Решение по дело №5093/2019 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 2188
Дата: 27 ноември 2019 г. (в сила от 31 декември 2019 г.)
Съдия: Теофана Божидарова Спасова
Дело: 20195330205093
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 19 август 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ

 

Номер   2188                       27.11 Година  2019              Град  ПЛОВДИВ

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Пловдивски Районен съд                       ХХІІІ наказателен  състав

 

На       седми  ноември                                       2019  Година

 

В публично заседание в следния състав:

 

Председател: ТЕОФАНА СПАСОВА

 

Секретар: НАДЯ ТОЧЕВА

 

като разгледа докладваното от съдията

 

АН дело номер    5093    по описа за            2019     година

 

РЕШИ :

 

      ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 193/02.08.2019г. на Директора на ТД „Тракийска“-гр. Пловдив, с което на „АЛПИ-2010” ООД ЕИК ********* е наложено  административно наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 5 000лв. за извършено административно нарушение по чл.116  ал.1 ЗАДС.

 

       Решението подлежи на обжалване пред ПАС в 14 дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.

 

 

                                            РАЙОНЕН СЪДИЯ :

     ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.

   

 

  

 

 

 

 

 

МОТИВИ :

Производството и по чл.59 и сл. от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 193/02.08.2019г. на Директора на ТД „Тракийска“-гр. Пловдив, с което на „АЛПИ-2010” ООД ЕИК ********* е наложено  административно наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 5 000лв. за извършено административно нарушение по чл.116  ал.1 ЗАДС.

Жалбоподателят желае съдът да отмени наказателно постановление по изложени в жалбата съображения.

Въззиваемата страна - Митница Пловдив чрез процесуалния си представител е  на становище, че НП като правилно и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е ОСНОВАТЕЛНА.

Атакуваното наказателно постановление е издадено против дружеството за това, че за периода 07.09.2018г. до 09.05.2019г. на територията на Република България като собственик на транспортно средство – автоцистерна с рег. № , представляваща транспортно средство по смисъла на чл.93 ал.6 т.1 от ЗАДС, не е изпълнило задължението си да използва глобалната система за позициониране по предназначение в работния й обхват, като осигурява и следи за нейната техническа изправност и непрекъснато предаване на данни към доставчика „Унисофт“ ЕООД.

Видно от приложената по делото административнонаказателна преписка Акт за установяване на административно нарушение № 102/27.06.2019г. е издаден против жалбоподателя за посоченото нарушение, а разпитан в хода на съдебното производство актосъставителят А Г.Р. изцяло поддържа отразените в същия констатации, като заявява, че в процесния период е имало установено движение на превозното средство въз основа на издадените акцизни документи.

В хода на съдебното производство е разпитан в качеството на свидетел Д Т Б, който твърди, че от месец май 2018г. превозното средство  е посещавало неколкократно сервиза, в който работи и при извършеното сваляне на акумулатора е възможно да се повреди и системата за позициониране.

Предвид така изложените обстоятелства, съдът намира, че по делото  не е установено по безспорен и категоричен начин извършено нарушение по чл. 116  ал.1 ЗАДС от страна на жалбоподателя. В тази насока да се направи положителен извод не спомогнаха и показанията на актосъставителя, нито тези на свид. Б., макар дадени под страх от наказателна отговорност и лишени от субективна оценка на обстоятелствата по случая, тъй като никой от тях не посочва конкретно вида на транспортираното в инкриминирания период акцизни стоки. Нещо повече – въпреки предоставената възможност въззиваемата страна не е ангажирала каквито и да било доказателства за опровергаване тезата на жалбоподателя. В тази връзка не е оборена неговата тези, че всъщност макар цистерната да е била с установено движение и да е превозвала определена стока, то тя не е включена в хипотезата на ЗАДС. В тази връзка следва да се посочи, че съгласно нормата на чл.93 ал.6 т.1 от същия закон маркирани енергийни продукти и енергийни продукти по чл. 33, ал. 1, т. 2 се превозват на територията на страната само с транспортни средства, на които лицата са инсталирали за собствена сметка глобална система за позициониране (GPS). Именно транспортът на подобни продукти лицата са длъжни да следят посредством постоянно работеща система. Както се посочи, в конкретния случай не е налице нито едно доказателство, че подобен транспорт е наистина реализиран от страна на жалбоподателя.

Предвид всичко гореизложено и атакуваното Наказателно постановление № 193/02.08.2019г. на Директора на ТД „Тракийска“-гр. Пловдив, с което на „АЛПИ-2010” ООД ЕИК ********* е наложено  административно наказание “ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ” в размер на 5 000лв. за извършено административно нарушение по чл.116  ал.1 ЗАДС, като необосновано и незаконосъобразно, следва да бъде ОТМЕНЕНО.

За пълнота на настоящите мотиви следва да се посочи, че съдът не намира основания за приложение нормата на чл.28 от ЗАНН. В него е предвидено, че за “маловажни случаи” на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно наказание – в случая нарушението е констатирано за първи път. Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007г. на тълк. н.д. № 1/2005г., административнонаказателният процес е строго нормирана дейност, при която за извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на санкцията на административнонаказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото понятие на административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в чл. 28 и чл. 39 ал.1 от ЗАНН законът си служи още с понятията “ маловажни” и “явно маловажни” нарушения, като при извършване на преценка дали са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият орган е длъжен да приложи правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че преценката за “маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол. Поради това и настоящият състав ще обсъди тази преценка на административнонаказващият орган.

В конкретния случай, съобразявайки вида на нарушението, факта, че макар то да е първо по рода си за жалбоподателя и да не е довело до неотчитане на приходи, но като се взеха предвид и всички по-горе обсъдени доказателства по делото – липса на данни от системата за позициониране и то в значителен период от време, не би следвало наказващият орган да приложи разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН. Последното се налага преди всичко предвид обстоятелството, че по същество макар да липсват причинени с извършеното деяние вреди за фиска, то е налице сериозно накърняване на правилата за добра търговска практика, включително и свързана с надлежното контролиране на дейността по превоз на енергийни продукти. В този смисъл всяко нарушение на изискванията за такава дейност крие висока потенциална опасност за неограничен брой лица, поради което и се характеризира като такова с висока степен на накърняване на обществените отношения.

По делото се твърдят, но при извършената служебна проверка от страна на съда не се установяват допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при съставянето на АУАН и издаване на атакуваното НП. В тази връзка са изпълнени изискванията за пълно, точно и ясно описание на твърдяното нарушение, поради което и правата и законните интереси на нарушителя са били защитени в максимална степен.

 За тези изводи съдът прецени всички обстоятелства по делото, които ги налагат като единствено възможни.

По изложените мотиви съдът постанови решението си.

                                   

РАЙОНЕН СЪДИЯ :

     ВЯРНО, СЕКРЕТАР Н.Т.