№ 17283
гр. С., 24.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20231110119331 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл. 49 вр. чл. 45, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.
Ищецът С. Г. М., чрез адв. М., извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че на 28.01.2021 г. в гр. С., след като оставил малолетната си дъщеря на
училище в 09:00 часа, се отправил с автомобила си към магазин за фреш „В. Ц“, находящ се
на ъгъла на ул. „Солунска“ 25 и бул. „Витоша“ № 28. След като паркирал автомобила си на
ул. „Солунска“ № 25, тръгнал пеш към магазина, за да си закупи фреш и кафе. Твърди, че
стъпвайки на пътното платно преди тротоара на ъгъла на магазина, левият му крак се
подхлъзнал силно напред, при което с цялата си тежест паднал върху десния си глезен, като
при падането изпитал силна болка в областта на десния крайник. Причина за настъпилия
инцидент бил заледен участък по ул. „Солунска“, който не бил третиран с необходимите
средства за разтопяване на леда. Свидетели на инцидента му помогнали да се изправи, като
при опит да стъпи на крака си установил, че изпитва силна и нетърпима болка. След подаден
сигнал по телефона на Спешна помощ от страна на един от свидетелите, ищецът бил
откаран във Военномедицинска академия – С.. От направената рентгенова снимка се
установило счупване в областта на глезена на десния крайник, като лекарите му
препоръчали да постъпи за операция, доколкото не било сигурно, че счупването може да се
възстанови с поставяне на гипс на десния му долен крайник. Мотивиран от обстоятелствата,
че именно той поемал основните грижи за неработоспособната му съпруга и малолетната му
дъщеря, с цел да избегне продължителен престой в болницата, взел решение да му бъде
извършена гипсова имобилизация. След проведен контролен преглед на 08.02.2021 г. било
взето решение да бъде опериран на 12.02.2021 г., доколкото фрактурата не зараствала
1
правилно и било наложително извършването на дефинитивна фиксация с DCP плака.
Твърди, че след изписване от болницата, следоперативното възстановяване провеждал при
режим на домашно лечение, като в продължение на два месеца изпитвал затруднения при
стъпване и придвижване, които осъществявал с помощта на патерици. Счита, че
поддръжката на пътното платно и тротоарите е задължение на ответника, доколкото същите
се явяват публична общинска собственост. Твърди, че бездействието на натоварените със
стопанисването на пътното платно лица от С.О. е станало повод за настъпването на
инцидента, в резултат на който била засегната телесната му неприкосновеност. Във връзка с
настъпилото увреждане изпитвал продължителна силна болка и страдания, които
предизвиквали както нарушения в съня му, така и множество неудобства свързани с
осъществяването на нормалните ежедневни дейности. Освен физическите страдания
изпитвал страх и безпокойство, както и дискомфорт от ограничаването на възможността му
да се обслужва сам, без чужда помощ. След инцидента, поради трудностите при
придвижване и страха от настъпването на ново травматично увреждане, бил принуден да
ограничи социалните си и професионални контакти за период от над шест месеца. Освен
претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в негативни емоционални
преживявания, навежда доводи и за претърпени имуществени вреди, свързани със
заплащането на медицински консумативи на 16.02.2021 г. във връзка с проведеното лечение
във Военномедицинска академия. Твърди, че стопанисването на общинските пътища е
задължение на С.О., поради което следва да бъде ангажирана обезпечително –
гаранционната й отговорност във връзка с бездействието на лицата, натоварени с
поддръжката на пътната инфраструктура. Моли съда да осъди ответника да му заплати
обезщетение за претърпените неимуществени вреди на стойност 12 000 лв., ведно със
законната лихва за забава, считано от 11.04.2023 г. до окончателното погасяване на
претенцията, както и лихва за забава върху посоченото вземане на стойност 2660 лв.,
дължима за периода от датата на увреждането - 28.01.2021 г. до 10.04.2023 г. Претендира и
осъждането на ответника за сумата от 1260 лв., представляваща обезщетение за
претърпените имуществени вреди, ведно със законната лихва за забава от 11.04.2023 г. до
погасяване на вземането. Моли за присъждане на направените в производството разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът С.О., чрез юрк. Т., е подал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Твърди, че не
били реализирани елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане. Оспорва
наличието на виновно и противоправно поведение от страна на натоварените с поддръжката
на пътната мрежа лица, както и причинно – следствената връзка между поведението на
изпълнителите на възложената работа и настъпилите вреди. Сочи, че С.О. е възложила
изпълнението по поддръжка и почистване на улици и места за обществено ползване на
консорциум „ФИРМА“ ДЗЗД. Твърди, че на датата на процесното събитие не са били
налице обстоятелства, които да създават предпоставки за заледяване на пътното платно на
посочения от ищеца участък, поради което след почистване от снега не били извършени
други обработки против заледяване. Счита, че в продължение на няколко последователни
дни пътното платно, на което е настъпило процесното събитие било непрекъснато третирано
2
против заледяване, поради което оспорва фактическите твърдения на ищеца относно
наличието на заледен участък. Навежда доводи относно съпричиняване на увреждането от
страна на ищеца, доколкото същият не е положил дължимата грижа и внимание при
придвижване, с което да гарантира личната си безопасност. Намира описаните от ищеца
претърпени болки и страдания за силно преувеличени и несъответстващи на действителното
фактическо положение. Счита, че с отказа си да му бъде извършена своевременна
оперативна намеса ищецът е усложнил процеса по възстановяване на увреждането. Във
връзка с изложеното, моли съда да отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани. В условията на евентуалност, при уважаване на предявените искови претенции,
моли съда да намали претендираното обезщетение като прекомерно завишено. Релевира
възражение относно допринасянето на вредоносния резултат от страна на пострадалото
лице, поради което счита, че обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
определено при съобразяване на степента на съпричиняване.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и
възраженията на ответника, приема от фактическа и правна страна следното:
Въз основа на съвкупната преценка на събраните писмени доказателства и гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите К.Т. Г. и М.А.К.-М.а, които при преценката им, в
т.ч. по реда на чл. 172 ГПК, следва да бъдат ценени като ясни, убедителни, житейски
логични, обективни – тъй като са изградени на преките им възприятия и не се опровергават
от останалия доказателствен материал по делото, както и от заключението на вещото лице
по допуснатата и изслушана в първоинстанционното производство съдебно-медицинска
експертиза, което при преценката му по реда на чл. 202 ГПК подлежи на кредитиране,
настоящият съдебен състав приема за установено, че на 28.01.2021 г., след 09:00 ч., при
придвижване по пътното платно в гр. С. преди тротоара на ъгъла на ул. „Солунска“ № 25 и
бул. „Витоша“ № 28, ищецът С. Г. М. се подхлъзнал на заледен участък и паднал на земята,
в резултат на което получил следното увреждане: счупване на малкия пищял на дясна
подбедрица в областта на глезенната става (фибуларен малеол) – трайно затрудняване
движението на долния десен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, от което търпял силни
болки и страдания, придвижването му било затруднено около 3 месеца, наложило се да
ползва помощ за ежедневното си обслужване от съпругата му, която е със 100% трайно
намалена работоспособност, изпитвал отшумяващи болки в крака около една година след
инцидента, като възстановителният период, в т. ч. рехабилитационният, продължил около 3
месеца; на 12.02.2021 г. било проведено оперативно лечение на ищеца, изразяващо се в
открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с плака и винтове.
От показанията на свидетеля К.Т. Г. – очевидец на процесния инцидент, се установява
правнорелевантният факт, че към момента на настъпване на инцидента процесният пътен
участък е бил заледен, като ищецът е паднал на земята именно вследствие на подхлъзване от
леда на пътното платно.
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е особен вид безвиновна и обективна отговорност за
чужди противоправни и виновни действия, като тази отговорност има гаранционно-
обезпечителен характер. За да се ангажира отговорността на ответника по посочената
разпоредба, следва да се установят общите предпоставки, при които за определено лице би
възникнала деликтна отговорност, както и допълнителния факт на възлагане на работа на
деликвента от ответника и причиняване на вредите при или по повод тази работа – виж
Постановление № 7 от 29. XII. 1958 г., Пленум на ВС, Постановление № 17 от 18. XI. 1963
г., Пленум на ВС, Постановление № 4 от 30. X. 1975 г., Пленум на ВС и Постановление № 9
3
от 28. XII. 1966 г., Пленум на ВС. В ППВС № 9/1966 г. е прието, че в някои случаи се касае
до неспазване на правилата за извършване на възложената работа, а в други случаи до
невземане на необходимите мерки за предотвратяване на увреждането; за възложителите
бездействието е основание за отговорност за увреждането, когато то се изразява в
неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, от техническите и други правила
и от характера на възложената работа.
Непозволеното увреждане – чл. 45 ЗЗД, се основава на нарушението на правната
норма, изискваща от гражданите да не увреждат субективните права, имуществото и
телесната цялост на другите физически или юридически лица. Непозволеното увреждане е
сложен юридически факт, елементи на който са: 1/ деяние (действие или бездействие), 2/
вредата, 3/ противоправността на деянието, 4/ вина и 5/ причинната връзка между
противоправното и виновно поведение на дееца и настъпилите вреди. Вината се предполага
до доказване на противното – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно
бездействието, то на претендирания деликвент трябва да е предписано нормативно
задължение за действие. В този смисъл, за да е противоправно бездействието на служители
на С.О., то трябва да има правна норма, която да ги задължава да извършват дейност по
ремонт и поддържане на процесния общински пътен участък.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от Закона за пътищата (ЗП), пътищата са
републикански и местни, като последните са общински и частни (по смисъла на § 1, т. 1 и 2
от ДР на ЗП, "път" е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за
движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически
изисквания, а "земно платно" е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са
разположени: платното (платната) за движение; разделителните ивици; банкетите;
тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените площи; крайпътните
отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на
пътя). Общинските пътища са публична общинска собственост – чл. 8, ал. 3 ЗП, като
тяхното изграждане, ремонт и поддържане се осъществява от общините съгласно законовата
разпоредба на чл. 31 ЗП. Съответната община, като юридическо лице, осъществява
дейностите по чл. 31 ЗП чрез своите служители или други лица, на които е възложила
изпълнението. Поддържането на пътищата включва полагането на системни грижи за
осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на пътя и осъществяване на мерките за
защита на неговите съоръжения и принадлежности, а текущият ремонт включва работите по
отстраняване на локални повреди по настилката и пътните принадлежности, причинени от
нормалната експлоатация на пътя – чл. 47 от Правилника за приложение на Закона за
пътищата (ППЗП).
Следователно на общината е вменено задължението да ремонтира и поддържа
общинските пътища, в съС.ие, отговарящо на изискванията на движението, в т.ч. полагане
на дължимата грижа за снегопочистване и осигуряване на безопасно придвижване на
пешеходците – виж и чл. 167, ал. 1 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
В частност по делото се установява, че именно противоправното бездействие на
служители на С.О. по поддържането на процесния пътен участък е довело до неизпълнение
на задължението по чл. 31 ЗП, поради което са налице предпоставките по чл. 49, ал. 1 ЗЗД за
ангажиране на отговорността на ответника за причинените на ищеца вреди. В този смисъл
неоснователни са възраженията на ответника, че механизмът на полученото от ищеца
увреждане, мястото на инцидента и наличието на причинно следствена връзка между
бездействието на негови служители и настъпилия вредоносен резултат са недоказани. Не са
ангажирани каквито и да било доказателства, че настъпването на вредите се дължи
единствено на поведението на ищеца – невнимателно, непредпазливо движение (а
доказателствената тежест в тази насока е била на ответника) – напротив установява се от
4
показанията на свидетеля К.Т. Г. – очевидец на процесния инцидент, че към момента на
настъпване на инцидента процесният пътен участък е бил заледен, като ищецът е паднал на
земята именно вследствие на подхлъзване от леда на пътното платно.
Законът за пътищата предвижда общо и абстрактно задължение на ответника да
поддържа общинските пътища, без значение под въздействието на какви фактори е
настъпила частичната им негодност за осигуряване на безопасно движение по тях. Отделно
от това следва да се отбележи, че по силата на чл. 11, ал. 1 от Закона за общинската
собственост, общината е длъжна да управлява имотите и вещите – общинска собственост, в
интерес на населението, съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин.
Според нормата на чл. 2, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-19 от 12.11.2012 г. за поддържане и
текущ ремонт на пътищата (издадена от министъра на регионалното развитие и
благоустройството, обн. ДВ, бр. 91 от 20.11.2012 г., в сила от 20.11.2012 г., попр., бр. 95 от
04.12.2012 г.), поддържането на пътищата в зависимост от целите, които трябва да бъдат
постигнати, е както следва: 1/ превантивно; 2/ текущо и 3/ зимно. Превантивното
поддържане на пътищата включва комплекс от планирани и икономически ефективни
дейности и строителни и монтажни работи за съхраняване и намаляване на ефекта от
стареенето и износването на материалите и конструкциите на основните елементи в обхвата
на пътя и за удължаване на техния експлоатационен срок – чл. 8, ал. 1 от наредбата, като
основните видове дейности включени в превантивното поддържане на пътищата са
посочени в чл. 8, ал. 2 и се планират въз основа на комплексна оценка на съС.ието на
елементите в обхвата на пътя, пътните съоръжения и принадлежности – чл. 9, ал. 1 от
наредбата. Текущото поддържане на пътищата включва комплекс от всекидневни дейности,
които имат за цел да осигурят техническото съС.ие на пътя, пътните съоръжения и
принадлежности в съответствие с действащите нормативни актове и техническите
спецификации за строителни продукти, като към това поддържане се отнасят и дейностите,
свързани с отстраняване на единични повреди и деформации на елементите в обхвата на
пътя, пътните съоръжения и принадлежности и предотвратяване на по-нататъшното им
развитие – чл. 10, ал. 1 и 2. Основните видове дейности включени в текущото поддържане и
текущия ремонт са посочени в чл. 10, ал. 3 от наредбата, в т. ч. почистване и отстраняване
на отделни малки повреди по земното платно (т. 7). Съгласно чл. 11, ал. 1 от наредбата,
зимното поддържане на пътищата включва комплекс от дейности, свързани с осигуряване на
проходимостта им при зимни условия и премахване или ограничаване на неблагоприятното
влияние на снега и леда върху условията на движение. Основните дейности включени в
зимното поддържане на пътищата са посочени в чл. 11, ал. 2 от наредбата, в т. ч.
обезопасяване на пътищата срещу хлъзгане (т. 4).
В контекста на изложеното настоящият съдебен състав приема, че ответникът е
натоварен по силата на закона и подзаконовите нормативни актове да управлява с грижата
на добър стопанин общинските пътища и повърхността в техния обхват, включително
процесният пътен участък, на който е настъпило увреждането на ищеца.
По отношение на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, следва
да се посочи, че поначало, въпреки липсата на възможност за съпоставяне между
претърпените болки, страдания и психически затруднения и паричната престация,
законодателят е дал възможност на увредения да претендира парично обезщетение за тези
увреждания, като е предоставил на съда да прецени във всеки конкретен случай какъв е
справедливият размер на това обезщетение, което има компенсаторен характер. Понятието
"справедливост" по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се
имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението (виж задължителните за
съдилищата разяснения, дадени с т. 2 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на
ВС). Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът
на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено,
5
какви физически болки и други неудобства и притеснения е претърпял увреденият,
включително допълнителното влошаване съС.ието на здравето, козметични и друг външни
дефекти, силата, интензитета и продължителността на болковия синдром, отшумял ли е той,
продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, възможност на
увреденото лице да продължи трудовата си кариера и да се социализира. Във всички случаи
като база за определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди
служат стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по
време на възникване на увреждането и общоприетата оценка и възприетото в обществото
разбиране за обезвреда на неимуществените вреди, като не се допуска размерът на
обезщетението да бъде и източник на обогатяване на пострадалия.
В разглеждания случай съобразявайки от една страна – вида и тежестта увреждането,
възрастта на пострадалия, който към момента на увреждането е бил на почти 49 години;
обстоятелствата, при които е настъпило увреждането; интензивността на търпените болки и
страдания от ищеца (физически и психически), както и тяхната продължителност, в т. ч.
продължителността на възстановителния период от около 3 месеца – като следва да бъде
съобразено и това, че самото раздвижване на ставата може да наложи и по-дълъг период от
време, претърпяната оперативна интервенция и рехабилитация, както и възможните
остатъчни явления – болка при натоварване на крака и промяна на времето; търпените
неудобства в ежедневието и бита (нужда от помощ при обслужване от съпругата му, която е
със 100% трайно намалена работоспособност), емоционален дискомфорт от промяна начина
на живот за периода на възстановяване, съществуващите в страната обществено-
икономически условия към момента на настъпване на вредите, стандарт на живот, средно
статистически размер на доходите (през 2021 г. годишният общ доход средно на лице от
домакинство е 7 705 лв., съобразно данни на Националния статистически институт), както и
създаденият от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи, без той да
има самостоятелно значение (субективната преценка за справедливо определени суми за
подобни, причинени в близък период вреди от деликт, следва да има за коректив
формираната обща оценка за пропорционалност, защото справедливостта е елемент от
правната реалност), настоящият съдебен състав приема, че определянето на обезщетение за
търпените неимуществени вреди в размер на 12 000 лв. е справедливо, ведно със законната
лихва, считано от датата на исковата молба – 11.04.2023 г. до окончателното изплащане на
сумата. Определянето на по-малък размер на обезщетението от посочения не би
съответствал на изискванията на справедливостта. В този смисъл неоснователни са
възраженията на ответника, че с отказа си да му бъде извършена своевременна оперативна
намеса ищецът е усложнил процеса по възстановяване на увреждането – в проведеното на
13.10.2023 г. открито съдебно заседание вещото лице изрично изясни, че това не е довело до
съществена промяна относно възстановяването.
На следващо място настоящият съдебен състав приема, че сумите за специализирана
храна, болногледач, лекарства, медицински консумативи, лечение, рехабилитация и пр.
намаляват имуществената сфера на увредения. Те представляват пряка и непосредствена
последица от причиненото увреждане. Съгласно задължителните за съдилищата разяснения,
дадени с т. 7 на Постановление № 4 от 23.12.1968 г., Пленум на ВС, когато се търси
обезщетение за имуществени вреди, изразени в разходи за лечение, усилена храна, чужда
помощ и пр., следва да се събират доказателства за необходимостта от такива разходи и за
действителното им извършване, както и за техния размер. Т.е. на репарация подлежат
действително вложените средства – с тях имуществената сфера на пострадалия е реално
намаляла. Размерът им се установява с доказателства за действително разходваните от
увредения суми, а ако такива доказателства няма – чрез експертиза за стойността на стоките,
услугите и лечението към датата на извършване на съответния разход – виж Решение № 307
от 01.08.2014 г. на ВКС по гр. дело № 773/2012 г., IV г. о., ГК.
В частност по делото е установено въз основа на събраните писмени доказателства –
6
епикриза, фискален бон и данъчна фактура, както и от заключението на вещото лице по
съдебно-медицинската експертиза, че с оглед лечението на фрактурата на глезена на десния
крак на ищеца е било необходимо поставянето на плака и винтове, чиято стойност възлиза
на 1260 лв., които не се заплащат от здравната каса, а от пациента. В този смисъл следва да
се приеме, че горепосочените имуществени вреди в общ размер на 1260 лв. са действително
настъпили в резултат на увреждането – чл. 51, ал. 1 ЗЗД, поради което и релевираната
претенция се явява изцяло основателна.
При причиняване на вреди от непозволено увреждане делинквентът изпада в забава от
момента на извършване на деликта – арг. чл. 84, ал. 3 ЗЗД, поради което ответникът дължи и
законна лихва върху присъденото обезщетение за причинени неимуществени вреди от
момента на причиняване на деликта – 28.01.2021 г., като за периода по исковата претенция
28.01.2021 г. – 10.04.2023 г. същата възлиза в размер на претендираните от ищеца 2660 лв.,
поради което и акцесорната претенция се явява изцяло основателна.
По разноските:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски има
ищецът.
В полза на ищеца следва да се присъдят сторените разноски за държавна такса, която с
оглед цената на исковете възлиза в размер на 636,80 лв., за съдебно-медицинска експертиза
в размер на 450 лв., като претендира и адвокатско възнаграждение в размер на 2800 лв.
Своевременно релевираното от процесуалния представител на ответника възражение по чл.
78, ал. 5 ГПК за прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение е
основателно. Когато с една искова молба са предявени от един ищец срещу определен
ответник в обективно кумулативно съединение оценяеми искове, интересът, върху който
следва да се определи минималният размер на адвокатското възнаграждение, е сборът от
цената на всички искове – в този смисъл е Определение № 29 от 20.01.2020 г. на ВКС по ч.
т. д. № 2982/2019 г., II т. о., ТК. В конкретния случай съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2,
т. 3 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., минималното адвокатско възнаграждение възлиза в
размер на 1833 лв. В този смисъл и при съобразяване на обстоятелството, че делото не е
сложно от фактическа и правна страна, съдът приема, че на ищеца следва да бъде присъдено
адвокатско възнаграждение в размер на 1833 лв., т.е. общият размер на разноските, който
следва да бъде присъден, е 2919,80 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд, 167 състав,
РЕШИ:
ОСЪЖДА С.О., с код по Булстат: ******, с адрес: гр. С., ул. М. № 33, да заплати на С.
Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „С.“, бл. 12, ет. 2, ап. 30, на основание чл. 49 ЗЗД
вр. чл. 45, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, следните суми: 12 000 лв. (дванадесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в болки,
страдания и неудобства, вследствие на травматично увреждане – счупване на малкия пищял
на дясна подбедрица в областта на глезенната става, настъпило на 28.01.2021 г., причинени
при падане поради подхлъзване на заледен участък на пътното платно в гр. С. преди
тротоара на ъгъла на ул. „Солунска“ № 25 и бул. „Витоша“ № 28, ведно със законната лихва
за забава, считано от 11.04.2023 г. до окончателното изплащане на вземането; 2660 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от датата на увреждането – 28.01.2021 г. до
10.04.2023 г.; 1260 лв., представляваща обезщетение на претърпените имуществени вреди -
извършени разходи за медицински консумативи, ведно със законната лихва за забава от
11.04.2023 г. до окончателното погасяване на вземането.
ОСЪЖДА С.О., с код по Булстат: ******, с адрес: гр. С., ул. М. № 33, да заплати на С.
7
Г. М., ЕГН **********, с адрес: гр. С., ул. „С.“, бл. 12, ет. 2, ап. 30, на основание чл. 78, ал. 1
ГПК, сумата в размер на 2919,80 лв., представляваща сторените разноски в производството
пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8