Определение по дело №557/2025 на Административен съд - Стара Загора

Производството е по реда на чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 и ал.3 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл.172, ал.5 и ал.6 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП).

Производството по административно дело № 557/ 2025г. по описа на Административен съд – Стара Загора е образувано по жалба на С. Х. С. [ЕГН], с адрес гр. Стара Загора, [улица], ет.3, ап.10, подадена чрез пълномощника му адв. А. С. от АК – Стара Загора, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП № 25-1228-000257 от 24.04.2025г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора. В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед, като е направено особено искане за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта.

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка (ЗППАМ) № 25-1228-000257 от 24.04.2025г. на Началник сектор „ПП“ към ОД на МВР – Стара Загора, на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, на С. Х. С. е наложена принудителна административна мярка – изземване на свидетелство за управление на водач на МПС № *********, на който са му отнети всички контролни точки и не е изпълнил задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП. Заповедта е от категорията индивидуални административни актове, по отношение на които е налице законово установено изключение от регламентирания в чл.166, ал.1 от АПК принцип за суспензивния ефект на подадената жалба. Заповедта и приложената с нея принудителна административна мярка са постановени на основание чл.171, т.4 от ЗДвП, като съгласно специалната норма на чл.172, ал.6 от ЗДвП обжалването на заповедта не спира изпълнението на приложената административна мярка. Приложимият процесуален ред за разглеждане и произнасяне по подаденото искане за спиране изпълнението на оспорената заповед, е този по чл.166, ал.3 във вр. с ал.4 от АПК.

След преценка на материалите по делото съдът намира, че искането за спиране изпълнението на ЗППАМ № 25-1228-000257 от 24.04.2025г., е неоснователно, по следните съображения:

В Закона за движението по пътищата не са посочени основанията и условията, при които съдът може да спре допуснатото по силата на закона изпълнение на обжалвания акт. При липса на регламентирани в ЗДвП материалноправни предпоставки, следва да се приложи разрешението, дадено в общата разпоредба на чл.166, ал.4 от АПК. Посочената норма предвижда, че допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон може да бъде спряно от съда по искане на оспорващия при условията на чл.166, ал.2 от АПК – а именно когато предварителното изпълнение може да причини на жалбоподателя значителна или трудно поправима вреда, която да релевира осезателно застрашаване на частния интерес, като основание за прилагане на обезпечителната мярка.

За да бъде уважено искане за спиране на допуснато по силата на закона предварително изпълнение на административен акт, не е достатъчно само посочване на правата и интересите, които биха били увредени. В тежест на молителя е да посочи вредите и да представи доказателства за вида им и за вероятността те да настъпят, ако обжалваният административен акт бъде изпълнен, преди съдът да се произнесе по неговата законосъобразност. По своята правна същност спирането на допуснато по силата на закона изпълнение на административния акт представлява вид обезпечителна мярка в административния процес, целяща да се предотврати осъществяването на разпоредените с обжалвания акт правни последици до приключване на спора относно неговата законосъобразност. Прилагането на тази обезпечителна мярка изисква адресатът на акта да докаже необходимост да бъде дадена временна защита по отношение фактическото и правно положение в обема на неговите права и законни интереси до издаването на административния акт, с цел да се предотврати евентуалното настъпване на значителни или трудно поправими вреди.

В случая възможността за настъпването на значителни или трудно поправими вреди е обоснована с твърдения, че жалбоподателят С. С. работи на длъжност „шофьор на тежкотоварен автомобил“ към „Макс Галант“ ООД, гр. Бургас и за него е изключително важно да бъде правоспособен водач на МПС. При действието на заповедта няма да може да изпълнява трудовите си функции и ще бъде лишен от доходи, като шофьор, и ще бъде принуден да търси друг начин за осигуряване на издръжката си. Жалбоподателят твърди, че винаги е работил като шофьор и за него настоящата ситуация представлява огромен стрес и напрежение, а ако трябва да търси и друга работа, това допълнително ще усложни положението му. На първо място правните последици на приложената с оспорената заповед ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП „изземване на свидетелството за управление” на лице, което не е изпълнило задължението си по чл.157, ал.4 от ЗДвП, не се свързва със загубване на правоспособността от водача - загубването на придобитата правоспособност вследствие на отнемане на всички контролни точки настъпва по силата на закона, а не е последица нито от издаването на ЗППАМ, нито от прилагането на ПАМ. В този смисъл невъзможността на С. С. да осъществява трудовите си функции по сключения с работодателя „Макс Галант“ ООД, гр. Бургас трудов договор за изпълнение на длъжността „шофьор на тежкотоварен автомобил“, поради липса (загуба) на правоспособност за управление, не представлява нито фактическа, нито правна последица от действието на оспорената ЗППАМ № 25-1228-000257 от 24.04.2025г., вкл. от допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на заповедта. Останалите сочени от жалбоподателя обстоятелства не са достатъчни да обусловят извод за наличието на законово регламентираните условия и предпоставки по чл.166, ал.2 от АПК. Евентуалните неудобства, които биха настъпили от предварителното изпълнение на приложената с обжалваната заповед ПАМ за С. С., не сочи на възможно настъпване на „значителни и/или трудно поправими вреди”. Още по-малко твърдените възможни негативни последици от изпълнението на заповедта, биха могли да бъдат разглеждани като съизмерими на охраняваните с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение интереси. А и както беше посочено, релевираното от С. С. увреждане (имуществено и неимуществено), не се явява последица от действието на обжалваната заповед и от приложената ПАМ по чл.171, т.4 от ЗДвП, а от загубената правоспособност за управление на МПС в хипотезата на чл.157, ал.4 от ЗДвП. Ето защо и при липсата на обоснована от фактическа страна и надлежно доказана вероятност за жалбоподателя да настъпят значителни или трудно поправими вреди или такива, които не могат да бъдат ревизирани, и доколкото вредите не се презумират от закона, не може да се приеме съществуването на материалноправно основание за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорения административен акт. Съответно не може да се обоснове извод, че по отношение на жалбоподателя е налице защитен от закона интерес, противопоставим и по-важен от обществения такъв, охраняван с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение.

Останалите изложени доводи касаят незаконосъобразността на оспорения акт и са неотносими за преценката на основателността на направеното искане по чл.166, ал.4 във вр. с ал.2 от АПК.

С оглед липсата на представени доказателства, сочещи наличието на материалноправни основания съобразно законовите критерии по чл.166, ал.2 от АПК и необходимост от спиране изпълнението на оспорения акт и след преценка на баланса между охраняваните с допуснатото по силата на закона предварително изпълнение интереси и правата и интересите, които евентуално ще бъдат накърнени от това изпълнение, съдът намира, че направеното от С. С. искане за спиране изпълнението на обжалваната ЗППАМ № 25-1228-000257 от 24.04.2025г. на Началник сектор „ПП“ към ОД на МВР – Стара Загора, се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Водим от горните мотиви и на основание чл.166, ал.3 във вр. с ал.4 и ал.2 от АПК във вр. с чл.172, ал.6 от ЗДвП, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на С. Х. С. [ЕГН], с адрес гр. Стара Загора, [улица], ет.3, ап.10, за спиране на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.4 от ЗДвП № 25-1228-000257 от 24.04.2025г., издадена от Началник сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – Стара Загора, като неоснователно.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховния административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.