№ 138
гр. С., 12.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С., ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Росица Н. Кокудева
Крум Б. Гечев
при участието на секретаря Зорка Т. Янчева
като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Въззивно гражданско дело №
20225400500126 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл. 310, ал. 1, т. 1
ГПК.
С Решение № 54/11.03.2022г., постановено по гр.д. № 1309/2021г. по
описа на Районен съд – гр. С. първостепенният съд е отхвърлил предявените
от В. ЗДР. Л., с ЕГН: **********, с адрес: с. С., общ. С., ул. „Б.“ № 2 срещу
„Водоснабдяване и канализация“ с ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. С., ул. „П.Р.С.“ № 2, представлявано от управителя – Р.А. Я.
обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 344. ал. 1, т.
1 от КТ; чл.344, ал.1, т.2 от КТ и чл. 344, ал, 1, т. 3 от КТ във вр. с чл. 225. ал.
1 от КТ.
С първоинстанционния съдебен акт В. ЗДР. Л., с ЕГН: **********, с
адрес: с. С., общ. С., ул. „Б.“ № 2 е осъден да заплати на„Водоснабдяване и
канализация“ с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул. „П.Р.С.“ № 2, представлявано от управителя – Р.А. Я. разноски по водене
на делото в размер на 1 708,00 лв., от които 1 668,00 с ДДС за адвокатско
възнаграждение и 40,00лв. разноски за СИЕ.
Решението е обжалвано в законоустановения срок с въззивна жалба с вх.
№ 1448/23.03.2022г., депозирана от В. ЗДР. Л., с ЕГН: **********, с адрес: с.
С., общ. С., ул. „Б.“ № 2, чрез процесуалния представител – адв. – адв. Т. П.
от САК, със съдебен адрес: гр. С., ул. „Г.И.“ № 7, вх. Б, ет.1, ап.18.
1
Във въззивната жалба се навеждат доводи за незаконосъобразност и
неправилност на решението поради допуснато съществено нарушение на
съдопроизводствените правила и необоснованост на съдебния акт. Излага се,
че неправилно първостепенният съд е приел, че в процесния случай
оспорваната заповед съдържа всички необходими данни, характеризиращи
извършеното прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца. Твърди
се, че неправилно и в противоречие със задължителната съдебна практика,
първостепнният съд е приел за неоснователни доводите на въззивника
относно липсата на изискуеми по закон реквизити на процесната заповед,
която липса води до незаконосъобразност на същата.
Според жалбоподателя, в процесния случай, видно от текста на Заповед
№ 27 от 09.11.2021 година, приета като доказателство по делото, в нея не се
съдържат всички изискуеми от закон данни. Оспорваната заповед е издадена
без информация за Единния идентификационен код на ответното дружество,
както и без да са посочени пълните имена и единния граждански номер на
лицето, представляващо ответното дружество. Излага се, че неправилно
първоинстанционният съд е приел, че след като процесната заповед носи
логото на „ВиК“ – гр. С., то работодател по прекратеното трудово
правоотношение е именно ответното дружество.
Във въззивната жалба се твърди, че неправилно първостепенният съд е
приел, че е осъществен фактическият състав на разпоредбата на чл. 328, ал. 2
КТ. Неправилно е прието, че от органа на ответното дружество е доказано
наличието на договор за управление, съдържащ конкретна бизнес задача.
Съдът се е позовал на документи, които нямат това качество по смисъла на
ГПК, доколкото същите не съдържат подпис на лицето, което се твърди, че ги
е издало. В жалбата се прави оплакване, че в разрез с нормите на ГПК,
Районен съд – гр. С. се е позовал на недопустими по смисъла на процесуалния
закон доказателства, а именно – изявления, публикувани на интернет
страницата на въззиваемото дружество, без същите да имат качеството на
документи по смисъла на ГПК.
Излага се, че първостепенният съд е пропуснал да коментира
обстоятелството, че дори и да съществува в правната действителност
утвърденият от КЕВР бизнес план за периода 2017 – 2021г., същият не е
приет за изпълнение с нарочна заповед от новия управител на въззиваемото
дружество. Това обстоятелство води до липсата на бизнес план. От друга
страна, според въззивника, първостепенният съд не е разгледал възражението,
касаещо факта, че ответникът е публичноправно дружество, чиято дейност е
нормативно уредена със Закон за публичните предприятия и Закон за
регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, като дейността
е в обществен интерес и не съдържа постигане на стопански резултати по
смисъла на чл. 328, ал. 2 КТ.
Необсъдени, според жалбоподателя, са останали и показанията на
разпитания в хода на първоинстанционното производство свидетел, а
неправилно съдът е приел, че заематана от въззивника длъжност е ръководна.
Твърди се, че жалбоподателят не е имал автономност при вземане на решения
относно трудовата дейност на дружеството. Същият не е имал правомощия да
2
разходва средства от името и за сметка на въззиваемото дружество.
Въззивникът излага, че в йерархическата структура на въззиваемото
дружество, длъжността, която е заемал същият не е в непосредствено
подчинение на управителя, а е опосредена, което предполага, че длъжността
на жалбоподателя не може да се приеме за такава по ръководство на
предприятието, по отношение на която може да се приложи разпоредбата на
чл. 328, ал. 2 КТ.
Предвид гореизложеното, жалбоподателят настоява атакуваното
Решение № 54/11.03.2022г., постановено по гр.д. № 1309/2021г. по описа на
Районен съд – гр. С. да бъде отменено и вместо него да бъде постановено
друго, с което предявените искове да бъдат изцяло уважени. Претендира се и
присъждане на сторените разноски за двете инстанции, включително и такива
за адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 ГПК е постъпил писмен
отговор от насрещната страна - „Водоснабдяване и канализация“ с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „П.Р.С.“ № 2,
представлявано от управителя – Р.А. Я., депозиран чрез процесуалния
представител – адв. Богдан Караманолов от АК – гр. С..
С отговора на въззивната жалба се поддържа становище за нейната
неоснователност. Поддържа се, че първостепенният съд законосъобразно и
правилно е приел, че процесната заповед съдържа всички необходими данни,
характеризиращи прекратяването на трудовото правоотношение на
жалбоподателя. Излага се, че правилен е изводът на съда, че сключеният
договор за управление на лицето, извършило прекратяването на трудовото
правоотношение на ищеца с „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД,
съдържа конкретна бизнес задача. Изцяло неоснователни са оплакванията във
въззивната жалба, че съдът се е позовал в обжалваното решение на
документи, които са публикувани на сайта на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД, тъй като те не съдържат подпис на управителя на
Дружеството, тъй като се касае за общоизвестни факти по смисъла на чл.155
от ГПК, които не подлежат на доказване.
Излага се, че процесният бизнес план е одобрен с Решение № БП-Ц-2 от
26.04.2017г. на КЕВР, а съдебната практика е еднозначна, че при сключен
договор за управление той трябва да съдържа определени бизнес задачи, като
управляващият е длъжен да разработи бизнес програма, която да предложи и
да изпълни по време на действие на договора. Бизнес задачите може да бъдат
поставени и с други актове и документи, стоящи извън самия договор за
управление стига да е налице връзка между тях. По тези съображения
оплакването във въззивната жалба, че липсват конкретни бизнес задачи, за
изпълнението на които работодателят може да пристъпи към прекратяване на
трудовото правоотношение на ръководния състав по реда на чл. 328, ал. 2 КТ
е неоснователно, а обжалваният първоинстанционен съдебен акт е
законосъобразно и правилно.
Според въззиваемото дружество, обоснован и законосъобразен се явява
3
и изводът на първоинстанционния съд, че жалбоподателят е заемал ръководна
длъжност, като основание за приложение на нормата на чл.328, ал.2 от КТ,
доколкото в трудовите функции на жалбоподателя се включва задължението
да ръководи цялостната производствена дейност на Експлоатационен район –
Баните, като съгласно длъжностната характеристика на длъжността
„Ръководител експлоатационен район и група в строителството“, клас НКПД:
Ръководител, код по НКПД 1323-7010, първото задължение на лицето, което я
заема, е да „Организира, планира, ръководи и контролира цялостната
производствена дейност на експлоатационния район.
Предвид гореизложеното, въззиваемото дружество настоява атакуваното
Решение № 54/11.03.2022г., постановено по гр.д. № 1309/2021г. по описа на
Районен съд – гр. С. да бъде потвърдено изцяло. Претендира се и присъждане
на сторените разноски във въззивното производство.
В съдебно заседание пред въззивния съд, въззивникът – В. ЗДР. Л. –
редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В
депозирано писмено становище поддържа въззивната жалба.
В съдебно заседание пред въззивния съд, въззиваемият –
„Водоснабдяване и канализация“ –гр. С., редовно призован, се представлява
от адв. Богдан Караманолов, който изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба и настоява за потвърждаване на първоинстанционния
съдебен акт.
Пред настоящата инстанция не се събраха допълнителни доказателства.
Окръжен съд – гр. С., като взе предвид оплакванията, изложени във
въззивната жалба и писмения отговор и след съвкупна преценка на събраните
по делото доказателства, прие за установено следното:
Въззивната жалба е депозирана в законоустановения срок, изхожда от
процесуално легитимирана страна, като същата е насочена срещу съдебен акт,
подлежащ на въззивно обжалване, поради което се явява процесуално
допустима и следва да се разгледа по същество.
При служебната проверка на основание чл. 269 от ГПК се констатира, че
решението е валидно - постановено е в рамките на правораздавателната
компетентност на съдилищата по граждански дела и е допустимо – съдът се е
произнесъл по иск, с който е бил сезиран – по предмета на делото, правилно
изведен въз основа на въведените от ищцата твърдения и заявения петитум.
Правилно е дадена материалноправната квалификация на иска. Налице са
всички положителни процесуални предпоставки и липсват отрицателни
процесуални предпоставки за постановяване на решението.
По делото не е спорно, че между страните е било налице валидно
възникнало трудово правоотношение по силата на сключен трудов договор №
9/16.03.2015г. като въззивникът е работил във въззиваемото дружество на
длъжност „Ръководител експлоатационен район“, а по силата на
допълнително споразумение № 138/02.02.2021г. същият е заемал длъжността
„Ръководител експлоатационен район и група в строителството“.
В първоинстанционното производство е представен Договор № ЧР-02-
4
005/20.10.2021г. за възлагане на управление на „Водоснабдяване и
канализация“ ЕООД – гр.С., сключен между изпълнителния член на УС на
„Български ВиК холдинг“ ЕАД и Р.А. Я. като управител на въззиваемото
дружество, по силата на който последната е приела да управлява дружеството
за срок до провеждане на конкурс и избор на управител на дружеството – чл.
7. Съгласно т.2.1 и 2.2 от Договора на управителя са възложени правомощия
да взема решения по всички въпроси, които не са от компетентността на
едноличния собственик на капитала, да сключва, изменя и прекратява
трудови и граждански договори.
Със Заповед № 27/09.11.2021г. на управителя на въззиваемото
дружество, трудовото правоотношение на въззивника Л. било прекратено на
основание чл. 328, ал. 2 КТ- поради сключен договор за управление на
предприятието. Заповедта е връчена на последния на 10.11.2021г.
По делото е приложено личното трудово досие на въззивника, в което се
съдържа длъжностна характеристика на заеманата от същия длъжност –
„Ръководител експлоатационен район и група в строителството“, в която са
посочени отговорностите и задълженията на заемащия длъжността,
изискванията за заемане на длъжността, подчиненост, връзки и
взаимодействия.
От служебна бележка с изх. № 60-06-16-5209/22.02.2022г., издадена от
Д“БТ“- гр. С. се установява, че считано от 11.11.2021г. въззивникът е
регистриран като безработен.
В първоинстанционното производство е назначена и изслушана съдебно
– икономическа експертиза, която е неоспорена от страните и настояшият
съдебен състав кредитира. Според депозираното заключение на вещото лице,
месечното брутно трудово възнаграждение за м. октомври 2021г., което
следва да се използва като база за изчисляване на обезщетението по чл.225
ал.1 т.1 от КТ е в размер на 1 304,76 лв. Дължимото обезщетение за периода
от 11.11.2021г. до 28.02.2022г. е в размер на 4 605,96лв., а за максималния
срок от шест месеца обезщетението по чл.225 ал.1 от КТ за оставане на ищеца
без работа е в размер на 7 828,56лв. В с.з. вещото лице уточнява, че ако се
приеме,че сумата от 70,00лв. месечно за храна,уговорена в трудовия договор
е част от брутното трудово възнаграждение, то дължимото обезщетение по
чл.225 от КТ за периода от 6 месеца би било в размер на 8 248,50лв. , а до
28.02.2022г. би било в размер на 4 853,00 лв.
От показанията на свидетеля Т. се установява, че въззивникът Л. не е
зависело назначаване на нови служители в дружеството, не е имал право да
определя възнагражденията на служителите, както и не е имал право
самоволно да изразходва средства на дружеството.Ръководителите на
експлоатационни райони са подчинени на управителя, на зам. управителя и на
всички началник-отдели.
При така установената фактическа обстановка, която не е спорна между
страните и се споделя от настоящия съдебен състав, въззивният съд достига
до следните правни изводи:
Твърденията за незаконност на уволнението, очертаващи основанието на
5
предявения иск и в чиито рамки е ограничена търсената съдебна защита
съобразно диспозитивното начало в гражданския процес, в конкретния случай
са свързани със следните оспорвания: заповедта за прекратяване на трудовото
правоотношение е незаконосъобразна, доколкото в нея липсват всички
изискуеми от закона данни за работодателя /конкретно ЕИК на дружеството и
ЕГН на управителя/; липса на сключен договор за управление, съдържащ
конкретна бизнес задача; ищецът не е част от ръководството на
предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ.
Настоящият съдебен състав намира, че в порцесната Заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение № 27 от 09.11.2021 година
съдържа всички изискуеми от закона реквизити. В същата е посочен
работодателят, авторът на заповедта – управителят на въззиваемото
дружество, а в мотивите към нея е посочено, че трудовият договор с
въззивника се прекратява на основание чл. 328, ал. 2 КТ поради сключването
на договор за управление на предприятието с инж. Я.. Съгласно формираната
съдебна практика в решение № 379 от 10.11.2015 г., постановено по гр. д. №
2863/2015 г. по описа на ВКС, Четвърто ГО, това посочване на конкретния
договор за управление и на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 от КТ в мотивите на
заповедта, е напълно достатъчно за нейното мотивиране при това основание
за уволнение (за разлика от други основания, например – по чл. 330, ал. 2, т.
6, във вр. с чл. 195 от КТ или по чл. 328, ал. 1, т. 5 от КТ). При основанието за
уволнение по чл. 328, ал. 2 от КТ законът не изисква работодателят да връчва
или да запознава преди уволнението съответния работник или служител, със
сключения договор за управление; достатъчно е последният да е посочен в
заповедта за уволнение. При спор за законосъобразността на уволнението по
чл. 344, ал. 1 от КТ, в тежест на работодателя-ответник е да представи
договора за управление като писмено доказателство по делото. Ако ищецът
/работник или служител/ не е бил запознат с него към датата на подаването на
исковата молба, той може да направи доводите си за незаконосъобразност на
уволнението, които извлича от договора за управление и след нейното
подаване, но при спазване на установените в закона последващи преклузивни
процесуални срокове. Не е необходимо заповедта да е мотивирана с
фактически основания за уволнението на конкретния ръководен служител,
тъй като преценката за освобождаването му /в случай, че са установени
кумулативните предпоставки на нормата на чл. 328, ал. 2 от КТ/ е по
целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол.
Непосочването на единния идентификационен код /ЕИК/ на
работодателя в заповедта, както и на ЕГН на управителя на въззиваемото
дружество не съставляват пороци, които да доведат до незаконосъобразност
на процесната заповед. Това е така, доколкото в настоящия случай са налице
достатъчно данни относно индивидуализацията на работодателя – съдържа се
идентификационният знак на предприятието /лого/, печат на дружеството и
подпис на неговия управител, а в заповедта се съдържат пълните лични данни
на ищеца с ясно отразяване на заеманата от същия към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение длъжност – „Ръководител
експлоатационен район и група в строителството“ с код по НКП- 13237010.
6
Освен това изрично е посочено, че на въззивника се дължи обезщетение за
неспазен срок на предизвестие от 30 дни на основание чл. 220, ал. 1 КТ.
Освен това жалбоподателят не въвежда твърдения да е полагал труд при друг
работодател през периода на действие на трудов договор № 9/16.03.2015г.
Предвид тези съображения, настоящият съдебен състав споделя изводите на
първостепенния съд, че процесната заповед за прекратяване на трудовото
правоотношение съдържа всички изискуеми от закона реквизити.
Законността на едностранното прекратяване на трудовото
правоотношение на основание чл. 328, ал. 2 КТ се предпоставя от
проявлението на следните предпоставки: компетентен орган на
работодателска власт да е прекратил трудовото правоотношение; ищецът да е
бил измежду лицата, които представляват "ръководство на предприятието" по
смисъла на § 1, т. 3 КТ; преди прекратяването на трудовото правоотношение
да е бил сключен договор за управление на предприятието, т. е. на
работодателя по смисъла на § 1, т. 1 КТ и 4 да е започнало изпълнението на
договора за управление, като уволнението да е извършено в 9-месечен срок от
този момент. Основанието за уволнението по чл. 328, ал. 2 КТ е сключеният
договор за управление и възложените с него на управителя задачи за успешно
управление на стопанската дейност и изпълнение на определената с него
бизнес програма, като именно за изпълнението на която и за ефективната
дейност на ръководената от него стопанска дейност, законът предоставя на
управителя и право да подбере нов екип по негова преценка.
Настоящият съдебен състав счита, че в процесния случай е налице
сключен договор за управление на предприятието, съдържащ конкретна
бизнес задача. С решение № БП-Ц-2 от 26.04.2017 г. на КЕВР на закрито
заседание, проведено на 26.04.2017 г., е разгледало подаденото от
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, гр. С. заявление с вх. № В-17-20- 9
от 30.06.2016 г. за одобряване на бизнес план за развитие на дейността на
„Водоснабдяване и канализация” ЕООД, гр. С. като ВиК оператор за периода
2017-2021 г., изменено и допълнено със заявление с вх. № В-17- 20-9 от
18.07.2016 г., заявление с вх. № В-17-20-9 от 16.09.2016 г., заявление с вх. №
В[1]17- 20-9 от 29.11.2016 г. и заявление с вх. № В-17-20-9 от 25.01.2017 г.; и
заявление с вх. № В-17-20-10 от 30.06.2016 г. за утвърждаване и одобряване
на цени на ВиК услуги, изменено със заявление с вх. № В-17-20-11 от
16.09.2016 г., заявление с вх. № В-17- 20-10 от 06.12.2016 г. и заявление с вх.
№ В-17-20-10 от 25.01.2017 г., бизнес планът за 2017-2021г. е одобрен. В
последствие е изготвен и внесен за одобрение в КЕВР нов бизнес план за
периода 2022-2026г. В Решение № 215 от 3.07.2014г. на ВКС по гр. д. №
7007/2013 г., IV г. о., ГК е прието, че изпълнителният директор има
възможност, при наличие на изрична клауза в договора за управление, в
определен или технологично необходим срок да разработи бизнес програма в
отделен документ след сключването на договора.
В настоящия случай, конкретни бизнес задачи са поставени в чл. 3.20 от
Договор за възлагане на управление на „Водоснабдяване и канализация“
ЕООД – гр. С. №ЧР-02-005/20.10.2021г., сключен между въззивамото
дружество и управителя Я. във връзка с утвърдения бизнес план от КЕВР за
7
периода 2017 – 2021г. В Решение № 68/16.05.2018г. по гр.дело № 3105/2017г.
на ВКС, ГК, III г.о. се приема, че назначеният нов управител на дружеството
може да уволни служителите в ръководството на предприятието и без да
изчаква административното одобрение /съгласуване/ на своята програма за
управление. В противен случай евентуалното забавяне на произнасянето на
административния орган след деветмесечния срок би лишило управителя от
правомощието да уволни служителите в ръководството, което би довело до
неприложимост на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 от КТ. В същото решение се
посочва, че договорът за управление влиза в действие веднага, оперативната
дейност не допуска в нито един момент отсъствие на бизнес програма, освен
ако това изрично не е предвидено в правна норма. В конкретния случай,
анализирайки разпоредбата на чл. 3.20 от Договора за възлагане на
управление, въззивният съд достига до извод, че на управителя – инж. Я. е
поставена конкретна бизнес задача с посочени икономически показатели,
/рентабилност на 100 лева нетни продажби в %, загуби на питейна вода –
съгласно утъврдения бизнес план от КЕВР, събираемост, ликвидност и
качество на питейната вода – 94/, като от изпълнението на посочените в
табличен вид икономически показатели зависи и размерът на
възнаграждението на управителя Я. – чл. 6 от Договора. Във връзка с
изпълнението на поставените бизнес задачи е предприето изготвянето и е
внесен за одобрение последващият бизнес план на дружеството, който следва
да се изпълни по време на действие на договора за управление. /така и
Решение № 178 от 07.11.2016 г. на ВКС по гр.д. № 1838/2016г. на III г.о./.
Неоснователно е възражението, изложено във въззивната жалба, че
заеманата от въззивника Л. длъжност не е ръководна по смисъла на § 1, т. 3 от
ДР на КТ. Съгласно посочената разпоредба, „ръководство на предприятието“
е ръководителят на предприятието, неговите заместници и други лица, на
които е възложено ръководството на трудовия процес, включително и в
поделение на предприятието. Следователно, тази разпоредба разширява
приложното поле на чл. 328, ал. 2 КТ, като освен ръководителят на
предприятието и неговите заместници са включени и лицата, които съобразно
своите трудови задължения ръководят трудовия процес, без значение на кое
управленско равнище се намират. В този смисъл в "ръководството на
предприятието" са включени всички лица, които притежават ръководни,
организаторски и контролни функции по отношение на определени лица или
по отношение на производствената и служебната дейност. Тези служители са
от управленския екип на работодателя и за да се облекчи управлението на
предприятието новият ръководител, комуто е възложено управлението на
дружеството или поделението – работодател, по силата на договор за
възлагане на управление, може да промени в 9-месечен срок от сключването
на този договор членствения състав на своя управленски екип. В това се
изразява нормативната цел на разпоредбата на чл. 328, ал. 2 КТ. Тази
преценка на новия ръководител е автономна, субективна, поради което не
подлежи на съдебен контрол. Трайната практика на съдилищата приема, че
когато дефинира правото на уволнение по чл. 328, ал. 2 КТ не се занимава с
въпроса за деловите и професионални качества на служителите, които могат
8
да бъдат уволнени на това основание. Изхожда се от идеята да се даде
възможност на лицата, на които е възложено управлението на предприятието,
свободно да подберат своя екип от ръководни специалисти.
Съгласно непротиворечивата съдебна практика въпросът дали един
служител е част от ръководството на предприятието се разрешава при
преценка на естеството на възложените на служителя трудови функции, както
и мястото на длъжността в системата на управление на предприятието.
Основанието по чл. 328, ал. 2 от КТ намира приложение независимо дали
служителят е пряко и непосредствено подчинен на управителя или е
подчинен посредством други служители в управленската структура на
предприятието. То е приложимо по отношение на всички лица, на които е
възложено управлението на трудовия процес във всяко едно отделно звено на
предприятието. Приносът на различните звена за резултатите от работата на
предприятието обаче не е еднакъв. Целта на основанието за прекратяване на
трудовия договор по чл. 328, ал. 2 от КТ е да улесни управителя за постигане
на предвидените в "бизнес плана" стопански резултати като му дава
възможност да формира ръководния екип, с който да работи за постигането на
тези цели.
В настоящия случай, видно от представения по делото трудов договор
№ 9/16.03.2015г. и длъжностна характеристика на длъжността „Ръководител
експлоатационен район“/л. 7 от делото/, на въззивника Л. са вменени
задължения да организира, планира, ръководи и контролира цялостната
производствена дейност на експлоатационния район, включително и да
ръководи изпълнението на разчета по всички показатели, да дава разрешения
за включване на съществуващите водопроводни канализационни мрежи и да
отговаря за спазването на техническите изисквания при изграждането на
същите, като същият носи отговорност и за повереното му имущество в
района. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че жалбоподателят е
упражнявал ръководна длъжност по смисъла на § 1, т. 3 ДР на КТ, а
изложените в обратния смисъл възражения във въззивната жалба за
неоснователни.
Поради тези правни съображения настоящата съдебна инстанция
приема, че работодателят е уволнил законосъобразно въззивника на
основание чл. 328, ал. 2 КТ, вследствие на което предявеният иск с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ следва да бъде отхвърлен. Тъй като исковете
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 и 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ са
обусловени и от изхода на правния спор по иска с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1 КТ, при отхвърляне на този конститутивен иск, следва да бъде
отхвърлен и конститутивният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ и осъдителният иск
с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ, във вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за
заплащане на обезщетение за причинени вреди от оставянето на ищеца без
работа вследствие на уволнението. Предвид факта, че изводите на двете
съдебни инстанции съвпадат, атакуваното Решение № 54/11.03.2022г.,
постановено по гр.д. № 1309/2021г. по описа на Районен съд – гр. С. ще
следва да бъде потвърдено като законосъобразно и правилно.
С оглед изхода на спора, разноски за въззивното производство се
9
дължат в полза на въззиваемото дружество, които съобразно представения по
делото списък по чл. 80 ГПК възлизат на 1668 лева с ДДС. Неоснователно се
явява направеното от страна на въззивника възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, доколкото възнаграждението за процесуален
представител на въззиваемото дружество по предявените три обективно
кумулативно съединени иска е договорено в минимален размер съгласно
разпоредбите на чл. 7, ал. 1, т. 1 и чл. 7, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 9 юли
2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Мотивиран от гореизложеното, Окръжен съд – гр. С.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 54/11.03.2022г., постановено по гр.д. №
1309/2021г. по описа на Районен съд – гр. С..
ОСЪЖДА В. ЗДР. Л., с ЕГН: **********, с адрес: с. С., общ. С., ул.
„Б.“ № 2 да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, с ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С., ул. „П.Р.С.“ № 2,
представлявано от управителя – Р.А. Я. парична сума в размер на 1668
/хиляда шестстотин шестдесет и осем/ лева с включен ДДС, представляваща
сторени разноски за процесуално представителство пред въззивния съд.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Република България в
едномесечен срок, считано от 13.05.2022г.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10