Р
Е Ш Е
Н И Е
№
Град Добрич, 07.06.2022 година
В И М Е
Т О Н А
Н А Р О Д А
ДОБРИЧКИ
РАЙОНЕН СЪД ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ ВТОРИ СЪСТАВ в публично съдебно заседание на десети
май две хиляди двадесет и втора година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ВЕЛИКОВА
при
участието на секретар Геновева Димитрова
разгледа
докладвано от районния съдия гр. дело № 4681 по описа за 2019г. и за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството
по делото е образувано по повод искова молба на М.Л.Ц. ЕГН **********,***, с
която против Областна Дирекция на МВР – град Добрич, ЕИК град Добрич, ул. „М.
Горки” № 12, след частичен отказ от иска с писмена молба от 02.07.2020г., са
предявени следните обективно кумулативно съединени искове:
- за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1930,74 лева,
представляваща сумарно възнаграждение за положен извънреден труд в резултат на
преобразуване на часовете положен нощен труд в дневен в периода от 27.12.2016г.
до 27.12.2019г.;
- за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 248,49 лева, представляваща
обезщетение за забава в плащането на главното задължение за възнаграждение за
положен извънреден труд в периода от 27.12.2016г. до 27.12.2019г.
Претендира
се законната лихва върху главницата от завеждането на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата. Направено е искане за присъждане на
разноски.
Претендираните права се основават на следните
обстоятелства:
Ищецът
е служител на ОД на МВР – Добрич в периода от 27.12.2016г. до 27.12.2019г. на
длъжност ***в І-во РУ на ОД на МВР Добрич. Трудовата си дейност осъществявал по
утвърдени протоколи и графици, при режим на труд на смени - дневна и нощна от
22.00 часа до 06.00 часа и с продължителност 12 часа, при сумарно изчисляване
на работното време, съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. На
основание чл. 187, ал. 1 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време
на държавните служители в МВР е осем часа дневно и четиридесет часа седмично.
От месец 09.2016г. са издавани протоколи от Директора на ОД на МВР – Д. и
графици от съответния Началник РУ за дежурствата и отчитане на положения труд
при работа на смени от служителите, реда за разпределение на работното време,
времето за почивка и компенсиране броя на часове извън установеното работно
време. Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. В процесния
период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. (обн., ДВ, бр. 60 от
2.08.2016г., в сила от 2.08.2016г.), като в нея липсва изрична регламентация за
преизчисляване на нощния труд в дневен, каквато е имало в предходен период
(съгласно Наредба № 8121 з-407 от 11.08.2014г.). Налице е празнота в нормативната
уредба на реда за организацията и разпределението на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън работното време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерство на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн., ДВ, бр. 9
от 26.01.2007г., с последващи изменения). В съответствие с чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ, при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат
в дневни с коефициент 1.143, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установено за подневно
отчитане на работното време за съответното работно място. В исковата молба са
посочени дните положен нощен труд през процесния период и е описан начинът, по
който ищецът е формирал претенцията си за възнаграждение за извънреден труд
следствие превръщането на часовете нощен труд в дневен и претенцията си за
обезщетение за забава до датата на предявяване на исковете.
В срок ответникът е представил отговор на исковата молба.
Противопоставените от ответника възражения се основават на следните
обстоятелства:
През процесния период ищецът е бил служител на МВР по чл. 142, ал. 1, т. 1
от ЗМВР, а съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от ЗМВР статутът на тези
служители се урежда единствено от ЗМВР, поради което в този случай не са
приложими разпоредбите на ЗДСл, КТ и Наредба за структурата и организацията на
работната заплата. Именно поради спецификата на работата на държавни служители
- полицейски органи, законодателят е уредил техния статут в специален закон -
ЗМВР, който е различен от статута на държавните служители по чл. 142, ал. 1, т.
2 и т. З от ЗМВР. За тях са неприложими нормите на общото законодателство, като
ЗДСл и КТ. В конкретния случай не е налице нито закон, нито акт на МС, с който
да се допуска преизчисляването на положения нощен труд от ищеца с коефициент
1,143.
ЗМВР е специален закон, който урежда изчерпателно статута на държавните
служители в МВР. По отношение на държавни служители - полицейски органи е
неприложима НСОРЗ, тъй като по отношение на тях в процесния период е действала
друга наредба - Наредба №8121з-776/2016г., в която липсва изрична норма,
допускаща трансформация на нощните часове положен труд в дневни с определен
коефициент. Налице е специална нормативна уредба по отношение отчитането и
заплащането на нощния труд в МВР и следователно не може да намерят приложение
разпоредбите на НСОРЗ.
В чл. 187, ал. З от ЗМВР е предвидено, че за работещите на смени работното
време се изчислява сумарно. Съгласно ал. 5 на чл. 187 от ЗМВР работата извън
редовното работно време се компенсира с възнаграждение за отработени до 70 часа
на отчетен период. Но извънреден труд е налице само ако работникът или
служителят действително е работил извън установеното работно време, което не е
налице в конкретния случай. Тъй като за ищеца е установено сумарно отчитане на
работното време, той следва да докаже, че е изработил за съответния отчетен
период повече от нормативно установеното работно време. Само в този случай за
преобразувания труд от нощен в дневен може да се претендира за зачитането му за
извънреден труд и съответно за заплащането му. Всеки положен от ищеца час труд
своевременно му е заплащан, което се доказва от приложените платежни бележки.
Установява се от графиците за дежурства, че ищецът не е полагал нощен труд
извън рамките на установеното за него работно време. Превръщането на нощните
часове положен труд с коефициент 1,143 е установено с цел увеличаване
заплащането за положен нощен труд с допълнително възнаграждение от 0,25 лв., а
не за генериране и заплащане на извънреден труд. В МВР е разрешено полагане на
8 часа нощен труд, за разлика от другите държавни служители, на които е
разрешено полагането на 7 часа нощен труд. Това води до неприложимост на
посочения коефициент, тъй като същият се получава от съотношението на 8 ч.
дневен труд към 7 ч. нощен труд. Ако се извърши заместване по посоченото
съотношение, за служители на МВР същото ще е 8 ч. дневен труд към 8 ч. нощен
труд, при което се получава коефициент 1. В такъв случай, ответникът вече е
изпълнил задължението си и е изплатил изцяло и своевременно положения от ищеца
нощен труд. Ограничението в Наредба № 8121з-592/2015г. и Наредба
№8121з-776/2016г. е служителите, работещи на смени, да не полагат повече от 8
часа нощен труд, което е равно на коефициент 1, а не на посочения коефициент
1,143. Напълно необосновано е препращането по аналогия към чл. 9, ал. 2 от
НСОРЗ. В случая не е налице празнота в нормативната уредба, която да може да
обоснове препращане по аналогия, тъй като в процесния период са действали
последователно подзаконови нормативни актове - наредби, издадени от министъра
на вътрешните работи, в които изрично съществува разпоредбата, че за всеки
отработен час през нощта /между 22 - 6 часа/ на държавните служители се заплаща
нощен труд в размер на 0.25 лева, т.е налице е специална нормативна уредба по
отношение на отчитане и заплащане на нощния труд на държавните служители в МВР,
която изключва общия ред.
Ответникът счита исковете за неоснователни и недоказани, като навежда
довода, че ищецът не може да претендира едновременно заплащане на
допълнителното възнаграждение за нощен труд от 0,25 лева на час и на такова за
извънреден труд за същите часове. Счита, че трудът, положен между 22.00-6.00ч.,
следва да бъде отчитан само като нощен, както е отчетен и заплатен, а не и да
се трансформира в дневен и да се претендира допълнително възнаграждение за
извънреден труд.
С отговора се претендират разноски и се възразява за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, заплатено от ищеца.
Районният
съд, след преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните,
намира за установено от фактическа страна следното:
Не се спори
между страните, че през процесния период ищецът е бил служител на ОД на МВР -
Добрич, както и, че е осъществявал трудовата си дейност по утвърдени графици,
при режим на труд - дневни и нощни смени, при сумирано изчисляване на работното
време, съгласно разпоредбата на чл. 187, ал. З от ЗМВР.
По делото са
приети като писмени доказателства утвърдени Протоколи - Приложение № 6 към чл. 31,
ал. 1 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. за отчитане на отработеното време
между 22,00ч. и 06,00ч., времето на разположение и положения труд по време на
официални празници от държавните служители, работещи на смени, в т.ч. и ищеца,
през исковия период.
Въз основа
съставените от ответника отчетни форми назначеното по делото вещо лице е дало
заключение, неоспорено от страните, според което ищецът е полагал труд при
сменен режим и сумирано изчисляване на работното време. През процесния период е
положил общо 1882 часа нощен труд, представени по тримесечие. Установено е, че
при сумираното отчитане на работното време през тримесечните периоди в рамките
на процесния работодателят не е извършвал преобразуване на часовете нощен труд
в дневни. На ищеца е заплатена сумата от 3902,07 лева за положените от него
действително отработени (без превръщане на часовете нощен труд в дневни) часове
извън редовното работно време общо 549 часа. От данните за действително
отработеното от ищеца по график в рамките на процесния период, следствие
превръщане на нощните часове в дневни, се установява, че от ищеца има положен
труд извън редовното работно време от превръщане на нощни часове в дневни от
общо 269 часа, с дължимо възнаграждение 1930,74 лева, които не са начислени и
изплатени. Считано от месеца, следващ тримесечието, до датата на подаване на
исковата молба обезщетението за забава, определено от размера на законната
лихва, възлиза, според изчисленията на вещото лице, на 248,49 лева. Ищецът е
отработил нормативно определеното работно време за зачитане и плащане на
извънреден труд. Вещото лице е изготвило и втори вариант на заключението си,
съобразявайки чл. 9г (нов - ДВ, бр. 41 от 2017г.) от Наредбата за работното
време, почивките и отпуските /НРВПО/, действала в периода от 01.01.2018г. до 01.07.2018г.,
според който паричната равностойност на часовете положен и неотчетен извънреден
труд, след преобразуване на нощни към дневни, е в размер на 1587,17 лева, а
размерът на законната лихва възлиза на 202,53 лева.
При така
установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявените
искове са с правно основание чл. 150 от КТ вр. чл. 178, ал. 1, т. З вр. чл.
187, ал. 5, т. 2 и ал. 6 от ЗМВР за заплащане на възнаграждение за положен
извънреден труд и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава.
Съгласно чл.
176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се
състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Според
чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР, към основното месечно възнаграждение на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден
труд. Извънреден е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и
без противопоставянето на работодателя или на съответния ръководител от
работника или служителя извън установеното за него работно време (така чл. 143,
ал. 1 от КТ). Съгласно чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица. Работното време на държавните служители
се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на смени - сумирано за
тримесечен период (така чл. 187, ал. 3, изр. 1 от ЗМВР). Според чл. 187, ал. 3,
изр. 3 от ЗМВР при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00ч. и 6,00ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. Съгласно чл. 187, ал. 6, вр. ал. 5, т. 2 от ЗМВР
работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с
възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период
- за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение
върху основното месечно възнаграждение. Редът за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на
държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство,
времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с Наредба на
Министъра на вътрешните работи, според чл. 187, ал. 9 от ЗМВР.
През
процесния период е действала Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., издадени от
Министъра на вътрешните работи. В чл. 3, ал. 3 от тази наредба е предвидена
възможност за полагането на труд и през нощта - между 22.00 и 06.00 часа, при
работа на смени, като работните часове не следва да надвишават средно 8 за
всеки 24-часов период. В действалата през предходен период Наредба № 8121з-407
от 11.08.2014г. (чл. 31, ал. 2) изрично е било предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време часовете положен нощен труд се превръщат към
дневен, като общият брой часове нощен труд за отчетния период се умножава с
коефициент 0.143. Подобна разпоредба в действалата през процесния период
Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. няма и поради това ищецът счита, че е
налице непълнота в специалната уредба, регламентираща статута на държавните
служители в МВР относно полагания от тях нощен труд и тази празнота следва да
бъде запълнена от общата разпоредба на чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и
организацията на работната заплата (НСОРЗ).
Страните по
делото са обвързани от служебно правоотношение, регламентирано от ЗМВР и
подзаконовите нормативни актове по неговото приложение. В закона няма
препращаща норма, която да даде основание да се прилагат субсидиарно, както
разпоредбите на КТ, така и издадените въз основа на него подзаконови нормативни
актове, в т.ч. и НСОРЗ.
ЗМВР е
специален нормативен акт, регламентиращ статута на служителите, работещи в
системата на МВР. Той обосновава различен метод на правно регулиране на
работното време, трудовото възнаграждение и др. С оглед специалния характер на
акта, размерът на дължимото допълнително възнаграждение следва да се определи
съобразно специалните правила, посочени в закона и издадените по силата на
изрична законова делегация Наредби на министъра на вътрешните работи и негови
заповеди.
Правната
уредба на нощния труд на служителите в МВР е регламентирана в чл. 187, ал. 1 от ЗМВР вр. ал. 3 и чл. 179 от с.з., както и в Наредба №8121з-776 от 29.07.2016г.
на министъра на вътрешните работи, които са съобразени с функциите на МВР,
както и с естеството на извършваната дейност. Посочените нормативни актове
изчерпват правната регламентация на нощния труд на работещите в системата на
МВР, поради което не могат да намерят приложение правилата както на КТ, така и
на НСОРЗ (в този смисъл решение № 55/07.04.2015г. на ВКС по гр.д.№ 5169/2014г.,
ІІІ ГО, решение № 197/07.10.2019г. по гр.д.№ 786/2019г. на IV г.о., ГК на ВКС).
Неправилно е
виждането на ищеца, че е налице непълнота в специалната уредба, поради което на
служителя се дължи допълнително възнаграждение за положен от него извънреден
труд, определен по правилата на НСОРЗ. Непълнота в закона е налице при липса на
специална нормативна уредба, каквато в настоящия случай няма. За положения от
служителите в системата на МВР извънреден труд
и нощен труд са налице специални нормативни актове, които регулират
правоотношенията между страните по делото. НСОРЗ е подзаконов нормативен акт,
издаден по приложение на КТ. В чл. 2 от нея е очертано приложното й поле като
същата е неприложима дори за работещите по трудово правоотношение в
администрацията (така чл. 2, ал. 3). НСОРЗ не следва да се прилага субсидиарно,
нито по аналогия в хипотези, за които е налице специална правна уредба.
Неприложимостта
на разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ, според която при сумирано изчисляване
на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, следва и от още едно обстоятелство. Приложимият коефициент за
преизчисляване на нощния труд в дневен, според цитираното правило, е 1,143 и е
получен като частно при деление на нормалната продължителност на дневното (8
часа според чл. 136, ал. 3 от КТ) и нощното (7 часа според чл. 140, ал. 1 от КТ) работно време. За служителите на МВР специалният закон предвижда, че
нормалната продължителност на работното им време е 8 часа дневно (чл. 187, ал.
1 от ЗМВР), а за работещите на смени се предвижда полагане на труд през нощта
между 22,00 и 06,00 часа, като работните часове не следва да надвишават средно
8 часа за всеки 24-часов период (чл.187, ал. 3, изр. посл. от ЗМВР), т.е. се
допуска нормална продължителност и на нощното работно време до 8 часа. Това е
съобразено със спецификата на задълженията на служителите на МВР. Така по
логиката на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ коефициентът за преизчисляване на нощния труд
в дневен при служебните правоотношения в МВР би следвало да е 1 (като частно
при деление на нормалната продължителност на дневното – 8 часа и нормалната
продължителност на нощното – 8 часа). Така съотношението на нормалната
продължителност на дневното работно време към нормалната продължителност на
полагания нощен труд според ЗМВР е 1:1, докато според КТ е 8:7. Последното
обосновава и нуждата при правоотношение по КТ и упражняван нощен труд същият да
се преизчислява по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ чрез коефициент 1,143. По
отношение на служителите на МВР коефициентът е 1, поради което и липсва нужда
от извършване на такава трансформация. Горното обяснява и липсата в ЗМВР и
цитираната наредба на министъра на вътрешните работи на разпоредба, сходна с
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ. Липсата на подобна норма в приложимия
подзаконов акт не съставлява празнота, а е решение на изпълнителния орган, съобразено
с особеностите на полагания от служителите на МВР труд.
Претенцията
на служителя за заплащане на извънреден труд, изчислена след преобразуването на
положения от него нощен труд като работещ на 12/24-часови смени по правилата на
чл. 9 от НСОРЗ, се основава на нормативен акт, който не може да намери
приложение в служебното правоотношение между страните, поради което е изцяло
неоснователна. Резултатът по иска за обезщетение за забава е обусловен от
разрешаването на спора по иска за главното вземане. С оглед отхвърлянето на
главния иск подлежи на отхвърляне и обусловената претенция. Този извод не се
променя от постановеното решение на Съда на Европейския съюз от 24 февруари
2022г. по преюдициално дело № С:262/20, с което е разгледано прeюдициално запитване относно действието на чл.а 8 и чл.
12 от директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември
2003 година за някои аспекти на организация на работното време. Прието е, че
посочените разпоредби следва да бъдат тълкувани в насока че не е необходимо
националната правна уредба, която е относима към нормалната продължителност на
нощния труд да урежда по-кратък нощен труд на работниците от публичния сектор
полици и пожарникари от предвидената в закона нормална продължителност на работа
през деня. Възприета е позиция, че при всички случаи в полза на тези работници
трябва да съществуват други мерки за организация под формата на продължителност
на работното време за плащане обезщетение или сходни придобивки, които
позволяват компенсиране на особената тежест на полагания нощен труд. По
отношение на действието на член 21 от Хартата на основните права на Европейския
съюз Съд на Европейския съюз е възприел, че се допуска определената в закон на
държавата-членка нормална продължителност на нощния труд от 7 часа за работници
в частния сектор да не се прилага за работници в публичния сектор,в това число
за полицаи и пожарникари. Основно и съществено е разбирането разликата в
третирането да е обоснована от обективен и разумен критерий, който е свързан с
допустима от закона цел на посоченото законодателство и да е съразмерна на тази
цел. Правомощие единствено на националните съдилища е да преценят и проверят
релевантните категории работници, съобразно националното законодателство и
преценят налице ли е сходство в положението им. Подход на законодателя е да
извежда особени уредби за определени сфери на дейност на държавата и за
работещите в тях, които се различават помежду си от една страна, а от друга-от
тези по трудово правоотношение. Обект на такова специфично уреждане е налице
при служителите в сферата на отбраната, вътрешната сигурност,правосъдната
дейност и пр.Статутът на служителите по
ЗМВР с разпоредбата на чл. 142, ал. 1 също е специфично уреден и диференциран
от самия закон с оглед осъществяваните държавни дейности и изпълнявани различни
функции,на които са корелативни определени
предимства и ограничения:на работещи по трудово правоотношение, по
служебно правоотношение по общия закон за държавната служба и особените държавни служители-полицейски
органи и органи по пожарна безопасност, чийто статут е уреден само със ЗМВР.
В националното
законодателство е урегулирана различна продължителност на нощния труд за
различните категории работници, което се определя от характера на извършваната
от тях дейност и особености на трудови функции на полагащите нощен труд-
лекари, санитари, мед.сестри, шофьори ,строители, военнослужещи или цивилни
служители в МО. Независимо дали работниците полагат нощен труд в частния или в
публичния сектор,обективен е подхода на законодателя относно разграничението по отношение на
продължителността на нощния труд, обусловено единствено от характерните
функции, които осъществява всяка различна категория служители. Същевременно във
всеки един отрасъл са предвидени различни мерки за компенсиране на нощния труд
под форма на продължителност и организация на работното време и почивките,
по-високо заплащане, по-високи обезщетения, пенсионно и здравно
осигуряване,както и застраховане за сметка
на бюджета или сходни придобивки,които позволяват да се компенсира тежестта на
нощния труд - право на ранно пенсиониране, по-благоприятен режим за заплащането
му според, допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични дейности и
работа при специфични условия на труд,безплатна храна и ободряващи напитки.
В този смисъл
е практиката на Окръжен съд – Добрич по този вид дела – решение № 155 от
06.07.2020г. по в.гр.д.№ 888/2019г., решение № 260011 от 06.06.2022г.
по в.гр.д. № 403/2020г. и други.
Ищецът е предприел
частичен отказ от исковете с писмена молба (защита) от 02.07.2020г. Съгласно
чл. 233 от ГПК това действие ищецът може да предприеме във всяко положение на
делото, като настъпването на правните му последици не е обусловено от
становището на ответника. В частта за разликата над 1930,74 лева до 1985,06
лева по главния иск и в частта за разликата над 248,49 лева до 300 лева по акцесорния
иск съдът следва да прекрати производството по делото и не дължи произнасяне по
същество.
При
отхвърляне на исковете и частичното им прекратяване поради отказ от иска, на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на ответника следва да се присъди
възнаграждение за процесуално представителство от юрисконсулт в размер,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. По правилото на чл. 25
от Наредбата за заплащането на правната помощ, и съобразно фактическата и
правна сложност на делото, съдът определя възнаграждението за юрисконсулт в
размер на 100 лева. На основание чл. 78, ал. 3 и ал. 4 от ГПК ищецът следва да
заплати на ответника внесения от него депозит за вещо лице в размер на 50 лева.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М.Л.Ц. ЕГН **********,***, против Областна Дирекция на МВР – град Добрич,
ЕИК град Добрич, ул. „М. Горки” № 12, обективно кумулативно съединени искове: - за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 1930,74 лева, представляваща сумарно възнаграждение за положен
извънреден труд в резултат на преобразуване на часовете положен нощен труд в
дневен в периода от 27.12.2016г. до 27.12.2019г.; - за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 248,49 лева, представляваща обезщетение за забава в
плащането на главното задължение за възнаграждение за положен извънреден труд в
периода от 27.12.2016г. до 27.12.2019г.
ПРЕКРАТЯВА
производството по делото по предявените от М.Л.Ц. ЕГН **********,***, против Областна Дирекция на МВР – град Добрич,
ЕИК град Добрич, ул. „М. Горки” № 12 искове, поради извършен частичен отказ от
исковете, както следва: главния иск за възнаграждение за положен извънреден
труд в частта за разликата над 1930,74 лева до 1985,06 лева и акцесорния иск за
обезщетение за забавено изпълнение в частта за разликата над 248,49 лева до 300
лева.
ОСЪЖДА М.Л.Ц. ЕГН **********,***, да заплати на Областна Дирекция на
МВР – град Добрич, ЕИК *********, град Добрич, ул. „М. Горки” № 12, разноски в размер на 50 лева и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100
лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно
обжалване пред Добричкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните. В частта, с която производството по делото е прекратено поради
частичен отказ от исковете, решението е с характер на определение и подлежи на
обжалване пред Добрички окръжен съд с частна жалба в едноседмичен срок от връчването
му на страните.
СЪДИЯ :