Решение по в. гр. дело №200/2019 на Окръжен съд - Силистра

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№153

гр. Силистра, 05.12.2019 год.

Силистренски окръжен съд, гражданско отделение, в открито съдебно заседание проведено на шестнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:   Пламен Неделчев

ЧЛЕНОВЕ:             Кремена Краева

               мл. съдия Огнян Маладжиков

При секретаря Галя Иванова, като разгледа докладваното от съдия Пламен Неделчев въззивно гражданско дело №200/2018 год. по описа на СОС и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по въззивна жалба подадена от “ОВЕРГАЗ МРЕЖИ” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. Филип Кутев № 5, против Решение № 11 от 29.03.2019г. постановено по гр. дело № 359/2018г. на СРС, с което първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените искове от “ОВЕРГАЗ МРЕЖИ” АД, ЕИК *********, за признаване за установено, че С.К.К. дължи на дружеството сумата от 987. 98 лева, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за горещо водоснабдяване в притежаван от нея недвижим имот в периода 01. 11. 2014 г. – 10. 11. 2017г.,  обезщетение за забава в размер на 146. 98 лева за периода 25. 01. 2015 г. – 25. 01. 2018 г., сумата от 12. 00 лева, представляваща такса за извършване на услугата дялово разпределение за 2013г., сумата от 12. 00 лева, представляваща такса за извършване на услугата дялово разпределение за 2014 г., сумата от 12. 00 лева, представляваща такса за извършване на услугата дялово разпределение за 2015 г. и сумата от 12. 00 лева, представляваща такса за извършване на услугата дялово разпределение за 2016 г.,  ведно със законната лихва върху главниците, считано от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до окончателното изплащане. Със същото решение първоинстанционният съд е осъдил “ОВЕРГАЗ МРЕЖИ” АД, ЕИК *********, да заплати на С.К.К. сумата от 491.27 /четиристотин деветдесет и един лв. и 27 ст./ лева – разноски по гр.д.№ 359 / 2018 г. по описа на СРС, ведно със законната лихва върху тях, считано от датата на влизане на настоящото решение в сила до окончателното им изплащане.

Въззивникът – “ОВЕРГАЗ МРЕЖИ” АД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, район Лозенец, ул. Филип Кутев № 5, не е доволен от първоинстанционното решение считайки, че същото е неправилно и необосновано, като в тази връзка желае същото да бъде отменено, а вместо него въззивния съд да постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искови претенции срещу ответника.

Въззиваемият – С.К.К. чрез процесуален представител излага становище за неоснователност на жалбата и моли въззивния съд да я отхвърли и да потвърди атакуваното с нея първоинстанционно съдебно решение.

Съдът – след като прецени събраните по делото доказателства, намира жалбата за допустима, предвид на това, че е подадена от активно легитимирано лице имащо правен интерес от въззивното производство, както и че е спазен преклузивният срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК. Разгледана по същество ОС намира въззивната жалба за основателна, по следните съображения:

Предмет на настоящото установително производство е дължимостта на сумите за които по реда на чл. 410 от ГПК, е издадена Заповед за изпълнение № 349 от 30.01.2018г. по ч. гр. д. № 139/2018г. на СРС. Фактическото основание за претенцията е цената на претендирани, като потребени количества топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване за притежавания от ответницата топлоснабден имот находящ се на адрес гр. София, р-н „Овча купел“, ул. „Боряна“, № 63, бл. 5а, ет. 2, ап. № 6., както и за извършени услуги по дялово разпределение. Правното основание за претенцията са общи условия, към тристранно споразумение сключено на 01.09.2011г. между „Енергоконсулт“ АД, „Овергаз Мрежи“ АД, и Благовеста Петрова Кадийска в качеството й на представител на собствениците на обекти от етажната собственост на адрес гр. София, р-н „Овча купел“, ул. „Боряна“, № 63, бл. 5а.

За да постанови атакуваното по настоящем решение първоинстанционният съдебен състав е приел, че искът е недоказан, тъй като ищецът не успял да установи наличие на валидна облигационна връзка между него и ответницата. Районният съдия е констатирал и коментирал наличие на пороци в представеното тристранно споразумение сключено между ищеца, третото лице и етажната собственост, представлявана от Благовеста Петрова Кадийска. Съдът е установил, че това споразумение е сключено на 01. 09. 2011 г., като в същото е отразено, че едната страна, а именно упълномощеното от ЕС лице го подписва въз основа на пълномощия, делегирани от ОС на ЕС на 20. 09. 2011г. Констатирани са и пороци във вземане на самото решение на ЕС а именно, че решението е взето без наличието дори на обикновено мнозинство. Установена е и липсата на представителна власт конкретно по отношение на ответницата, която не е присъствала на проведеното ОС, не е подписвала протокола за провеждането му и категорично се противопоставя на действията, извършени от нейно име без представителна власт. Изложените констатации мотивирали първоинстанционния съдебен състав да приеме, че ищеца въпреки дадените указания в този смисъл не е доказал наличието на валидна облигационна връзка между него и ответницата, която да обоснове наличие на претендираното задължение за плащане.

В настоящата жалба се критикуват процесуалните действия на първоинстанционния съд във връзка с това, че в мотивите, към решението не е коментирано заключението на вещото лице изготвило назначената СТЕ. В жалбата се коментират приложените към първоинстанционното дело писмени доказателства чиято интерпретация според ищеца обуславя основателността на исковите претенции. Коментира се качеството на ответницата на „Битов клиент“ по смисъла на § 1, т. 2а от Закона за енергетиката и ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди, което качество й е присъщо предвид факта, че тя е собственик на процесния недвижим имот. За да обоснове основателността на иска си по размер въззивника се позовава на приетото по делото заключение на вещото лице изготвило назначената СТЕ.

В отговора на въззивната жалба пространно са коментирани доводите на въззивника и са развити съображения за неоснователност на жалбата. Ответникът по жалбата отрича да е страна в твърдяното от ищеца правоотношение изтъквайки факта, че във фактурите, в които са обективирани процесните задължения като получател е посочено друго лице. Ответникът намира, че Проведеното на 20.09.2011г. ОС на ЕС, на което е взето решение за сключване на споразумение с праводателя на ищеца за доставка на топлоенергия е нередовно свикано, проведено в нарушение на разпоредбите на ЗЕС, поради което взетите на него решения /включително и това за упълномощаване на представител/ не обвързвали ответника и не го легитимират, като страна в коментираното правоотношение между членовете на етажната собственост и дружеството – доставчик на топлоенергия. В жалбата се твърди, че ищецът не е доказал действителното извършване на фактурираните доставки, като в тази връзка още в първоинстанционното производство е оспорено заключението по назначената СТЕ. В жалбата се оспорва легитимацията на ищеца и качеството му на топлопреносно дружество по смисъла на чл. 39, ал. 4 от ЗЕ, като страна в правоотношението, оспорва се също твърдяното от ищеца правоприемство между него и праводателя „Енергоконсулт“ АД Жалбоподателят намира, че тези обстоятелства не са доказани по надлежния ред пред съда, което пък обуславя неоснователността на въззивната жалба.

След, като се запозна с жалбата и становищата на страните съдът намира същата за основателна по следните съображения:

Не е спорно по делото, че през 2007г. ответницата С.К.К., е придобила вещното право на собственост над недвижим имот в гр. София. Видно от приложения нотариален акт от 13.07.2007г. при сключване на договора за покупко продажба ответницата е била представлявана от Лидия Дянкова К. – Христова взела участие в проведеното на 20.09.2011г. ОС на ЕС на адрес гр. София, кв. „Овча купел“,ул. „Боряна“, № 63, бл. 5а, на което са взети решения за сключване на споразумение за топлофициране на обектите в ЕС и за упълномощаване на пълномощник, който да представлява ЕС в това правоотношение.

По делото не е спорно, че обектите в процесната сграда са топлофицирани включително и този собственост на ответницата К.. В тази връзка съдът намира, че е налице хипотезата на чл. 153 от ЗЕ, съгласно който „Всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от закона. Когато собствениците, притежаващи най-малко две трети от собствеността в сградата - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат клиенти на топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да декларират писмено това пред топлопреносното предприятие“. По тези съображения, съобразявайки текста на правната норма и липсата на данни, че ответницата е декларирала писмено пред топлопреносното предприятие, че не желае да бъде негов клиент ОС приема, че същата е клиент на топлинна енергия и е длъжна да заплаща потребена такава. Несъмнено ответницата К. е била собственик на процесния имот и през периода, за който се претендира стойността на потребени количества топлоенергия. Обстоятелството, че като получател в издадените фактури е посочено лицето представлявало ответницата при закупуването на имота и участвало в ОС на ЕС не следва да повлияе на факта, че Стоянкаа К. е собственик на топлофициран имот и в нейна тежест по смисъла на чл. 153 от ЗЕ, е задължението да заплаща за доставената топлоенергия. В тази връзка обстоятелствата дали ответницата е участвала или не в провеждането на 20.09.2011г. ОС на ЕС, на което е взето решение за сключване на споразумение с праводателя на ищеца за доставка на топлоенергия и доколко свикването и провеждането на събранието и вземането на неговите решения е законосъобразно според съда няма обуславящо значение по отношение на законово регламентираното й задължение в качеството на собственик на топлофициран имот да заплаща цената на доставената топлоенергия.

Съдът не споделя ответниковите възражения по отношение легитимацията на ищеца, като надлежен доставчик на услугите чиято цена е предмет на настоящото производство. От справка в ТР се установява, че ищеца „Овергаз Мрежи“ АД, до 23.04.2015г. е било с наименование „Софиягаз“ АД. От приложеното, като доказателство по делото тристранно споразумение от 01.09.2011г. сключено между „Енергоконсулт“ АД, „Софиягаз“ ЕАД, и представителя на ЕС, в която е имота на ответницата може да се установи, че ищеца е встъпил изцяло в правата и задълженията на другото търговско дружество - „Енергоконсулт“ АД, по сключения вече договор. Дори да се приеме, че при подписването на коментираното тристранно споразумение пълномощникът на ОС на ЕС все още да не е разполагал с представителна власт за това предвид, че решението за упълномощаването му е взето на 20.09.2011г. съдът намира, че с вземане на това решение този порок е саниран. В тази връзка съдът намира, че одобрените с Решение от 28.11.2005г. на ДКЕВР ОУ на „Енергоконсулт“ АД, Общи условия за продажба на топлинна енергия на потребители за битови нужди са приложими и в настоящото правоотношение след, като по силата на споразумението между двете дружества е настъпило универсално правоприемство по отношение на договора.

Що се касае до размера на исковите претенции ОС приема данните от заключенията на вещите лица изготвили назначените СЕ за достоверни макар и оспорени от ответника. Според експертите цената на потребените в обекта собственост на ответницата количества топлинна енергия и дялово разпределение за процесния период отговарят напълно на фактурираните претендирани от ищеца количества и съответни цени.

Изложеното мотивира ОС да приеме, че неправилно първоинстанционния съд е счел исковите претенции за недоказани и ги е отхвърлил. В тази връзка атакуваното по настоящем решение е неправилно и следва да се отмени, като вместо него въззивния съд постанови друго, с което да признае за установено съществуването на вземането на ищеца „Овергаз Мрежи“ АД, против ответника С.К.К., за което по гр. д. № 139/2018г. на РС – Силистра е издадена Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, № 349 от 30.01.2018г.

Предвид изхода на делото, направеното искане и разпоредбата на чл. 78, ал. 1 от ГПК, въззиваемия следва да заплати на въззивника сторените пред настоящата съдебна инстанция деловодни разноски в размер на 350 /триста и петдесет/ лева представляващи 300 /триста/ лева адвокатски хонорар и 50 /петдесет/ лева платена държавна такса, както и 1280 /хиляда двеста и осемдесет/ лева деловодни разноски за заповедното и първоинстанционните производства съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК /лист 224 от първоинстанционното дело/. Общо съдът следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 1630 /хиляда шестстотин и тридесет/ лева разноски за заповедното и двуинстанционното установително производства.

Предвид разпоредбата на чл. 280, ал. 2, т. 1 от ГПК, решението не подлежи на касационно обжалване.

Водим от гореизложеното съдът

Р  Е  Ш  И:

 

ОТМЕНЯ изцяло Решение № 11 от 29.03.2019г. постановено по гр. дело № 359/2018г. на РС – Силистра, като вместо него ПОСТАНОВЯВА:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО съществуването на вземането на “ОВЕРГАЗ МРЕЖИ” АД, ЕИК *********,със седалище в гр. София и адрес на управление гр. София, ул. „Филип Кутев“ № 5, срещу С.К.К. която дължи на дружеството сумата от 987. 98 лв. /деветстотин осемдесет и седем лева и деветдесет и осем стотинки/, представляваща стойността на доставена, но незаплатена топлинна енергия за горещо водоснабдяване в притежаван от нея недвижим имот в периода 01. 11. 2014 г. – 10. 11. 2017г., обезщетение за забава в размер на 146. 98лв. /сто четиридесет и шест лева и деветдесет и осем стотинки/ за периода 25. 01. 2015 г. – 25. 01. 2018 г., сумата от 12. 00/дванадесет/  лева, представляваща такса за извършване на услугата дялово разпределение за 2013г., сумата от 12. 00 /дванадесет/ лева, представляваща такса за извършване на услугата дялово разпределение за 2014 г., сумата от 12. 00 /дванадесет/ лева, представляваща такса за извършване на услугата дялово разпределение за 2015 г. и сумата от 12. 00 /дванадесет/ лева, представляваща такса за извършване на услугата дялово разпределение за 2016г., ведно със законната лихва върху главниците, считано от 29.01.2018г., когато е подадено заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410от ГПК, до окончателното изплащане на цялото задължение, за които суми по реда на чл. 410 от ГПК, по гр.д. № 359/2018г. на РС – Силистра е издадена Заповед за изпълнение № 349/30.11.2018г.

ОСЪЖДА С.К.К. да заплати на “ОВЕРГАЗ МРЕЖИ” АД, ЕИК *********,със седалище в гр. София и адрес на управление гр. София, ул. „Филип Кутев“ № 5, 1630 /хиляда шестстотин и тридесет/ лева деловодни разноски.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: