№ 2702
гр. София, 22.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Д.СТ.В
при участието на секретаря ИСКРА Д. КУРТЕВА
като разгледа докладваното от Д.СТ.В Гражданско дело № 20211110173045
по описа за 2021 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 222,
ал. 3 КТ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на БФС, ЕИК ............., да заплати на П. Ц. П. сумата
от 21 684.00 лева (след допуснато изменение на размера на иска по реда на чл. 214, ал. 1
ГПК), представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение на
ищцата, след като е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на
шест месечни брутни трудови възнаграждения, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 21.12.2021г., до окончателно
изплащане на задължението, както и сумата от 126.49 лева (след допуснато изменение на
размера на иска по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК), представляваща обезщетение за забава за
периода от 01.12.2021г. до 21.12.2021г.
Ищцата твърди, че с ответника били страни по трудово правоотношение за времето от
15.09.1999г. до 14.10.2021г., когато трудовият й договор бил прекратен поради придобито
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Поддържа, че с оглед продължителността
на трудовия й стаж при ответника- 22 години 6 месеца и 30 дни, и на основание нормата на
чл. 222, ал. 3 КТ в срок до 31.10.2021г. работодателят следвало да й заплати обезщетение в
размер на 6- месечното й брутно трудово възнаграждение, което не сторил, поради което в
правната й сфера възникнало и вземане за обезщетение за забава. Претендира разноски.
В законоустановения едномесечен срок е постъпил отговор на исковата молба по чл.
131 ГПК, с който ответникът оспорва исковете, поддържайки, че по делото няма данни дали
ищцата претендира процесното обезщетение за първи път с оглед разпоредбата на чл. 222,
ал. 3, изр. последно КТ, предвиждаща възможност такова обезщетение да се изплаща само
веднъж. Като самостоятелно основание за недължимост на обезщетение за забава сочи
липсата на отправена до него покана да заплати обезщетението, поради което счита, че не е
надлежно поставен в забава. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази наведените от страните доводи, събраните по делото относими
доказателства- поотделно и в тяхната съвкупност, и при спазване на разпоредбата на чл.
235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и от правна страна:
1
По иска с правно основание чл. 222, ал. 3 КТ процесуално задължение на ищеца е да
установи при условията на пълно и главно доказване, че процесното трудово
правоотношение е било прекратено, след като е придобил право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяване на трудовоправната връзка,
както и че е придобил при ответника поне 10 години трудов стаж през последните 20 години
преди прекратяване на правоотношението.
Не е спорно между страните, а и се установява от надлежно приобщените и неоспорени
писмени доказателства- заповед № ЛС-70/14.10.2021г. на изпълнителния директор на БФС,
копие от трудава книжка № 23, серия И, бланков № 562239 на П. Ц. П., че страните по
делото са били страни по трудово правоотношение в периода от 15.03.1999г. до 14.10.2021г.,
когато сключеният помежду им трудов договор е бил прекратен от работодателя на
основание чл. 328, ал. 1, т. 10 КТ- поради придобито от служителя право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, поради което на основание разпоредбите на чл. 146, ал. 1, т. 3
и т. 4 КТ тези факти с правно значение са отделени като ненуждаещи се от допълнително
доказване в настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 222, ал. 3 КТ при прекратяване на трудовото
правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право
на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от
2 месеца, а ако е придобил при същия работодател или в същата група предприятия 10
години трудов стаж през последните 20 години - на обезщетение в размер на брутното му
трудово възнаграждение за срок от 6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се
изплаща само веднъж.
Съгласно трайно установената практика на касационната инстанция, обективирана в
постановените по реда на чл. 290 ГПК решение № 720 от 25.10.2010 г. по гр. д. № 191/2010
г. на ВКС, IV г. о., решение № 235 от 03.07.2014 г. по гр. д. № 969/2014 г. на ВКС, IV г. о. и
решение № 270 от 24.03.2014 г. по гр. д. № 1296/2013 г. на ВКС, III г. о. обезщетението по
чл. 222, ал. 3 КТ може да се изплаща само веднъж при придобиването на право на пенсия.
Правото на пенсия трябва да бъде придобито към момента на прекратяването на трудовото
правоотношение и се дължи еднократно при първоначалното прекратяване на
трудовото правоотношение, независимо дали то е придобито поради наличието на
определена възраст или без оглед на това.
Между страните не е спорно правнорелевантното обстоятелство, че към датата на
прекратяване на процесното правоотношение ищцата е придобила право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, като в случая това се установява и от заповедта за уволнението
й, доколкото работодателят се е позовал именно на този факт с правно значение,
прекратявайки трудовия договор със служителката на основание нормата на чл. 328, ал. 1, т.
10 КТ. Така, доколкото в случая прекратителното основание е придобитото от ищцата право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст в хода на съществуване на трудовото
правоотношение между страните и доколкото въпреки указаната с доклада по делото
доказателствена тежест за това по делото не са представени доказателства за вече изплатено
в нейна полза обезщетение по чл. 222, ал. 3 ГПК (нещо повече, в отговора на исковата молба
дори не се твърди категорично, че ищцата вече е получавала такова обезщетение, а е
изразено единствено хипотетично съмнение в тази насока), следва да се приеме, че
предявеният иск е доказан по основание. В допълнение към горното следва да се изясни, че
от извършената в проведеното на 23.11.2023г. открито съдебно заседание констатация въз
основа на оригинала на трудовата книжка на ищцата не се установява същата да е работила
по друго правоотношение за целия срок на съществуване на процесното, поради което и с
оглед значителната продължителност на трудовия й стаж в БФС необосновано е
съждението, че е възможно вече да й е било изплащано обезщетение по реда на чл. 222, ал. 3
2
КТ.
Установява се от вписванията в трудовата книжка на П. Ц. П., че същата е работила в
БФС в продължение на 22 години 6 месеца и 30 дни без прекъсване, поради което размерът
на следващото й се обезщетение съобразно цитираната норма на чл. 222, ал. 3 във вр. с чл.
228, ал. 1 КТ следва да бъде определено въз основа на шесткратния размер на брутното й
трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец преди уволнението, за което
не се спори, че е за месец септември 2021г. и че възлиза на сумата от 3614.00 лева, в какъвто
смисъл е издадената от работодателя и представена от него като писмено доказателство
служебна бележка от 25.02.2022г.
По изложените фактически и правни съображения и при липса на данни, а и на
твърдения за извършено от ответника плащане на процесния дълг предявеният иск с правно
основание чл. 222, ал. 3 КТ следва да бъде изцяло уважен.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да установи
съществуването на главен дълг, изпадането на длъжника по него в забава, както и вредата,
изразяваща се в пропуснатата полза от ползване на съответния паричен ресурс и
съизмеряваща се със законната лихва за периода.
Съгласно разпоредбата на чл. 228, ал. 3 КТ обезщетенията по раздел III, дължими при
прекратяване на трудовото правоотношение, каквото е и процесното, се изплащат не по-
късно от последния ден на месеца, следващ месеца, през който правоотношението е
прекратено, освен ако в колективния трудов договор е договорен друг срок. След изтичане
на този срок работодателят дължи обезщетението заедно със законната лихва. С оглед на
това следва да се приеме, че в случая ответникът е допуснал неточно изпълнение на
задължението си в темпорално отношение, считано от 01.12.2021г. Определен от съда по
реда на чл. 162 ГПК с помощта на електронен калкулатор, размерът на обезщетението за
забава върху обезщетението по чл. 222, ал. 3 КТ за процесния период възлиза именно на
претендираната сума след допуснатото изменение на иска, поради което на уважване в
нейната цялост подлежи и акцесорната претенция с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
При този изход на спора пред настоящата инстанция разноски се следват единствено
на ищеца, комуто на основание разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде присъдена
сумата от 1180.00 лева, представляваща сторени от него разноски за реално заплатен
адвокатски хонорар.
На основание нормата на чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да бъде осъден да
заплати в полза на СРС сумата от 872.42 лева, представляваща държавна такса, дължима за
разглеждане на предявените искове.
Сторените от ответника разноски следва да останат за негова сметка- така, както са
извършени.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА по исковете с правно основание основание чл. 222, ал. 3 КТ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД БФС, ЕИК ............., да заплати на П. Ц. П., ЕГН **********, сумата от 21 684.00 лева,
представляваща обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата,
след като е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст в размер на шест
месечни брутни трудови възнаграждения, ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда- 21.12.2021г., до окончателно
изплащане на задължението, както и сумата от 126.49 лева, представляваща обезщетение за
забава за периода от 01.12.2021г. до 21.12.2021г., а на основание чл. 78, ал. 1 ГПК- сумата от
3
1180.00 лева- разноски за настоящото производство.
ОСЪЖДА БФС, ЕИК ............., да заплати в полза на СРС сумата от 872.42 лева,
представляваща държавна такса, дължима за разглеждане на предявените искове.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4