№ 469
гр. Габрово, 08.08.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в закрито заседание на осми
август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Кремена Големанова
Симона Миланези
като разгледа докладваното от Симона Миланези Въззивно частно
гражданско дело № 20224200500308 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 413, ал. 2 ГПК.
Образувано е въз основа на частна жалба на „Агенция за събиране на
вземанията” ЕАД, подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт
И.С. срещу разпореждане на Габровския районен съд по ч. гр. д. № 945/2022
г., с което изцяло е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК против ИВ. В. В., ЕГН **********.
В жалбата се излагат подробни доводи за незаконосъобразност и
неправилност на обжалваното разпореждане. Излага се, че сключения договор
за поръчителство между „Ай Тръст” ЕООД и „Кредисимо“ ЕАД има
акцесорен характер по отношение на договора за потребителски кредит и
няма пречка същият да бъде сключен чрез размяна на електронно
волеизявление между страните. Уговорената между длъжника и поръчителя
клауза за заплащане на възнаграждение по договора за поръчителство срещу
задължението поръчителя да сключи договор с кредитора и да отговаря
солидарно за задължението на длъжника не е неравноправна по см. на чл. 146,
ал. 1, т.19 от ЗЗП. Същата не е уговорена във вреда на потребителя. Излагат
се доводи в подкрепа на твърденията. Счита се, че от обстоятелствата който
са изложени в заявлението, при които са сключени договорите за
потребителски кредит и за поръчителство, както и за плащане на дълга на
поръчителя, с което последният е встъпил в правата на кредитодателя на осн.
1
143, ал. 1 от ЗЗД, не са налице нито неравноправни клаузи, нито пречки за
издаване на исканата заповед за изпълнение. Моли да се отмени обжалваното
разпореждане и да се укаже на РС Габрово да издаде заповед за изпълнение
по реда на чл. 410 от ГПК срещу длъжника. Претендират се разноски за двете
инстанции.
Частната жалба е подаден в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ
на обжалване акт и е процесуално допустима.
Предмет на обжалване е разпореждане № 1152 от 06.06.2022 г., по ч. гр.
д. № 945/2022 г. на Габровския районен съд, с което изцяло е отхвърлено
заявлението по чл. 410 от ГПК на „Агенция за събиране на вземанията” ЕАД
срещу ИВ. В. В. .
Първоинстанционният съд е приел, че са налице основанията на чл.
411, ал. 2, т. 2 и т. 3 от ГПК за отказ да се издаде заповед за изпълнение за
процесните вземания. По отношение на сключения договор за поръчителство
предвиденото възнаграждение в размер на 1 574, 10 лв., т.е. по – високо от
размера на дължимата главница по договора за кредит, като така уговореното
възнаграждение противоречи на добрите нрави и договора за поръчителство е
нищожен съгласно чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ГПК. Съответно претенцията на
заявителя въз основа на нищожен договор за поръчителство е неоснователна.
Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото доказателства и
наведените от жалбоподателя доводи, намира жалбата за неоснователна.
В подаденото по ч. гр. д. № 945/2022 г. по описа на Габровския районен
съд заявление по чл. 410 от ГПК от „Агенция за събиране на вземанията”
ЕАД срещу ИВ. В. В., в т. 9 е посочено, че се претендира вземане в размер на
1 500 лв. – платена главница на Кредисимо ЕАД, във вр. с договор за
потребителски кредит № 2008608; 444, 75 лв. – възнаградителна лихва за
периода от 20.05.2019 г. до 20.07.2020 г., във вр. С договора за потребителски
кредит и 602, 75 лв. обезщетение за забава от 21.05.219 г. до подаване на
заявлението. В т. 12 е посочено, че заявителя е цисонер по договор с цедента
„Ай Тръст“ ЕООД, който е поръчител по договор за потребителски кредит
предоставен на длъжника от „Кредисимо” АД. Излага се, че между длъжника
и „Ай Тръст“ ЕООД е сключен договор за предоставяне на поръчителство във
вр. със сключения договор за кредит, като между двете дружества е сключен
договор за поръчителство, по силата на който поръчителят се съгласил да
2
отговаря солидарно с кредитополучателя. Поради неизпълнение на
задължението на длъжника поръчителят е заплатил същото и е встъпил в
правата на кредитора. Претендират се разноските по делото.
Към заявлението е приложен договор за потребителски кредит №
2008608 от 08.04.2019 г., сключен между „Кредисимо” АД и ИВ. В. В. като
кредитополучател, за предоставяне на кредит от 1 500 лв., със срок на кредита
петнадесет месеца. Представени са и Общи условия за предоставяне на
кредити от „Кредисимо” АД, договор за поръчителство сключен между
„Кредисимо“ АД и „Ай Тръст“ ЕООД, както договор за предоставяне на
поръчителство от 08.04.2019 г., сключен между „Ай Тръст” ЕООД и Н.К.Н., в
който е уговорено възнаграждение за поръчителя в размер на 104, 94 лв. на
месец или 1 574, 10 лв. за срока на договора.
Настоящият състав на съда намира, че обжалваното разпореждане е
правилно и законосъобразно.
Видно от представения договор за поръчителство сключен между
длъжника и цедента, същият е сключен по реда на ЗЕДЕУУ, но видно от
същия, договорът не е подписан от длъжника с електронен подпис по смисъла
на закона, т.е. на първо място няма сключен договор за поръчителство. Освен
това ЗПФУР урежда изискванията за предоставяне на финансови услуги от
разстояние, като съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗПФУР финансова услуга е всяка
услуга по извършване на банкова дейност, кредитиране, застраховане,
допълнително доброволно осигуряване с лични вноски, инвестиционно
посредничество, както и предоставянето на платежни услуги. Договорът за
поръчителство не попада в изчерпателно изброения кръг отношения, относно
които е приложим ЗПФУР. Освен изложеното, настоящият състав на съд
намира, че сключеният договор за поръчителство с юридическо лице, което е
предварително одобрено от кредитора и което се явява свързано с него лице,
доколкото същия е едноличен собственик на капитала на дружеството
поръчител, сочи, че на длъжника не е предоставено право на избор и
възможност за индивидуално договаряне, т.е. въпросният договор не отговаря
на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие в
правата между потребителя и търговеца. В този смисъл уговорената между
длъжника и поръчителя клауза за заплащане на възнаграждение по договора
за поръчителство, се явява неравноправна за потребителя клауза, по см. на чл.
3
146, ал. 1, т. 19 от ЗЗП и същата представлява уговорка във вреда на
потребителя, с което се накърняват добрите нрави и не отговаря на
изискванията за добросъвестност, поради което на осн. чл. 26 от ЗЗД
договорът е нищожен. Правилно първоинстанционният съд е приложил
разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 от ГПК, съгласно която съдът е длъжен
служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона.
Законът задължава съда да откаже издаване на заповед за изпълнение, когато
искането е в противоречие със закона.След като договорът за поръчитество е
нищожен и претенцията на заявителя въз основа на него е неоснователна.
На основание изложеното въззивният съд приема, че жалбата е
неоснователна и следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното
разпореждане на Габровски районен съд да бъде потвърдено.
Воден от гореизложеното, Габровският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане на Габровския районен съд по ч. гр. д.
№ 945/2022 г., с което изцяло е отхвърлено заявлението на „Агенция за
събиране на вземанията” ЕАД за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК против ИВ. В. В., ЕГН **********.
Определението не подлежи на обжалване и е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4