Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Лом, 24.10.2014 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Ломският районен
съд, в публичното съдебно заседание на двадесет и пети септември, две хиляди и
четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Албена Миронова,
при секретаря Р.Д., като разгледа
докладваното от съдията гр.д. № 1080
по описа на съда за 2013 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 108 ЗС и
чл. 537 ГПК.
Предявени са обективно съединени искове от П.Г.П., ЕГН **********, чрез
пълномощника, адв. Р. Д.,***, срещу Д.С.М.,***,
К.К.Т., ЕГН ********** и Д.К.М., ЕГН **********, двамата от *********.
В
исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на процесния
имот, като собствеността е придобил чрез дарение от баба си Л. и баща си Г.. От
тогава и до 2013 год. той владее и ползва този имот, като от няколко години го
е предоставил на свой съсед да го обработва. През 2013 год. при въпросният
съсед дошъл К. Т. М., наследодателят на ответниците и го изгонил, с твърдения,
че имотът е негов. След справка в службата по вписвания, ищецът установил, че
наследодателят на ответниците, през 2013 год. се е снабдил с констативен
нотариален акт за собственост.
Твърди се, че до смъртта си през 2006 год.,
бабата на ищеца и негова дарителка – Л.Н.П. е живяла в имота, а след това имота
бил владян от ищеца. Твърди се, че към момента в имота сградата не съществува,
т.к. е била паянтова и се е самосрутила.
Иска
се от съда: да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответниците, че ищецът е собственик на ПИ с
идентификатор 44238.502.921 дворно място с планоснимачен № 6058, за който е
отреден парцел VІІ-6059, 6058 в кв. 99 по плана на **********, заедно с
построената в имота сграда с идентификатор 44238.502.921.1 по кадастралната
карта на *******, и да осъди ответниците да му предадат владението на имота.
Иска се също да бъде отменен НА за собственост
върху недвижим имот, придобит по давностно владение и наследство № 18, т. ІІІ,
рег. № 1406, д. № 87/2013 год. на Нотариус Д. М. с р-н на действие ЛРС.
Претендират се и направените по делото
разноски.
Писмени
отговори в срока по чл. 131 ГПК са подали първите двама ответници, Д.М.
и К.Т., които по същество признават исковете. Не правят възражения и не сочат
доказателства.
От ответницата Д.М. е постъпил писмен отговор,
но същата изобщо не е получавала препис от исковата молба лично. Книжата са й
връчени чрез назначеният й при условията на чл. 47, ал. 6 ГПК особен
представител, адв. А. Л., МАК, която от своя страна не е подала писмен отговор
и не е изразила становище по исковете. За това съдът приема, че има основания
да се съмнява дали подаденият отговор изхожда от тази ответница, поради което и
до отпадането на тези съмнения, отговорът не следва да бъде приеман.
Предвид процесуалното поведение на ответниците
съдът е приел, че по делото няма спорни фактически твърдения. Указал е на
ответника, че не е ангажирал доказателства за твърденията си, че ответникът
владее имота.
В с.з. ищецът П.Г.П., редовно призован не се явява.
Представлява се от адв. Р.Д.,***, която поддържа искането, за отмяна на
констативният нотариален акт, от който черпят права ответниците, като счита, че
от доказателствата по делото е установено, че именно ищецът е собственик на
процесния имот. Не изразява становище по иска по чл. 108 ЗС.
Ответниците Д.М. и К.Т., редовно призовани не се явяват,
не се представляват, не изразяват становище по исковете.
Отв. Д.М. се представлява от назначеният й по реда на чл.
47, ал. 6 ГПК особен представител, адв. А. Л., МАК, която в писмените с бележки
изразява становище, че от събраните доказателства е установено, че ответниците
не владеят имота.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна
страна следното:
От
фактическа страна:
Не е спорно между страните, че:
С Нотариален
акт за дарение на недвижим имот № 1154, т. VІ, д. № 4495/31.10.1997 год. на
Нотариус при ЛРС Първан Таушански, Л.Н.П. и Г. П. А., са дарили на П.Г.П., внук
на първата и син на втория дарител, следният недвижим имот: Застроено дворно
място, находящо се в ***********, с площ от 350 кв.м., съставляващо имот,
пл.сн.№ 6058, парцел VІІ-6059, 6058 в кв. 99 по плана на ********, при съседи:
улица, Л. Г. М., В.Я.Р. и собствено.
С Нотариален акт за собственост върху недвижим
имот, придобит по давностно владение и наследство № 18, т. ІІІ, рег. № 1406, д.
№ 87/26.02.2013 год. на Нотариус Д. М., рег. № 393 в РНК, с р-н на действие
ЛРС, К. Т. М., ЕГН ********** е бил признат за собственик по давностно владение
и наследство върху следният недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор
44238.502.921, по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със
Заповед № РД-18-5/26.01.2009 год. на Изп.директор на АГКК, находящ се в ******,с
адрес: ***********, с площ от 356 кв.м., трайно предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване, с номер по предходен
план: № 6058, кв. 99, до съседи: ПИ с идентификатори 44238.502.923,
44238.502.922, 44238.502.919, 44238.502.920, 44238.502.839, заедно със СГРАДА с идентификатор 44238.502.921.1, със застроена площ 32 кв.м., брой етажи: 1, с
предназначение: жилищна, еднофамилна.
Не е спорно по делото и, че К. Т. М. е починал
преди завеждането на делото и негови наследници са съпругата и двете му деца,
ответниците.
От показанията на разпитаните свидетели, М.И.
и Д.В., двамата съседи, които стопанисват имота по уговорка с ищеца се
установява, че през 2013 год. наследодателят на ответниците се е опитал да
завладее имота – тъй като е собственик на съседен имот, махнал оградата между
двата имота – своя и на ищеца, допуснал общински служители да извършват изкопни
работи в него. След намесата на свид. Д. В. обаче, К. М. бил отново отстранен
от имота, а свидетелят възстановил оградата между неговият и на ищеца имоти. От
тогава и до смъртта си, а след това и неговите наследници, ответниците, не са
влизали в имота, нито са го стопанисвали, „нито нищо“. Имота се ползва и
стопанисва от свид. В., с разрешението на ищеца. На времето в двора е имало и
паянтова сграда, но тя е съборена още през 1996 год. В сградата били отглеждани
домашни птици.
При така установената фактическа обстановка, съдът
достигна до следните правни изводи:
Искът
по чл.108 ЗС включва в себе си и установителният иск по чл.124, ал.1 ГПК.
За
уважаване на иск с правно основание чл.108 ЗС е необходимо да са налице
кумулативно три предпоставки: ищците да са собственици, имотът/вещта/ да се
владее от ответника и това владеене да е без правно основание.
Липсата на която и
да е от горните предпоставки води до неоснователност на предявения иск с правно
основание чл.108 ЗС.
За това, на първо място съдът е задължен да
изследва въпроса, свързан с правото на собственост върху спорния имот, т.е. да
се произнесе по установителния иск за собственост и едва след това да изследва
останалите две предпоставки, които следва да са налице за уважаване на такъв
иск, а именно, от кого се владее имота и на какво основание.
В случая, представените от ищеца писмени
доказателства – НА за дарение на недвижим
имот № 1154, т. VІ, д. № 4495/31.10.1997 год. на Нотариус при ЛРС Първан
Таушански, че именно той, ищецът негов собственик.
Вярно е, че от ответната страна също се
легитимира като собственик, с НА за собственост върху недвижим имот, придобит
по давностно владение и наследство № 18, т. ІІІ, рег. № 1406, д. №
87/26.02.2013 год. на Нотариус Д. М., рег. № 393 в РНК, с р-н на действие ЛРС,
но от събраните по делото гласни доказателства, неоспорени от страните, се
установява, че наследодателят на ответниците никога не е владял процесният имот. Направеният един единствен опит
за завладяване през 2013 год., когато е издаден и констативният нотариален акт
е бил осуетен от свид. Д. В..
За това не е изтекъл за праводателят на
ответниците давностният срок по чл. 79, ал. 1 ЗС, доколкото от доказателствата
по делото не се установява да е упражнявал фактическата власт върху имота
постоянно, непрекъснато, несъмнително, спокойно и явно в продължение на
давностния срок, предвиден в закона.
Поради това съдът приема, че ищецът е провел
успешно доказване от една страна на своето право на собственост по отношение на
процесния имот, а от друга – е опровергал фактите, обуславящи посоченото в
процесния констативен нотариален акт придобивно основание /наследство и
давност/.
С това е доказал, че праводателят на
ответниците не е бил собственик на имота към момента на издаването на
Нотариалният акт за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно
владение и наследство № 18, т. ІІІ, рег. № 1406, д. № 87/26.02.2013 год. на
Нотариус Д. М., рег. № 393 в РНК, с р-н на действие ЛРС.
Опровергано от гласните доказателства по
делото обаче е въведеното в исковата молба твърдение, че ответниците владеят
имота. Напротив, установи се по безспорен начин, че ищецът чрез държателя,
свид. Д. В. винаги /от 1997 год. и до сега/ е владял имота като свой.
С оглед установените факти, съдът следва да
признае, на осн. чл. 124, ал. 1 ГПК, за установено в отношенията между
страните, че ищецът е собственик на процесният имот.
Но щом ответниците не владеят имота, искът по
чл. 108 ЗС следва да се отхвърли като неоснователен.
По иска по чл.537, ал. 2 от ГПК за отмяна на нотариален акт:
Съгласно разпоредбата на чл.537, ал.2 от ГПК, когато охранителния акт засяга
правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се
разрешава по исков ред. Искът се предявява срещу лицата, които се ползват от
акта, като при уважаване на иска издаденият акт се отменя или изменя.
В случая с оглед изрично предвидената с последното
изречение на процесуалната норма последица от уважаването на предявения за
защита на засегнатото материално право иск, ищецът е поискал да бъде отменен
констативния нотариален акт, с който ответницата е призната за собственик на
целия имот. Тъй като предявеният положителен установителен иск е уважен, то
същия има за последица отмяна на нотариалния акт.
Относно разноските:
С оглед изхода от делото, направените разноски
за воденето му пред настоящата инстанция следва да бъдат възложени на ответника
съобразно с уважената/отхвърлена част от исковете.
Ищецът представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.
В този списък обаче са включени и такива
разноски, за които не са ангажирани писмени доказателства, че са действително
сторени.
Съобразно представените писмени доказателства,
съдът приема, че ответникът е направил разноски за водене на делото пред тази
инстанция общо в размер на 855 лв., от които 400 лв. за процесуално
представителство и защита, 400 лв. за особен представител, 50 лв. държавна
такса и 5 лв. за съдебно удостоверение. За останалите /до 1821 лв./ твърдяни
разноски няма доказателства да са действително извършени.
С оглед уважаването на две от трите претенции,
ответниците ще следва да понесат 2/3 от действително сторените от ищеца
разноски, а именно 570 лв.
Или, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 6-,
ал. 1 ЗН, всеки от ответниците ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца по
190 лв.
Воден от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.С.М.,***, К.К.Т., ЕГН **********
и Д.К.М., ЕГН **********, двамата от ******, че П.Г.П.,***, е собственик
на следният недвижим имот: ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ с идентификатор 44238.502.921,
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-5/26.01.2009 год. на Изп.директор на АГКК, находящ се в ******, с адрес: *********,
с площ от 356 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин
на трайно ползване: ниско застрояване, с номер по предходен план: № 6058, кв.
99, до съседи: ПИ с идентификатори 44238.502.923, 44238.502.922, 44238.502.919,
44238.502.920, 44238.502.839, заедно
със СГРАДА с идентификатор
44238.502.921.1, със застроена площ 32
кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: жилищна, еднофамилна.
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от П.Г.П.,***, срещу Д.С.М.,***, К.К.Т., ЕГН **********
и Д.К.М., ЕГН **********, двамата от ******* иск с правно основание чл. 108 ЗС: да бъдат осъдени ответниците да му предадат
владението върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 44238.502.921, по кадастралната
карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-5/26.01.2009 год.
на Изп.директор на АГКК, находящ се в ******,с адрес: ***********, с площ от
356 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно
ползване: ниско застрояване, с номер по предходен план: № 6058, кв. 99, до
съседи: ПИ с идентификатори 44238.502.923, 44238.502.922, 44238.502.919,
44238.502.920, 44238.502.839, заедно
със СГРАДА с идентификатор 44238.502.921.1,
със застроена площ 32 кв.м., брой етажи: 1, с предназначение: жилищна,
еднофамилна като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТМЕНЯ, на осн. чл. 537, ал. 2 ГПК, НОТАРИАЛЕН
АКТ за собственост върху недвижим имот, придобит по давностно владение и
наследство № 18, т. ІІІ, рег. № 1406, д. № 87/26.02.2013 год. на Нотариус Д. М.,
рег. № 393 в РНК, с р-н на действие ЛРС,
вписан в Службата по вписванията – Лом под вх.рег. № 1778/2013 год., Акт № 44,
т. 3, д. № 294/213 год.
ОСЪЖДА Д.С.М.,***,
К.К.Т., ЕГН ********** и Д.К.М., ЕГН **********, двамата от ******, да заплатят на П.Г.П.,***90 лв. /сто и деветдесет лева/, или общо сумата от 570 лв. /петстотин и седемдесет лева/, представляваща направени по
делото разноски за тази инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред ОС
– Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :