№ 486
гр. София, 10.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря EИ
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20211110209706 по описа за 2021
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 09.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в открито
заседание на седемнадесети ноември две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Е.Илиева като разгледа докладваното от съдията а.н.д. № 9706 по описа
за 2021 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ФИРМА срещу наказателно постановление /НП/ №579744-
F609624 от 31.05.2021 г. на директор в ТД на НАП - София, с което на жалбоподателя на
основание чл. 178 от ЗДДС е наложена имуществена санкция в размер на 600 лева за
нарушение на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.
Жалбоподателят счита, че не са налице материалните предпоставки за издаване на НП,
поради което се иска отмяната на НП като незаконосъобразно.
1
В съдебно заседание, редовно призованият жалбоподател не изпраща представител.
Въззиваемата страна в съдебно заседание иска отхвърляне на жалбата и
потвърждаване на НП като издадено при спазване на разпоредбите на закона. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният съд е
винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното НП, т. е.
дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон, независимо от
основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане на
административно наказание.
На 20.04.2021 г. ЛК –инспектор в НАП, след извършена проверка, съставила срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за нарушение
на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС в присъствие на двама свидетели. Представител на нарушителя
подписал АУАН без възражения. В тридневния срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН също не били
депозирани възражения.
Въз основа на АУАН на 31.05.2021 г. югв –директор на Дирекция „Обслужване“ в
ТД на НАП София издал НП, предмет на проверка в настоящото производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП са
издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 193, ал. 2 от ЗДДС и
представените на ИД на НАП, в предвидените от закона срокове за съставянето и
издаването им – чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието им съответстват на изискванията
на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. С оглед на това настоящият съдебен състав не констатира
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на НП.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
Жалбоподателят е търговско дружество, регистрирано в Република България, с
основен предмет на дейност проучвания, посредническа дейност и търговия със стоки. На
30.12.2020 г. дружеството реализирало облагаем оборот в размер от 52 500 лв. от
извършени счетоводни услуги. Към този момент дружеството не било регистрирано по
ЗДДС. На 12.03.2021 г. дружеството подало заявление за регистрация по чл. 96, ал. 1 от
ЗДДС.
Началник отдел в ТД на НАП възложил извършване на проверка за наличие на
основания за регистрация по ЗДДС на дружеството. В хода на проверката било прието, че
жалбоподателят е нарушил ЗДДС, като не е подал заявление в срок, за което му бил
съставен процесният АУАН.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
на показанията на св. ЛК и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства
и доказателствени средства, които съдът кредитира като еднопосочни и непротиворечиви в
своята цялост, поради което по аргумент на обратното от чл. 305, ал.3 НПК не се налага по-
детайлното им обсъждане. По същество жалбоподателят не оспорва така установените
факти, като размерът на облагаемия оборот се установява въз основа на подадената към
заявлението за регистрация по ЗДДС справка-декларация от „ФИРМА, както и от
извлечението от счетоводната книга на дружеството.
При така установената фактическа обстановка,съдът намира,че жалбоподателят от
обективна страна е нарушил разпоредбата на на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.
2
Съгласно въпросната разпоредба всяко данъчно задължено лице, което е установено
на територията на страната, с облагаем оборот 50 000 лв. или повече за период не по-дълъг
от последните 12 последователни месеца преди текущия месец е длъжно в 7-дневен срок от
изтичането на данъчния период, през който е достигнало този оборот, да подаде заявление за
регистрация по този закон. Когато оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два
последователни месеца, включително текущия, лицето е длъжно да подаде заявлението в 7-
дневен срок от датата, на която е достигнат оборотът.
Данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3 от ЗДДС е всяко лице, което извършва
независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.
Данъчен период по смисъла на ЗДДС е периодът от време, след изтичането на който
регистрираното лице е длъжно да подаде справка-декларация с резултата за този данъчен
период, като данъчния период е едномесечен и съвпада с календарния месец освен в
случаите по глава 18 от закона (чл. 87 от ЗДДС).
Съгласно чл.178 от ЗДД, юридическите лица и едноличните търговци, които не
подадат заявления за регистрация или заявление за прекратяване на регистрация в
установените по този закон срокове, се наказват с имуществена санкция в размер от 500 до
5000 лв.
Жалбоподателят е данъчно задължено лице по смисъла на закона, като по делото се
установи, че на 30.12.2020 облагаемият оборот от дейността му е надхвърлил сумата от
50 000 лв., като жалбоподателят не е бил регистриран по ЗДДС, поради което, доколкото
оборотът е достигнат за период не по-дълъг от два последователни месеца, е следвало да
подаде заявление за регистрация в 7-дневен срок от 30.12.21 - датата на която е достигнат
оборотът, като този срок е изтекъл на 06.01.2022 г Жалбоподателят е подал декларация на
12.03.2021 г., т.е. със закъснение от над два месеца, с оглед на което е извършил от
обективна страна вмененото му нарушение, което е достатъчно ясно описано и е правилно
квалифицирано.
Доколкото имуществената санкция по чл. 83 от ЗАНН е правен институт, въведен
като обективна, безвиновна отговорност на юридическите лица и едноличните търговци за
неизпълнение на задължения към държавата или общината при осъществяване на тяхната
дейност, не следва да се изследва въпросът за наличието на вина.
За така констатираното нарушение не се установяват предпоставките за приложение
на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същото разкрива типичната степен на обществена опасност за
нарушенията от този вид, поради което не може да намери приложение хипотезата на
маловажен случай на административно нарушение. При преценката си съдът отчете
периодът на забава, който надхвърля два месеца, като по делото не се установяват
обстоятелства, които да са представляващи обективна пречка за изпълнение на нормативно
установеното задължение на жалбоподателя в срок.
Наложената на жалбоподателя санкция е определена над минималния нормативно
предвиден размер, без да се посочат отегчаващите обстоятелства, които съобразно
установените в чл. 27 от ЗАНН принципи да обуславят налагането на по-тежко наказание.
Административнонаказващият орган разполага с оперативна самостоятелност при
индивидуализация на санкцията, но неговата преценка следва да бъде аргументирана.
Посочено е, че нарушението на жалбоподателя е извършено за първи път. Дружеството е
изпълнило макар и извън законоустановения срок задължението си по собствена воля, което
намалява интензитета на обществената опасност на нарушението. По тези съображения в
случая не е обосновано размерът на имуществената санкция да бъде над минимално
предвидения в закона, поради което и обжалваното НП следва да се измени, като се намали
размерът на наложената санкция до сумата от 500 лева, с което ще се постигнат в пълен
размер установените в чл. 12 от ЗАНН цели.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав приема, че НП следва да бъде
3
изменено, като наложената имуществена санкция бъде намалена до посочения размер.
При този изход на делото въззиваемата страна има право на разноски и своевременно
претендира такива, като на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН вр. чл. 37 от ЗПП
жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страната сумата от 80 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление /НП/ №579744-F609624 от 31.05.2021 г. на
директор в ТД на НАП - София, с което на фирма" ЕООД на основание чл. 178 от ЗДДС е
наложена имуществена санкция в размер на 600 лева за нарушение на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС.,
като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция на сумата от 500 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН фирма" ЕООД, ЕИК ********* да
заплати на Национална агенция на приходите сумата от 80 лв. – възнаграждение за
юрисконсулт.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
София – град в 14-дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4