В ИМЕТО НА НАРОДА

Бургаски Окръжен съд Трети състав

На шестнадесети февруари година 2021

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росен Парашкевов

ЧЛЕНОВЕ: 1.Йорданка Майска

2. Радостина Петкова

Секретар Жанета Граматикова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдия Йорданка Майска

в.гр.дело № 2772 по описа за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл.258 и сл.от ГПК и е образувано по въззивната жалба на Н.Н.М., заявена чрез адв.М.Пушева от БАК против Решение № 260228/16.09.2020г. по гр.д. № 1845/2020г. по описа на РС-Бургас, в частта, с която е определен лежим на лични контакти на въззивника с детето З.Н.М. с ЕГН-**********, както следва:

- До навършване на 3-годишна възраст на детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа до 16.00 часа в събота и от 10.00 часа до 16.00 часа в неделя без преспиване;

- След навършване на 3-годишна възраст на детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 16.00 часа в неделя с преспиване;

- След навършване на 4-годишна възраст на детето: всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10.00 часа в събота до 16.00 часа в неделя с преспиване, както и 1 месец през лятото, когато майката не ползва платения си годишен отпуск, като е отхвърлил искането на въззивника за определяне на по-разширен режим на лични контакти и е възложил на последния сторените от насрещната страна разноски по делото.

Твърди се, че обжалваното решение на БРС е неправилно, необосновано и при нарушение на процесуалния и материалния закон. Сочи, че при правилно изяснена фактическа обстановка, съдът е направил напълно погрешни правни изводи. Счита, че съдът не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка, поради което e определил режим на лични отношения на детето с неговия баща, който не съответства в най-пълна степен на интересите на детето и възможностите за реално осъществяване.

Твърди се в жалбата, че от събраните по делото доказателства се установява, че бащата има родителски капацитет да полага грижи за детето и съдът необосновано е определил стандартен, вместо поискания разширен режим на лични контакти. Излага се, че за правилното морално, нравствено и духовно развитие на детето, за възпитанието му и оформяне на възгледите му в съответствие с неговия най-добър интерес е да се определи режим на лични отношения с бащата, като се даде възможност същия да го вижда и взема при себе си при разширен режим на лични контакти, подробно посочен в жалбата. Претендира присъждане на съдебни разноски.

Моли за отмяна на решението в обжалваната част и постановяване на ново при посочения разширен режим на лични контакти в жалбата, както и за присъждане на съдебни разноски за двете инстанции.

Въззиваемата В.М., представлявана от процесуалния представител адв.П.Колева от АК -Бургас, е представила в срока по чл.263 от ГПК писмен отговор на въззивната жалба, с който я оспорва като неоснователна, а изложените в нея твърдения намира за непочиващи на събраните по делото доказателства. Счита решението в обжалваната част за правилно, законосъобразно, мотивирано и постановено при изследване и обсъждане на приетите по делото доказателства и в интерес на малолетното дете с оглед неговата възраст, като в тази насока излага подробни съображение и извършва анализ на събраните в първоинстанционното производство доказателства. Моли да бъде изискано гр.д.№ 384/2020г. по описа на РС-Пловдив, касаещо настаняване на първородната дъщеря Н. на въззивника при близки и неговото съгласие, обективирано в декларация, което се представя към отговора. Счита, че доказателствата по това производство са относими към предмета на настоящото, тъй като та е изследван родителския капацитет на въззивника, а това доказателствено искане на страната е отхвърлено от първоинстанционния съд. Моли, за присъждане на разноски.

Постъпила е и насрещна въззивна жалба от В.М., представлявана от процесуалния представител адв.П.Колева от АК-Бургас против Решение № 260228/16.09.2020г. по гр.д. № 1845/2020г. по описа на РС-Бургас, в частта, с която е отхвърлен иска й против Н.Н.М. за месечна издръжка за малолетното дете З.Н.М. с ЕГН-********** за горницата над 200лв. до претендирания размер от 300лв.. Счита решението в обжалваната част за неправилно и несъобразено със събраните по делото доказателства, както и постановено при съществени нарушения на процесуалните правила. Нарушението се релевира с неизслушване на родителите при предявен иск по чл.127, ал.2 СК и при определяне на родителските права и режима на лични контакти с детето. Възраженията за неправилност касаят неправилно отчитане доходите, респ.възможностите на родителите да посрещнат нуждите на детето, включително се навежда, че детето боледува често. Твърди, че насрещната страна разполага с финансови възможности да посрещне без затруднения поискания по-висок размер на издръжка за детето. В подкрепа на горното представя доказателства за закупен от насрещната страна апартамент в деня на постановяване на обжалваното решение и медицински документи, и удостоверение за получени трудови доходи на В.М., издадени след постановяване на това решение, които моли да бъдат допуснати и приети. Моли се също така въззивника М. да бъде задължен да представи служебна бележка за трудовия си доход за периода от м.април до м.ноември 2020г. включително.

Моли, решението в частта, с която е определена издръжка за детето от 200лв. да бъде отменено и да бъде постановено ново решение, с което претенцията против Н.М. за месечна издръжка за малолетното дете да бъде уважена в размер от 300лв.. Претендира съдебни разноски.

По делото е постъпил писмен отговор от Н.М., чрез пълномощника адв.М.Пушева от БАК по насрещната въззивна жалба, с който се моли последната като неоснователна да бъде отхвърлена, а решението в обжалваната част, съответно да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно, като счита, че сочените от въззивницата нарушения не са налице. Представя писмени доказателства, касаещи изплатени месечни издръжки за месеците август, септември и октомври за детето З.и за първородната му дъщеря Н., както и договор за жилищен кредит/първа и последна страница/, ведно с погасителен план. Претендира съдебни разноски.

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в срок, всяка от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално допустими и подлежат на разглеждане по същество.

Съдът, като взе предвид приложените доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази изложените твърдения на страните в исковата молба и въведените във връзка с тях доводи, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на В.М. против Н.М., с която е предявена претенция по чл.127, ал.2 СК за предоставяне на родителските права върху роденото от съвместното съжителство на страните малолетно дете З., род.на ***г. на майката, определяне на режим за лични контакти на бащата с детето и за осъждане на бащата да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 400лв.. Претенциите са мотивирани с раздяла на родителите, провокирана и осъществена от бащата, който напуснал без обяснения семейното жилище, като тази раздяла била предхождана и последвана от проявено от негова страна неглижиране на задълженията и отговорностите му към детето и семейството, включително и чрез липса на участие в основните разходи.

В законния срок ответникът е подал писмен отговор, в който е инкорпориран и насрещен иск за предоставяне родителските права върху детето, като при евентуалност иска предоставяне на разширен режим на лични контакти с малолетната Зара. Насрещната претенция се мотивира с раздяла на родителите по вина на майката, изразяваща се в обвинения в избухливост, сприхавост, грубо отношение към бащата и роднините му, неучастие в домакинските задължения, което наложило бащата след работа да извършва и задължения по чистене, готвене, пране, хранене на бебето, като той го слагал и да спи, като майката никога не била гушкала детето, а вместо това се държала студено с него. Твърди се също така, че между бащата и детето има изградена силна емоционална връзка. Счита, че майката не осигурява необходимата здравословна среда за спокойно отглеждане на детето.

В писмения отговор ответницата по насрещния иск оспорва така изложените твърдения, и твърди, че е кърмила детето до 13-месечна възраст, счита че е любяща и грижовна майка, докато бащата никога нито се е занимавал с детето, нито е обръщал внимание на неговите способности. Твърди, че бащата не е готвил, не умее да готви и не проявява желание и интерес за това. От своя страна твърди, че бащата не притежава необходимите качества за отглеждане на детето в спокойна среда.

Следва да се посочи, че постановеното от първоинстанционния съд решение в частта, с която е предоставено упражняването на родителските права по отношение на детето З. на майката и е определено е местоживеенето на детето при нея, не е обжалвано и е влязло в законна сила.

Между страните не се спори, а и се установява от приложените по делото удостоверение за раждане, че същите са живели заедно на семейни начала, като от съвместното им съжителство е родена на ***г. дъщеря им З.. Не е спорно и че фактическата раздяла на родителите е от началото на м.януари 2020г., когато бащата е напуснал семейното жилище.

При изслушване на родителите пред въззивна инстанция по реда на чл.59, ал.6 ГПК всеки заявява желание да участва в отглеждането на детето. Видим е емоционалния разрив по между им по взаимните обвинения във връзка с грижите по детето. Майката посочва, че бащата не изпълнява сегашния режим на лични контакти с детето, но въпреки това неоснователно иска разширяването му.

Като взе предвид изготвения социален доклад и приетата СПЕ, по отношение на възпитателските качества на родителите, тяхното желание за отглеждане на детето, социалното обкръжение и жилищно-битовите и други материални условия на живот настоящият състав намира, че двамата родители са равнопоставени. От събраните по делото доказателства се установява, че никой от тях не притежава преимуществено по-добър родителски капацитет, същевременно и двамата заявяват желание да участват активно в живота на детето. Също така и двамата живеят в жилища, където има необходимите условия за отглеждане на детето. По отношение на привързаността на детето към родителите, следва да се посочи, че същото е в много ниска възраст, емоционалната му и психоактивна връзка с родителите е в процес на изграждане, макар и обичайно да е по-засилена с майката.

На този фон настоящият съдебен състав намира за балансиран подхода на първостепенния съд при определяне режима на лични отношения между детето и бащата. Безспорно в интерес на всяко дете е да има лични контакти и с двамата си родители. Определеният от районният съд режим е подходящ и съобразен с възрастта на детето, като правилно е определен стъпаловиден режим, при включване на контакти с преспиване при бащата, съобразно нарастване възрастта на детето, като след навършване на 4-годишна възраст е предвидено бащата да взема детето в рамките на един месец през лятото. Безспорно при този режим е налице предвидимост и стабилност в отношенията на страните с детето. Този режим осигурява в достатъчна степен интереса на детето с оглед ниската му възраст за контакти с бащата. Неприемливи с оглед необходимия режим при отглеждане на детето са предложенията за разширяване режима на контакти като след навършване на 4-годишна възраст детето да бъде връщано в 19,00ч. в неделя, тъй като остава сравнително малък времеви диапазон до заспиването му в който детето трябва чисто емоционално да „превключи“ от емоционален контакт с единия родител към другия, променя обстановката, трябва да бъда подготвено за следващия работен ден и т.н.; или детето да бъде вземано от бащата на рождените си дни, ако съвпадат с работен ден от 17,00ч. до 22,00ч. Няма пречка обаче с времето и след стабилизиране на емоционалните отношения между родителите при съгласие на двамата така определеният режим да бъде променен. От материалите по делото се установи, че бащата не се е дезинтересирал от детето З., но срещите между тях не са чести. Не се установи майката да е възпрепятствала срещите им. В тази връзка следва да се посочи, че съдът не кредитира показанията на изслушаната по делото свидетелка С. в тази им част, тъй като ги намира за вътрешно противоречиви. От една страна същата заявява, че майката възпрепятства бащата да взема детето, а от друга страна, че е виждала бащата с детето общо три пъти, като добавя, че той не винаги може да взема детето, защото самият той е възпрепятстван, и не знае дали бащата взема детето два поредни дни, както е по постановения режим. От показанията на св.С. се установява, че от постановяване на първоинстанционното решение бащата е следвало да взема детето съобразно определения режим общо 18 пъти, от които той е взел детето само 5 пъти, като никога не е вземал детето за определените два поредни почивни дни. По отношение наличието на доказателства за съдебно настаняване на родено от предходна връзка на бащата дете при баба по майчина линия, поради дадено съгласие и декларирана невъзможност от бащата, настоящият съдебен състав намира, че релевантен са настоящият казус е само фактът, че бащата изплаща издръжка и за друго дете. Не подлежат на изследване конкретните мотиви за декларираното тогава съгласие това дете да бъде отглеждано от друг роднина и декларираната невъзможност на бащата да се грижи за него.

С оглед на това настоящият състав намира, че районният съд правилно е определил обичайния режим на лични отношения между бащата и малолетното дето, така както е посочен в решението.

По отношение на издръжката: Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Размерът на издръжката се определя според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи, но не може да бъде по-нисък от 1/4 от минималната работна заплата. С оглед възрастта на детето съдът намира, че първоинстанционният съд правилно е определил размера на дължимата от бащата месечна издръжка, която същия следва да заплаща чрез майката. Предвид заявените от ответника месечни доходи и разходи по заплащане на издръжка за друго дете и кредит, издръжка в размер на 200лв. не би била прекомерно обременяваща материалното му положение. Не се възприема за основателно искането на майката за увеличаване присъдения размер на издръжката, тъй като то се обосновава основно с ниска работна заплата на майката и твърдението че се грижи и за друго дете. Размерът на издръжката е правилно определен от БРС именно с оглед на нуждите и възрастта на детето З., тъй като месечната издръжка е за нея.

Въз основа на изложеното по-горе настоящата инстанция намира, че районният съд правилно е уважил в посочените диапазони предявените от майката искове по чл. 127, ал. 2 СК, като обосновано частично е отхвърлил претенцията за издръжка досежно предявения размер по отношение на детето З.Н.М., отхвърляйки предявените насрещни от бащата.

При този изход на спора, предмет на настоящото производство, и с оглед неоснователността на подадените въззивна и насрещна въззивна жалба на жалбоподателите не следва да се присъждат разноски.

Водим от всичко така изложено, БОС

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260228/16.09.2020г. по гр.д. № 1845/2020г. по описа на РС-Бургас в обжалваните части.

Решението подлежи на касационно обжалване в 1-месечен срок от връчване на препис от него на страните пред ВКС.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:

Номер на акта:	260191
Дата:	16 март 2021 г. (в сила от 20 април 2021 г.)
Съдия:	Йорданка Георгиева Майска

Дело:	20202100502772
Тип на делото:	Въззивно гражданско дело
Дата на образуване:	2 декември 2020 г.

Решение по дело №2772/2020 на Окръжен съд - Бургас

Съдържание на акта

В ИМЕТО НА НАРОДА