Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 16.06.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен състав в публично съдебно заседание на двадесети април през две хиляди и двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Таня Орешарова
Димитринка Костадинова Младенова
при участието на секретаря Антоанета Петрова, като разгледа докладваното от съдия Орешарова гр. дело №10682 по описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение от 19.07.2019г., постановено по
гр.д.№74041/2015г.
на СРС, 172-ри състав, е прието за установено по исковете с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД, чл. 318, ал. 2 ТЗ и
чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД както следва: по отношение на В.М.К.,
ЕГН *********,***, че „Т.С.” ЕАД, ЕИК ******,
е носител на право на парично вземане към него в размер на
сумата от 24,90лв., представляваща продажна дена за потребена
топлинна
енергия за периода от от м.03.2014 г. до м.04.2014 г., ведно със законната
мораторна лихва върху главницата от 30.06.2015 г. - датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното й заплащане, както и по отношение на Я.Л.К., ЕГН **********,***, че „Т.С.” ЕАД
е носител на право на парично вземане към него в размер на сумата от 8,30лв., представляваща
продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от от м.03.2014 г. до
м.04.2014 г., ведно със законната мораторна лихва върху главницата от
30.06.2015 г. , както и е
прието за установено по отношение на И.Л./Л./ К., с ЕГН **********, че ищецът е носител на право на
парично вземане към него в размер на сумата от 8,30лв., представляваща
продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от от м.03.2014 г. до
м.04.2014 г., ведно със законна мораторна лихва върху главницата от 30.06.2015г. Също
така с решението е признато за установено по исковете с правно основание чл. 422, ал.
1 ГПК, във вр. с чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 200, ал. 1 ЗЗД, чл. 318, ал. 2 ТЗ и чл.
110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД по отношение на Е.В.К., ЕГН
**********,*** ЕАД е носител на
право на парично вземане към нея в размер на сумата от 8,30лв., представляваща
продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от от м.03.2014 г. до
м.04.2014 г., ведно със законната мораторна лихва върху главницата от
30.06.2015г., като е
отхвърлен искът
за разликата до пълния предявен размер от 15.54 лв., както
и за
сума от 1,64
лв., мораторна лихва върху главницата, представляваща цена на топлинна енергия
за м. 03.2014 г. до м. 04.2014 г., за периода от 30.04.2014 г. до 11.06.2015г. Осъдена е Е.В.К.
основание чл. 78, ал. 1 ГПК да заплати деловодни разноски
общо в размер на 118,36 лв.-за първоинстанционното производство
и
сумата от 10,76 лв.- разноски в заповедното
производство.
Постъпила
е въззивна жалба срещу решението в установителната част само по отношение на ответницата Е.В.К., чрез нейния особен
представител адв. Я. и се иска да бъде отменено и вместо него постановено
друго, с което се отхвърлят изцяло предявените срещу ответницата искове и
разноските по делото. Излага, че не се установява по делото ответницата да е потребител на доставена ТЕ и да е страна по облигационно отношение с
ищеца по договор за продажба на ТЕ за битови нужди при публично известни ОУ и
след като ответницата не е ползвала жилището. Въззивната жалба е поддържана от
наследника по закон на починалата ответница Е.В.К.- Я.Л.К..
Подадена
е й частна жалба от ответницата Е.В.К., чрез особен представител адв. Я. и която е
поддържана от наследника на ответницата Я.Л.К. срещу определение от
03.05.2020год. на СРС по чл.248 ГПК и се иска неговото обезсилване, като
изрично сочи, че не е искано изменение на решението в частта за разноските, а с
оглед на искането за уважаване на въззивната жалба и отмяна на решението се
иска и отмяна на решението и в частта за разноските с оглед на изхода на
делото.
Въззиваемото дружество „Т.С.“
ЕАД не е подало отговор на въззивната
жалба и на частната жалба и с молба от
19.04.2021год. иска да се се потвърди първоинстанционното решение.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства и наведените от страните доводи по реда на
въззивното производство и при така очертания от жалбите предмет, приема
следното:
Жалбата е подадена в срока по
чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в
обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в
жалбата. Настоящия състав на въззивния
съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, поради което
същия дължи произнасяне на съществото на правния спор в рамките на заявените с
въззивната жалба доводи, съобразно нормата на чл.269, изр.2 ГПК и с оглед на
изложените доводи във въззивната жалба, намира, че същото е правилно по
следните съображения:
Пред въззивния съд е прието
удостоверение за наследници, издадено от СО, район „Люлин“ от 22.10.2020год. на
ответницата Е.В.К. от което се установява, че същата е починала на 25.06.2018год.
и е оставила наследник по закон Я.Л.К.-син, който е ответник по делото в
първоинстанционното производство и който е конституиран като въззивник във
въззивното производство на мястото на починалата ответница Е.К. и също така
именно същия е поддържал въззивната жалба и частната жалба, предмет на настоящото
производство.
Съгласно чл.227 ГПК когато
страната умре по време на делото, производството по делото продължава с
участието на правоприемника й и се
замества от него от деня в който е настъпило материалното провоприемство. В случая ответницата е починала по време на висящността на делото
пред първата инстанция, като нейния единствен наследник по закон е Я.Л.К.,
който е бил главна страна в
производството, което е продължило с негово участие. При тези данни след като процесуалното правоприемство
настъпва по силата на закона, а не по волята на съда или на правоприемниците,
решението на първоинстанционния съд не е недопустимо, съгласно мнозинството на
съдебния състав и не следва да бъде обезсилвано и производството по делото
връщано за ново разглеждане с участие на наследника на починалата ответница и
който е вече страна и участник в производството пред първоинстанционния съд.
При смърт на страната във висящия исков процес правоприемникът става страна
вместо починалия и го замества в процесуалното правоотношение, стига
обективното ни право да допуска приемство и в спорното материално
правоотношение. Заместването настъпва, независимо дали правоприемникът желае да
участва и независимо дали ще вземе фактическо участие в процеса. Определението
по чл.227 ГПК има констативно, а не конститутивно действие. В исковия процес
починалата страна е заместена от правоприемника от деня, в който е настъпило
материалното правоприемство, а съответствието на определението по чл.227 ГПК с
действителното (правно) положение обезпечава правото на участие на
правоприемника във висящия исков процес, а в случая същия е участвал както в
първоинстанционното производство, така и в производството пред въззивния съд,
след като е редовно призован, поддържайки въззивната жалба, заявявайки
становище по делото.Първоинстанционният съд е сезиран от ищеца „Т.С.” ЕАД с искове, предявени по реда на чл.422 ГПК и с
правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.149 ЗЕ и чл.86 ЗЗД.
В исковата
молба ищецът твърди, че с ответниците Я.К., В.К., И.К. и Е.К., като съсобственици на
процесния недвижим имот с адрес: гр.София, ЖК“Света троица“, бл.******е
възникнало облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна
енергия, по което е доставил за процесния период на ответниците топлинна
енергия, като купувачът не е осъществил насрещната парична престация - да
заплати установената покупна цена за периода от м.03.2014год.-04.2014год. и в
размер общо на 93,21лв., ведно със законната лихва от30.06.2015год. и сумата от
9,81лв.-лихва за забава за периода 30.04.2014год. до 11.06.2015год. и които
суми претендира разделно, като по отношение на Е.К. се претендира съответно
сума от 15,54лв.-главница и 1,64лв.-лихва.
Ответницата Е.К., чрез назначения й особен
представител адв. Я., в срока за отговор по чл.131 ГПК е оспорила предявените
искове. Излага, че претендираните суми не се дължат, тъй като през процесния
период ответницата не е ползвала жилището и липсва доставена ТЕ в количеството,
за което се претендира.
С решение си първоинстанционният съд е уважил главните
искове, като е приел, че дължимата и незаплатена сума за ТЕ за процесния период
възлиза на общо 49,80лв. и от която
ответникът В.М.К., като собственик на ½ ид.ч. от процесния имот дължи
сума от 24,90лв., ответникът Я.Л.К., като собственик с 1/ 6 ид.ч.- сумата от 8,30лв., ответникът И.К.,
като собственик с 1/6 ид.ч.-сумата от 8,30лв. и са
отхвърлени исковете до пълния претендиран размер за главница и изцяло за лихва
за забава. В тази част решението не е обжалвано и не е предмет на настоящото
производство.
С решението в
обжалваната част само по отнешение на ответницата Е.В.К. е прието за
установено, че като съсобственик с 1/6 ид.ч. от процесния имот дължи на ищеца за процесния период 03.2014год.-04.2014год.
сума от 8,30лв., ведно със законната лихва от 30.06.2015год. до окончателното й
заплащане и чиито размер е определен съобразно приетите СТЕ и ССЕ. Отхвърлени са исковете до пълния претендиран
размер за главницата и изцяло за лихвата и в тази отхвърлителна част решението
не е обжалвано от ищеца и е влязло в
сила.
Не се оспорва
по делото и видно от приложения нот.акт №179/13.05.2014год. по описа на
нотариус Х.В.продавачите В.М.К./като собственик на ½ ид.ч./, Е.В.К./като
собственик на 1/6 ид.ч./, И.Л.К./като собственик на 1/6 ид.ч./ и Я.Л.К./ като като
собственик на 1/6 ид.ч./ продават на купувачите В.В.К.и М.И.К.процесния за процесния
имот, представляващ апартамент №44, София, ЖК ******. В нотариалния акт
нотариуса е удостоверил правото на собственост на продавачите като е посочил
документите за собственост, които са приложени към нот. акт, както и е вписано,
че продавачите са декларирали, че притежават изцяло и в пълен обем правото на
собственост върху продавания недвижим имот. В тази връзка видно от подаденото
от ответницата Е.В.К. възражение срещу издадената заповед по чл.410 ГПК за
процесните суми, в същото тя е заявила, че не дължи изпълнение на взмането, тъй
като кредиторът не я е уведомил за задължението след като на 08.04.2014год. е
поискана справка за задълженията за имота и с оглед на нея е заплатена сума от
1629лв.-главница и лихви на касата на ищцовото дружество и след което на
15.05.2014год. е продаден имота на трето лице и новите собственици са прехвърлили партидата на имота на свое име.
Към възражението е представено извлечение за дължимите суми за ТЕ за имота с
последна фактура и до м.02.2014год. С
оглед на което за периода за който се претендират сумите м.03.2014год. до 04.2014год.,
след като сградата в която се намира имотът,
е била топлофицирана, правилно
първоинстанционният съд е съобразил приложените по делото доказателства, че ответницата Е.
В.К., като собственик на 1/6 ид.ч. от имота има качеството на потребители на топлинна
енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от ЗЕ и между собственика и ищеца е налице
облигационно договорно правоотношение, произтичащо от договор за продажба на
топлинна енергия при общи условия, утвърдени от ДКЕВР. Притежаваното от ответницата
право на собственост върху топлоснабдения имот и установеното наличие на
облигационно договорно правоотношение между страните, произтичащо от договор за
продажба на топлинна енергия, по който ищецът е доставял топлинна енергия, е
достатъчно основание за доказване на иска по основание. В тази връзка е
неоснователно възражението във въззивната жалба, че ответницата не дължи процесната сума, след като не е потребител и страна по договорно отношение с
ищеца и след като не била живяла в жилището. Няма твърдения, а и доказателства
някой от съсобствениците да е поискал с молба-декларация до ищеца да се открие
на негово име партида след като той ще ползва имота изцяло, за да се приеме, че
само между него и ищцовото дружество са налице договорни отношения. Съобразно
приетите ССчЕ и СТЕ за процесния период за БГВ, щранг лира в имота и сградна
инсталация и след изготвяне на изравнителната сметка за отоплителния период възлиза
на сумата от общо 49,84лв. или дължимата сума за притежаваната от Е.К. 1/6
ид.част от процесния имот, заместена на основание чл.227 ГПК от нейния
правоприемник Я.Л.К. възлиза на 8,30лв. и която е сумата установена и в
обжалваното първоинстанционно решение, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението по чл.410 ГПК от 30.06.2015год.
При тези съображения и поради съвпадане
на крайните изводи на двете инстанции,
решението на първоинстанционният съд
следва да бъде потвърдено.
По частната жалба срещу определение от 03.05.2020год.
на СРС по чл.248 ГПК и след като в случая не е налице искане за изменение на
решението в частта за разноските, каквото не се съдържа във въззивната жалба
както е възприето неправилно от първоинстанционния съд след като е обжалвано
решението в уважената част и е направено искане да се отмени решението по
главния иск и с оглед изхода на делото да
се отмени и решението по отношение на разноските възложени в тежест на страната
и в тази връзка обжалваното определение се явява недопустимо и подлежи на
обезсилване.
При този изход на делото не се дължат разноски на въззивника, но и на
въззиваемата страна, която не е направила разноски за въззивна инстанция.
Воден
от гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №48426 от
21.02.2020г., постановено по гр.д.№53835/2018г. на СРС, 65-ти състав в обжалваната уважена част по отношение на Е. В.К., починала и заместена на основание чл.227 ГПК от
наследника й Я. Л.К., с ЕГН **********, с адрес: ***.
ОБЕЗСИЛВА определение №81073 от
03.05.2020год. на СРС, 172-състав, постановено по гр.дело №74041/2015год. по чл.248 ГПК.
Настоящото решение е постановено при участието
на трето лице помагач „Т.С.“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на
обжалване.
ОМ ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.
Особено мнение на съдия А.Александрова по гр.д.№
10682/20 г., СГС, IV-Г с-в:
Не
съм съгласна с извода на мнозинството на съдебния състав, че обжалваното
решение не е недопустимо.
Видно
от извършената от въззивния съд служебна справка ответницата Е.В.К. е починала
на 26.06.2018 г.-преди провеждане на устните състезания пред СРС.
При това положение обжалваното
решение е недопустимо, тъй като е постановено спрямо несъществуващ правен
субект и този порок не може да бъде саниран с конституиране впоследствие от
първоинстанционния или въззивния съд на наследниците на починалото
лице.Процесуалното правоприемство настъпва по силата на закона, а не по волята
на съда и е без значение дали това обстоятелство е станало известно на
съда.Наличието на процесуалната правоспособност е абсолютна положителна
процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск и на постановеното по
него съдебно решение, за която съдът следи служебно и липсата й е процесуална
пречка за постановяване на решение по спора.
В случая към момента на приключване
на устните състезания ответницата Е.В.К.
е починала.Налице е константна съдебна практика, че когато страната е починала
в течение на процеса преди приключване на съдебното дирене и решението е
постановено преди съдът да е конституирал и обезпечил участието на нейните
правоприемници в процеса независимо от причините за това, решението е
процесуално недопустимо като постановено при липса на абсолютна положителна
процесуална предпоставка за неговата допустимост и подлежи на обезсилване, а
делото-на връщане за ново разглеждане от първоинстанционния съд, който следва
да повтори процесуалните действия, извършени след смъртта на страната, но вече
с участието на процесуалните й правоприемници / решение № 86 от 03.04.2015 г.
по гр.д.№ 5563/14 г., IV ГО; решение № 10 от 04.02.2020 г. по гр.д.№ 884/19
г. на ВКС, II ГО; решение № 9/21.01.2011
г., гр.д.№ 1821/09 г. на ВКС, I ГО и др./.Този извод следва и от разпоредбата на
чл.229, ал.2, изр.2 ГПК, съгласно която ако страната е починала след завършване
на съдебното дирене, производството по делото се спира след постановяване на
съдебното решение.
Считам, че без значение за
преценка на допустимостта на решението е
обстоятелството, че наследникът на Е.К.-Я.К. също е бил главна страна в
процеса, тъй като той е участвал в лично качество, а не като наследник на
починалата страна.В качеството на наследник на починала страна в процеса той би
могъл да изрази допълнително становище във връзка с предявените срещу
наследодателя му искове и да направи правопогасяващи възражения по тях.Касае се
за обикновени другари, всеки от които е в самостоятелно материално
правоотношение с ищеца, още повече, че пред първата инстанция и двамата
ответници са били представлявани от отделни особени представители и наследникът
не е бил наясно с вида и обема на предоставяната
правна защита на наследодателката му, починала по време на осъществяване
на процедурата по чл.131 ГПК и всички съдебни заседания са проведени при липса
на дееспособна страна и на участието на Я.К. в качеството му на наследник на
починалата страна.
По
изложените съображения считам, че първоинстанционното решение следва да се
обезсили в обжалваната част, а делото да се върне на СРС за ново произнасяне от
друг състав по отношение на Я.К. в качеството му на наследник на починалата
страна Е.В.К..
СЪДИЯ:
/А.Александрова/