Определение по дело №60/2019 на Апелативен съд - Бургас

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 19 март 2019 г.
Съдия: Румяна Стоева Манкова
Дело: 20192000500060
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 101

19.03.2019г.

 

 

Бургаският апелативен съд, гражданско отделение, в закрито заседание,   в състав : 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Румяна Манкова

  ЧЛЕНОВЕ: Албена Зъбова – Кочовска

                                      Иван Воденичаров

 

като разгледа докладваното от съдия  Манкова  ч.гр.дело № 60 по описа  за 2019г., за да се произнесе , взе предвид следното :

 

Производството по делото е образувано по частната жалба на „М“ О. , гр. С., против разпореждане №4301 от 28.12.2018 г. по в.гр.д. №960/2018 г. на Бургаския окръжен съд, с което на основание чл.286, ал.1, т.3 ГПК е върната касационната жалба на дружеството против решение № 112 от 29.10.2018 г. по делото.

Иска се отмяна на разпореждането като неправилно и незаконосъобразно. Твърди се, че делото е гражданско, а не търговско по смисъла на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Законодателят е употребил термина „търговски дела“, а не „търговски спорове“, т.е. съществено значение има не вида на спора, а характерът на делото.

Насрещната страна не е подала отговор на частната жалба.

Бургаският апелативен съд намира следното:

„К“ О. , гр. Б. е предявило против „М“ О. иск по чл.422 ГПК за установяване, че ответникът дължи сумата 18 532,49 лв. по договор за изработка и изпълнение на СМР, за която е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. № 278/17 г. на Районен съд Н. Постановеното по спора решение №46 от 28.03.2018г. по гр.д. №782/2016г. на НРС е обжалвано пред Окръжен съд Б. , постановил решение №III-112 от 29.10.2018г. по в.гр.д. №960/2018г. Макар във въззивното решение да е посочено, че е окончателно, „М“ О. е подало касационна жалба до Върховния касационен съд.

С обжалваното разпореждане, въззивният съд е върнал касационната жалба, поради необжалваемост на атакувания съдебен акт.

Настоящата инстанция намира разпореждането за правилно.

Съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 20 000 лв. – за търговски дела, с изключения, некасаещи разглеждания казус, който е с цена на иска 18 532,49 лв.

 Спорният в случая въпрос е гражданско или търговско е делото по смисъла на чл.280 ал.3 т.1 ГПК, с оглед селекцията за допустимост на касационната жалба срещу въззивното решение, съгласно посочените в цитирания текст критерии.

В частната жалба не се спори, че в съдебното производство е разгледан търговски спор, основан на търговска сделка. Изразява се становище, че дори по делото да е разгледан търговски спор, след като е било образувано гражданско дело, то за същото следва да важи критерият по чл.280, ал.3, т.1 ГПК за граждански дела.

Възражението в горния смисъл е несъстоятелно. От значение за преценката по чл.280, ал.3, т.1 ГПК дали едно дело е гражданско или търговско, са страните и предметът на делото, а не процесуалният ред, по който то е разглеждано по същество. Трайна и последователна е съдебната практика по въпроса, че ограничителните критерии за достъп до касационно обжалване по търговски дела са  приложими за всички дела, които с оглед на страните и на предмета, могат да се квалифицират като търговски, а не само за делата, които са разгледани по реда на уреденото в Глава 32 ГПК специално производство за търговски спорове /Определение № 35 от 30.01.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 246/2015 г., II т. о., ТК/.

          В разглеждания случай е безспорно, че процесното правоотношение е породено от търговска сделка и страните са търговци по смисъла на чл.1 ал.2 от ТЗ. Следователно, спорът е търговски и образуваното по него дело е с търговски характер с цена на иска под 20 000лв. Съгласно чл.280 ал.3 т.1 от ГПК, решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 20 000лв. не подлежат на касационно обжалване. Поради това и на основание чл.286 ал.1 т.3 от ГПК, подадената срещу такова решение касационна жалба подлежи на връщане.

          Като е достигнал до същия правен извод, първоинстанционният съд е постановил законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден.

В хода на настоящото производство по делото е постъпила молба от „М“ О. вх. № 2125/14.03.2019г., с искане за спиране на основание чл.282, ал.2 ГПК на изпълнението по изпълнително дело №1235/2018 г. по описа на ЧСИ М. , образувано по заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК и издадения възоснова на нея изпълнителен лист, до произнасяне от ВКС по постъпилата против въззивното решение касационна жалба.

Молбата за спиране на изпълнението е неоснователна. Както се посочи по-горе, касационната жалба е недопустима и правилно е върната от въззивния съд. Въззивното решение е влязло в сила, като необжалваемо. Поради това, молбата за спиране на изпълнителното дело се явява лишена от основание, тъй като не е лице предпоставката на чл.282, ал.2 ГПК и следва да бъде оставена без уважение.

Мотивиран от изложеното, Апелативен съд Б. :

 

О П Р Е Д Е Л И :

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „М“ О. , гр. С., Б. област, ЕИК ********* против разпореждане №4301 от 28.12.2018 г. по в.гр.дело №960/2018 г. на Бургаския окръжен съд.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „М“ О. за спиране на изпълнително дело №1235/2018 г. по описа на ЧСИ М.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

ЧЛЕНОВЕ: