Решение по дело №8662/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 16486
Дата: 12 октомври 2023 г.
Съдия: Светлана Йорданова Бъчева
Дело: 20221110108662
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 21 февруари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 16486
гр. София, 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 58 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛИНА ЦВ. ГОРАНОВА ШИПОВАЦ
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Й. БЪЧЕВА Гражданско дело №
20221110108662 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по предявен от „******************“
ЕООД против ******************“ ООД иск чл. 92, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 288 ТЗ за
сумата 20 000 лева, претендирана като договорна неустойка за забава, начислена за
периода 31.03.2021 г. – 22.11.2021 г. и на основание т.3.4 от сключен между страните
на дата 18.02.2020 г. Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот –
поради забавено от страна на ответника като продавач задължение да въведе сградата,
предмет на предварителния договор, в експлоатация. Ищецът твърди, че първоначално
уговорения с предварителния договор срок за въвеждане на сградата в експлоатация е
бил удължен впоследствие със сключения между страните окончателен договор /във
форма на нотариален акт - Нотариален акт № 86, т. 6, рег.№ 16132, н.д.№ 970/2020 г./ -
до 31.03.2021 г.. Твърди се, че това задължение е изпълнено със закъснение - сградата
е въведена в експлоатация на 22.11.2021 г.
От страна на ответника ******************“ ООД се твърди нищожност на
Предварителния договор за покупко-продажба поради липса на съгласие, което
оспорване се изяснява в хода на производството, че има за предмет не съгласието на
ответника, а всъщност ответникът оспорва съгласието от страна на ищеца. Твърди се,
че документът на предварителния договор не е подписан за ищеца от посочената в
документа като представител на ищеца Елена Демирева-Милушева. При евентуалност
възразява, че действието на предварителния договор е отпаднало със сключването от
страните на окончателен договор, оформен с Нотариален акт № 86, т. 6, рег.№ 16132,
н.д.№ 970/2020 г. на нотариус Росица Рашева.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира от
фактическа и правна страна следното:
Същественото за решаване на настоящия спор е, че ответникът
******************“ ООД не отрича своето участие като продавач в сключването на
1
посочения от ищеца Предварителен договор, нито оспорва заявеното от своя страна
съгласие с клаузите на договора, а оспорва действителността на даденото от
насрещната страна по договора съгласие. Ответникът обаче не е нито процесуално
правно легитимиран да оспорва истинността на изявлението на насрещната страна по
документ на договор (следва по аргумент от чл. 193, ал. 1 ГПК, където правото на
оспорване е предоставено на „заинтересуваната страна“, а действителният правен
интерес не може да произтича от интереса от отхвърляне на иска), както и по
аргумент от чл. 26, ал. 2 ГПК (която предвижда, че никой няма право да предявява
чужди права пред съд), нито ответникът е материално право легитимиран да оспорва
действителността н изразеното със сключването на договора съгласие на насрещната
страна. Тези възможности са право единствено на ищеца „******************“
ЕООД, от чието име е направено изявление в документа на Предварителния договор,
съответно е заявено съгласие за сключването на Предварителния договор. По тези
съображения, независимо че заключението на назначената съдебно-графическа
експертиза установява, че положеният за Елена Демирева-Милушева (която е посочена
в документа на Предварителния договор като представител на купувача – ищеца
„******************“ ЕООД!) не е изпълнен от това лице, съдът приема, че най-
късно с подаването на исковата молба ищецът е потвърдил съобразно чл. 293, ал. 3 ТЗ
действието по сключване на Предварителния договор, като съдът възприема всички
изложени от страна на ищеца в депозираната от негова страна аргументи за по-ранно
потвърждаване на договора от ищеца.
Следва да се отбележи, че хипотезата на липса на съгласие по смисъла на чл. 26,
ал. 2 , предл- 2-ро ЗЗД не е налице дори само според обстоятелствата, с които
ответникът аргументира възражението си. Защото за липса на съгласие според
трайната съдебна практика е налице не при фалшифициране на подпис или липса на
представителна власт, а е налице когато не се спори, че страната от външна страна е
изразила воля/съгласие, като спори, че това съгласие не е било съответно на
действителната вътрешна воля. И отново – оспорване, което има право да заяви само
тази страна, чиято воля е засегната от порока.
Съдът споделя изцяло и доводите на ищеца, че действието на договора,
конкретно в частта за неустойката, не е прекратено със сключения между страните
окончателен договор за покупко-продажба, защото съществено за определяне на вида и
броя сключени договори и възникнали правоотношения не е заглавието на документа,
с който страните оформят писмено съгласието си, а определящо е същественото
съдържание на отделните клаузи .В случая отделно от клаузите относно сключването
на договор за покупко-продажба, документът на предварителния договор съдържа
клаузи относно договор за изработка (строителство), като именно част от договора за
изработка е клаузата на т.3.4 от сключен между страните на дата 18.02.2020 г.
Предварителен договор, която предвижда неустойка за забава за ответника като
продавач, в случай че не спази договорения срок за въвеждане на сградата в
експлоатация. Поради това клаузата за неустойка от предварителния договор не е
отпаднала, съответно договорът за изработка в частта относно предвидените последици
за забавено изпълнение не е прекратен със сключването на окончателния договор.
Ответникът не спори, че с впоследствие сключения между страните
окончателен договор /във форма на нотариален акт - Нотариален акт № 86, т. 6, рег.№
16132, н.д.№ 970/2020 г./, срокът е удължен по взаимно съгласие на страните до
31.03.2021 г., който срок не се спори, че не е спазен, а сградата е въведена в
експлоатация едва на посочената от ищеца дата -22.11.2021 г. Ответникът не твърди
2
плащане, нито друг начин на погасяване на задължението за неустойката, поради което
и по изложените съображения съдът намира иска за изцяло основателен.
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца сторените съдебни разноски в размер на 3616 лв.

РЕШИ:
ОСЪЖДА ******************“ ООД да заплати на „******************“ ЕООД, на
основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 288 ТЗ сумата 20 000 лева - договорна неустойка за
забава, начислена за периода 31.03.2021 г. – 22.11.2021 г. и на основание т.3.4 от
сключен между страните на дата 18.02.2020 г. Предварителен договор за покупко-
продажба на недвижим имот – поради забавено от ******************“ ООД като
продавач задължение да въведе сградата, предмет на предварителния договор, в
експлоатация в срок, удължен с окончателен договор, оформен с Нотариален акт № 86,
т. 6, рег.№ 16132, н.д.№ 970/2020 г./ - до 31.03.2021 г., както и сумата 3 616 лв. -
съдебни разноски.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3