№ 1568
гр. София, 20.04.2022 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 30 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Стефан Милев
СъдебниЛилия Ботева Будинова
заседатели:Огняна Христова Огнянова
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
и прокурора З. Сп. М.
Сложи за разглеждане докладваното от Стефан Милев Наказателно дело от
общ характер № 20221100200240 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
ПОДСЪДИМИЯТ П. А. П. – редовно призован, се явява
лично и с упълномощения си защитник адв. М.Б..
Призованите в качеството на пострадали лица за
разпоредителното заседание Ю.А.Х.., Ц.А.Е. и Е.Х.Е.. не
се явяват.
За делото на практика е уведомен единствено
пострадалият Ц.Е. чрез неговия син – А. Е..
Пострадалият Е.Х.Е.. е починал, видно от приложения
смъртен акт, а пострадалата Ю.А.Х.. не е открита на
известния адрес в Република България, няма данни къде
пребивава същата след 2013 година.
За СГП се явява ПРОКУРОР М..
ПОДСЪДИМИЯТ П.: Получил съм преди повече от 7 дни
обвинителния акт и разпореждането за насрочване на
разпоредителното заседание.
СТРАНИТЕ /поотделно/: Да се даде ход на
разпоредителното заседание.
СЪДЪТ
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРИСТЪПВА към разпоредително заседание.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ на подсъдимото лице от лична
карта:
П. А. П. – ЕГН **********, роден на ******* г., в гр.
Панагюрище, българин, български гражданин, неосъждан,
със средно образование, неженен, работи като „оператор
база данни“ във фирма „Балев Био“, живущ на адрес гр.
София, бул. „*******
СЪДЪТ РАЗЯСНИ на подсъдимия процесуалните му права
в разпоредителното заседание и при евентуално по-
нататъшно разглеждане на делото по същество,
включително и правото му на отводи.
ПОДСЪДИМИЯТ П.: Разбрах правата си. Няма да правя
отводи.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИСТЪПВА към изслушване на страните по въпросите
по чл. 248, ал. 1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че с оглед с оглед повдигнатото
обвинение, делото е родово и местно подсъдно на
Софийски градски съд. Няма основания за прекратяване или
спиране на наказателното производство. На досъдебното
производство не са допуснати отстраними съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до
ограничаване процесуалните права на подсъдимия и на
пострадалите лица.
От особените правила, възможно е делото да протече
по реда на гл. 27 – съкратено съдебно следдствие, в
случай че подсъдимият направи такова искане. Считам, че
няма основания за предприемане на процедурните действия
2
по чл.248, ал. 1, т.5. Няма основания за вземане на
мярка за процесуална принуда спрямо подсъдимия П..
Нямам искания за събирания на нови доказателства.
Моля делото да бъде насрочено по съответния ред.
АДВ. Б. : С оглед процесуална икономия, придържам
се към становището на представителя на СГП. Единствено
нашето становище е, че желаем и молим съда да разгледа
производството на основание чл. 371, т. 2 НПК –
съкратено съдебно следствие.
ПОДСЪДИМИЯТ П.: Придържам се към казаното от
защитника ми.
СЪДЪТ СЕ ОТТЕГЛЯ НА СЪВЕЩАНИЕ.
СЪДЪТ, след съвещание, намери, че делото му е
подсъдно и няма основания за спиране или прекратяване на
наказателното производство, но в същото време са налице
предпоставките съдебното производство да бъде прекратено
и делото - върнато на СГП за отстраняване на съществени
процесуални нарушения, допуснати при изготвяне на
обвинителния акт, които са довели до неяснота на
обвинението и вътрешни противоречия във фактическите и
правни тези на прокурора.
На първо място, неясна е правната страна на
обвинението, или казано по друг начин –
извъннаказателните разпоредби, в чието нарушение П. е
обвинен. В диспозитива на обвинителния акт са цитирани
единствено разпоредбите на чл. 20 и чл. 116 от ЗДвП с
твърдение, че същите са били нарушени, а в
обстоятелствената част на ОА (стр. 8 от същия)
прокуратурата твърди, че е нарушена и разпоредбата на
чл. 21 ЗДвП, свързана с режима на т.нар. „разрешена
скорост“. Така на практика не става ясно твърдението за
нарушение на чл. 21, ал. 1 ЗДвП елемент ли е на
3
обвинението и защо ако не е такъв, е включен в ОА. Не
става ясно също така в какво съотношение прокуратурата е
предявила две взаимоизключващи се разпоредби - на чл.
20 ЗДвП и на чл. 21 от същия закон.
Неяснота съществува и относно предявеното като
обвинение твърдение, че подсъдимият е нарушил и
разпоредбата на чл. 20, ал.1 ЗДвП, задължаващ водачите
да контролират непрекъснато управляваните от тях
превозни средства. За приложението на посочената
разпоредба, от фактическа страна следва изрично да е
посочено как и по какъв механизъм подсъдимият е загубил
контрол върху управлявания от него автомобил и как
въпросната „загуба“ се е превърнала в маневра,
съставляваща пряка причина за настъпилото ПТП. Напротив,
в ОА изрично е посочено, че фактическото проявление на
допуснатото нарушение се състои в това, че той не е
реагирал с аварийно спиране и не е променял посоката си
на движение, което на практика изключва твърдението, че
подсъдимият е губил контрол върху управлението на
автомобила. Едно е нарушението, допуснато с това деецът
да не е намалил и да не е спрял превозното средство при
възникнала опасност на пътя; друго е нарушението,
състоящо се в това чрез неправилно манипулиране с
уредите на превозното средство да се стигне до загуба на
контрол върху него управляване. Излиза, че в ОА са
вменени две противоречиви разпоредби и не става ясно
каква е връзката между тях и фактите, предявени като
фактическо обвинение.
При тези обстоятелства и тези пороци на
обвинителния акт, дори при изразената готовност от
страна на подсъдимия да признае фактите по обвинението,
съдът счита, че разглеждането на делото би било
преждевременно, защото е налице неяснота на
обвинителните претенции в какви точно правонарушения П.
е обвинен. Нещо повече, за съда не е ясно пред него
4
повдигнато ли е обвинение за нарушение на чл. 21 ЗДвП,
който макар и да не е включен в диспозитива, фигурира в
обстоятелствената част на ОА.
Като резултат - неяснотата на обвинението е
съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото
на защита на подсъдимия да узнае пределите, в рамките на
които следва да се защитава. Ето защо, на прокурора
следва да бъде дадена възможност за коригиране на
внесеното обвинение, в което да се опишат прецизно
инкриминираните факти - движението на процесното МПС,
допуснатите от неговия водач нарушения на ЗДвП и пряката
причинна връзка между тези нарушения и описания в
обвинението съставомерен резултат.
Ето защо, на основание чл. 249, ал. 2 НПК, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производството по НОХД №
240/2022 г. по описа на СГС, НО, 30 състав.
ВРЪЩА делото на СГП за отстраняване на съществени
процесуални нарушения по чл. 248, ал. 1, т. 3 НПК,
посочени в мотивната част на определението.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протест в 7-
дневен срок, считано от днес, пред Софийски апелативен
съд, по реда на гл. ХХІІ НПК.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
5