Решение по гр. дело №265/2017 на Районен съд - Сливница

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 6 ноември 2018 г. (в сила от 18 декември 2018 г.)
Съдия: Георги Николов Николов
Дело: 20171890100265
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 28 април 2017 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е  № 163

гр. Сливница, 06.11.2018г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД ГРАД СЛИВНИЦА, четвърти състав, в открито заседание на първи октомври, през две хиляди и осемнадесета година, в състав:

 

                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: георги николов

при секретаря СУЗАНКА БОРИСОВА, като разгледа докладваното от съдия Николов гр. д. № 265/2017 г. и за да се произнесе взе предвид следното:

 

ИЩЕЦЪТ „Т.Б.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление : гр.С., ж.к. „М. *“, „Б. п.С.“, с. *, представлявано от М. П. Ф., твърди в исковата си молба, че с ответника М. Р. М., с ЕГН **********,***, се намирали в облигационни отношения, по повод сключени помежду им договори за мобилни услуги подробно описани в исковата молба. По тези договори ответникът не бил заплатил задължения възлизащи на обща стойност 1561.16 лева. Ищецът поканил ответника да заплати доброволно дължимите суми, но не последвало плащане от същия. За претендираните задължения били издадени съответните фактури, които са приложени по делото.

За процесното вземане, ищецът на основание чл. 410 от ГПК подал заявление за издаване на Заповед за изпълнение на парично задължение. Било образувано ч.гр.д. № 121/2017г. по описа на РС гр. Сливница. Предвид постъпило възражение от страна на ответника по делото, било образувано настоящото производство.

            Представени са писмени доказателства под опис и са направени доказателствени искания.

Претендира да бъде постановено съдебно решение с което по отношение на ответника да бъде признато за установено, че същия дължи сумата от 1561.16 леваглавница за предоставени и незаплатени далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва върху сумата от 28.02.2017г. до окончателното й изплащане.

Претендира направените в хода на заповедното производство разноски, както и сторените такива в настоящия процес.

            В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва изложените в исковата молба обстоятелства досежно твърденията на ищеца, че се е намирал в облигационни отношения с него, като твърди, че не е подписвал посочените договори. Не представя доказателства и прави доказателствени искания.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 422, вр. чл. 124 от ГПК.

Основният спор между страните по делото е въведеното с отговора на исковата молба твърдение на ответника, че не се е намирал в облигационна връзка с ищеца на основание представените по делото договори. С оглед указаната на страните доказателствена тежест и откритото производство по реда на чл. 193 от ГПК, съдът е предоставил на ответника възможност да ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си за липсата на договорни отношение с ищеца. Въпреки многократно предоставяната възможност и с оглед указаната му доказателствена тежест, ответникът не ангажира доказателства в тази посока.

От изготвената и приета като неоспорена от страните и компетентно дадена съдебно-счетоводната експертиза се установява, че към датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК възоснова на което е било образувано ч.гр.д. № 121/2017г. по описа на РС Сливница, ответникът е дължал на ищеца именно сумата предмет на настоящото производство. Експертът е установил, че М. е имал сключени с ищеца общо пет договора за мобилни услуги и допълнителни споразумения по тях по програма „Заедно“, както и два лизингови договора. Установено е също така, че ответникът е правил частични плащания по издадените фактури на които се основава исковата претенция, но размера на задължението е именно претендираният.

В конкретния случай, предмет на спора са съставени от ищеца фактури №№ **********/10.12.2014г. за сумата от 122.58 лева; **********/10.01.2015г. за сумата от 92.57 лева и **********/10.03.2015г. за сумата от 1346.01 лева. Видно от извлечението по партидите на името на ответника по тези фактури има извършени частични плащания, т.к. сумите по тях надвишават претендираните стойности.

Предвид липсата на успешно проведено от страна на ответника производство по оспорване на приложените договори за мобилни услуги досежно автентичността на положените в графата „Потребител“ подписи от негова страна, съдът приема, че от тяхното съдържание може да бъде извлечен извода, че именно М.М. се е намирал в облигационни отношение с ищеца и по силата на тези договори, доколкото не се спори че са му били предоставени договорените услуги, същия дължи тяхното заплащане. В този смисъл искът се явява основателен и доказан, както по основание, така и по размер, поради което следва да бъде уважен.

Следва да бъде уважено и искането на ищеца за присъждане на разноски сторени във фазата на настоящото производство съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, че М. Р. М., с ЕГН **********,***, дължи на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление : гр.С., ж.к. „М. *“, „Б. п.С.“, с. *, представлявано от М. П. Ф., сумата от 1561.16 леваглавница за предоставени и незаплатени далекосъобщителни услуги, ведно със законната лихва върху сумата от 28.02.2017г. до окончателното й изплащане, за която сума е издадена заповед № 69 от 08.03.2017 г. по ч.гр.д. № 121/2017 г. по описа на РС – гр. Сливница.

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, вр. чл. 124 ал. 1 от ГПК, че М. Р. М., с ЕГН **********,***, дължи на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление : гр. С., ж.к. „М. *“, „Б. п.С.“, с. *, представлявано от М. П. Ф., сумата от 391.22 левапредставляваща стойността на направените в хода на заповедното производство по ч.гр.д. № 121/2017 г. по описа на РС – гр. Сливница, разноски.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, М. Р. М., с ЕГН **********,***, да заплати на „Т.Б.” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление : гр. С., ж.к. „М. *“, „Б. п.С.“, с. *, представлявано от М. П. Ф., сумата от 838.36 лева разноски за производството, съобразно представения списък по чл. 80 от ГПК.

 

Решението може да се обжалва пред СОС с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: