Определение по дело №298/2025 на Административен съд - Габрово

Делото е образувано по жалба на Б. О. М. от [населено място] против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №РД-14-3871 от 29.07.2025 година, издадена от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – [населено място] към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“.

В жалбата се прави искане за спиране изпълнението на атакуваната заповед на основание чл. 166 от АПК, мотивирано с това, че със заповедта се прегражда възможността оспорващият нормално да обслужва интересите си и засяга правата му.

Съдът съобрази следното:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-3871 от 29.07.2025 година, издадена от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – [населено място] към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ са наложени следните принудителни административни мерки:

1. По чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б“ и ал. 2, т. 1 от Закона за автомобилните превози - спиране от движение за 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна табела с регистрационен номер [рег. номер] и отнемане на свидетелство за регистрация № ********* на лек автомобил Дачия Лоджи от категория М1, собственост на Б. О. М. с посочен ЕГН, до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца;

2. По чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“, предл. 2 и ал. 2, т. 3 от Закона за автомобилните превози - временно отнемане на свидетелството за управление № ********* на водача О. Б. М., с посочен ЕГН и адрес, до отстранявате на нарушението, но за не повече от 12 месеца.

Предварителното изпълнение на процесната заповед не е допуснато от административния орган с изрична обосновка по чл. 60 от Административно-процесуалния кодекс АПК/, а е по силата на законовата норма на чл. 107, ал. 3 от Закона за автомобилните превози /ЗАвтП/. Според чл. 166, ал. 4 от АПК допуснатото предварително изпълнение на административен акт по силата на отделен закон, когато не се предвижда изрична забрана за съдебен контрол, може да бъде спряно от съда, въз основа на нови обстоятелства, в случай че би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда. Предвид тази законова регламентация, за да бъде постановено спиране на предварителното изпълнение, допуснато по силата на закона, оспорващият трябва да докаже, че предварителното изпълнение би могло да му причини значителна или трудно поправима вреда и че са налице нови обстоятелства. В случая доказателствената тежест е възложена от закона на жалбоподателя, който следва да докаже в производството пред съда кумулативното изпълнение на тези две предпоставки. В този случай съдът не разполага с компетентността да преценява правилността на законовата разпоредба, допускаща предварително изпълнение на административен акт от определена категория, а има правото само да прецени допустимостта и основателността на отправеното искане за спиране на така допуснатото предварително изпълнение. Критериите за спиране не са очертани в ЗАвтП като специален закон, поради което следва да се приложат общите правила на чл. 60 от АПК и чл. 166, ал. 2 и 4 от АПК, като искането за спиране следва да е мотивирано и подкрепено с доказателства, сочещи на настъпване на евентуални вреди, които да са значителни или трудно поправими, и с характер, противопоставим на основанията по чл. 60, ал. 1 от АПК за допускане на предварително изпълнение.

В процесния случай жалбоподателят релевира доводи, посочени по-горе - преграждане възможността оспорващият нормално да обслужва интересите си и засягане правата на трето лице О. Б. М., син на оспорващия, но не сочи доказателства нито за твърдяните факти, нито такива, сочещи на настъпване на значителни или трудно поправими вреди. Налице са редица алтернативни възможности за задоволяване нуждите на оспорващия от придвижване, каквото е обичайното предназначение на един лек автомобил, какъвто е процесният, а при евентуална отмяна на оспорения акт оспорващият има право да претендира обезщетение за причинените му вреди. Развитите в жалбата съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед са неотносими към предварителното изпълнение на заповедта, а касаят спора по същество. Законосъобразността на оспорения административен акт не може да бъде поставяна като преюдициален въпрос по отношение на действието на императивна законова норма, с която се допуска предварително изпълнение на административен акт с такъв предмет. Обратното становище противоречи на правната същност на предварителното изпълнение и на целта на законодателя при допускане на предварително изпълнение по силата на закона по отношение на определена категория административни актове. Доводите и съображенията, свързани със законосъобразността на оспорената пред съда заповед за прилагане на ПАМ, са неотносими в това производство и не следва да бъдат обсъждани. Съдът дължи произнасяне по тези доводи в производството по същество, в което се преценява законосъобразността на оспорения административен акт на основанията, посочени в чл. 146 от АПК.

По изложените съображения съдът намира, че Искането за спиране на Б. М. в частта досежно т. 2 от Заповедта е недопустимо, тъй като с разпореденото в нея се засягат права и законни интереси на неговия баща- О. Б. М., а не негови лични, което обуславя недопустимост на искането за отмяна на незабавното изпълнение на оспорената заповед в частта ѝ на налагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“, предл. 2 и ал. 2, т. 3 от Закона за автомобилните превози - временно отнемане на свидетелството за управление № ********* на водача О. Б. М., с посочен ЕГН и адрес, до отстранявате на нарушението, но за не повече от 12 месеца /т. 2 от заповедта/. Освен това с Определение по АД№278/2025г. е налице произнасяне на АдС Габрово по този въпрос по жалба /Искане с подобен предмет от О. Б. М., като съдът е изложил, че незабавното изпълнение е в обществен интерес, на който в случая не е противопоставен друг интерес със същата степен на значимост, т.е. в случая не се твърди и съответно доказва поради наличието на нови обстоятелства предварителното изпълнение на оспорения административен акт в посочената част да би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, неподлежаща на последващо обезщетение при евентуална отмяна на процесната заповед, поради което се налага изводът за неоснователност на особеното искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта в посочената част.

По отношение на налагането на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б“ и ал. 2, т. 1 от Закона за автомобилните превози - спиране от движение за 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна табела с регистрационен номер [рег. номер] и отнемане на свидетелство за регистрация № ********* на лек автомобил Дачия Лоджи от категория М1, собственост на Б. О. М. с посочен ЕГН, до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца, оспорващият е адресат на заповедта, като в тази част искането за спиране и жалбата са процесуално допустими. В случая допуснатото по силата на закона незабавното изпълнение е в обществен интерес, на който в случая не е противопоставен друг интерес със същата степен на значимост, т.е. в случая не се твърди и съответно доказва поради наличието на нови обстоятелства предварителното изпълнение на оспорения административен акт в посочената част да би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, неподлежаща на последващо обезщетение при евентуална отмяна на процесната заповед, поради което се налага изводът за неоснователност на особеното искане за спиране на предварителното изпълнение на заповедта в посочената част. Жалбоподателят Б. О. М. не излага никакви доводи, нито представя доказателства в подкрепа на твърденията си, че са налице основания за отмяна на допуснатото по силата на закона предварително изпълнение на оспорената Заповед в тази й част.

Водим от горното и на основание чл. 166, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 107, ал. 3 от ЗАвтП, вр. чл. 166, ал. 4 вр. ал. 2 от АПК, съдът

О П Р Е Д Е Л И :

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Б. О. М. от [населено място] за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-3871 от 29.07.2025 година, издадена от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – [населено място] към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, в частта ѝ на т. 1 - налагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 1, б. „б“ и ал. 2, т. 1 от Закона за автомобилните превози - спиране от движение за 12 месеца, чрез сваляне и отнемане на предна табела с регистрационен номер [рег. номер] и отнемане на свидетелство за регистрация № ********* на лек автомобил Дачия Лоджи от категория М1, собственост на Б. О. М. с посочен ЕГН, до отстраняване на нарушението, но за не повече от 12 месеца.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Б. О. М. от [населено място] за спиране предварителното изпълнение на Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № РД-14-3871 от 29.07.2025 година, издадена от Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – [населено място] към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“, в частта ѝ на т. 2 - налагане на ПАМ по чл. 106а, ал. 1, т. 4, б. „б“, предл. 2 и ал. 2, т. 3 от Закона за автомобилните превози - временно отнемане на свидетелството за управление № ********* на водача О. Б. М., с посочен ЕГН и адрес, до отстранявате на нарушението, но за не повече от 12 месеца.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд на Република България в седемдневен срок от съобщаването му на оспорващия и на Началника на Областен отдел „Автомобилна администрация“ – [населено място] към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ .