1,вр.чл.11а,ал.1ВЗ,
той НАЛОЖИЛ на жалбоподателя,
административно наказание ГЛОБА в размер
1000 лв, на основание чл.18,ал.1 ВЗ, за
извършеното нарушение на чл.11а,ал.1 от
ВЗ, вр.чл.2,ал.1 и чл.9 от Наредба № Н-1/01.02.12г на МФ /за пренасянето през границата на страната
на парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и от тях и водене на митнически
регистри по чл.10а,от ВЗ. Също така, на основание чл.20,ал.1 от ВЗ с НП е постановено
и ОТНЕМАНЕ в ПОЛЗА на ДЪРЖАВАТА на
предмета на нарушението - недекларираните парични средство – валута в размер 100 000
турски лири, с левова равностойност в размер на 58 981,60лева/по фиксинг
на БНБ за 26.08.2016г. –за 10,00турски лири-5,898160лева/ и еврова
равностойност-30 156,70евро/ по фиксинг на БНБ за 26.08.2016г.-
1евро-1,95983лева/.
НП
е редовно връчено – лично на жалбоподателя, на 04.05.2017г, по пощата с писмо с
обратна разписка – известие за доставяне,
надлежно оформена, подписана и датирана с отбелязани датата на получаването - 04.05.2017г и факта на личното предаване.
Разписката е приложена в преписката, ведно с придружителното писмо.
Видно от приетото като
доказателство по делото Заповед №4133 от 03.06.2017 година на Директора на Агенция Митници ,съгласно която
Фучеджиев е преназначен на длъжността Зам.Началник на Митница Бургас и в тази
връзка видно от Заповед № ЗМФ – 495/21.04.10г на Министъра на финансите се
доказва материалната компетентност на АНО по отношение на Зам.Началник на
Митница Бургас. Посочената Заповед № ЗМФ – 495/21.04.10г на Министъра на
финансите е относима към компетентността на контролния - митнически орган да съставят АУАН за
нарушения по чл.18,ал.1 и ал.5 от ВЗ, към датата на нарушението, по силата на
делегация - изрично оправомощаване от
надлежния орган носител по закон на тези
права – Министъра на финансите Поради това санкционния акт и АУАН, безспорно са
издадени от материално компетентен орган по смисъла на чл.18,ал.10 ВЗ.
Така изложената
фактическа обстановка, приета за установена от съда, кореспондираща с приетата
от АНО в НП, съдът изведе въз основа на
съвкупен анализ на доказателствения материал, събран в хода на настоящото
производство, както и доказателствените средства, приложени в АНПр. Както
писмените, така и гласните доказателства/в частност показанията на разпитаните
по делото митнически служители Я.Д. и Ат.Б./ са относими към релевантните по
делото факти и се кредитираха за достоверни. Свидетелските показания на
разпитаните по делото митнически служители-св. Я.Д. и Ат.Б., са безпротиворечиви по отношение на основните
факти, логични, последователни и взаимно допълващи се, кореспондират и с
писмените доказателствени средства приобщени по делото, поради което и съдът ги
възприема изцяло за обективно верни. Предвид това, за съдебният състав не
възникват каквито и да е съмнения в достоверността на показанията на тези
свидетели, като те не се опровергават и от др. гласни доказателства, вкл. и от
приобщените по делото писмени такива. Разпитани в хода на настоящото производство-свидетелите
Я.Д. и Ат.Б., възпроизвеждат обстоятелствата при проверката, в хронологичния
ред на осъществените действия, извършения оглед на автобуса и констатирането на
нарушението, потвърждават фактическото му извършване от нарушителя, като дават
сведения за осъществената комуникация между тях и жалбоподателя, както и
относно предявяването на акта. Показанията на тази група свидетели, съдът
кредитира изцяло с доверие, считайки ги достоверни и добросъвестно дадени,
доколкото не се намираха основания за тяхната критика, предвид липсват на противоречия в тях и на индиции за предубедеността им, от друга
страна те не се не компрометират и при съотнасяне по между си и с останалите
доказателствени източници-писмените, с които колерират и намират подкрепа.
С правна преценка за
достоверност, съдът изцяло кредитира и писмените доказателства, приложени в
преписката, приобщени по реда на чл.28 НПК,вр.чл.84 ЗАНН, като цени същите за възпроизведените в тях факти, считайки ги
верни по съдържанието си и респ. автентични по признака авторство. Те не се
оспориха и от страна на жалбоподателя. Посочените писмени доказателства, се
ползваха при формиране на фактическите и
правни изводи относно релевантни факти по делото, както и косвено за проверка
достоверността на непосредствено събраните доказателства в настоящото
производство.
Що се отнася до втората
група свидетелски показания на разпитаните по делото лица-Р.Х.Н., А.К.Х., Г.И.С.
и А.Н.Т. от страна на жалбподотеля,съдът не кредитира същите по следните
съображения. Същите пред съдебния състав излагат действително една линия на
защита в подкрепа оневиняване на жалбподателя,но тези им показания противоречат
на възприетите по делото писмени доказателства,както и на дадените на част от
свидетелите писмени обяснения в началото на адм.производство. В личните си
обяснения св.С. и Т. собственоръчно са посочили,че парите са дадени от фирмата
да бъдат предадени в офис в гр.Хасково.В последствие същите променят версията
си ,за да се достигне до изложеното в съдебно заседание. От друга страна тези
им показания противоречат на
свидетелските показания на разпитаните по делото митнически служители,които
установяват ,че след откриването на парите,те са отрекли да се знаели за тях
или че част от парите да са техни. Имено поради тези противоречия съдът не
кредитира същите и не изгражда правни изводи въз основа на тях.
При
така установената фактическа обстановка и при условията на чл.84 от ЗАНН,
вр.чл.14, ал.1 и ал.2 от НПК, Съдът в настоящия си състав достига до следните правни изводи:
Жалбата е подадена в
преклузивния срок за обжалване, от легитимирано
лице –надлежно упълномощен процесуален представител - адвокат и е процесуално
допустима.
Преценена по същество,
същата се явява неоснователна, за което съдът привежда следващите правни
съображения:
Извършвайки проверка за
процесуалноправната законосъобразност на атакуваното наказателно постановление,
съобразно правомощията си в настоящото
производство и релевираните от защитата възражения, съдът не констатира
допуснати съществени процесуални нарушения, представляващи формални
предпоставки за отмяната му. Административнонаказателната отговорност на М.А. е
ангажирана в напълно редовно учредено и развило се производство по установяване
на нарушението и издаване на НП. Същото е образувано в допустимата процесуална
хипотеза – изключение, на основание чл.36,ал.2 ЗАНН, въз основа на др. сезиращ
акт, а именно – Постановление на прокурора за прекратяване на водено наказателно
производство против същото лице, от 155.03.17г /в сила на 30.03.16г/. На
посочения акт изрично се е позовал и АНО упражнявайки санкционната си власт,
обективирана в издаденото НП, видно от неговото съдържание. И след като, в
случая е налице валиден сезиращ акт, изрично предвиден в процесуалния закон,
няма основание да се приеме, че издаденото НП което се обжалва е
незаконосъобразно издадено или недопустимо – възпроизвежда факти и
обстоятелства, различни от изложените в Постановлението на прокурора.
Последното се ползва с обвързваща сила, единствено досежна преценката, че
извършеното деяние не представлява престъпление по чл.251 НК, съобразно
изразената правна воля на органа, който единствен е компетентен да повдига и
поддържа наказателно обвинение. Фактическите обстоятелства, приети за
установени от прокурора, доколкото са част от мотивите на неговия акт, нямат
обвързващата доказателствена сила. Обратно, фактите релевантни за
съставомерността на административно нарушение
подлежат на самостоятелно установяване и преценка от страна на АНО в
образуваното пред него самостоятелно административно-наказателно производство
за реализиране този вид отговорност на
субекта-нарушител. По-скоро релевантно и правнозначимо е конкретното фактическо
деяние, предмет на проведеното предварително разследване, което след неговото
прекратяване поради липса на престъпление и при последвало образуване на административнонаказателно
производство за същото, вече лимитира фактическата и правна рамка на
административното обвинение. В постановлението на прокурора, съобразно
изложеното обсъждане разследваното деяние е квалифицирано с престъпния състав
по чл.251 НК, идентично по време, място и извършител, като изводими са фактическите признаците на деяние индивидуализирано в достатъчна степен,
в частност- недеклариране на носената
парична сума 100 000 турски лири, от лицето М.А., при влизане в страната,
идвайки от Турция. В тези фактически рамки се е произнесъл и АНО с процесното
НП, като ползвал и доказателствата събрани по ДП № 127/16г по описа на митница
Бургас,видно от самия факт на прилагането му към преписката, така и
обстоятелствената част на НП.
В случая е налице
фактически състав на чл.36,ал.2 ЗАНН и
на това основание е издаден обжалвания санкционен акт, за което не възниква
каквото и да е съмнение. Постановлението на прокурор за прекратяване на
наказателно производство е валиден процесуален инструмент за учредяване на ново
административнонаказателно производство, без съставен АУАН. Въз основа на
последното именно е издадено обжалваното НП, следователно и не съставлява
основание за отмяна.
Наказателното
постановление е издадено от материално компетентен органи, съгл. чл.18,ал.10
ВЗ, в надлежната форма, по съответния
ред и има необходимото съдържание и реквизити, съгласно изискванията на
57,ал.1,т.1-10 от ЗАНН. Словното описание на твърдяното нарушение и
обстоятелствата при извършването му са
изложени достатъчно конкретно, точно и изчерпателно, поради което
позволяват безспорната му индивидуализация, като изпълнително деяние, както и
правната му квалификация на
административно - валутно нарушение, във фактическия състав на чл.18,ал.1 от ВЗ
и във вр.чл.2,ал.1 и чл.9 от Наредба № Н-1/01.02.12г на МФ, каквато е и
дадената в НП, при ясно указани формата на изпълнителното деяние и неговия
механизъм – неизпълнение на задължението за писмено деклариране на парична сума
над допустимия размер, пренесена през границата и внесена в Р България от трета
за ЕС страна. Същевременно изложените фактически обстоятелства кореспондират
изцяло и съответстват на обективни елементи, очертани в хипотезата и
диспозицията на правните норми от цитираните нормативни актове, които очертават
правната уредба на действащия валутен режим и контрол, а цитираните конкретни
разпоредби, установяват пряко задължението за деклариране на носени през
границата парични средства, в размер на и повече от 10 000евро. Т.е.
дадена е правилна правна квалификация, съответстваща на словесното фактическо
описание на нарушението и правилно са посочени текстовете от ВЗ и Наредба №
Н-1/12г на МФ, приложими към неизпълнение задължението за писмено деклариране
на парични средства -валута, които се пренасят през границата. От др. страна
съществува пълно съвпадение между основните елементи на фактическото обвинение –време, място, субекта
извършител, констатирани в Постановлението на РС- Свиленград и приетата от АНО,
включително при идентичност на нарушения материален закон – ВЗ регулиращ режима
на сделките с валутни ценности, по смисъла на чл.1 от същия нормативен акт. В
тази фактически и правни рамки се е
произнесъл и АНО. Последното налага извод, че е налице единство между
словесното описание на нарушението, като противоправно деяние и в двата акта,
така и на правната квалификация, при съобразяване различната им правна природа,
съотв. процесуални изисквания към тяхното съдържание.
Категорично доказана по основание и в
темпорално измерение/време/ е и материалната компетентност на Зам. Началника на
Митница Бургас, в качеството му на АНО, с надлежно възложени правомощия, делегирани
от наказващия орган по закон, на основание чл.18,ал.10 от ВЗ - министъра на финансите, както и валидното
упражняването им по силата на съвместявано изпълнени на функциите на длъжността
Началник на Митница Свиленград, съгласно
приетите Заповеди № ЗМФ – 495/21.04.10г на Министъра на финансите и Заповед №4133/03.06.16г на Директора на
Агенция митници. Изводите в тази насока, следват от предметния обхват, правното
основание за издаването и авторството на всеки от тези административни актове. Налице са всички останали реквизити от
минимално изискуемото съдържание на НП, съгласно императивното предписание на
чл.57,ал.1 ЗАНН, предвидени в т.1-10, в същото е материализиран подписа на
неговия издател – персонално АНО, видно от екземпляра приложен в АНПр, както и
фигурира отразено, непосредствено преди диспозитива, и правното основание за
делегацията - чл.18,ал.10ВЗ, указано е и
правото на обжалване – срокът, редът и начина за това /отпечатани на
санкционния акт/.
Спазени са и
процесуалните срокове при издаване на НП, предвидени в чл.34 ЗАНН, като в
конкретната фактология на възбудено наказателно производство за същото деяние,
впоследствие оказало се да не е престъпление, а административно нарушение, се прекъсва давността за реализиране на
административнонаказателната отговорност на дееца и същата се спира, т.е. не
тече докато продължава предварителното производство, съгласно указанията дадени
с ТР № 112/82г на ОСНК на ВС. Следователно в тази хипотеза на спиране на
давността, респ. при издаване на НП, на основание чл.36,ал.2 ЗАНН, броенето на
давностния срок по чл.34 ЗАНН се свързва с датата на прекратяване на
наказателното производство, в частност, тази на която влиза в сила актът на
прокурора и която видно от приложеното Постановление е 30.03.17г. В този
случай, сроковете по чл.34,ал.1, изр.2-ро от ЗАНН са неприложими и при издаването на НП наказващия орган е
обвързан със задължението за спазване на шестмесечния срок по чл.34,ал.3 от ЗАНН и това в случая е сторено, тъй като атакуваното НП е постановено на 24.04.17г,
очевидно в рамките на този срок. Т.е. не се установява нарушени. А и при
възприемане на различно правно разрешение,
считано и от датата на извършване на деянието, срокът на относителната
давност за преследване, установен на две години за конкретното нарушение,
съгласно чл.34 ЗАНН, предвид спирането й в периода 26.08.16г до 24.04.17г през
което време е било висящо разследването за престъпление, отново не е изтекъл до
момента на издаване на НП. Нещо повече, абсолютният давностен срок, за
прекратяване на административнонаказателно производство, независимо от
спирането и прекъсването на давността, определен според правилата на
чл.81,ал.3,вр.чл.80,,т.5 НК/редакцията ДВ бр.26/10г действаща към датата на
процесното деяние/, вр.чл.11 ЗАНН приложими в настоящата хипотеза по силата на
обвързващото Тълкувателно постановление № 1/27.02.15г на ОСС на НК на ВКС и СС
на ІІ колегия на ВАС , за административните нарушения е 4 години и 6 месеца и
тази давност, считано от 26.08.16г –датата на деянието, следва да изтече на 26.02.2021г,т.е.
и към момента на издаване на НП и понастоящем не е настъпила крайната й
последна дата.
Съобразно изложените до
тук правни съображения, след като не се установиха допуснати процесуални нарушения при
издаването на обжалваното НП, които да са от категорията на съществените
такива, вкл. и твърдяните от защитата, съдът не намери формални основания за
отмяна. В този смисъл, обжалвания санкционен акт е законосъобразен – изцяло от процесуалноправна
страна.
Обжалваното НП е издадено
и в съответствие с приложимия материален закон, следователно и законосъобразно
от материалноправна страна. Правилно АНО е ангажирал
административнонаказателната отговорност на жалбоподателят М.А., приемайки че
същаият е осъществил съставът на валутно нарушение
по чл.18,ал.1 ВЗ.
Събраните в хода на
производството гласни доказателства- показанията на св. Я.Д. и А.Б., които се
кредитираха изцяло, както и косвено писмените доказателствени средства, установяват
по несъмнен начин, извършването на съставомерно деяние, консумиращо нарушение
на действащия валутен режим. Въз основа на същите, безспорно се доказа по
делото, че на МП “Капитан Андреево”, на 26.08.16г, М.А., преминавайки
държавната граница, идвайки от трета страна – Р Турция е внесъл в Р България, парични средства в
наличност, в размер 100 000 турски лири, без да е изпълнил задължението си
за писменото им деклариране по установения ред, пред митническите органи,
представяйки валутна митническа
декларация по образец.
С императивните
предписания на чл.11а, ал.1 от ВЗ и чл.2,ал.1 от Наредба № Н-1/01.02.12г на
Министъра на финансите, обн. Дв бр.10/03.02.12г и влязла в сила, действаща към
датата на деянието-26.08.16г, като
подзаконов нормативен акт по приложение на ВЗ /приета на основание
чл.14г от ВЗ във връзка с приложението чл.10а,чл.11,ал.3 , чл.11а и др.
ВЗ/, установено е изрично задължение за деклариране пред митническите
органи на пренасяните парични средства в размер на и повече от 10 000
евро,или тяхната равностойност в левове или др. валута, за или от трета страна,
която не е държава -член на Европейския
съюз. Правилото е дефинирано идентично в диспозицията на всяка от двете
разпоредби, като задължението е изпълнимо във формата на писмена декларация –
валутна митническа декларация. По-специално, нормата чл. 2 от Наредбата пряко
препраща, относно реда и начина за деклариране към чл. 9 от същия подзаконов
акт, съгласно която последна разпоредба - „Лицата задължително попълват и представят
пред митническите органи декларация за паричните средства по образец, утвърден
от министъра на финансите, в случаите на чл. 2,
ал. 1, чл. 5 и 7.”
Същевременно с
чл.8,ал.3 от Наредбата е установена
презумпция относно неизпълнението на задължението за деклариране, като според
диспозицията на същата -„В случаите, когато пренасяните през границата на
страната парични средства, благородни метали, скъпоценни камъни и изделия със и
от тях подлежат на деклариране, но лицето е преминало през зелен коридор ("нищо
за деклариране") или устно е заявило това при преминаване през митническо
учреждение, в което не се ползват два коридора, се счита за невярно декларирана
информация”. Приложението й е свързано с др. законова презумпция, нормативно
закрепена в нормата на чл.11а,ал.5 ВЗ, в която изрично е указано, че
задължението за деклариране по ал.1 се смята за неизпълнено при отказ за
деклариране или ако декларираната информация е невярна или непълна. В обобщение
при така очертаната правна регламентация
от цитираните разпоредби на ВЗ и подзаконовия акт по неговото приложение Наредба № Н-1/12г
издадена от МФ, налице е правнорегламентирано задължение за попълване и
представяне пред митническите органи на писмена декларация – валутна,
митническа декларация от лицата, които пренасят през границата на страната
парични средства в размер на и повече от 10 000евро или тяхната
равностойност в лева или др. валута, от
или за трета страна. По аргумент
за обратното от чл.11б от ВЗ, трета страна е всяка Държава, която не е член на
ЕС. Негов адресат, т.е. правнозадължено е лицето което ги държи и декларирането
се извършва по негова инициатива - на
пътника, без да е обвързано с покана от страна на митническите служители, за
разлика от хипотезата на чл.11б ВЗ, нито пък последните са задължени във всеки
случай да предоставят валутна декларация на пътуващите лица. В този смисъл,
изпълнението му не е свързано априори с насрещно задължение от страна на
митническите органи или действия, да
отправят нарочна покана за деклариране,
при въведеното разграничение следващо от наличната специална норма на с
чл.11б ВЗ. Неизпълнението на
задължението за деклариране на носена валута в наличност, в и над размера 10
000евро - освободен от митнически контрол, съставлява
административнонаказателен състав по чл.18,ал.1 ВЗ, каквато правилна правна
квалификация е дал и АНО. За неговата съставомерност, достатъчно е
недекларирането в надлежната форма, с декларация по утвърдения образец- валутна
декларация, следващо от отрицателния факт на липсата на такава. В конкретния
случай доказа се, жалбоподетелят М.А. е
внесла валута- турски лири в размер 100 000 т.л., надвишаващ освободения от
митнически контрол, която фактически е пренесъл от трета страна, каквато
безспорно е Р. Турция, поради което е
бил длъжен да попълни и представи митническа-валутна декларация, съгласно чл.11а,ал.1 ВЗ, във вр.
чл.2,ал.1 и чл. 9 от Наредба № Н-1/12г на МФ. Като същото, вече се посочи, е
изпълнимо по реда и начина установен в
чл.9 и за нея, идвайки от трета за ЕС страна,
то е възникнало с обективния акт на влизането му на територията на Р България,
която е част от територията на Общността/ЕО/. Именно това свое задължение той
не е изпълнил при влизането си в страната и доколкото не е направено
деклариране в дължимата и изискуема форма
- писмено, налице е липса на деклариране, следователно и неизпълнение на
задължението. С бездействието си М.Х. е нарушил посочените разпоредби и
изводите на АНО, в тази насока са правилни. Осъществяването от обективна страна
на деянието се установява от еднопосочните показания на свидетелите – на св. Я.Д.
и А.Б., кредитирани от съда, които са
преки по доказателствения си ефект и потвърждават факта на недекларирането от
негова страна при митническата проверка
и липсата на каквото й да е
изявление за обявяване на носената от него валута –турски лири, така също и последващото откриване на паричната сума,
едва след извършен оглед и претърсване
на автобуса, при който са намерени – укрити в жабката процесните
100 000турски лири. Освен посочените гласни доказателства, за доказването
на последното фактическо обстоятелство, съдът цени съдържанието на горепосочените
писмени източници, всички които анализирани в съвкупност са с еднозначна
насоченост. Безспорен факт по делото, установим - категорично, въз основа на
формираната доказателствена съвкупност,
е че жалбоподателят М.А. не е попълнил и не е представил пред митническите органи
изискуемата писмена валутна митническа декларация, по установения образец
утвърден от МФ /чл.9,ал.1 от Наредбата/,
нито е обявил устно наличната у него парична сума във валута- турски
лири. Нещо повече, тази информация той
изцяло и напълно съзнателно е укрил от митническите органи, давайки отрицателен отговор с изявление че
няма какво да декларира, след отправено му
изрично запитване, пренася ли стоки -акцизни и валута или др., който въпрос
несъмнено е разбрал тъй като е отговорил отрицателно, както несъмнено и
безпротиворечиво се доказва от свидетелските показания, възприети и оценени с
доверие от съдебния състав. Предвид тези обективни факти, а именно
- укриването на носената валута и дадената невярна информация с отрицателния
отговор във връзка с пренасяни вещи/стоки, наред и с българското й гражданство,
абсолютно несъстоятелно се явява
възражението на защита за неосигуряване от страна на митническите органи
на възможността лицето да декларира по надлежния ред. И това е така, доколкото
това задължение за деклариране по смисъла на чл.11а,ал.1 ВЗ е изпълнимо по
инициатива на пътника, без да е обвързано с покана от страна на митническите
органи или др. тяхно действие, за разлика от чл.11б ВЗ, където това е изрично предвидено, а това съображение вече
се изтъкна от съдебния състав. Иначе казано, неговото изпълнение не е в
зависимост от отправянето на покана и при митнически контрол пътника не се
освобождава от задължението да обяви вещите, вкл. и пари/валута и др. под
особен режим, предвид въведеното разграничение с чл.11б ВЗ регламентиращ
пренасяне на парични средства от една европейска държава в др., когато валидно
е „поискване”-то от митническите органи, за да се декларира. С оглед
приложимото правило на чл.11а,ал.1 и чл.2,ал.1,вр.чл.9 от Наредба № Н-1/12г на
МФ, които норми имат императивен характер и не допускат отклонения от
предписанието което установяват, нито търпят изключения, в хипотезата на
пренасяне - внасяне на парични средства от трета страна – Р Турция, каквато
конкретно е и настоящата доказана по делото,
винаги и във всеки случай е задължително декларирането, в предвидената надлежна
форма, без да е необходимо отправянето на нарочна покана към пътника за да
бъде изпълнено същото.
След като по делото безспорно се доказа, че жалбоподателя е
имал и носил в себе си парична сума в
установения размер, а именно 100 000 турски лири и надхвърлящ минималния праг 10 000евро, коятосума е пренесъл през границата, при влизането си в
Р България, идвайки от трета за ЕО страна - Р Турция, той е бил обвързан от задължението да декларира същите писмено,
съгласно императивното предписание на
чл.11а,ал.1 ВЗ и чл.2,ал. 1 от Наредба Н-1/12г на МФ и по реда указан в чл.9 от
Наредбата – със съответната валутна митническа декларация. Последното, на което
е бил безспорен субект, той обаче не е изпълнил, предвид категорично установения отрицателен факт за
липсата на представена писмена валутна декларация и тъй като не е сторил
това, то няма спор, че е нарушил посочените разпоредби на закона. От
тук, налага се безпротиворечив правен извод, да е налице фактическо неизпълнение на задължението от неговаа
страна. В случая не само отсъствието на подадена писмена декларация по образец,
но и изричното отрицателно изявление на М.А., в отговор на въпроса на
митническите служители носят ли се стоки и валута, е достатъчно и обективно
субсумира неизпълнение на това задължение, по смисъл на чл.11,ал.5
ВЗ,вр.чл.8,ал.3 от Наредба № Н-1/12г на МФ, доколкото така дадената информация
е била невярна, предвид реалното наличие у него на носена сума в турски лири,
впоследствие вече открита, едва при огледа на автобуса.
С това си бездействие,
неподавайки указаната декларация по образец, жалбоподателят е консумирал
административнонаказателния състав на чл.18,ал.1 от ВЗ, в хипотезата на
предложение 3-то и извършеното от нея деяние се явява съставомерно по
обективните си признаци, както и от
субективна страна.
Налице е и субектвиян
признак от състава на нарушението - вината, деянието е извършено с пряк умисъл.
При съзнаване на задълженията си във връзка с валутния и митническия режим,
включително и задължението за писмено деклариране на носената валута е било известно на жалбоподателя А., както с
оглед структурата на МП, така и нееднократните му пътувания до Р Турция, видно от справката за
задграничните му пътувания, приложена в ДП, както и българското му гражданство
- на страна, член на ЕС, поради което следва да се приеме, че той е била добре
запознат с митническия и валутен режим, действащ в Общността и допустимите
норми за пренос на парични средства през границата, т.е. същият е бил длъжен и е следвало да знае.
Релевантно за тази преценка на съда, в случая е и обстоятелството - ноторно
известно, за наличието на поставени
указателни табели на МП „Капитан Андреево”, в които на различни езици са
указани задълженията на лицата,
преминаващи границата да декларират носените от тях стоки или валута над
определени размери, като тяхното
местоположение е изключващо пропускането им от преминаващите лица. Ето защо съдебният състав приема, че
жалбоподателят е реализирал и субективните признаци на посочения
административнонаказателен състав – чл.18,ал.1 ВЗ, вр.чл.11а,ал.1 от ВЗ и
чл.2,ал.1 и чл.9 Наредба № Н -1/12г. Поради изложеното, липсва каквото и да е
правно основание за др. различен правен извод, освен този, че напълно правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на жалбоподателят А.. С тези правни съображения съдът прие
обжалваното НП за правилно и законосъобразно от материалноправна страна,
издадено при правилно приложение на материалния закон.
В контекста на изложените
правни аргументи, съдът намира за напълно несъстоятелни доводи на защитата да е
недоказан признак от обективната страна – отказ за деклариране, поради
ненадлежна покана от страна на митническите служители и непредоставянето на
валутна декларация, както и за отсъствието на виновно поведение. Тази теза
градена от защитата, не само е лишена от доказателствена опора и е пряко
опровержима на основата на ценените от съда доказателствени източници, тя е и
логически несъстоятелна. Във фазата на упражняван официален митнически контрол
на границата, давайки отрицателен
отговор на поставения въпрос във връзка
с носените стоки, без да съобщи изобщо за наличната у него парична сума, по
този начин той е пропуснал възможността да поиска да му бъде предоставена за
попълване валутна митническа декларация, с което сам се е поставил в положение
да не изпълни това свое задължение. Дори и да се приеме, че не е знаела точния
размер на сумата, подлежаща на деклариране,
което от своя страна също е напълно нелогично, с оглед предприето пренасяне на валута в този значителен
размер – 100 000 турски лири, при пътуване свързано с преминаване на
няколко държавни граници, вкл. и българската, то това най-малкото е
предполагало предварително да се осведоми за условията, реда и начина за
пренасянето й. Отделно, в момента на проверката за него е съществувала обективна възможност да се информира за това
от контролните митнически органи, но и
последното не е сторил. Ето защо, нейговото бездействие не е било продиктувано
от никакви др. обстоятелства, които да са от такъв характер, че да му попречат
реално да изпълни задължението си и да попълни декларацията. Напротив, видно от
данните по делото, това му бездействие е съзнателно осъществено, с явно
намерение валутните ценности да не бъдат декларирани. От тук, не може да се
счита, че той е бил обективно възпрепятстван от митническите органи да изпълни
задължението си за деклариране и поддържаните в тази насока аргументи от защитата
са напълно несъстоятелни. В този смисъл, с оглед установените по делото
конкретни прояви на жалбоподателя,
анализирани в съвкупност с всички
факти – преки и косвени, съдържими се в доказателствените източници по делото,
тезата на защитата за липса на умисъл
напълно се дискредитира като правнонеиздържана и недоказана. Наведеният
допълнителен довод свързан с произхода
на паричната сума – придобита законно, в случая последните са изцяло
ирелевантни за съставомерността на вмененото валутно нарушение, във ФС на
чл.18,ал.1 от ВЗ. Напротив, с оглед установените по делото конкретни прояви на
жалбоподателя, анализирани в съвкупност с останалите – преки и доказателствени
/косвени/ факти, съдържими се в
доказателствата, разкриват това му бездействие за съзнателно осъществено, с
явно намерение валутните ценности да не бъдат декларирани. От тук и напълно се
дискредитира като недоказана и правнонеиздържана тезата на защитата за липса умисъл.
Наложеното
на жалбоподателя наказание-глоба в размер на 1000 лв е определено при правилно
приложение на съответната санкционна разпоредба-чл.18,ал.1 ВЗ,съставът на която
е осъществен в случая. Същото АНО е индивидуализирал в минимален размер,
съобразно установените в закона минимален праг – 1000лв и максимум на санкцията
– 3000лв, отчитайки всички смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства, включително и конкретното количество
недекларирана валута, което е изключително значително в цифровото си изражение
от 100 000 турски лири, с левова равностойност 58 981,60 лв. и
равностйност в евро -30 156,70евро и многократно - в пъти надвишава
минимално предвидения праг за деклариране – 10 000евро. Последните факти,
както и обстоятелството,че нарушението е
първо по ред за жалбоподателя, доколкото липсват даннни по делото той да е
санкционираа за др. нарушения по ВЗ обосновават наличие на смегчаващи вината
обстоятелства. В контекста на тези
правни аргументи, съобразно установеното по делото, съдът намира за напълно
оправдано и повече от справедливо наложеното административно наказание глоба в
размер 1000 лв, с оглед тежестта на
извършеното нарушение. Липсват
основание за неговото редуциране, т.е. изменение в намаляване на неговия
размер, поради което и НП следва да бъде
потвърдено в частта по пункт ІІ – досежно наложената парична санкция.
НП е законосъобразно и в частта на
постановената репресивна мярка-
“отнемане в полза на държавата” на предмета на нарушението, а именно
недекларираната парична сума, в размер 100 000 турски лири, с левова
равностойност в размер на 58 981,60лева/по фиксинг на БНБ за 26.08.2016г.
–за 10,00турски лири-5,898160лева/ и еврова равностойност-30 156,70евро/
по фиксинг на БНБ за 26.08.2016г.- 1евро-1,95983лева/, визирана в пункт І-ви. Това разпореждане е изрично
предвидено в разпоредбата на чл.20,ал.1 ВЗ, в случаите на осъществено нарушение
по чл.18 от с.закон. По тези съображения обжалваното НП е обосновано и
законосъобразно и в санкционната си част, поради което следва да бъде потвърдено
-изцяло.
Доколкото
се явява част от дължимия съдебния контрол, съдът дължи правно обсъждане и
относно приложението на чл.28 ЗАНН. По убеждение на решаващия съдебен състав,
процесното административно –валутно нарушение не разкрива характеристиките на
маловажен случай, по смисъла на чл.28 ЗАНН и не може да се квалифицира като
такъв, Поради това, в тази насока наказващият орган не е допуснал неправилно
приложение на закона. За конкретния случай, не се установяват фактически
обстоятелства с ефект на смекчаващи, извън вече обсъденото – първо ред
нарушение, който да обуславят значително по-ниска степен на обществена
опасност, от типичната за този род административни нарушения. Обратно, конкретното се характеризира като
формално – настъпването на вреди не е съставомерен елемент, освен това за
процесното, следва да се отчетат като отегчаващи обстоятелства, т.е. завишаващи
тежестта на деянието и съотв. обществената му опасност, според данните по
делото -
размера на пренасянето през границата и недекларирана валута, като
конкретния размер в параметри на 100 000турски лири е определяемо за
значително, така и в левовата си
равностойност.Допълнителен аргумент се извежда и от характера на обществените
отношения, засегнати от конкретната простъпка –административнонаказателна,
свързани с действащия валутен и митнически режим и контрол, които поради
важността си са обект на засилена правна защита, с оглед охраняваните интереси. Същите са строго регламентирани, цели се
създаване на стриктен контрол за движението на паричните потоци и валутни
ценности в и извън Общността, част от която е Р.България, като всяко нарушение
съществено накърнява целите и принципите на ВЗ, респ. еврепейското
законодателство с приложимите Регламенти. Ето защо, не би могло да се приеме,
че нарушението е с незначителна обществена опасност и случаят да се квалифицира
като маловажен, именно предвид конкретните оохранени от правото интереси.
Очевидно, предвид индивидуализацията на наказанието- в минимален размер АНО е
отчел смекчаващи обстоятелства, които обаче не са достатъчни да обосноват
квалификацията “маловажен случай”. Ето защо преценката на АНО по чл.28 ЗАНН е
законосъобразна. В този смисъл не са
налице материалноправни основания за неговата отмяна и същото следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран
така и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът в настоящия си състав
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление №698/2017 от
24.04.2017 година на Зам.Началника на Митница - Бургас, с което на М. Н. А. с ЕГН ********** *** , за нарушение на чл.18,ал.1 във вр с чл.11а,ал.1 от
Валутния закон/ВЗ/ във вр.с чл.2,ал.1 и чл.9 от Наредба № Н-1/01.02.2012г. за
пренасяне през границата на страната на парични средства,благородни
метали,скъпоцени камъни и изделия със тях
и водене но митнически регистри по чл.10а от ВЗ на основание чл.18,ал.1
и ал.10 вр. с чл.20,ал.1 и чл.21 от ВЗ е наложено административно наказание
“Глоба” в размер на 1000,00 лв. и са отнети в полза на Държавата
100 000турски лири с левова равностойност в размер на
58 981,60лева/по фиксинг на БНБ за 26.08.2016г. –за 10,00турски
лири-5,898160лева/ и еврова равностойност-30 156,70евро/ по фиксинг на БНБ
за 26.08.2016г.- 1евро-1,95983лева/.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд – Хасково в 14-дневен срок от
получаване на съобщението за изготвянето му с касационна жалба на основанията,
предвидени в НПК и по реда на Глава XII от АПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :...................................
/Добринка Кирева /