РЕШЕНИЕ
№ 484
гр. Бургас, 20.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Вяра Ив. Камбурова
Членове:Галя В. Белева
Димитър П. Стоянов
при участието на секретаря Таня Н. Михова
като разгледа докладваното от Димитър П. Стоянов Въззивно гражданско
дело № 20222100500137 по описа за 2022 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.
Образувано е по повод въззивна жалба вх. № 261668/01.06.2021 г., подадена от А.Я.,
гражданин на И., роден на ***, притежаващ БУЛСТАТ №*********, с адрес по регистър
Булстат гр.Поморие, ул. „Княз Борис I“ №219, комплекс ***, и Г.Л.Т.А.Я., ***, родена на
02.11.1962, притежаващ БУЛСТАТ №*********, с адрес по регистър Булстат гр.
гр.Поморие, ул. „Княз Борис I“ №219, комплекс ***, чрез пълномощник адв.Нели
Гюмова,против Решение №260085 от 12.05.2021 г. по гр.д. №744/2020 г. по описа на РС-
Поморие.
С посоченото решение, Районен съд – Поморие е осъдил А.Я., гражданин на И.,
роден на ***, притежаващ БУЛСТАТ №*********, с адрес по регистър Булстат гр.Поморие,
ул. „Княз Борис I“ №219, комплекс ***, да заплати на Етажна собственост на сграда с
идентификатор 57491.509.24.3 по КККР на гр. П., С (Сигма), комплекс "С. р.т" гр. П.,
представлявана от управителя на ЕС "Поморие мениджмънт 2" ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя Владимир Георгиев Добрев, сумата от 340, 34 лв. (триста и
четиридесет лева и тридесет и четири стотинки), представляваща вноска във фонд „Ремонт
и обновяване“ на ЕС, за извършване на ремонт на покрива и покривните тераси на сградата,
определена с решение на общото събрание на ЕС, взето на 14.11.2017 г., ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 12.11.2020 г., до окончателното й изплащане. С
решението си, съдът е отхвърлил претенцията на ищеца за разликата над уважения размер
от 340, 34 лв., до предявения размер от 2 919, 91 лв.
С решението си, съдът е осъдил Г.Л.Т.А.Я., ***, родена на 02.11.1962, притежаващ
БУЛСТАТ №*********, с адрес по регистър Булстат гр. гр.Поморие, ул. „Княз Борис I“
№219, комплекс ***, да заплати на Етажна собственост на сграда с идентификатор
1
57491.509.24.3 по КККР на гр. Поморие, С (Сигма), комплекс "Сънсет ризорт" гр. Поморие,
представлявана от управителя на ЕС "Поморие мениджмънт 2" ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от управителя Владимир Георгиев Добрев, сумата от 2 919, 91 лв. (две
хиляди деветстотин и деветнадесет лева и деветдесет и една стотинки), представляваща
вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС, за извършване на ремонт на покрива и
покривните тераси на сградата, определена с решение на общото събрание на ЕС, взето на
14.11.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 12.11.2020 г., до
окончателното й изплащане.
Ответника А. Я. е осъден да заплати на процесната ЕС сумата от 88, 15лв. (осемдесет
и осем лева и петнадесет стотинки), представляваща разноски по делото, съразмерно на
уважената част от иска, а ответницата Г.Л.Т.А.Я. е осъдена да заплати разноски по делото в
размер 756.30 лв. (седемстотин петдесет и шест лева и тридесет стотинки).
С жалбата се твърди, че постановеното решение е неправилно. Твърди, че в съдът не
е взел предвид факта, че съгласно решението по т.4 от дневния ред от проведеното на
14.11.2017 г. Общо събрание на Етажната собственост е прието вноската за поддържането
на фонд „Ремонт и обновление“ на сградата за извършване на необходимия ремонт да е
съобразно приетия бюджет, преизчислена за всеки собственик поотделно, съгласно
разпоредбата на чл. 50, ал. 2 от ЗУЕС, като вноската е следвало да се плати еднократно до
края на месец декември 2017 г. по банков път, по специално открита банкова сметка със
специално предназначение - за Фонд „Ремонт и обновяване“, която да се открие на името на
Управителя на ЕС. съгласно разпоредбата на чл. 50, ал.3 от ЗУЕС.
Сочи, че ищецът не е представил доказателства за открита банкова специална сметка,
поради което счита, че задължението не е изискуемо поради забава на кредитора,
изразяваща се в бездействие в оказване на дължимото съдействие с оглед на изпълнението.
Навежда довод, че откриването на специална набирателна или разплащателна сметка за
фонд Ремонт и обновление, т.е. сметка със специално предназначение, е гаранция за
собствениците, че средствата по нея ще бъдат разходвани само по предназначение. Сметка
за фонд „РИО" е специален банков продукт, който предлага една по-висока степен на
сигурност при разходване на сумите. Съответно Общото събрание на Етажната собственост
е приело плащанията да бъдат извършвани само по банков път по сметка със специално
предназначение. От представените по делото доказателства не се установявало управителят
на сграда „Сигма“ да е изпълнил задължението си да открие специална набирателна сметка,
поради което именно кредиторът е изпаднал в забава.
Излага доводи, че съдът неправилно е присъдил направените в обезпечителното
производство разноски в полза на Етажната собственост. Твърди, че към исковата молба не
са представени доказателства за направени разноски по обезпечението, нито е направено
доказателствено искане за прилагане на обезпечителното производство към исковото.
Липсват доказателства за изхода на обезпечителното производство и за връзката на
направените разходи с това производство.
Въз основа на изложеното моли въззивният съд да отмени първоинстанционното
решение, постановено по гр.д.810/2020 г. по описа на Районен съд - Поморие, като вместо
него да постанови друго, с което да отхвърли исковата претенция.
Не са заявени доказателствени искания.
Депозираната въззивна жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК срещу
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт и отговаря на изискванията на чл.260, ал.1,
т.1, т.2, т.4 и т.7 от ГПК и чл.261 от ГПК.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от
Етажна собственост на сграда с идентификатор 57491.509.24. 3 по КККР на гр. П., С (С.),
комплекс "С. р." гр. П., представлявана от управителя на ЕС "Поморие мениджмънт 2"
ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя Владимир Георгиев Добрев, чрез
пълномощниците адв. Радостина Николова и адв. Еевгения Гагашева.
Оспорва подадената въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното решение е
2
правилно и законосъобразно в обжалваната част. Посочва, че след влизане в сила на съдебен
акт, с който е стабилизирано решението на Общо събрание на Етажна собственост, с който е
избран за управител на последната „Поморие мениджмънт 2“ ЕООД, дружеството е открило
банкова сметка на свое име, по която събира средствата за фонд „Ремонт и обновяване“.
Банковата сметка е била открита съобразно изискванията на чл. 50 ал. 3 от ЗУЕС, а именно
на името на управителя. Доказателства за така открита сметка са били представени по
делото в първото съдебно заседание.
Неоснователна била тезата, че банката осъществява един допълнителен контрол при
разходването на тези средства и това било гаранция за етажните собственици.
Твърди, че ответникът, чрез своя представител, е уведомен за банковата сметка, по
която следва да извърши плащане за дължимата вноска. Същият е бил канен чрез
електронни писма да извърши плащането по сметката на предходния управител на етажната
собственост. Тези електронни писма са били представени пред първата инстанция и не са
оспорени от ответниците. След избора на нов управител и след откриване на банкова сметка
на негово име, както изисква чл. 50 ал. 3 от ЗУЕС ответникът отново е бил канен,
включително и с исковата молба да извърши плащане на задължението си. Сочи, че не
намирали опора в закона твърденията за недължимост на търсените суми, поради
неоткриването на специалната сметка на името на управителя по чл. 50, ал.З ЗУЕС за
съхраняване средствата от фонд "Ремонт и обновяване".
Сочи, че са неоснователни аргументите, касаещи обжалване на решението в частта на
присъдените в полза на ищеца в първоинстанционното производство разноски, включително
и тези, направени на обезпечителното производство. Видно от представеното в съдебно
заседание определение на Районен съд – Поморие е било допуснато обезпечение на бъдещ
иск чрез налагане на възбрана върху идеална част от недвижимия имот собственост на
въззивника. Посоченият бъдещ иск е бил предявен в срок и е предмет на настоящото
производство. Излага довод, че е функционални връзка между двете производства, в който
смисъл цитира практика.
Моли да бъде оставено в сила първоинстанционното решение в обжалваните му
части, като правилно и законосъобразно. Не са заявени доказателствени искания.
Претендират се разноски.
По делото е постъпила насрещна въззивна жалба в срока по чл.263, ал.2 вр. ал.1 от
ГПК от процесната ЕС, чрез процесуалните й представители адв. Н. и адв. Г., с която се
обжалва решението на ПРС в частт, с която първоинстанционният съд е отхвърлил
претенцията на ищеца за разликата над уважения размер от 340.34 лв., до предявения размер
от 2 919.91 лв., както и в присъдените разноски съобразно уважения размер.
С насрещната въззивна жалба се твърди, че решението в обжалваната му част е
неправилно, поради допуснати от съда съществени нарушения на процесуалните правила,
довели до допуснато неправилно прихващане на присъдени на ответника съдебноделоводни
разноски в други съдебни производства.
За доказване на претенциите си, ответникът е представил в производството не
изпълнителни листове, а копия от съдебни решения, за които няма данни да са влезли в сила.
След направена справка от ищеца, било установено, че едно от решенията, на което
ответникът претендира дължимост от ЕС за разноски, е обезсилено. На основание на това
решение ответникът е претендирал прихващане, което му е уважено за сумата от 481, 74 лв.
Изложените фактически констатации на съда не съответствали на обективната истина, както
и с постановеното решение е налице несъответствие между правните изводи на съда и
материалния и процесуалния закон, които водят до неправилност на решението в
обжалваната му част.
Въззивната жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259 ГПК от лице, което
има правен интерес от обжалването, поради което съдът я намира за допустима и следва да я
разгледа по същество. Съдът намира за процесуално допустима и подадената насрещна
въззивна жалба, като констатира, че същата е подадена в законоустановения срок от лице,
което има правен интерес от обжалването. С оглед изложените във въззивната жалба и
насрещната въззивна жалба доводи и становищата на страните, след самостоятелна преценка
3
на събраните по делото доказателства и като съобрази разпоредбите на закона, Бургаският
окръжен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е образувано по повод предявената от Етажната собственост (ЕС) на
сграда с идентификатор 57491.509.24. 3 по КККР на гр. Поморие, С (Сигма), комплекс
"Сънсет ризорт" гр. Поморие, представлявана от управителя на ЕС "Поморие мениджмънт
2" ЕООД, представлявано от управителя Владимир Георгиев Добрев, против ответниците.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта м у – в обжалваната част, а по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т. е. правилността на първоинстанционното
решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна
проверка, Бургаският окръжен съд намира обжалваното решение за валиден и допустим
съдебен акт, липсват нарушения на императивни материалноправни норми.
Въззивният съд, като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в
тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка по делото се установява такава,
каквато е изложена в обжалваното решение. Районният съд е съобразил и анализирал всички
относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи
относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във
въвзивното производство не са ангажирани допустими доказателства, които да променят
приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което настоящият
съд я възприема изцяло и препраща към нея, като не е необходимо да се преповтарят отново
събраните пред районния съд доказателства.
По изложените във въззивната жалба оплаквания и в допълнение към съображенията
на районния съд, следва да се отбележи следното:
По първото направено от въззивника възражение, относно липсата на изпълнение на
задължението на ищцовата ЕС да открие и представи доказателства за открита банкова
специална сметка, поради което счита, че задължението не е изискуемо поради забава на
кредитора, изразяваща се в бездействие в оказване на дължимото съдействие с оглед на
изпълнението, настоящият състав намира следното:
Разпоредбата на чл. 51, ал. 3 от ЗУЕС предвижда, че средствата във фонд „ремонт и
обновяване“ се набират в сметка със специално предназначение, която се открива на името
на председателя на управителния съвет (управителя) или на сдружението. В случая, по
делото е безспорно установено, че банкова сметка за набиране на дължимите суми за
попълване на посочения фонд е открита и неин титуляр е управителя на ЕС. В закона липсва
друга уредба било относно режима, под който се намира тази банкова сметка, нито относно
реда, по който титуляра може да се разпорежда със средствата по нея. Ето защо не могат да
бъдат споделени възраженията на ответника, че тази сметка е под някакъв особен режим,
който дава възможност на отделните етажни собственици пряко да контролират операциите
със същата. При липса на изрична законодателна уредба, следва да се приеме, че право на
разпореждане със средствата по тази сметка има нейния титуляр, който в случая е този,
който и законът визира, а именно управителят на ЕС. Не може да бъде споделено
становището на ответника, че същият има право да откаже да изпълни задължението си за
плащане на претендираната вноска за фонд ремонт и обновление по аргумент, че плащането
по тази сметка би било ненадлежно или поради съществуваща хипотетична опасност
управителя на ЕС да злоупотреби с разходването на натрупаните средства. Следва да се
спомене, че на етажните собственици са предоставени различни правни средства за защита
на интересите им, включително и в хипотеза на осъществено от управителя на ЕС
противоправно поведение или неоснователно изразходване на средствата от ЕС. Ето защо
по изложените аргументи, настоящият съд намира за неоснователни изложените във
въззивната жалба оплаквания от страна на въззивницата, като намира, че задължението за
заплащане на процесната сума е възникнало по силата на взетото решение на ОС на ЕС,
като същото е станало и изискуемо и като такова подлежи на изпълнение.
По повод на второто направено от въззивника възражение, а именно за неправилно
присъждане на направените в обезпечителното производство разноски в полза на Етажната
собственост, съдът намира същото за неоснователно по следните съображения:
4
Съобразно т.5 от ТР №6/12г. на ОСГТК на ВКС, направените от страните в
обезпечителното производство разноски се присъждат с окончателното съдебно решение по
съществото на спора, с оглед крайният му изход. Видно от посоченото в т.1 и т.2 от същото
решение, страната следва да представи списък на разноските и доказателства, че същите са
направени. В настоящия случай от представеното по делото Определение по ч.гр.д.
№694/20г. по описа на ПРС, безспорно се установява, че в полза на частния жалбоподател е
допуснато обезпечение на иска. Доколкото крайният момент, в който ищецът може да
претендира тези разноски е приключване на устните състезания пред първата инстанция,
настоящото искане е направено своевременно. Същото е придружено и от доказателства, с
които ответната страна се е запознала към момента на представянето им. Ето защо
въззивната инстанция намира, че в полза на ищеца следва да се присъдят направените в
обезпечителното производство съдебно – деловодни разноски. Ищецът е направил в
производството по обезпечаване на иска по настоящото дело претендираните разноски в
размер на 555.00 лева., поради което правилно първоинстанционният съд ги е присъдил с
крайния си акт.
По изложените в насрещната въззивна жалба оплаквания съдът намира следното:
В случая основен спорен момент, въведен с насрещната въззивна жалба е направеното
от първоинстанционния съд съдебно прихващане. В тази връзка е възражено, че съда
допускайки такова възражение в производството е направил съществено процесуално
нарушение, тъй като било недопустимо вземането, с което се прихваща, да представлява
разноски по други, водени между страните съдебни производства.
В теорията и практиката се разграничават два вида прихващане – материалноправно
прихващане и съдебно прихващане. В случай че се твърди настъпило материално – правно
прихващане, то следва да са били налице следните предпоставки – наличие на две насрещни,
еднородни и компенсируеми претенции, които да са изискуеми и ликвидни. В случай, че е
предявено възражение за съдебно прихващане, няма нужда двете насрещи претенции да са
ликвидни. В такъв случай правният ефект на съдебното прихващане настъпва с влизане в
сила на съдебното решение и занапред /Така Решение № 35 / 25.07.2017 г. по т. д. № 3164 /
2015 г. на ВКС, ТК, І ТО; Решение № 225 / 28.05.2011 г. по т. д. № 631 / 2010 г. на ВКС, ТК/.
В случая активното вземане следва на общо основание да бъде доказано в рамките на
гражданския процес с всички предвидени за това средства. Съответно ищецът следва да
направи всичките си възражения в първия възможен процесуален момент срещу
направеното от ответника възражение за прихващане, в случая до първото открито съдебно
заседание, съгласно разпоредбата на чл.143, ал.3 от ГПК.
По настоящото дело ищецът е оспорил възможността да бъде извършено прихващане с
вземане за съдебни разноски, както и с пасивно вземане, което представлява вноска за Фонд
„Ремонт и обновяване“. Настоящият състав намира, че няма пречка да се извършва
прихващане с вземане за съдебни разноски. Отговорността за разноски е гражданско
облигационно правоотношение, което възниква по повод на направените разноски от
страната, в чиято полза съдът е разрешил правен спор. Тази отговорност е обективна,
невиновна отговорност, а вземането което възниква от породеното правоотношение е
възможно да бъде погасено чрез всички уредени в гражданското законодателство способи
/плащане, прихващане, опрощаване и др./. По тази пречка не съществува изначално
невъзможност да се прихваща, включително и съдебно, вземане за разноски /в качеството му
на активно вземане/ с друго насрещно, еднородно и изискуемо вземане.
По отношение на пасивното вземане – вноска Фонд „Ремонт и обновяване“, дължима
на основание чл.50, ал.3 от ЗУЕС, съдът намира също, че не съществува пречка това
вземане, респективно задължението на длъжника, да бъде погасено чрез различни способи,
извън плащането. Следва да се посочи, че годишния бюджет за приходите и разходите на
етажната собственост е неделим, макар да се допуска съобразно механизма на изготвянето
му, както и спецификите на всяка етажна собственост, да има различни обособени фондове,
разбирани като определени средства с конкретно или целево предназначение. Действително
всяка една етажна собственост трябва да има обособен фонд „Ремонт и обновяване“ по
силата на закона, но съгласно чл.50, ал.2, т.1 и 2 от ЗУЕС средствата в този фонд се набират
5
чрез ежемесечни вноски от собствениците в размер, определен с решение на общото
събрание съобразно идеалните части на отделните собственици в общите части на етажната
собственост, но не по-малко от един процент от минималната работна заплата за страната
или от други източници. В тази връзка не съществува законова пречка да се извършва
прихващане със вземане за дължима вноска за фонд „Ремонт и обновяване“, след като нито
изрично е уредена такава, като в тази връзка правилно първоинстанционният съд е
отбелязал, че единствените условия, за да бъде извършено прихващане, са уредени в чл.103
и сл. от ЗЗД. В случай че законодателят иска да постави ограничения пред използването на
този погасителен способ, то това следва да бъде изрично уредено по подобие на пречките за
извършване на едностранно прихващане, уредени в чл.105 от ЗЗД.
Страната е представила пред настоящата инстанция Решение №11 от 25.02.2020 г.,
постановено по в.гр.д.1870/2019 г. та БОС, с което е обезсилено Решение №170 от
03.09.2019 г. о гр.д.787/2018 г. на РС – Поморие, като с последното за ответника е присъдено
вземане на разноски срещу ищцовата ЕС в размер на 481, 74 лв. Предвид неговото
обезсилване, настоящият състав намира, че вземане за разноски не е възникнало за
посочената сума. Вземането за разноски възниква при наличие на следните предпоставки:
неоснователно предизвикан правен спор; разноски, причинени от водене на делото, както и
съдебно решение, което потвърждава претенцията на страната, сторила разноските. Видно е,
че след обезсилване на съдебното решение отговорност за разноски няма как да възникне,
като този факт следва да бъде съобразен от настоящата инстанция.
Поради изложеното първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта,
с която е отхвърлена претенцията на ищцовата ЕС срещу ответника А.Я. за разликата от 340,
34 лв. до 822, 08 лв., като ответникът следва да бъде осъден да заплати сумата от още 481, 74
лв. на ищцовата ЕС, а в останалата част поради съвпадането на изводите по фактите и
правото на двете инстанции, решението на Районен съд - Поморие следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора и направените от двете страни искания за разноски, съдът
намира, че на въззивниците – ответници такива не им се дължат, като А.Я. следва да заплати
на въззивната ЕС на основание чл.78, ал.3 ГПК сумата от още 191, 12 лв., представляващи
разноски за въззивната и първата инстанция съразмерно на уважената част. Г.Л.Т.А.Я.
следва да заплати на процесната ЕС сумата от 235, 79 лв., разноски за настоящото
производство.
Мотивиран от изложеното, Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №260085 от 12.05.2021 г. по гр.д. №744/2020 г. по описа на РС-
Поморие В ЧАСТТА , в която предявеният от Етажна собственост на сграда с
идентификатор 57491.509.24.3 по КККР на гр. Поморие, С (Сигма), комплекс "Сънсет
ризорт" гр. Поморие, представлявана от управителя на ЕС "Поморие мениджмънт 2" ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от управителя Владимир Георгиев Добрев, иск за вноска
във фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС, за извършване на ремонт на покрива и покривните
тераси на сградата, определена с решение на общото събрание на ЕС, взето на 14.11.2017 г.,
е отхвърлен за сумата от 340, 34 лв. до размера от 822, 08 лв., КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА А.Я., гражданин на И., роден на ***, притежаващ БУЛСТАТ №*********,
с адрес по регистър Булстат гр.Поморие, ул. „Княз Борис I“ №219, комплекс *** ДА
ЗАПЛАТИ на Етажна собственост на сграда с идентификатор 57491.509.24.3 по КККР на
гр. Поморие, С (Сигма), комплекс "Сънсет ризорт" гр. Поморие, представлявана от
управителя на ЕС "Поморие мениджмънт 2" ЕООД, ЕИК *********, сумата от още 481, 74
лв., представляваща вноска във фонд „Ремонт и обновяване“ на ЕС, за извършване на
ремонт на покрива и покривните тераси на сградата, определена с решение на общото
6
събрание на ЕС, взето на 14.11.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано
от 12.11.2020 г., до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА А.Я., гражданин на И., роден на ***, притежаващ БУЛСТАТ №*********,
с адрес по регистър Булстат гр.Поморие, ул. „Княз Борис I“ №219, комплекс ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Етажна собственост на сграда с идентификатор 57491.509.24. 3 по КККР на
гр. Поморие, С (Сигма), комплекс "Сънсет ризорт" гр. Поморие, представлявана от
управителя на ЕС "Поморие мениджмънт 2" ЕООД, ЕИК *********, представлявано от
Владимир Георгиев Добрев, сумата от 191, 12 лева за разноски над присъдения размер в
първата инстанция и за въззивната инстанция.
ОСЪЖДА Г.Л.Т.А.Я., ***, родена на 02.11.1962, притежаващ БУЛСТАТ
№*********, с адрес по регистър Булстат гр. гр.Поморие, ул. „Княз Борис I“ №219,
комплекс ***, ДА ЗАПЛАТИ на Етажна собственост на сграда с идентификатор
57491.509.24. 3 по КККР на гр. Поморие, С (Сигма), комплекс "Сънсет ризорт" гр. Поморие,
представлявана от управителя на ЕС "Поморие мениджмънт 2" ЕООД, ЕИК *********,
представлявано от Владимир Георгиев Добрев, сумата от 235, 79 лева, представляваща
разноски за настоящото производство.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260085 от 12.05.2021 г. по гр.д. №744/2020 г. по описа
на РС-Поморие в останалата обжалвана част.
Настоящото решение е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.280, ал.3,
т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7