РЕШЕНИЕ
№ 144
гр. Силистра, 19.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на двадесети
август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирослав Ст. Х.
при участието на секретаря Д. В. С.А
като разгледа докладваното от Мирослав Ст. Х. Административно
наказателно дело № 20253420200423 по описа за 2025 година
Производство по реда на чл.145 и сл. от АПК във връзка с чл.72, ал.4 от
Закона за Министерство на вътрешните работи.
Образувано е по жалба на Т. Г. Г., чрез адв. В. Х. при АК- Силистра,
против Заповед за задържане на лице рег. № .. от 30.05.2025 г., издадена от Г.
С. Г. на длъжност „разузнавач“ в сектор „КП“ при РУ-Силистра в ОДМВР-
Силистра, с правно основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. С обжалвания акт е
заповядано задържането на жалбоподателя Г. за срок от 24 часа във връзка със
сл.д. № ../2025г. по описа на ОСлО-Силистра и чл.354а от НК- без надлежно
разрешително произвежда, преработва, придобива или държи наркотични
вещества или техни аналози с цел разпространение или разпространява
наркотични вещества или техни аналози.
В открито съдебно заседание жалбоподателят Г. се явява лично и с
упълномощения от него процесуален представител- адв.В. Х. при АК-
Силистра, който поддържа жалбата изцяло. Претендира и разноски по делото.
Отправя се искане към съда да постанови решение, с което да отмени
заповедта, като незаконосъобразна, излага мотиви в тази насока.
Ответникът по жалбата- органът, издал оспорвания акт Г. Г. се явява
лично и с упълномощен проц.представител- В. А. на длъжност
1
гл.юрисконсулт при ОДМВР- Силистра. В съдебно заседание излага доводи за
законосъобразност на обжалваната заповед и моли съда да отхвърли жалбата,
като неоснователна и необоснована.
Районна прокуратура- Силистра- надлежно уведомена, не се явява
представител, не депозира становище по делото.
След даване ход на делото от страна на проц.представител на ответника
по жалбата бяха представени нови писмени доказателства, които съда след
като изслуша становището на ответната страна счете за допустими и
своевременно представени, поради което с мотивирано протоколно
определение ги прие като доказателства по делото. Проц.представител на
ответника направи искане да се изискат от ОСлО при ОП-Силистра нови
писмени доказателства, касаещи постановление за възлагане на извършване на
действия по разследването по отношение на жалбоподателя Г. по сл.д. №
../2025г. по описа на същата служба и други, имащи отношение към
извършените процесуално-следствени действия към момента на задържането
на жалбоподателя Г.. Съда като взе предвид становището на ответната страна
счете искането за допустимо и своевременно предявено, поради което изиска
от ОСлО при ОП- Силистра писмените доказателства, които бяха приети като
такива по настоящето административнонаказателно производство.
Направено беше и искане за допускане до разпит в качеството на
свидетел на лицето Д. К. във връзка с установяване на обстоятелства по
задържането на жалбоподателя Г.. Съда като изслуша становището на
ответната страна, счете искането за допустима и своевременно предявено,
поради което и с мотивирано протоколно определение допусна до разпит в
качеството на свидетел лицето Д. А. К., който даде своите показания
добросъвестно и съда ги прие към доказателствения материал по делото.
Съдът като обсъди на основание чл.13 и чл.14 от НПК всестранно,
обективно и пълно доводите на страните, събраните по делото писмени и
гласни доказателства, съгласно приложението на закона и по силата на
вътрешното си убеждение, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.149,
ал.1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването
срещу индивидуален административен акт по чл.21 от АПК, връчен на
30.05.2025 г., подлежащ на законов съдебен контрол от родово, местно и
2
функционално компетентен съд, като жалбата е редовна от външна страна с
посочване на изискуемите по закон реквизити. Същата е изготвена в
предвидената форма и е придружена от необходимите приложения.
Разгледана по същество е и ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК, съдът преценява
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания
по чл.146 от АПК.
Оспореният акт е издаден от полицейски орган по смисъла на чл.57 от
ЗМВР в границите на предоставената му съгласно чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР
компетентност.
От фактическа страна е установено, че жалбоподателят Т. Г. е имал
чисто съдебно минало, постоянна месторабота, положителни
характеристични данни, и липсват и данни за криминални регистрации.
На 30.05.2025г. с писмена заповед за задържане на лице с рег. № .. от
30.05.2025г., издадена от Г. С. Г. на длъжност „разузнавач“ в РУ- Силистра при
ОДМВР- Силистра, жалбоподателят Г. бил задържан за срок до 24 (двадесет и
четири) часа (а именно до 09:00 часа на 31.05.2025г.) на основание чл.72, ал.1,
т.1 от ЗМВР във връзка със сл.д. № ../2025г. по описа на ОСлО- Силистра и
чл.354а от НК- без надлежно разрешително произвежда, преработва,
придобива или държи наркотични вещества или техни аналози с цел
разпространение или разпространява наркотични вещества или техни аналози.
На 30.05.2025г., в присъствие на жалбоподателя Г. са били извършени
„претърсване и изземване“ по сл.д. № ../2025г. по описа на ОСлО при ОП-
Силистра, след получени предварително разрешения за извършването на тези
процесуално-следствени действия от надлежен орган, а именно Окръжен съд-
Силистра, в неговите имоти, местоработата му и управляваните от него МПС-
та. При реализацията на тези процесуално-следствени действия не били
установени в негово владение забранени от закона вещества или предмети.
Въпреки това на жалбоподателя Г. е била издадена Заповед за задържане на
лице с рег. № .../ 30.05.2025г., като му е предоставена и писмена декларация за
попълване, според която същият (писмено) заявил, че нямал възражения; че
желае адвокатска защита чрез адв.Н. Д. при АК- Силистра; че бил запознат с
неговите права; че имал необходимост от медицинска помощ, като е посочил
3
заболяванията си.
Жалбоподателят Г. бил отведен (конвоиран) за изтърпяване на
наложената му принудителна административна мярка по чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР в помещение в сградата на РУ-Силистра, където престоял до 08:55 часа
на 31.05.2025г. Същият нямал никакво процесуално качество по сл.д. №
...2025г. по описа на ОСлО при ОП-Силистра, към настоящия момент по
негови данни също няма никакво процесуално качество, тъй като не е бил
призоваван и разпитван.
Според справка на същата служба от 25.06.2025г. изискана по
инициатива на защитата на жалбоподателя Г., по следственото дело е
привлечен Т. С. Г., ЕГН **********, с адрес- с... за извършено от него на
30.05.2025г. в гр.Д.. престъпление по чл.354а, ал.1, предл.4 от НК, но никъде в
справките не се споменава името и данните на жалбоподателят Г., който по
негови показания дори не е бил разпитван все още. Спрямо него липсвали
предприети каквито и да е процесуални действия по същото висящо
следствено дело, което е било в етап на разследване.
Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от събраните в административното производство писмени
доказателства. Писмените доказателства по делото във връзка със събраните
по инициатива на съда и страните писмени справки са единни, категорични и
непротиворечиви. Справките и писмените доказателства по делото са
съставени от компетентни длъжностни лица по установения от закона ред в
кръга на техните правомощия (по служба). Доказателствената стойност на
събраните писмени доказателства е висока и достоверна в значителна степен,
съгласно принципите на процесуалния закон.
Фактът на образуване на досъдебно производство по НПК, в случая
следствено дело, според съда не предоставя право на полицейски орган по
чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР да задържа свидетел, който няма никаква фактическа
връзка с основното събитие по НПК.
Според доказателствата по делото жалбоподателят Г. към
инкриминирания период не е бил издирван от органите на МВР, съда и/или
прокуратурата, за да има основания за задържането му, защото евентуално се
е укривал, след призоваването му. Не са налице и факти, че жалбоподателя Г. е
искал да възпрепятства органите на разследването; нито се установява да е
4
укривал доказателства; да е предупреждавал свидетели и т.н. Първо е бил
задържан по ЗМВР и след това в негово присъствие е било извършено
претърсване и изземване по НПК.
Не се установява в момента на фактическото задържане на
жалбоподателя Г. същият да е бил уведомен ясно и изрично в този момент, а
не по-късно, защо е задържан, доколкото според заповедта по ЗМВР е
задържан като извършител, а според справката на обвинителните власти -
същият не фигурира никъде в престъплението- към датата на задържането му
30.05.2025г.
По делото е налице категорично и осъзнато обективирано изявление от
жалбоподателя Г., че същия желае да получи адвокатска помощ от Н. Д.
Полицейският орган, дори и при евентуален отказ на жалбоподателя Г., ако
защитата му от адвокат е задължителна с оглед вида на разследваното тежко
престъпление, следва да създаде процесуални гаранции първо да гарантира
адвокатска помощ, особено, ако ще последват ограничения спрямо правата на
жалбоподателя Г. (което и на практика се е случило).
Доказателствената стойност и релевантност (правна значимост) на
кредитираните доказателства по делото обуславят извеждането на
фактическите обстоятелства от предмета на доказване в производството като
пълни, последователни, изчерпателни и детайлни. По делото не се установява
непротиворечив доказателствен материал. Поради еднопосочността и
непротиворечивостта на писмените доказателства по делото, съдът не следва
да излага още по-подробни допълнителни съображения на основание чл.305,
ал.3 от НПК.
От правна страна, настоящия съдебен състав счита, че съгласно
посоченото в заповедта на въззиваемата страна Г. С. Г., задържането на
жалбоподателя Т. Г. е било осъществено на основание чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
На първо място следва да се изведат съответните правни доводи от
основния закон на страната ни- Конституцията на Република България.
Съгласно чл.30, ал.1 от Конституцията на Република България (КРБ) всеки
има право на лична свобода и неприкосновеност. Разпоредбата на чл.30, ал.2
от КРБ предвижда, че никой не може да бъде задържан, подлаган на оглед или
обиск или на друго посегателство върху личната неприкосновеност, освен при
условията и по реда, определени със закон. Според чл.30, ал.3, изр. първо от
5
КРБ, единствено и само в изрично посочените от закона неотложни случаи
компетентните държавни органи могат да задържат граждани, за което
незабавно се уведомяват органите на съдебната власт. В срок от 24 (двадесет и
четири) часа от задържането органът на съдебна власт се произнася по
неговата законосъобразност (чл.30, ал.3, изр.2 от КРБ).
В съответствие с чл.5, § 1, изр.1 от Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи (КЗПЧОС), ратифицирана със закон на Народното
събрание от 31.07.1992г. (ДВ бр. 66/1992 г., в сила за РБ от 07.09.1992 г.), всеки
има право на свобода и сигурност. В юриспруденцията на ЕСПЧ са изведени
няколко стандарта при закрилата на това право:
Първият е изчерпателност на изключенията по чл.5, § 1, изр.2, б. "а" - б.
"г" от КЗПЧОС, чието тълкуване трябва да е задължително стриктно, а
разширителните обосновки при приложението им са недопустими. Целта е да
се гарантира, че никой няма да бъде произволно лишен от свобода на
основание, което не е предвидено в Конвенцията.
Вторият е законност на лишаването от свобода по националния закон,
както от процесуална, така и от материалноправна страна. За целта чл.5, § 2 §
5 от КЗПЧОС въвежда гаранции относно свеждането до минимум на
рисковете от произвол при ограничаването на свободата. Т. е правото по чл.5,
§ 2 от ЕКПЧ задържаното лице незабавно да бъде уведомено за основанията за
ареста си при задължение на Държавата чрез компетентния национален орган
да обоснове всяко едно лишаване от свобода на всеки един етап. Същата тази
правна закрила и формираната трайна юриспруденция на ЕСПЧ по чл.5 от
КЗПЧОС изключва категорично възможността едно лице да бъде лишено от
свобода, независимо под каква форма и за какъв срок, на неизвестни за него
основания.
Фактите, които пораждат подозрение в извършването на престъпление и
обосновават първоначалното задържане на лицето не трябва да са от същото
ниво както тези, необходими за осъждането му или дори за повдигането на
обвинение, но във всички случаи трябва да бъдат конкретизирани в степен и
да бъдат съобщени, така че арестуваното лице да добие незабавно известна
представа в какво е заподозряно, съгласно Решение на ЕСПЧ от 11.07.2000г. по
дело D. v T. по жалба № 20869/92 - § 56.
Обратното, недопустимо е по всеки един минимален национален и
6
международен стандарт фактите, а не правото, обосноваващи подозрението в
престъпление, изобщо да не са посочени в акта за задържане и да не са
съобщени на задържаното лице незабавно при лишаването му от свобода.
Според настоящия съдебен състав е допуснато съществено процесуално
нарушение на административно-производствените правила на АПК, тъй като
към момента на фактическото задържане на жалбоподателя Г., не му е било
съобщено изрично, ясно, категорично и фактически в този момент от
въззивамата страна Г. Г. - за какво е бил задържан и поради какви причини,
тъй като както ясно от материалите по делото е, че жалбоподателят Г. е бил
задържан в 09 часа на 30.05.2025г., а заповедта за задържането му е била
издадена едва около 17 часа на същия ден, т.е. около 8 часа след неговото
фактическо задържане. В този момент (а не в момента на конвоирането му в
сградата на РУ- Силистра или при последващото попълване на писмената
документация по делото) не му е била осигурена и адвокатска защита, нито
възможност да се свърже с адвокат, нито са му били разяснени фактически
неговите възможни права - например, че има правото на адвокатска защита; че
има правото да не се самоуличава в престъпление; че има правото да уведоми
свой близък, че е задържан; че има правото да разбере в този момент
фактическото и правното основание за задържането му и други. Липсата на
информация за тези факти и обстоятелства не освобождава
административният (полицейски) орган Г. Г. от задължението му да съобщи на
жалбоподателя Г. в момента на ограничаване на правото му на свободно
придвижване какви са били основанията за задържането му - и фактически, и
правни.
Нещо повече, към момента на фактическото задържане на
жалбоподателя Г., лицето издало заповедта му за задържане- ответника Г. Г.
изобщо не е бил там, а както стана ясно в по-късен етап му е било разпоредено
да задържи жалбоподателя Г., въпреки, че същия изобщо не е присъствал по
време на извършването на процесуално-следствените действия, касателно
жалбоподателя Г.. Чрез този пропуск е нарушено правото на задържаното
лице незабавно да бъде уведомено за основанията за задържането си (към този
момент, а не последващо), залегнало изрично, както в чл.5, § 2 от КЗПЧОС,
така и в практиката на ЕСПЧ по въпросите относно законността на
задържането. В тази насока, съдът се позова изцяло на казуалното тълкуване
7
от константната съдебна практика на административните съдилища от
Решение № 2890 от 29.01.2025г. по адм. д. № 8479/2024г. на АССГ; от
Решение № 23324 от 07.07.2025г. на АССГ по адм. д. № 4431/2025г.
Основанията за извършването на полицейски арест и съгласно
постановките на Решение от 25.05.2023г. на СЕС по дело № С 608/2021г.
подлежат на незабавно съобщаване на адресата на задържането (за всяко
обвинение) - на достъпен за него език по подходящ начин, за да се гарантира
ефективната възможност задържаното лице да оспори пред съдебен орган
чрез реализирането на правото му да обжалва своето задържане на основание
чл.5, § 4 от КЗПЧОС. Съгласно Решение от 25.05.2023г. на СЕС по дело № С
608/2021г. основанията за задържането на лица, заподозрени или обвинени в
извършването на престъпление следва да съдържат цялата необходима
информация, за да имат те възможност ефективно да оспорят
законосъобразността на задържането си. Тази информация трябва да съдържа
описание на релевантните факти, известни на компетентните органи, сред
които фигурират известните време и място на настъпване на фактите; формата
на конкретното участие на тези лица в предполагаемото престъпление и
дадената неокончателна правна квалификация, като същевременно се отчита
стадия на наказателното производство, така че да не се вреди на напредването
на текущо разследване. В тази насока е Решението по делото "Фокс, Камбел и
Хартлей срещу Обединеното Кралство" 1990 г. на ЕСПЧ. Изисква се да
съществува като реалистична възможността правното средство за защита
срещу задържането да бъде упражнено практически. За изпълването на тези
изисквания се предпоставя спазването на принципа за незабавност в
съобщаването на основанието за задържането на лицето и необходимото
съдържание на съобщението за основанието за задържането на лицето. В тази
насока е Решението по делото "Мируей срещу Обединеното Кралство" 1994г.
на ЕСПЧ. Само посочването на правното основание за задържането или
цитирането на досъдебното производство с посочване на неговия предмет не е
достатъчно към момента на задържането на лицето, за да се счита
осъщественото задържане по ЗМВР за законосъобразно. В случая, това
изискване спрямо жалбоподателят Г. не е било гарантирано от полицейския
орган Г. Г. в момента на фактическото задържане на лицето на 30.05.2025 г. в
09:00 часа, а не в момента на буквалното издаване на заповедта за задържането
му- около 17 часа на същата дата.
8
Въззиваемата страна не доказва да е връчила препис от заповедта преди
задържането на лицето, нито се е установява да е съобщила на жалбоподателя
Г. защо се задържа. В заповедта по ЗМВР не е описано с реквизити какво
точно е осъществил същият или как е извършил престъплението по чл.354а от
НК. Не е посочено и какво е наркотичното вещество. В тази връзка,
настоящия съдебен състав счита, че не е достатъчно да се очертае
изпълнителното деяние от хипотезата и диспозицията на правната норма на
престъпния състав с цитирането й. Тези пропуски в действията на
въззиваемата страна Г. Г. са съществени и абсолютни, тъй като опорочават
цялостната процедура по издаването на принудителната административна
мярка по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР. Жалбоподателят Г. не следва да разбира за
основанията за ограничаване на правото му на свободно придвижване след
издаване на заповедта за задържане или при конвоирането му до РУ-
Силистра, а в момента, когато му се е отнела свободата образно казано,
доколкото ограничаването на правото на свободно придвижване на всяко лице
следва да се извършва само за постигане на легитимните цели на закона.
След като целите на закона се постигат и без задържането на лицето по
ЗМВР, административният орган следва да предпочете това приложение на
закона, тъй като е пропорционално на допустимата административна намеса.
Това задължение на административния орган по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР
следва да е сторено в точния начален момент преди или в момента на
фактическото задържане на лицето и да е доказателствено обезпечено към
момента на издаването на индивидуалния административен акт по чл.72, ал.1,
т.1 от ЗМВР. По този начин се извършва баланс между интересите на
Държавата, и личните права на задържания субект, доколкото правото на
свободно придвижване е изключителна ценност от конституционен ранг, като
ограничаването й следва да са става по изключение, а не по принцип и то
спрямо евентуални свидетели по досъдебните производства.
Основанията за задържането на едно лице не следва да се извеждат от
съдържанието на действията, които се извършват с лицето например при
неговия разпит; при извършване на обиск; при евентуално претърсване и
изземване в негово присъствие и т.н. Задържаното лице Г. обективно не е било
уведомено за фактическите и правни основания за ограничаване на правото
му на свободно придвижване. Доказателствата по делото не установяват това
9
да е реално и фактически сторено, като задължение на полицейския орган Г.
Г..
От изложеното може да се направи единственият извод, че в настоящия
случай не е било спазено категоричното изискване, възведено в чл.74, ал.2, т.2
от ЗМВР за излагане в кумулативна наличност на фактическите и правни
основания за задържането, което се явява достатъчно основание за отмяна на
процесната заповед поради допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила при издаването при липса на мотиви. Съгласно
постановките на ТР № 4 от 22.04.2004 г. по адм. дело № 4/2002 г. на ВАС
излагането на мотиви при издаване на административен акт дава възможност
на адресата на акта и заинтересованите лица да научат какви са фактите,
мотивирали административния орган, да приложи една или друга правна
норма. Мотивите дават възможност на по-горестоящия административен
орган и съда да извършат проверката за законосъобразност на акта.
Изключение от този принцип е допустим единствено когато с акта се
удовлетворяват изцяло направените искания и не се засягат права или законни
интереси на други граждани и организации, както и когато въпросът е свързан
със защита на класифицирана информация, представляваща държавна или
служебна тайна. В тези случаи се посочва само правното основание за
издаването на акта. В цитираното тълкувателно решение изрично е посочено,
че липсата на мотиви във всички случаи е основание за отмяната на издадения
административен акт. Така и когато органът действа при условията на
оперативна самостоятелност, въпреки предоставената му от закона
възможност да извърши преценка дали, кога и какво решение да вземе при
осъществяване на дейност от своята компетентност, неизлагането на мотиви
по въпроса защо е избрано едно от няколкото възможни законосъобразни
решения и/или необсъждането на възраженията и обясненията на
заинтересованите граждани и организации, които пряко касаят решавания с
административния акт въпрос, съставляват съществени нарушения на
административнопроизводствените правила и са основания за отмяната на
акта.
Действително, съгласно ТР № 16 от 31.03.1975 г. на ОСГК на ВС е
допустимо издаването на мотивите да не съвпада по време с издаването на
индивидуалния административен акт и да са обективирани в друг документ,
10
стига той да изхожда от същия административен орган, като и в този случай
страните следва да имат възможност да се запознаят своевременно с мотивите
към акта, за да узнаят съображенията на административния орган и
организират защитата си срещу акта. В материалите по административната
преписка не се съдържат писмени доказателства, които да навеждат на извода,
че са били налице данни по смисъла на закона за извършено престъпление от
задържания или за неговата съпричастност към извършено престъпление по
чл.354а от НК към момента на издаване или връчване на заповедта за
задържане. За да бъде законосъобразна наложената принудителна
административна мярка, се изисква да има данни, от които да може да се
направи обосновано предположение, че съществува вероятност или е
възможно лицето да е извършило или да е съпричастно към извършването на
конкретно престъпление. Действително, за прилагането на ПАМ по чл.72,
ал.1, т.1 от ЗМВР не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи
по категоричен и безспорен начин вината на лицето, извършило престъпление,
както и да е определена точната наказателноправна квалификация на деянието
по НК и основанието за подвеждане под наказателна отговорност. Достатъчно
е наличието на данни, обосноваващи предположение, че има вероятност
лицето да е извършител на престъпление. В разглеждания случай, от
събраните по делото доказателства не се установяват данни за извършено от
страна на жалбоподателя Г. престъпление, т.е. не са изпълнени предпоставките
за приложение на материалноправната разпоредба на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР.
Фактът, че няма никакви доказателства за извършено престъпление след
проведеното претърсване, поради което и задържането на лицето се явява
незаконосъобразно и противоречи на правото му на защита. Следователно
оспорената заповед за задържане е издадена и в противоречие на
материалноправните разпоредби и е налице отменителното основание по
чл.146, т.4 от АПК.
Последващото уведомяване на жалбоподателя Г. с издадената заповед от
30.05.2025 г. за неговите субективни права и за правното му положение на
задържано по ЗМВР лице, не води до "саниране" на допуснатото съществено
процесуално нарушение при издаването на индивидуалния административен
акт, което е ограничило правото на защита на задържания субект. Издаването
фактически на 30.05.2025 г. на заповедта за по-ранен час - за 09:00 часа на
30.05.2025 г. не води до саниране на взетото задържане по чл.72, ал.1, т.1 от
11
ЗМВР с обратна сила и не доказва по никакъв начин, че то е започнало именно
в този по-ранен момент, а именно точно в 09:00 часа на 30.05.2025 г., тъй като
както стана ясно от събраните по делото доказателства е, че заповедта за
задържането на жалбоподателя Г. е издадена значително по-късно, или около
16,30- 17,00 часа на същия ден. Тези обстоятелства са видни най-вече от
показанията на полицейския орган, извършил задържането Г. Г. и
ръководителят на операцията- св. Д. К., тъй като съда отбелязва, че в
заповедта по ЗМВР не е удостоверено изрично в колко часа е бил връчен
преписа от заповедта - преди задържането или след задържането на обекта на
принудителните действия.
В тази връзка, съдът счита, че в този час- 09:00 часа на 30.05.2025г.,
жалбоподателят Г. не е имал статус на задържано лице по ЗМВР (а само такъв
на пряко уличено от полицейски власти към престъпление по чл.354а от НК
лице в качеството на извършител, което, обаче се опровергава от справката на
ОСлО при ОП-Силистра). Следва да бъде отчетено, че жалбоподателят Г., след
като е бил първо задържан по ЗМВР, е предоставил, (и доколкото не е имал
алтернативен избор като обект на пряка полицейска принуда), процесните
свои имоти и МПС-та; оказал е пълно съдействие на органите на реда; не е
противостоял на процесуално-следствените действия; не е въздействал върху
доказателства; не е укривал такива; не е имало опасност да заличи
доказателства или да предупреди свидетели с оглед тяхното повлияване. Няма
данни по делото същият да е имал осъждания или криминални регистрации.
При тези проявили се факти е законово недопустимо и нецелесъобразно
жалбоподателят Г., особено като лице с неясна функция по следственото дело,
да бъде задържан - липсвала е според данните от настоящото производство
негова фактическа връзка въобще с престъплението по чл.354а от НК към
момента на задържането му в 09:00 часа на 30.05.2025 г. по реда на чл.72, ал.1,
т.1 от ЗМВР (а не след това). Липсвало е, дори възможна заподозряност или
уличеност към престъпление, тъй като в случая въззиваемата страна Г. Г. не е
имал достъп до писмените материали по сл.д. № ../2025 г. по описа на ОСлО
при ОП- Силистра; същият няма и право на това; по ЗМВР е изпълнявал на
терен на 30.05.2025 г. точно определени цели; полицейският орган не
съвместява обвинителни функции; нито има решаващи правомощия по НПК
по досъдебното производство (а само такива по АПК). Това какво евентуално
извършва жалбоподателят Г. например не следва да води до извод, че е
12
извършител на престъпление по чл.354а от НК, за да има основание и цел
приложението на този ред по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР за задържането му, като
допустима законова намеса за ограничаването на едно от най-значимите
човешки блага - а именно правото на личната свобода. Законовото
ограничаване на това човешко благо следва, обаче, да се извършва по
изключение (а не като правило на поведение от страна на органите на МВР)
при наличие на доказателства (или доказателствени данни) и при реално
извършено престъпление при фактическа връзка по отношение на неговия
автор (всяко престъпление има своето изражение в определен субект неговият
автор). От момента, в който жалбоподателят Г. е предоставил (а и не е имал
избор) инкриминираните имоти и леки автомобили, се счита, че не са били
възникнали с висока степен на вероятност фактически данни и доказателства
за извършено престъпление, тъй като въпросните вещи са обект на
добросъвестно владение, и доколкото полицейския орган Г. Г. не е имал
възможност по реда на АПК същият да е изследвал, проверил или анализирал
предварително определена доказателствена информация, която да го
мотивира свободно и независимо по силата на закона и вътрешното му
убеждение, че е налице основание за задържането на жалбоподателя Г. в 09:00
часа на 30.05.2025г. (а не например, защото му е било наредено да задържи
някого или защото достъп до материалите от ДП е имал само разследващия
орган).
Жалбоподателят Г. е имал право на адвокатска защита, съгласно
трайната практика на ЕСПЧ от този момент. Такава обаче не му е била
осигурена. Попълнената към приложената заповед по ЗМВР декларация за
желание на адвокатска защита от страна на жалбоподателя Г. не санира това
нарушение на органите на МВР, тъй като същата е била попълнена едва при
законовото задържане на жалбоподателя, а не при неговото фактически
такова. Процесната декларация не валидира в същия смисъл и бездействията
на органите на МВР да уведомят жалбоподателя Г. за неговите права и за
правото му на защита от момента, в който събраните в преписката са го
уличавали вероятностно в престъпление.
Съдът отчита, че от събраните по делото писмени доказателства не се
установява, като доказано, фактическото основание на заповедта на
въззиваемата страна Г. Г. за задържането на жалбоподателя Г.. Доказателствата
13
по делото не сочат наличието на свързаност на жалбоподателя Г. с елементи от
изпълнителните деяния на престъпните състави на чл.354а от НК. Този извод
се извежда само в това производство с оглед събраните доказателства към
момента пред настоящият съдебен състав. Изграждането на категоричен извод
за такива факти на база предположения не може да се извършва. ДП се
образува винаги по факта на извършено в обективната действителност реално
престъпление от общ характер. Разследва се извършеното престъпление с
оглед разкриването му и с оглед установяването на неговия извършител. В
преписката по случая жалбоподателят Г. не е имал процесуалното качество на
обвиняем извършител по НПК. Същият не е затруднявал органите на
разследването. Не се е укривал, нито е бил търсен от по-ранна дата. Могъл е
да бъде призован като свидетел (това е несложно правно действие, което не е
намерило приложение, обаче). Било е оказано съдействие, особено при
липсата на избор от негова страна. Целите на ЗМВР са били постигнати с
оглед разкриването на деянието, което е било възможно да е престъпление
(категорични доказателства не са представени от въззиваемата страна) и без
задържането на жалбоподателя Г.. Липсата на открити предмети, уличаващи
лицето, и доказателства, сочещи към неговата вина, налага незабавното
освобождаване на задържаното лице, дори и да е образувано досъдебно
производство.
Разпоредената с издадената заповед принудителна административна
мярка за задържането на жалбоподателя Г. противоречи на целта на ЗМВР -
същата не е съобразена със закона и с целта му (чл.4, ал.2 от АПК). В тази
връзка, не е била съществуваща опасността от отклонението на жалбоподателя
Г. - същият е лице с установена самоличност, с регистриран адрес и с място на
установени в страната трайни фактически връзки, където той е бил
съсредоточил своите жизнени и икономически интереси. Органите на МВР не
са били възпрепятствани да събират доказателства. Жалбоподателят Г. не е
бил търсен въобще от държавните власти. Не е предупреждавал свидетели,
нито е комуникирал с такива, нито е укривал доказателства, нито е
затруднявал по някакъв начин към 30.05.2025г. и след това органите на
разследването или по преписката. Задържането му по чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР
е било безпредметно, непропорционално, неефективно, необосновано,
произволно и нецелесъобразно. Целта на чл.72, ал.1, т.1 от ЗМВР е
преизпълнена от действията на полицейски орган, които са извън
14
постановеното задържане. Целите на закона са постигнати и без задържането
на жалбоподателя Г., в чието поведение не се съдържа никаква
противоправност. Органите на МВР са имали ненарушена възможност да
разкрият престъпността и да й се противопоставят по всички възможни
законови начини съгласно дефинитивните разпоредби на ЗМВР.
Административният орган по ЗМВР следва, обаче, да избере по реда на АПК
онази административна мярка, която е била най-съответна и пропорционална
на целите на закона. Ако даден резултат е можел да се постигне и по друг
начин, с по-малко усилия, средства и ресурси, ако същия е по-благоприятен,
административният орган е следвало да приложи този по-благоприятен начин
с причиняване на възможно най-малко вреди. В тази връзка съгласно Решение
на СЕС от 9 февруари 2012г. по дело "M. U" C-210/10, т. 23 "при липса на
хармонизация на законодателството на Съюза в областта на санкциите,
приложими при неспазване на условията, предвидени от установен в това
законодателство режим, държавите-членки са компетентни да изберат
санкции, които според тях са подходящи. Те въпреки това са задължени да
упражняват компетентността си при спазване на правото на Съюза и на
неговите общи принципи, а следователно и при спазване на принципа на
пропорционалността". Когато по правото на Съюза не се съдържат по-точни
правила за определяне на националните санкции, "санкционните мерки по
национално законодателство не трябва да надхвърлят границите на
подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от
това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между
няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко обвързващата
и, че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на
преследваните цели" (т.24 от същото решение). Когато правна уредба по
правото на Съюза препраща към националните разпоредби, член 4, параграф 3
от ДФЕС относно принципа за лоялното сътрудничество, налага на
държавите-членки да вземат всички мерки, които са годни да гарантират
обхвата и ефективното действие на правото на Съюза, като за тази цел,
запазвайки дискреционната си власт по отношение на избора на такива мерки,
те трябва да гарантират, че при всички положения придават на санкцията
ефективен, пропорционален и възпиращ характер. В тази насока е Решение от
7 октомври 2010 г., дело S. M. S., C-382/09, т. 44 и Решение на СЕС от 9
февруари 2012 г. по дело "M. U" C-210/10.
15
Обжалваната заповед не е съобразена и с целта на закона, което
представлява отменително основание по чл.146, т.5 от АПК. Със задържането
е нарушен принципът на съразмерност, приложим в административното
производство (чл.6 от АПК). Задържането за срок до 24 часа по реда на чл.72
от ЗМВР е ПАМ, която в зависимост от случая би могла да има превантивен
или преустановителен характер. Задържането по чл.72, ал.1 от ЗМВР
съставлява ограничаване на правото на свобода и съгласно чл.5, § 1, 6. "е" от
ЕКПЧ по изключение е приложимо с цел да се осигури явяването на лицето
пред предвидената в закона институция при обосновано подозрение за
извършване на престъпление или когато обосновано е призната
необходимостта да се предотврати извършване на престъпление или укриване
след извършване на престъпление. В конкретния случай приложената ПАМ не
се оправдава от никоя от тези цели. По делото не се установява със
задържането на жалбоподателя да е предотвратено или преустановено
извършването на престъпление. Не е имало и данни за опасност от укриване
на жалбоподателя - същият е останал на разположение на органите на реда и е
оказал пълно съдействие при задържането му. В случая от доказателствата по
делото по никакъв начин не може да се установи каква е била конкретната цел
за издаването на оспорената заповед и постановеното с нея задържане. Ето
защо със задържането правата и законните интереси на жалбоподателя Г. са
засегнати в по-голяма степен от необходимото от гледна точка на целта, за
която се издава административният акт.
С оглед на изложеното съдът намира, че при задържането на
жалбоподателя Г. са допуснати нарушения на процедурата, които в
съществена степен са ограничили възможността на задържаното лице да
разбере причините за задържането си и своевременно да се защити срещу
същото, което се явява достатъчно основание за определяне на задържането
му от 30.05.2025г., записано, че е било започнало в 09:00 часа, като незаконно
от процедурна страна и за отмяна на издадената заповед от една страна, а от
друга- оспорената заповед за задържане следва да бъде отменена като
незаконосъобразна на основание чл.146, т.3, т.4 и т.5 от АПК, съобразно
изложените по-горе мотиви на съда.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
На въззиваемата страна - ответник не са дължими разноски с оглед
16
изхода на делото.
Отговорността за разноски е обективна, закономерна, причинно
обусловена и логична последица от развитието на съдебния спор и страната
създала виновно предпоставките за образуването му, следва да понесе
санкционните последици за неоснователно му повдигане.
На основание чл.143, ал.1 от АПК административна структура, към
която принадлежи ответникът Г. Г. като полицейски орган, следва да понесе
разноските за адвокат, сторени от жалбоподателя за всички съдебни
инстанция предвид изхода на спора, съгласно договора за правна помощ и
нормата на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата във вр. с чл.35а от НАРЕДБА
№ 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа, съобразно който
„За представителство, защита и съдействие на задържано лице по Закона за
Министерството на вътрешните работи възнаграждението е 300 лв.“, ведно
със сумата от 10.95 лева за заплатена държавна такса срещу обжалваният
индивидуален административен акт или общо сумата от 310.95 лева за
сторените в производство разноски. Когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. четвърто от АПК,
настоящият състав на Районен съд- Силистра
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на Т. Г. Г. с ЕГН ********** с рег. №
..., издадена от Г. С. Г. на длъжност разузнавач в сектор „КП“ при РУ-
Силистра към ОДМВР - Силистра, с която на основание чл.72, ал.1, т.1 от
ЗМВР, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка
„задържане за срок до 24 часа“.
ОСЪЖДА ОДМВР-Силистра, на основание чл.143, ал.1 от АПК, да
заплати на Т. Г. Г. с ЕГН **********, сумата от 310,95 лева / триста и десет
лева и деветдесет и пет ст. /, представляваща разноски в производство.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл.138 от
17
АПК.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд- Силистра в 14 - дневен срок, считано от датата на
съобщаването му.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
18