№ 5028
гр. София, 15.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 10-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ИВИАНА Д. Й.ОВА НАУМОВА
при участието на секретаря АННА Б. КОВАНОВА
като разгледа докладваното от ИВИАНА Д. Й.ОВА НАУМОВА
Административно наказателно дело № 20231110213027 по описа за 2023
година
Производството е по реда на глава III, раздел V от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Е. Д. А. (подадена чрез адв. М.) срещу Наказателно
постановление (НП) № 22-4332-019612 от 05.10.2022г., издадено от Началник Сектор в
Отдел „Пътна полиция” при СДВР (ОПП - СДВР), с което на жалбоподателя на основание
чл.53 от ЗАНН и чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането КЗ) за нарушение по чл.638, ал.3
от КЗ му е наложено административно наказание „глоба” в размер на 400 (четиристотин)
лева.
В жалбата се твърди, че Наказателното постановление е недопустимо и
неправомерно. Нямало данни за съставяне на АУАН, нито такъв бил цитиран в НП.
Обяснява се, че А. работи като автомонтьор и по тази причина мотоциклет „****“ с рег. №
**** (собственост на И.П.А.) е бил в двора на къщата, където жалбоподателят е бил под
наем, за да го ремонтира. Според написаното в жалбата А. не е управлявал мотоциклета и
същият не е бил в движение. Посочва се, че АУАН не е бил съставен и предоставен на А., а
обвинението срещу него било базирано на лъжливи показания. Полицаите не са видели А.
да управлява мотоциклета. Изтъква се, че не били вписани имената на свидетелите –
очевидци, по чийто данни е съставено Наказателното постановление. Претендира се за
несъставомерност на деянието по чл.638, ал.3 от КЗ, както и че жалбоподателят няма
задължения към застраховката на мотоциклета. Отрича се А. да е шофирал въпросния
мотоциклет. С тези аргументи се иска от съда да отмени обжалваното Наказателно
постановление.
1
Пред СРС, НО, 10 състав жалбоподателят Е. Д. А. не се явява лично. В съдебните
заседания пред СРС не се явява и адв. М..
Въззиваемата страна Началник Сектор при ОПП – СДВР също не се явява и не
изпраща представител пред СРС, НО, 10 състав.
По делото са приложени писмени бележки с вх. № 70119 от 01.03.2024г. от гл. юрк.
Хр.. С тях се иска СРС да отхвърли жалбата като неоснователна и необоснована, както и да
потвърди НП като законосъобразно и правилно. Претендира се в хода на административно –
наказателното производство да не са допуснати нарушения на сроковете за съставяне на
АУАН и НП, да са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН и съответно Актът и НП
да са съставени от овластени лица. Според гл. юрк. Хр. в Акта и в НП се съдържат
конкретни фактически обстоятелства на извършеното нарушение, същото било описано в
пълнота и отразявало признаците от състава на нарушението. Правилно била определена
правната квалификация на извършеното и същата кореспондирала с установеното от
фактическа страна. Правилно били приложени и санкционните норми. Наказаното лице
можело да разбере в цялост извършеното административно нарушение и да организира
защитата си. Заявява се, че АУАН е редовен и се иска да намери приложение хипотезата на
чл.189, ал.2 от ЗДвП. Според гл. юрк. Хр. съставомерността на деянието била установена по
безспорен начин, а наложеното наказание в пълна степен било съобразено с целта, за която
се налага. Иска се СРС да потвърди НП като правилно и законосъобразно. Процесуалният
представител на въззиваемата страна претендира юрисконсултско възнаграждение и прави
възражение за прекомерност по отношение на адвокатското възнаграждение.
Софийски районен съд, като прецени събраните по делото доказателства и
релевираните от страните доводи, приема за установено следното :
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА -
Мотоциклет „****“ с рег. № **** e собственост на И.П.А.. Към 16.08.2022г. за този
мотоциклет не е имало валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите.
На 16.08.2022г. деца от село Мърчаево се оплакали на родителите си, че Е. Д. А. ходи
при тях и се заяжда, а на едно от децата целунал ръката. Това накарало свидетелите В. Г. и
Й. М., чийто деца били сред оплакващите се от А., да излязат и да потърсят жалбоподателя
по улиците на селото, за да разберат какво става. И двамата свидетели видели, че Е. Д. А.
управлявал мотоциклет „****“ с рег. № **** в с. Мърчаево, ул. „Приморско“, с посока на
движение от ул. „Цар Симеон” към ул. „Трендафил”, като по техни думи жалбоподателят
бил видимо употребил алкохол, криволичел по пътя и падал от мотоциклета. Свидетелят Й.
М. му направил забележка и му казал да прибере мотоциклета, но А. му отвърнал, че М. не е
човекът, който трябва да му каже това нещо. В хода на възникналата след това разправия
мотоциклетът бил прибран в двора на една от къщите в с. Мърчаево, а А. паднал на земята.
Била извикана линейка и полиция. Като разбрал жалбоподателят, че се очаква да пристигнат
на място служители на МВР, А. отказал да се качи в линейката и тръгнал да се прибира
2
вкъщи.
По-късно същия ден в село Мърчаево пристигнали свидетелите В. Н. и С. С. –
младши автоконтрольори от ОПП – СДВР. Те събрали сведения от присъстващите лица и
когато констатирали, че А. лъха на алкохол, му предложили да го тестват. Жалбоподателят,
обаче, отказал да бъде тестван с техническо средство за употреба на алкохол, отказал да
подпише талон за медицинско изследване, не представил на полицаите и свидетелство за
управление на моторно превозно средство.
От присъстващите лица полицаите научили, че преди тяхната поява А. е управлявал
мотоциклет. Органите на реда изискали мотоциклета да се представи и след справка
установили, че превозното средство е без валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите към 16.08.2022г. Поради това св. В. Н. (в присъствието на свидетелите В.
Г. и Й. М.) съставил срещу Е. Д. А. Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) Серия GA № 649229 от 16.08.2022г. - за нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, фактически
изразяващо се в това, че по данни на свидетелите – очевидци около 20.00 часа на
16.08.2022г. в с. Мърчаево, ул. „Приморско“, с посока на движение от ул. „Цар Симеон“ към
ул. „Трендафил“ Е. А. управлявал мотоциклет с рег. № **** (собственост на Ивайло
Антонов) и след извършена проверка в РСОД и ОДЧ се установило, че водачът управлява
моторно превозно средство (МПС) без сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите към датата и часа на извършената проверка. Въпреки, че
Актът бил съставен пред Е. Д. А., той отказал да го подпише и да получи екземпляр от него.
Отказът на А. да подпише Акта бил удостоверен от св. С. С. с подпис в Акта на 16.08.2022г.
Въз основа на този АУАН и при същата фактическа обстановка като описаната в него
Даниела Д.а Дескова - Началник Сектор в ОПП-СДВР издала атакуваното Наказателно
постановление № 22-4332-019612 от 05.10.2022г., с което на Е. Д. А. на основание чл.53 от
ЗАНН и чл.638, ал.3 от КЗ, за нарушение по чл.638, ал.3 от КЗ, е наложена „глоба” в размер
на 400 лева.
Наказателното постановление е връчено на А. срещу подпис на 01.09.2023г. и е
обжалвано с жалба, подадена в ОПП – СДВР на 08.09.2023г.
ДОКАЗАТЕЛСТВЕН АНАЛИЗ -
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на
показанията на свидетелите Г., М., Н. и С., както и приобщените по делото писмени
доказателства - АУАН Серия GA № 649229 от 16.08.2022г.; справка картон на водача;
Заповед на Директора на СДВР с № 513з-2837 от 06.04.2021г.; Заповед на Министъра на
вътрешните работи с № 8121К-13318 от 28.10.2019г.; Акт за встъпване в длъжност от
29.10.2019г.; Заповед на Директора на СДВР с № 4332з-143 от 15.02.2016г.; писмо от ОДМВР
– Монтана с вх. № 314899 от 07.11.2023г. с приложена справка за собствеността на МПС с
рег. № ****; Заповед на Министъра на вътрешните работи с № 8121з-1632 от 02.12.2021г.;
писмо от Гаранционен фонд с вх. № 319167 от 09.11.2023г. с приложена справка от базата
данни на Информационен център към Гаранционен фонд на база подадени данни от
3
застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
за МПС с рег. № ****.
Като официални документи с доказателствена сила за посочените в тях
обстоятелства, съдът кредитира приложените по делото справка картон на водача, както и
Заповедите на Министъра на вътрешните работи и на Директора на СДВР. Като обективно,
достоверно и непредубедено писмено доказателство съдът дава вяра и на Акта за встъпване
в длъжност от 29.10.2019г.
От приложената на лист 7-9 от делото справка картон на водача се установява, че Е.
Д. А. има и други предишни нарушения по ЗДвП, а също и че процесното НП е връчено на
01.09.2023г.
От Заповед на Директора на СДВР с № 513з-2837 от 06.04.2021г. и т. 2.1., вр. т.1.3.1.
от Заповед на Министъра на вътрешните работи с № 8121з-1632 от 02.12.2021г., както и по
аргумент от чл.647, ал.1 от КЗ се установява, че В. И. Н. е заемал длъжността младши
автоконтрольор II степен към ОПП – СДВР и като такъв е бил оправомощен да издава
АУАН. От Заповед на Министъра на вътрешните работи с № 8121К-13318 от 28.10.2019г.,
Акт за встъпване в длъжност от 29.10.2019г. и Заповед на Директора на СДВР с № 4332з-143
от 15.02.2016г. в съвкупност се установява, че Даниела Дескова е Началник на 03 Сектор
„Административно обслужване“ към ОПП – СДВР и като такава е била оправомощена на
основание чл.647, ал.2 от КЗ да издава Наказателни постановления. Гореизложеното
означава, че конкретните АУАН и НП са съставени и издадени от компетентни за това лице.
Писмото от ОДМВР – Монтана с вх. № 314899 от 07.11.2023г. и приложената към
него справка за собствеността на МПС с рег. № **** са обективни, достоверни и
непредубедени писмени доказателства. Поради това съдът ги кредитира и установява, че
мотоциклет „****“ с рег. № **** e собственост на И.П.А..
Писмото от Гаранционен фонд с вх. № 319167 от 09.11.2023г. и приложената към него
справка от базата данни на Информационен център към Гаранционен фонд на база подадени
данни от застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите за МПС с рег. № **** също са обективни, достоверни и непредубедени
писмени доказателства. Поради това СРС кредитира и тях, като съответно установява, че
към 16.08.2022г. за този мотоциклет „****“ с рег. № **** не е имало валидно сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Констатациите от АУАН намират опора в кредитираните по-горе писмени
доказателства, както и в свидетелските показания. Същевременно не са налице други
доказателства, които да оборят фактите, въведени в Акта. Поради това СРС дава вяра и на
АУАН Серия GA № 649229 от 16.08.2022г.
Показанията на свидетелите Г., М., Н. и С. са вътрешно логични и житейски
достоверни. Те намират опора помежду си, както и в АУАН, и в документите от
Гаранционен фонд. Поради това съдът кредитира събраните по делото гласни доказателства.
ОТ ПРАВНА СТРАНА -
4
Атакуваното Наказателно постановление е от категорията на обжалваемите пред съда
административни актове. Жалбата е депозирана в преклузивния процесуален срок и изхожда
от легитимирана страна в процеса, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради следните съображения :
На първо място настоящият съдебен състав намира, че АУАН и НП са съставени,
респ. издадени от компетентни за това лица (съгласно направения по-горе анализ на
приложените по делото писмени доказателства).
Нарушението, вменено на А., се твърди да е извършено на 16.08.2022г. Доколкото
АУАН е съставен на същата дата, а Наказателното постановление – на 05.10.2022г., съдът
приема, че са спазени сроковете по чл.34, ал.1 и ал.3 от ЗАНН.
Издаването на НП след повече от месец след съставянето на АУАН (т.е. след срока по
чл.52, ал.1, изр.1 от ЗАНН) не е съществено процесуално нарушение – основание за отмяна
на НП на формално основание, тъй като този срок е инструктивен, а не преклузивен.
Едномесечният срок по чл.52, ал.1 от ЗАНН е насочен единствено към дисциплиниране на
държавните органи за срочно упражняване на правомощията им. Поради това неспазването
на този срок не води до незаконосъобразност на Наказателното постановление.
Не отговаря на събраните по делото доказателства твърдението от жалбата, че не бил
съставен АУАН и че същият не бил посочен в Наказателното постановление. Видно от
съдържанието на обжалваното НП – в него се цитира АУАН Серия GA № 649229 от
16.08.2022г.
В случая АУАН е подписан от актосъставителя и от двама свидетели, които са
очевидци на поведението на А.. От разпита на свидетелите Г. и М. се установява, че
жалбоподателят в действителност е управлявал описания в Акта мотоциклет по улиците на
с. Мърчаево. Същевременно от събраните по делото гласни доказателства се доказва, че
нарушителят е отказал да подпише Акта и да получи екземпляр от него, като самото
съставяне на АУАН е станало пред А.. Отказът на дееца е удостоверен с подписа на св. С..
Поради това СРС приема, че в случая са правилно приложени разпоредбите на чл.40, ал.1 от
ЗАНН и чл.43, ал.1 и ал.2 от ЗАНН. Доколкото А. сам се е лишил от възможността да се
запознае със съдържанието на Акта, не следва да се приемат за основателни доводите от
жалбата, че нарушителят не бил запознат с Акта.
В хода на служебната проверка съдът не установи да са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване на административно –
наказателното производство или до ограничаване правото на защита на нарушителя. Налице
са всички реквизити, изискуеми по чл.42, ал.1 от ЗАНН и чл.57, ал.1 от ЗАНН. Нарушението
е ясно и разбираемо посочено в Акта и в НП. Налице е съответствие между словесното и
цифровото описание на нарушението в АУАН и в Наказателното постановление. В тях са
вписани времето, мястото, посоката на движение, автора на деянието и това, че А. е
управлявал мотоциклет /индивидуализиран с регистрационен номер и собственик/ без МПС-
то да има сключена към датата и часа на проверката задължителна застраховка „Гражданска
5
отговорност“ на автомобилистите.
Поради това СРС счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения,
които да рефлектират върху правото на защита на наказаното лице и доколкото няма
основания за отмяна на НП на формално основание - спорът следва да се разгледа по
същество.
Според чл.638, ал.3 от КЗ лице, което не е собственик и управлява МПС, във връзка с
чието притежаване и използване няма сключен и действащ договор за задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, се наказва с глоба от 400 лева.
За да се приеме, че това нарушение е извършено е необходимо от обективна страна да се
докаже, че нарушителят не е собственик на МПС-то, че го е управлявал, както и че за
превозното средство няма сключена и действаща задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите. От писмото от ОДМВР – Монтана с вх. № 314899 от
07.11.2023г. и приложената към него справка за собствеността на МПС с рег. № **** се
доказва, че мотоциклет „****“ с рег. № **** e собственост на И.П.А., което означава, че
МПС-то не е собственост на жалбоподателя. От показанията на свидетелите Г. и М., от
АУАН и косвено от показанията на свидетелите Н. и С. се доказва, че на 16.08.2022г.
жалбоподателят е управлявал въпросния мотоциклет в с. Мърчаево. От писмото на
Гаранционен фонд с вх. № 319167 от 09.11.2023г. и приложената към него справка от базата
данни на Информационен център към Гаранционен фонд на база подадени данни от
застрахователните компании за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
за МПС с рег. № **** се доказва, че към 16.08.2022г. за мотоциклет с рег. № **** не е имало
валидно сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. В този смисъл са и показанията на свидетелите М. и Н., както и АУАН.
Поради всичко това СРС приема, че нарушението по чл.638, ал.3 от КЗ е доказано от
обективна страна.
С жалбата А. отрича да е управлявал процесния мотоциклет. Доколкото, обаче, това
твърдение на жалбоподателя се опровергава от показанията на свидетелите Г. и М., от АУАН
и косвено от показанията на свидетелите Н. и С., съдът приема отричането от страна на
жалбоподателя на това, че е управлявал МПС-то като негова защитна версия и съответно не
я кредитира.
Нарушението е реализирано и от субективна страна. Този съдебен състав счита, че Е.
Д. А. е осъзнавал, че управлява превозно средство, което не е негова собственост, тъй като
това е безспорен обективен факт – видно от справката за собствеността на МПС с рег. №
****. Освен това и от съдържанието на жалбата може да се направи извод, че А. е знаел, че
въпросният мотоциклет не е негов. В жалбата лицето отрича да е управлявал това превозно
средство, но фактът на управление на мотоциклета в случая се доказва от показанията на
свидетелите Г., М., Н. и С., както и от АУАН. Управлението на мотоциклета също е
обективен факт, за който деецът няма как да не е знаел - предвид необходимите действия,
които следва да се упражнят, за да се приведе в движение едно МПС. Относно липсата на
валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите към 16.08.2022г. съдът
6
счита, че А. е бил длъжен (независимо от основанието, на което мотоциклетът е в негово
владение) и е могъл да узнае (като се запознае с документите на превозното средство) дали
МПС-то има или няма валидна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
Преди да приведе в движение МПС-то, водачът на мотоциклета е следвало да се увери, че за
него има сключена и действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Поради това СРС приема, че в случая А. е действал по непредпазливост.
Съгласно чл.7, ал.2 от ЗАНН непредпазливите деяния не се наказват само в изрично
предвидените случаи. Този казус не е такъв. Поради това СРС прие, че следва да бъде
санкциониран деецът за извършеното от обективна и субективна страна нарушение по
чл.638, ал.3 от КЗ.
Съгласно чл.638, ал.3 от КЗ нарушител е лицето, което управлява МПС-то. В случая
това е жалбоподателят. За деянието законодателят е предвидил наказание „глоба“ в размер
на 400 лева. Точно фиксираният размер на наказанието в чл.638, ал.3 от КЗ не позволява на
съда да прави преценка на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.
Поради това настоящият съдебен състав счита, че на жалбоподателя А. на основание чл.638,
ал.3 от КЗ за нарушение на чл.638, ал.3 от КЗ следва да му бъде наложена „глоба” в размер
на 400 лева, т.е. толкова, колкото му е наложена с обжалваното Наказателно постановление.
Настоящото нарушение представлява типичен пример на нарушение по чл.638, ал.3
от КЗ. То е формално и е довършено в момента, в който А. е управлявал МПС без валидна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. Освен това в случая са налице и
други съпътстващи поведението на дееца обстоятелства, които се установяват от събраните
по делото гласни доказателства, които дават основание на съда да приеме, че обществената
опасност на дееца не е ниска. Това е така, тъй като има данни А. да е управлявал МПС във
видимо неадекватно състояние, но е отказъл да бъде тестван за алкохол. Освен това по
делото са налице данни за множество предишни нарушения на жалбоподателя по ЗДвП.
Същевременно няма изключителни или многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства. Поради това случаят не следва да се приема за маловажен и съответно не
следва да се прилага чл.28 от ЗАНН.
Водим от изложено до тук настоящият съдебен състав прие, че атакуваното
Наказателно постановление следва да се потвърди изцяло.
ОТНОСНО РАЗНОСКИТЕ -
С оглед изхода на спора не следва да се присъждат разноски в полза на
жалбоподателя, а и такива не са били поискани.
На основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН учреждението, чийто орган е издал процесното
НП има право на юрисконсултско възнаграждение – доколкото съдът потвърждава НП и
въззиваемата страна е била представлявана от процесуален представител, който е подал
писмени бележки с вх. № 70119 от 01.03.2024г. С тях гл. юрк. Хр. е поискал да се присъди
юрисконсултско възнаграждение. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН в настоящото производство
страните имат право да им се присъждат разноски по реда на АПК. Когато страната е била
7
защитавана от юрисконсулт, както в случая, на основание чл.63д, ал.4 от ЗАНН в полза на
СДВР (като разпоредител с бюджетни средства, към чиято структура спада ОПП - СДВР)
следва да се присъди възнаграждение в размер, определен от съда. Според чл.37, ал.1 от
Закона за правната помощ заплащането на правната помощ следва да е съобразено с вида и
количеството на извършената дейност и да се определи според Наредбата за заплащането на
правната помощ. В чл.27е от Наредбата за заплащането на правната помощ пише, че
възнаграждението за защита в производства по ЗАНН (каквото е настоящото) може да бъде
от 80 до 150 лева. В случая по настоящото дело процесуалният представител на
въззиваемата страна не е взел участие в съдебните заседания пред СРС, а само е депозирал
цитираните по-горе писмени бележки. Освен това правният спор не се отличава с
фактическа или правна сложност. Поради това съдът счита, че жалбоподателят следва да
бъде осъден да заплати на СДВР юрисконсултско възнаграждение в минимален размер по
Наредбата за заплащането на правната помощ, т.е. сумата от 80 (осемдесет) лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 22-4332-019612 от 05.10.2022г.,
издадено от Началник Сектор в Отдел „Пътна полиция” при СДВР, с което на Е. Д. А. на
основание чл.53 от ЗАНН и чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането, за нарушение на
чл.638, ал.3 от Кодекса за застраховането е наложена „глоба” в размер на 400 (четиристотин)
лева.
ОСЪЖДА Е. Д. А. с ЕГН **********, с известни по делото адреси в *****, да
заплати на СДВР за направени по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение
сумата от 80 (осемдесет) лева.
Решението може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд –
София град в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8