РЕШЕНИЕ
№ 611
гр. Варна, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Христова - Желева
при участието на секретаря Силвия Ст. Генова
като разгледа докладваното от Ивелина Христова - Желева Административно
наказателно дело № 20253110200679 по описа за 2025 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на
„ШАНИКС ПЛОД“ ЕООД, ЕИК *********, с адрес на управление, гр. Варна,
ул."Радост" №9, вх. А, ет. 4, ап. 15, представлявано от Н.Н.Х., депозирана чрез
процесуален представител- адв.Х. от ВАК против Наказателно постановление
№792076-F786717/14.10.2024 г., издадено от директора на ТД на НАП - Варна, с което
на дружеството е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА
САНКЦИЯ“, в размер на на 5 061,10 (пет хиляди шестдесет и един лева и десет
стотинки) лева на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за ограничаване на плащанията в
брой /ЗОПБ/, вр. с чл.3, ал.1, т. 1 от същия закон.
С жалбата се иска отмяната на НП. Визират се допуснати множество
съществени нарушения на императивни законови разпоредби, каквито по своята
правна характеристика са текстовете на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН, определящи
задължителните за посочените актове реквизити, чиято кумулативна наличност ги
определя като законосъобразни и годни да постигнат предписаните им от закона цели.
Изтъква се, че АУАН е издаден година и един месец след извършване на нарушението,
с което е нарушена разпоредбата на чл. 34 от ЗАНН, уреждаща срокът за съставяне на
АУАН и за образуване на административнонаказателно производство - една година от
датата на нарушението. Твърди се, че Законът за ограничаване плащанията в брой не е
1
сред нормативните актове, за които чл. 34, ал. 1 допуска по-дълъг срок за образуване
на производството.
На следващо място се сочи, че административният орган не е установил пряко
твърдяното нарушение, а е приел, че е налице извършено нарушение на чл. 3, ал. 1 от
ЗОПБ, въз основа единствено на косвени доказателства. Изтъква се , че плащане не е
извършено, а е била допусната грешка, като отразената във фактурата сума е
сторнинара. С тези и други аргументи се иска отмяната на НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
адв.Х., който поддържа жалбата на посочените в нея основания, ангажира гласни
доказателства и моли за отмяната на НП. По делото са постъпили писмени бележки от
надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата на посочените в нея
основания.
Наказващият орган, редовно призован, в съдебно заседание се представлява от
юрисконсулт Т., която оспорва жалбата, ангажира писмени доказателства и моли съда
да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Изтъква, че „ Кукера 69“ ООД е
включило процесната фактура, с отразено плащане в брой в съответния данъчен
период, а сторнирането е било извършено много по-късно и в нарушение на чл.116 от
ЗДДС.
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
На 06.08.2024г. служители на НАП, ред които и св. Г. Р., на длъжност старши
инспектор в ЦУ на НАН, извършили проверка на търговски обект -склад за търговия
на едро с плодове и зеленчуци, с местонахождение гр. Варна, ул.“Академик Курчатов“
№1, Зеленчукова борса - Варна, стопанисван от „КУКЕРА 69“ ООД с ЕИК *********.
В хода на проверката, от проверените документи, се установило, че на 27.07.2023г.
дружеството „ШАНИКС ПЛОД“ ЕООД с ЕИК ********* е направило плащане в брой
към „КУКЕРА 69“ ООД за извършена покупка на стоки (плодове и зеленчуци) на обща
стойност 10 122.21лв с ДДС. За плащането в брой бил издаден фискален касов бон
(ФКБ) №0009267/27.07.2023г./08:32:27ч. от въведеното в експлоатация в обекта (склад
на „КУКЕРА 69" ООД) 1 бр. фискално устройство (ФУ) модел Datecs DP-150, с per. №
4130860/28.03.2022г., с ИН на ФУ DT757631 и ИН на ФП 02757631. За продажбата е
издадена и фактура №**********/27.07.2023г с получател „ШАНИКС ПЛОД“ ЕООД с
ЕИК ********* на стойност 10122.21лв. с вид на плащане: „плащане в брой“.
Издадените ФКБ и фактура били събрани като доказателства с ПИП Кд 184
№0149039/06.08.2024 на проверявано лице „КУКЕРА 69" ООД.
2
При тези констатации, на 06.09.2024г. срещу „ШАНИКС ПЛОД“ ЕООД бил съставен
акт за установяване на административно нарушение № F799651, в който било описано
допуснато нарушение на чл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ, като актосъставителят приел, че то е
извършено на 27.07.2023г..
Актът бил съставен в присъствието на управителя, предявен , връчен и подписан без
възражения. Впоследствие на 13.09.2024г. управителят на дружеството депозирал
писмени възражения срещу АУАН.
АНО възприел изцяло констатациите в АУАН и въз основа на него, на 14.10.2024г.
издал обжалваното наказателно постановление срещу „ШАНИКС ПЛОД“
ЕООД, в което приел, че въззивното дружество е допуснало нарушение,
квалифицирано почл.3, ал.1, т.1 от ЗОПБ. С НП била наложена имуществена санкция
на ЮЛ. НП било връчено на 20.01.2025г., срещу обратна разписка на управителя на
дружеството.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните по
делото доказателства, а именно писмените доказателства - преписката по АНП,
вкл.АУАН, справки от регистрите на ТД на НАП, покани, обратни разписки и
известия за доставяне, фактури, хпротокол за извършена проверка от 06.08.2024г. и
др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.
Като логични, конкретни и непротиворечиви съдът кредитира и показанията на
св.Г. Р., както и на св.Г.М., които кореспондират с установената фактическа обстановка.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление
относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на
наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок /на 03.02.2025г./, в
установения от закона 14-дневен срок от връчване на НП, срещу акт, подлежащ на
съдебен контрол и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното
нарушение.
Съдът намира, че жалбата е подадена от надлежна страна – ЮЛ, спрямо което е
издадено атакуваното НП чрез неговия законен представител-управител. Видно от
справка в ТР общодостъпен за всички, за управител на дружеството е вписана
Неджибия Назми Халил.
Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган- Директора на ТД на
3
НАП-Варна, съгласно заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024г. на Изпълнителния директор на
НАП. АУАН също е съставен от компетентно лице- старши инспектор по приходите в
ЦУ на НАП.
Въпреки горното съдът намира, че при провеждането на АНП са допуснати
съществени процесуални нарушения.
Настоящата инстанция споделя изцяло доводите на въззивника относно допуснато
съществено процесуално нарушение в административнонаказателното производство,
изразяващо се в неспазване на определения в чл. 34, ал. 1 от ЗАНН срок за образуване
на административнонаказателно производство. Видно от съдържанието на АУАН и НП
с тях е повдигнато административно обвинение за извършено нарушение на
27.07.2023г. Съгласно чл. 34, ал. 1 от ЗАНН, АУАН следва да бъде съставен в
тримесечен срок от откриването на нарушителя, но не по-късно от едногодишен срок
от извършването на нарушението. В случая, АУАН е съставен на 06.09.2024 г., след
изтичане на законоустановения срок.
Няма спор, че ЗОПБ не е данъчен закон по смисъла на чл.34 от ЗАНН, поради което
следва да бъде приложена предвидената в чл. 34, ал. 1 двегодишна давност за
нарушения на данъчните закони.
За да се приеме, че един закон е данъчен, той следва да урежда публичноправни
отношения, касаещи постъпването и разпределението на парични средства в
държавния бюджет. Данъчните закони уреждат отношенията, възникващи при и по
повод осъществяване на държавното управление и гарантират субективно право на
държавата да получи определена сума пари (данъци). Те определят кръга на
задължените лица, размерът на плащанията, които следва да бъдат направени от тях
към държавния бюджет, както и реда за извършване на плащанията и осъществяване
на контрол.Според чл. 1 от ЗОПБ, законът урежда ограниченията на плащанията в
брой на територията на страната. Тези плащания обаче не представляват данъци.
Според правната теория, данъкът е част от дохода на гражданите и юридическите
лица, която безвъзмездно се предоставя на държавата. Данъците са законоустановени,
невъзвръщаеми, едностранно определени и еднакви за всички задължени субекти. Те
са непрехвърлими, като тяхното събиране е гарантирано от държавната принуда.
Регламентираните в ЗОПБ плащания не касаят само публичноправни задължения към
държавата, но и правоотношения между равнопоставени субекти. Размерът на тези
плащания не е точно фиксиран. Определена е само сума от 10 000 лв., в рамките на
която могат да се извършват плащания в брой в различен размер. Размерът на
плащанията може и да не бъде едностранно определен, а да бъде определен от
субектите-страни по правоотношението, което може да бъде и от частноправен
характер. Поради това същите не могат да бъдат определени като данъци. Затова и
настоящият състав приема, че ЗОПБ не е данъчен закон. В този смисъл е налична
съдебна практика, като освен цитираното в жалбата Решение № 6333 от 13.11.2020 г.
4
на АдмС - София по адм. д. № 7842/2020 г. , може да се посочи още и Решение №
4084 от 14.06.2019 г. на АдмС - София по адм. д. № 1996/2019 г. и много други.
Поради това и незаконосъобразно е било образувано административнонаказателно
производство след изтичане на законоустановения срок за неговото образуване, в
случая до 27.07.2024г.
Въпреки горното , следва да бъде посочено и че нарушението, за което е съставен
порочният АУАН и съответно атакуваното пред ВРС НП не е доказано по безспорен и
категоричен начин. Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Закона за ограничаване на плащанията
в брой в редакцията към процесния период, плащанията на територията на страната се
извършват само чрез превод или внасяне по платежна сметка, когато са на стойност
под 10 000 лв., представляваща част от парична престация по договор, чиято стойност
е равна на или надвишава 10 000 лева.Приложената санкционна норма на чл. 5, ал. 1 от
ЗОПБ визира налагане на санкция за нарушение на чл. 3 от същия закон. По делото ,
обаче, остана недоказано от страна на наказващия орган, че такова плащане – на сума
над 10000 лева е било извършено в брой от страна на въззивника по делото.В тази
връзка са резонни възраженията на въззивника, че в хода на проведеното АНП не е
било установено, че на 27.07.2023г., на място в обекта на проверка- „КУКЕРА 69“
ООД е извършено плащане в брой от дружеството „ШАНИКС ПЛОД" ЕООД , нито, че
тази парична сума / по процесната фактура на стойност 10 122, 21 лева / е била
налична в касата на контрагента- „КУКЕРА 69“ООД, като приета от въззивното
дружество. Липсва насрещна проверка при въззивника как е била отразена тази сума
към 27.07.2023г.- като изписана от касата на дружеството и платена в брой в полза на
„КУКЕРА 69“ООД. По АНП липсват данни , че от органите по приходите е
извършено фактическо броене на касовата наличност при „КУКЕРА 69“ООД на
27.07.2023 г. и че сумата е била приета в брой при този търговец. В този смисъл са и
показанията на актосъставителя Г. Р., който сочи, че проверката е била извършена една
година по-късно, а не на 27.07.2024г. От друга страна, в хода на съдебното
производство, се събраха гласни доказателства, чрез показанията на св.Г.М.М.,
управител на „КУКЕРА 69“ООД, които не се оспориха от процесуалния представител
на наказващия орган, че такава парична сума не е приета в брой на 27.07.2023г.
Същата е категорична, че е издала фактурата, но сочи, че е допуснала грешка.
Ирелевантно за настоящия случай е и обстоятелството, че фактура
№**********/27.07.2023г. е била описана в справката-декларация на „КУКЕРА
69“ООД за съответния данъчен период, тъй като не последното дружество е наказано,
че е издало процесната фактура, а възз., че е извършил разплащане в брой на сума над
10 000 лв., което твърдение се оборва както от показанията на св.М., така и
приложеното извлечени от банковата сметка на възз. дружество с потвърждение за
извършен банков превод в полза на „КУКЕРА 69“ООД на сума в размер на 10 122, 21
лева и издадената във връзка с този превод нова фактура. Всъщност въззивното
5
дружество не би могло да носи и отговорност, за това, че „КУКЕРА 69“ООД е издало
нова фактура под същия номер с отразяване плащане по банков път в нарушение на
чл.116 от ЗДДС, вместо да анулира погрешно съставената, както сочи процесуалния
представител на ТД на НАП-Варна. Поради горното и НП се явява издадено в
нарушение на материалния закон, тъй като установеното с него нарушение не е
доказано по безспорен и категоричен начин.
При това положение и предвид неправилното приложение на материалния закон,
както и предвид допуснатото съществено нарушение на процесуалния закон жалбата е
основателна и наказателното постановление следва да се отмени.
С оглед становището на съда, че НП подлежи на отмяна, като постановено при
нарушение на процесуалните правила и материалния закон не следва да се обсъжда
наличието на приложимост на разпоредбите на чл.28, б.“а“ от ЗАНН.
Относно искането на страните за присъждане на разноски.
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съдът се
произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са
поискали това.
Разпоредбата на чл. 63д, ал.4 от ЗАНН предвижда, че в полза на учреждението или
организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг
служител с юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не
може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на
чл. 37 от Закона за правната помощ. Нормата на чл. 143, ал.1 от ЗАНН сочи, че когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата
на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага
Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай АНО е бил представляван от надлежно упълномощен
процесуален представител, който е поискал присъждане на юрисконсултско
възнаграждение. Съдът, обаче е констатирал, че са налице основания за цялостна
отмяна на НП. Поради което предвид изхода на спора, по арг. на противното на чл.78,
ал. 8 от ГПК, вр. чл.144 от АПК, присъждане на юрисконсултско възнаграждение по
настоящото дело принципно не се дължи.
6
Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.2 от ЗАНН ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
В контекста на приложението на цитираните по-горе разпоредби към конкретния
казус, съдът намира, че следва да уважи претенцията на процесуалния представител на
въззивника за заплащане на съдебни разноски съставляващи адвокатско
възнаграждение в пълен размер. От съдържанието на приложените по делото
пълномощни, се установява, че жалбоподателят е възложил на адв.Х. оказването на
правна защита и съдействие, изразяващи се в процесуално представителство пред съда
по обжалване на процесното НП. Видно от съдържанието на договора за правна
защита и съдействие уговореното адвокатско възнаграждение е в размер на 500 лева.
Възнагражденията са заплатени в брой, съгласно отбелязването в договора т. е.
разходът е направен съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по
дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд. От друга страна съгласно
чл.78, ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално
определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая възражение
за прекомерност е направено от процесуалния представител на наказващия орган в
съдебно заседание. Въпреки горното съдът следва да отбележи, че минималните
размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел IV от Наредба № 1 от
7.09.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - дв, бр. 14 от 2025
г.). Съгласно Наредбата, в актуалната й редакция към момента на съдебното заседание
по делото, когато административното наказание е под формата на глоба, имуществена
санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението за адвокатско
възнаграждение се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението. Съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата (в
редакцията й на ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2022г.) за защита по дела с определен интерес
възнаграждението при интерес от 1 000 до 10 000 е 400 лв. плюс 10 % за горницата
над 1 000лв. В случая е наложено административно наказание „имуществена санкция“
в размер на 5061, 10 лв. и минималното адвокатско възнаграждение, съобразно
горепосочения текст от наредбата е 806, 11 лв.. В случая е договорено възнаграждение
в минималния размер, установен в Наредбата и не може да се определи като
прекомерно предвид действителната фактическа и правна сложност на случая.
Съгласно пар. 1, т. 6 от ДР на АПК "Поемане на разноски" от административен орган"
означава поемане на разноските от юридическото лице, в структурата на което е
7
административният орган. В случая това е ТД на НАП-Варна. Поради това и ТД на
НАП-Варна, към чиято структура се числи издателят на настоящото НП следва да
заплати на въззивника сумата от 500 /петстотин/ лева , представляваща съдебни
разноски по настоящото АНД,.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.3, т.1 и т.2 вр. чл.63, ал.2, т.1 вр.1 и
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №792076-F786717/14.10.2024 г., издадено
от директора на ТД на НАП - Варна, с което на „ШАНИКС ПЛОД“ ЕООД, ЕИК
*********, с адрес на управление, гр. Варна, ул."Радост" №9, вх. А, ет. 4, ап. 15,
представлявано от Н.Н.Х. е наложено административно наказание
„ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ“, в размер на на 5061,10 (пет хиляди шестдесет и
един лева и десет стотинки) лева на основание чл. 5, ал. 1 от Закона за ограничаване на
плащанията в брой /ЗОПБ/, вр. с чл.3, ал.1, т. 1 от същия закон
ОСЪЖДА ТД на НАП-Варна да заплати на „ШАНИКС ПЛОД“ ЕООД, ЕИК
*********, с адрес на управление, гр. Варна, ул."Радост" №9, вх. А, ет. 4, ап. 15,
представлявано от Н.Н.Х., сумата от 500 /петстотин/ лева , представляваща разноски
за адвокатска възнаграждение по АНД№679/2025г. по описа на ВРС.
Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК пред
Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че
решението и мотивите са изготвени.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8