РЕШЕНИЕ
№260090/8.9.2020г.
Година 2020 Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненският районен съд
четиридесет и пети състав
На първи септември Година
две хиляди и двадесета
В публично
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОЯНА ИЛИЕВА
Секретар : Маргарита
Стефанова
като
разгледа докладваното от съдията
НАХД № 1939 по описа на
съда за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на В.Х.Х. с ЕГН ********** ***, чрез адв. А.,
ВАК срещу НП № 23-0000317/10.04.2020
год. на Директора на РД АА Варна, с което за извършено нарушение на чл. 45,т.1
от Наредба № 34/06.12.1999 год. на МТ, на осн.чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвтПр му е
наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лв..
С
жалбата се иска отмяната на НП, като се оспорва фактическата обстановка
изложена в АУАН и НП.Твърди се, че същото е необосновано и незаконосъобразно,
тъй като към момента на проверката жалбоподателя е нямал статут на водач на лек
таксиметров автомобил, за да му бъде вменявано задължение по чл.45,т.1 от
Наредба № 34/99 год..
В
съдебно заседание жалбоподателя, редовно призован, не се явява, представлява се
от адв. А., ВАК, който поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено.
Въззиваемата
страна – РД АА Варна, редовно призована, в първото съдебно заседание са
представлява от юк Вълчева , която моли НП да бъде потвърдено изцяло и по
размер. Депозира и писмено становище.
Актосъставителят
, редовно призован, взема становище по жалбата и поддържа направените
констатации в съставения АУАН.
Съдът,
въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата
законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави
следните изводи:
От фактическа страна:
С АУАН,бланков № 273775/31.01.2020 год. административния
орган е приел за установено от фактическа страна, че на 31.01.2020 г. около 12:04 ч. в обл.Варна, след
бариера на пропускателен пункт Летище Варна и
1.
Водачът извършва таксиметров превоз на територията на Община Варна, за която
няма издадено разрешение за извършване на таксиметров превоз за автомобил с
рег.№ ***. Нарушението е установено при извършване на съвместна проверка със
служители на гранична полиция и 00"АА" гр.Варна – нарушение на чл.45,т.1 от Наредба № 34/06.12.1999 год. на
МТ.
Акта бил съставен и предявен на
жалбоподателя, който в графата бележки и възражения не отразил да има такива.
В срока
по чл.44 от ЗАНН не било направено възражение.
Въз основа на съставения АУАН, АНО издал
обжалваното НП № 23-0000317/10.04.2020 год. , с което за извършено нарушение на чл.
45,т.1 от Наредба № 34/06.12.1999 год. на МТ, на осн.чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвтПр
наложил на жалбоподателя административно наказание глоба в размер на 2000 лв..
В хода на съдебното производство е
разпитан в качеството на свидетел актосъставителя Й.Й., който потвърждава
изложеното в акта. Посочва, че при съвместна акция с „ Гранична полиция” след
бариерата за летище Варна бил спрян за проверка таксиметров автомобил,
обозначен като работещо такси, с включен апарат на червена светлина и с един
клиент.При проверката се установило, че водача извършва таксиметров превоз без
да има издадено разрешително за извършване на таксиметрова дейност за
автомобила, с който извършва превоза.Това било установено след проверка в
регистъра на Община Варна.
С показанията си св.Ю. потвърждава
казаното от св.Й..
Описаната фактическа обстановка съдът
прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства:
показанията на свидетелите Й. и Ю. , дадени в хода на съдебното следствие, и от
приложените по делото писмени доказателства , прочетени и приети от съда по
реда на чл.283 от НПК.
От
правна страна:
Жалбата е депозирана от надлежно
легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от
закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по
местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и
следва да бъде разгледана.
Наказателното постановление е издадено
от компетентен орган- Директора на РД АА Варна , въз основа на Заповед № РД-08-30/24.01.2020
год. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, като
акта също е съставен от компетентно лице.
АУАН и издаденото въз основа на него
НП са съставени в сроковете по
чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.
АУАН е съставен в присъствието на
нарушителя и свидетел, присъствал при
извършване или установяване на нарушението.
Съдът не констатира нарушение на
разпоредбите на чл. 42 от ЗАНН – относно
описание на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението,
датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е
извършено. Посочени са и законовите
разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно
индивидуализацията на нарушителя – трите имена, ЕГН, адрес.
Спазено е от страна на административно
- наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото
наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на
обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават
извършеното административно нарушение. Вмененото във вина на нарушителя
нарушение е конкретизирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е
обвинен и срещу какво се защитава, наложените наказания са индивидуализирани, в
хода на производството не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, които да са довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя.
На базата на събраните по делото
гласни и приетите писмени доказателства по преписката, съдът счита,
че описаната по акта и наказателното постановление фактическа обстановка е
установена категорично.
В нормата на чл. 45, т. 1 от Наредба № 34 от 1999 г. за
таксиметров превоз на пътници е предвидена забрана за водачите на таксиметрови
автомобили да извършват таксиметров превоз на територията на община, за която
нямат издадено разрешение, като е предвидено, че в курортни комплекси,
разположени на територията на две и повече общини, таксиметров превоз може да
извършва всеки превозвач, който е получил разрешение за извършване на такава
дейност от една от общините, на чиито територии е разположен комплексът.
Съгласно чл.2 от Наредбата,
таксиметров превоз на пътници е обществен превоз срещу заплащане, извършван с
лек автомобил до седем места, включително мястото на водача, по заявен от
пътника маршрут.
Легална дефиниция на понятието
„обществен превоз” се съдържа в § 1, т.1 от ДР на ЗАвтП, който гласи, че
обществен превоз е превоз, който се извършва с моторно превозно средство срещу
заплащане.
Налице е действително установяване от
страна на контролните органи при проверката, че се касае до управление на лек
таксиметров автомобил, с който непосредствено преди проверката на водача е бил
извършван превоз на пътници, доколкото от извадената от таксиметровия апарат на
автомобила електронна контролна лента е видно, че са отразени общо два курса на
датата и преди часа на проверката.
При условие, че жалбоподателят е извършвал
таксиметров превоз на пътници, по отношение на него са възникнали и
съществували и задължения за съобразяване със специалните разпоредби на Наредба
№ 34/99 г. за таксиметров превоз на пътници. Видно от приложеното по преписката
справка от Община Варна, Дирекция Общинска собственост, икономика и стопански
дейности е, че за лек автомобил „Дачия Логан“ с рег. № *** не е издавано
разрешение за таксиметров превоз на пътници за 2020 год. по смисъла на чл.24а,
ал.1 от ЗАвтПр и следователно действително към момента на проверката
жалбоподателят не е имал валидно разрешение за извършване на таксиметров
превоз, което е негово задължение по чл.31, ал.1, т.1 от Наредба № 34 от
Съдът намира направеното възражение от
процесуалния представител на жалбоподателя за неоснователно. Правилно АНО е
ангажирал административнонаказателната отговорност на жалбоподателя. Съгласно
разпоредбата на чл.3,ал.2 от Наредбата таксиметров превоз на пътници може да се
извършва и от водачи, извършващи дейността за своя сметка, от името на
превозвача по ал. 1.
След като жалбоподателя не
е имал издадено разрешение за таксиметров превоз, същият не е следвало да извършва таксиметрови превози.
Съответно в чл. 93, ал. 1, т. 1 от
Закона за автомобилните, е предвидено налагане на административно наказание
глоба в размер на 2000. 00 лева, на водач на моторно превозно средство, който
извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари
без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи,
които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му и в случай че това нарушение
е първо.
Административно-наказващият
орган правилно е квалифицирал нарушението и го е санкционирал съобразно
посочената разпоредба, като е наложил „глоба” в нейния абсолютен размер,
съобразявайки обстоятелството, че законодателят не е
предвидил минимум и максимум и не е предоставил на административно-наказващият
орган възможност за преценка при определяне на размера, поради което е наложил
посоченото наказание в законоустановения му, фиксиран размер.
Според
състава на съда процесното нарушение не съставляват маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
В
конкретния случай не са установени обстоятелства, сочещи, че въпросното нарушение
е с по-ниска обществена опасност от обичайните.
С деянието се засягат обществени отношения, касаещи законово регламентирания
ред за извършване на превоз на пътници, който ред, предвид завишените
изисквания при осъществяването му и предвидените високи за нарушаването му
санкции, се ползва с висока степен на защита. Непредставянето на съответните
изискуеми от нормативната база документи, води до невъзможност от осъществяване
на контрол за спазване на изискванията за осъществяване на посочената дейност
от съответните водачи. С оглед на изложеното се налага извода, че въпросното
деяние не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
други подобни случаи, поради което не са налице условията същото да бъде
квалифицирано, като маловажен случай.
По
разноските:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 ЗАНН страните имат право на разноски.
С оглед изхода на делото и
на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН на РД АА Варна следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение в размер определен в чл. 37 от Закона за правната
помощ/ЗПП/, съгласно препращащата разпоредба на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН.
Съгласно чл. 37, ал. 1 от ЗПП заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП.
В случая за защита по дела
по ЗАНН чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда
възнаграждение в размер от 80 до 120 лева.
Производството по делото не
се отличава с фактическа или правна сложност, процесуалния представител на
въззиваемата страна се е явил само в едно съдебно заседание, поради което
следва да се присъди възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от
80 лева.
Водим от горното и на основание чл.63,
ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И
:
ПОТВЪРЖДАВА НП №
23-0000317/10.04.2020 год. на Директора на РД АА Варна, с което на В.Х.Х.
с ЕГН ********** *** за извършено нарушение на чл. 45,т.1 от Наредба №
34/06.12.1999 год. на МТ, на осн.чл.93,ал.1,т.1 от ЗАвтПр е наложено
административно наказание глоба в размер на 2000 лв..
ОСЪЖДА В.Х.Х. с ЕГН ********** да заплати на Регионална
дирекция „ Автомобилна администрация“ Варна сумата от 80 /осемдесет/ лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд гр.Варна в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: