МОТИВИ към присъда № 98/11.12.2012 г. по НОХД № 597/2012г. на НПРС
Делото
е образувано на основание чл.247 ал.1 т.1 от НПК - по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура гр. Н. против двете непълнолетни лица – М.А.А. и А.Х.А.,
за това че на 18 срещу 19.06.2012 г. в с. М., обл. Ш., в съучастие, като
съизвършители, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на
имот, отнели чужди движими вещи, на стойност 224,79лв. от владението на А.С.А. ***, без нейно
съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, като по време на деянието
и двамата са били неполнълетни, но са разбирали свойството и значението на
извършеното и са могли да ръководят постъпките си – престъпление по чл.195, ал.1, т. 3 от НК вр.
чл.194, ал.1 от НК вр. чл. 20, ал.2 вр. ал.1 от НК и вр. чл. 63, ал.1, т.3 от НК.
Подсъдимите се явяват лично и с назначения им защитник адв. М.М. от ШАК.
Въз основа на събраните по делото
доказателства, съдът прие за безспорно и категорично установено от фактическа и
правна страна следното:
Двамата подсъдими са братовчеди и
живеят в с.М., обл. Ш.. Нуждите и потребностите на двамата са задоволени според
възможностите на семействата им.
На 18.06.2012 г. през деня подс. А.Х.А. работил със
семейството си в гората и вечерта, след работа, около 21,00ч се срещнал с братовчед си М.А.А.
при „магазина на М.”, където подсъдимите си взели бира и започнали да пият.
Изпили около 2 литра бира. След това изпратили един свой приятел до дома му и
продължили двамата с братовчед си към дома на подс. А.А.. Около 12,30ч. двамата
стигнали до магазина на св. А.С.А., пред който имало пейка. Двамата подсъдими
седнали на пейката и докато пушели цигари решили да влязат в магазина и да
вземат различни неща от него. Магазинът бил заключен предишната вечер от
собственика. Двамата подсъдими взели пейката пред магазина, минали с нея зад
магазина и я изправили на стената на сградата. По нея се изкачили на покрива на
сградата, от където премахнали няколко керемиди, счупили една дъска и така
направили дупка в покрива, през която проникнали във вътрешността на магазина,
като стъпвали на намираща се под отворилата се дупка на тавана маса. Когато
влезли в магазина двамата започнали да пълнят в намерени на мястото торби следните
вещи: 2 бр. Плодово мляко „***”; 2 кг. Шпек салам „***”; 1,5кг. Хамбургски
салам; 0,600кг.Луканков салам; 1кг.пилешки кренвирши „***”; 1 бр. Фанта
„портокал” от по 2л.; 5бр. мъжки дезодорант „***”; 5бр. Дамски дезодорант „***”;
1 бр. Дамски дезодорант „***”; 5 бр. Крем
за лице „лимон”; 1бр. Крем за лице „***”; 3 бр. царевични пръчки; 1бр. бисквити
„***”; 1 бр. Бисквити „***”; 1 бр. Бисквити „***”; 2 бр. Бира „***” – кутийка;
1 бр. Безалкохолно „***”; 4 бр. Бонбони „***”; 0,500кг. Бонбони „***”; 4 бр.
Вафли „***”; 4 бр. Вафли „***” с фъстъци. Двамат аподсъдими излезли от магазина
по обратния път заедно с напълнените от тях торби и отишли до моста на язовира,
където скрили част от взетите вещи. Една част от хранителните продукти хвърлили
на кучетата. Подсъдимият М.А. взел със себе си дезодорантите и кремовете за
ръце и се прибрал у дома си, а подс. А. не е вземал със себе си нищо от вещите.
На следващия ден, около 06,10ч., свидетелката А.А.
отишла на работа в магазина и когато влязла установила, че е влизано в
магазина. Видяла паднала част от мазилката на тавана, струпани каси от бира под
отвора в тавана и множество разхвърлени по земята продукти. За всичко това тя
уведомила полицията.
В резултат на бързата и своевременна намеса на
органите на МВР извършителите на описаното деяние са разкрити.
От назначената по делото съдебно оценителна експертиза
се установява, че стойността на отнетите вещи е 81,81лв.
От назначените по делото съдебно психиатрични експертизи се установи,
че двамата подсъдими, въпреки непълнолетието си са разбирали свойството и
значението на извършеното и са могли да ръководят постъпките си, поради което
същите са пълноценно наказателно отговорни, по смисъла на чл. 31, ал.2 от НК.
Съдът намери, че извършеното от подсъдимите е резултат на едно добре обмислено
деяние, като в случая е налице една взаимност на намерението и реализацията на
деянието. Не може да се разграничи кой от двамата е инициатор, доколкото и
двамата сочат, че са взели решението заедно. Освен това макар и двамата да са
непълнолетни, единият на 15 години, а другият на 17години, прави впечатление,
че по –малкият, А.А. и друг път е „вземал” от магазина, обстоятелство, което се
установява от показанията на св. А.С.А., която го узнала от майката на
подсъдимия – А. А.. Самият подсъдим А.А. заяви, че е искал да влезе в магазина,
въпреки, че нищо не му е липсвало. В този смисъл, съдът намери, че по отношение
и на двамата подсъдими не са налице характерните за възрастта увлечение и
лекомислие. В отношенията между двамата липсва йерархия и влияние над другия.
Двамата се възприемат равнопоставени. В този смисъл, съдът намери, че за двамата
подсъдими не са налице основанията за прилагането на предвидените в чл. 61 от НК възпитателни мерки, а същите следва да отговарят за извършеното от тях престъпление.
Описаната фактическа обстановка се установи безспорно
от всички писмени доказателства, събрани в хода на досъдебното производство –
фотоалбум, дактилоскопски следи, експертиза, протоколи за доброволно предаване,
съдебно психиатрични експертизи и др., които кореспондират с обясненията на
подсъдимите по време на съдебното следствие в пълна степен.
При
така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
На 18 срещу 19.06.2012 г. двамата подсъдими са извършили
престъплението кражба, като са своили
чужди движими вещи без съгласието на техния собственик, с намерение
противозаконно да ги присвои. По отношение на количествените и предметните
предели на обхвата на техните действия, съдът прие за доказано само кражбата на
описаните по – горе движими вещи, на обща стойност от 81,81лв. безспорни доказателства за извършеното от
двамата подсъдими се съдържа в
собствените им обяснения, както и в свидетелските показания на разпитаната свидетелка А.С.А.. Съдът намира, че е
доказателство на дадените от подсъдимите обяснения и показанията на
свидетелката са приетите по делото фотоалбум, протоколи за доброволно предаване
и косвените доказателства – иззетите на място веществени доказателства –
ключове с черна ремък, които се установи, че принадлежат на подс. А.А..
Относно квалифициращите престъплението признаци се
установи, че подсъдимият са разрушили прегради, здраво направени за защита на
имот, каквото се явяват разрушените покрив и таван на помещението, където са се
намирали отнетите вещи. Това от своя страна квалифицира деянието, като такова
по чл. 195, ал.1 т. 3, предл. 1- во от НК, вр. чл. 194, ал.1 от НК. Освен това
деянието е извършено при условията на съучастие, което следва да се преценява
като такова по чл. 20, ал.2 от НК, а не като такова по чл. 195, ал.1, т.5 от НК, доколкото взаимното намерение на двамата подсъдими за извършване на
престъплението е възникнало непосредствено преди неговото реализиране, без
предварителни подготовки и намерения за него. Налице е спонтанно възникнал умисъл за осъществяване на престъплението
кражба.
От субективна
страна подсъдимите са действали при наличието на пряк умисъл. Въпреки
непълнолетието си, двамата са разбирали свойството и значението на извършеното
и са могли да ръководят постъпките си, съзнавали са общественоопасния характер
на извършеното и неговите противоправни последици, както и са целели
настъпването им. С пряк умисъл са действали и по отношение на квалифициращите
признаци на състава на престъплението. И за двамата подсъдими е било ясно, че
без общите им усилия не би било възможно реализирането на престъпния им
замисъл.
Мотивите
за извършване на престъплението и за двамата подсъдими са идентични и те са в
личното им отношение към правото на собственост. От представените по делото
писмени доказателства – доклади от ДСП Н.,
характеристики за двамата подсъдими се установява, че подсъдимият А.А.
посещава учебни занятия, завършил е 7 клас. Самият М.А. е с начално
образование. Двамата произхождат от бедни семейства и работят за да осигуряват
прехраната на семействата си. Материално по – задоволен от двамата е А., който
и сам сочи, че нищо не му е липсвало. Всичко това, дава основание на съда да
приеме, че водещи мотиви при извършване на престъплението са недостига на
парични средства и храна. Налице е липса на пълноценен родителски контрол.
Причините
за извършване на престъплението от двамата непълнолетни подсъдими са користните
им подбуди, незачитане на чуждата собственост, липсата на достатъчно средства
за живеене и не на последно място изпитото количество алкохол.
Предвид на всичко гореизложено, съдът призна подсъдимите
за виновни в извършване на престъплението по чл. 195, ал.1, т.3 от НК във връзка с чл.194, ал.1 от НК във
вр. с чл.20, ал.2 от НК.
При
определяне на следващото се на подсъдимия наказание за деянието съдът съобрази,
че деянието е с висока степен на обществена опасност, но неговите извършители
са лица със сравнително ниска степен на обществена опасност и същите подлежат
на превъзпитание и проявяват критичност към извършеното. Налице са смекчаващи отговорността им обстоятелства, а именно, че направените
самопризнания, изразената критична оценка за извършеното, липсата на други
противообществени прояви, регистрирани от МКБППМН и други висящи дела.
При определянето на вида и размера на наказанието,
съдът отчете тяхното непълнолетие по време на извършването на престъплението и
се съобрази с правилата на редукцията по чл. 63, ал.1, т.3 от НК. Съгласно
посочената разпоредба, за извършеното от двамата престъпление, чийто основен
състав предвижда наказание лишаване от свобода от 1 до 10 години, законът в чл.
63, ал.1, т.3 от НК предвижда наказание лишаване от свобода до 3 години, без
специален минимум. Предвид цялостното участие на подсъдимите и наличието на
многобройни смекчаващи вината им обстоятелства – направените самопризнания, изразената
критична оценка за извършеното, липсата на други противообществени прояви,
регистрирани от МКБППМН и други висящи дела, съдебният състав намери, че следва
да се приложи чл.55, ал.1, т.2, б.”б”, предл-2-ро от НК и им наложи наказание
пробация. Съдът намери, че алтернативното, по – леко наказание обществено порицание не би изиграло в
необходимата степен превантивна роля. Съдебният състав намери, че спрямо
подсъдимия А.А. следва да се наложат предвидените в чл. 42а, ал.1, ал.2 т.1, 2
и 4 от НК пробационни мерки, както следва: По чл.42а, ал.2, т.1 от НК и чл.
42б, ал.1 от НК: “задължителна регистрация по настоящ адрес” за срок от осем
месеца, с периодичност два пъти седмично.; По чл.42а, ал.2, т.2 от НК:
“задължителни периодични срещи с пробационния служител” за срок от осем месеца и по чл.42а, ал.2, т.4
от НК: включване в програма за обществено въздействие чрез Център за обществена
подкрепа гр.Н.. Същото по вид наказание съдебният състав постанови и по
отношение на подсъдимия М.А.А., като срокът на мерките по чл. 42а, эал.1, т.1 и
2 от НК за него беше в размер на 10месеца, което е мотивирано от по – голямата
му възраст и от целта на закона за превъзпитание и възпиране на извършителите
на престъпления от по – нататъшни противообществени прояви.
Двамата подсъдими бяха оправдани за кражба на вещи на
обща стойност 142,98лв.
Двамата подсъдими бяха осъдени да заплатят направените
по делото разноски, съответно по 102,50лв. на ОД МВР Ш. и по 5лв. на РС Н..
Вещественото доказателство 5бр. Секретни ключа с черен
текстилен ремък беше постановено да се върнат на подсъдимия А.Х.А., на когото
се установи, че принадлежат, а същите от своя страна нямат пряко отношение към
извършване на престъплението.
В този смисъл съдът, единодушно постанови присъдата
си.
Мотивите изготвени на 27.12.2012 г.
Районен
съдия:.............................................