О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр. София, 15.10.2020 г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, І-17 състав, в закрито съдебно заседание на петнадесети октомври
през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 16125 по описа на съда за
2019 г., взе предвид следното:
Ищецът Г.В.В.
е предявил иск срещу „Ю.Б.“ АД за установяване нищожност на анекс № 4 от
23.08.2016 към договор за банков кредит от 14.11.2007 г.
От постъпилото
по делото заверено копие на ч.гр.д. № 818/2018 г. по описа на РС – гр.
Берковица се установява, че на 30.11.2018 г. „Ю.Б.“ АД е подала заявление за
издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК срещу „Ю.“ ООД и
солидарните длъжници Г.В.В. и Д.А.В. за заплащане на сумата от 50 000 лева
главница по договор за банков кредит продукт „Бизнес револвираща линия – Плюс“
№ Д0685/14.11.2007 г., изменен с анекс № 1/19.06.2009 г., анекс № 2 от 30.06.2010
г., анекс № 3 от 12.10.2011 г. и анекс № 4 от 23.08.2016 г. и за 162 лева
нотариални такси за периода от 03.10.2018 г. до 25.11.2018 г., ведно със
законната лихва върху главницата от 30.11.2018 г. до окончателното изплащане и
направените разноски по делото.
На
03.12.2018 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа
на документ. Поради постъпило от длъжниците възражение (на 02.12.2019 г. от Г.В.В.)
съдът е дал указания до заявителя да предяви иск срещу длъжниците в едномесечен
срок от съобщението.
На
14.01.2020 г. „Ю.Б.“ АД е подала искова молба срещу „Ю.“ ООД и солидарните
длъжници Г.В.В. и Д.А.В. за установяване на вземането по заповедта от
03.12.2018 г.
Съгласно
чл. 422, ал. 1 от ГПК, искът е предявен от 30.11.2018 г.
Настоящото
производство е образувано на 10.12.2019 г.
Така
предявения иск съдът намира за недопустим по следните съображения:
Възражението за
нищожност на анекс към договор за банков кредит следва да се релевира в срока
за отговор на исковата молба по предявен иск за съществуване на вземане,
основано на тези сделки. В образуваното пред ОС – гр. Монтана т.д. № 9/2020 г.
ответникът Г.В. е следвало да направи всички свои възражения срещу иска и
фактите, на които той се основава. С изтичане на срока за отговор всички
правоизключващи, правоунищожаващи, правопогасяващи и правоотлагащи възражения
се преклудират и не могат да бъдат въведени по-късно в производството пред
първоинстанционния съд, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени
обстоятелства – чл. 133 от ГПК. Съгласно чл. 147 от ГПК до приключване на
съдебното дирене страните могат да навеждат нови обстоятелства и да представят
нови доказателства, ако не са могли да ги узнаят, посочат и представят
своевременно, или когато се касае за нововъзникнали обстоятелства. Възражението
за нищожност на договор, по който ответникът е страна, следва да бъде въведено
с отговора на исковата молба, тъй като обстоятелствата във връзка със сключване
на този договор са му известни и той е могъл своевременно да се позове на тях,
както и да представи и да поиска събиране на доказателства за установяването
им. В този смисъл решение № 179/08.04.2019 г. по гр.д. № 163/2018 г. на ВКС, І
г.о. Това означава, че в нов процес между него и кредитора длъжникът не може да
въведе твърдения за нищожност на договора, съответно анекси към него (когато
както на тях се основава претендираното в производството по чл. 422 от ГПК
вземане, както е в конкретния случай) или да заведе иск за обявяване на тази
нищожност. (решение № 115/10.01.2012 г. по т.д. № 883/2010 г. на ВКС, I т.о.,
решение № 44/21.7.2015 г. по т.д. № 4619/2013 г. на ВКС, II т.о., решение №
335/13.11.2018 г. по т.д. № 2477/2017 г. на ВКС, II т.о.)
Приемане за
разглеждане на предявения с исковата молба от Г.В. иск за нищожност на анекс №
4 от 23.08.2016 г. би довело до заобикаляне на нормата на чл. 131 от ГПК и съответно
до постановяване на недопустимо решение. Това е така, защото изложените от ищеца
в исковата молба факти и обстоятелства са относими именно към съществуване на
задълженията по оспорения анекс, а тези доводи, представляващи възражения
относно съществуването на вземането е следвало да се направят в производството
по т.д. № 9/2020 г. по описа на ОС – гр. Монтана.
С отделен иск за
нищожност на сделка, при висящ спор по заведено по-рано дело, ищецът се
домогват да преодолее преклузията по чл. 131 от ГПК или да пререши спора
относно наличието на задължение.
Така
мотивиран и на основание чл. 130, ал. 1 от ГПК, съдът
О П Р Е
Д Е Л И:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 16125/2019 г. по описа на СГС,
ГО, І-17 състав, като недопустимо.
Определението
може да се обжалва с частна жалба пред САС в едноседмичен срок от връчването му.
СЪДИЯ: