ПРИСЪДА

 

№ ……     година   2019         град Плевен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

РАЙОНЕН СЪД         - гр.ПЛЕВЕН    ДЕВЕТИ  наказателен състав

 

На двадесет и първи  март             две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

БОРИСЛАВА ЯКИМОВА

 

Секретар: Валя Стоянова

Прокурор:

като разгледа докладваното  от  съдия БОРИСЛАВА ЯКИМОВА

НЧХД  № 296  по описа  за 2019 година и на основание данните по делото и Закона

 

                                 П Р И С Ъ Д И :  

 

ПРИЗНАВА подсъдимия В.М.Д.  роден на ***г***, ***„Г.Д.”, българин, български гражданин, пенсионер, неосъждан, ЕГН:********** за ВИНОВЕН в това, че на 04.10.2018г. в гр. ***, в качеството на  „ищец” по гр.д. №2765/2018г. по описа на РС-Плевен, разгласил позорни обстоятелства за А.П.Д. ***, а именно че е „гнусна лъжкиня”, „крадла”, „негодница за съпружески живот”, „развратница”, като клеветата е нанесена публично, престъпление по чл. 148 ал.2вр. ал.1 т.1, вр. чл. 147 ал.1 от НК, поради което и на основание чл.305, ал.5 от НПК, във вр. с чл.78а от НК, ГО ОСВОБОЖДАВА от наказателна отговорност и му НАЛАГА административно наказание – ГЛОБА полза на държавата в размер на 1000/хиляда/ лева.

ОСЪЖДА  на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимия В.М.Д., със снета самоличност,  да заплати направените разноски от ч.тъжител А.П.Д., ЕГН********** за адвокатско възнаграждение в размер на 400,00лв.

ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15- дневен срок  от днес  пред Плевенски окръжен съд.

                            

                                                ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

                                               

 

 

 

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА  ПО НЧХД № 296/2019г.

     

Делото е образувано по внесена частна тъжба срещу подсъдимият В.М.Д.  ЕГН:********** от А.П.Д.,с която го обвинила в това, че на 04.10.2018г. в гр. ***, в качеството на  „ищец” по гр.д. №2765/2018г. по описа на РС-***, разгласил позорни обстоятелства за А.П.Д. ***, а именно че е ***, като клеветата е нанесена публично, престъпление по чл. 148 ал.2вр. ал.1 т.1, вр. чл. 147 ал.1 от НК.

По делото няма предявен за съвместно разглеждане граждански иск срещу подсъдимият за обезщетение за неимуществени вреди от деянието.

В съдебно заседание ч.тъжител не са явява, представлява се от адв. ***неин повереник, поддържа обвинението и моли Съда да признае подсъдимия за виновен в извършването на престъплението, за което е предаден на съд и му бъде наложено справедливо наказание. Иска също да бъдат присъдени разноските.

Подсъдимия не се явява .

След преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Подсъдимият и тъжителят били съпрузи. През м.април 2018г. подсъдимият завел искова молба в РС *** по чл.26 ал.2 от ЗЗД,вр. с чл. 472 от ГПК /отм./ и чл.124 ал.1 от ГПК срещу ч.тъжител А.П.Д. и ***По гражданското дело подсъдимият подал множество писмени документи, подписани от него,един от тях било писмо, състоящо се от два листа текст, наименовано „Необходима информация”, което било входирано в деловодството на съда с вх.№24961  на 04.10.2018г. /л.49 и л.50 от гр.дело №2765/2018г. по описа на РС-*** / .

След като тъжителката се запознала с делото в качеството й на ответник по него,се натъкнала на намиращите се в кориците му документи, включително „необходима информация” от 04.10.2018г., където по неин адрес били написани думите : ***.

Тъжителката се почувствала засегната не само от изписаните думи,но и от това,че били в писмо подадено до съда, т.е. публично била унизена.

Поведението на подсъдимият било неприемливо за тъжителката,т.к. изказвал лични негативни съждения по повод личността и, затова тъжителката решила, че ще потърси наказателната му отговорност за клеветите по неин адрес.

Горната фактическа обстановка,Съдът изведе от  приетите и приобщени писмени доказателства – гр.д. №2765/2018г. по описа на РС-***.

Несъмнено, от съдържанието на „писмото” става ясно, че клеветническите думи подс.Д. насочил именно към тъжителя Д..

Всички доказателства разгледани поотделно и в тяхната съвкупност налагат следните правни изводи:

Подсъдимият  осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл. 148 ал.2 вр. ал.1 т.1, вр. чл. 147 ал.1 от НК, тъй като на 04.10.2018г., в гр.*** публично разгласил позорни обстоятелства за А.П.Д. ***, а именно че е ***.

Позорящи думи са  недвусмислено посочени, а  не субективно изведен от  собствената  оценка   и анализ,направен от тъжителя.

От анализа на събраните по делото доказателства, съдът намира че са налице доказателства, но за извършено деяние наказуемо по чл. 147, ал.1 пр.1 от НК,а не и такова по чл.146  ал.1 от НК.

От обстоятелствената част на тъжбата и от посочената в нея квалификация е видно че е повдигнато обвинение по чл. 148 ал.2 вр. ал.1 т.1, вр. чл. 147 ал.1 от НК, макар че изложените в нея факти описват и несъставомерни обстоятелства, но същите допринасят за изясняване в цялост на развитието на отношенията между страните. Разликата между обида и клевета е в съдържанието на обективираната информация, отнасяща се до пострадалия: при обидата деецът дава своя негативна личностна оценка чрез епитети, квалификации, сравнения, псувни и други, а при клеветата разгласява неистински позорни обстоятелства или приписва престъпление, което не е извършено, т.е необходимо е да се посочат факти, които да позорят пострадалия или да съставляват престъпление. Обидата също трябва да е нанесена в присъствие на обиденият, какъвто настоящият случай не е. В конкретният случай, от изложените в тъжбата фактически обстоятелства, както и въз основа на събраните писмени доказателства, съдът прави извод, че се касае за престъпление клевета - изразяваща се в разгласяване на позорни обстоятелства. Ето защо в конкретният случай правилната квалификация на деянието е „клевета”. Правната квалификация на деянието описано в тъжбата е правомощие и задължение на съда, който прави това въз основа на фактите, изложени в тъжбата и не е обвързан от преценката на тъжителя за това, по кой текст следва да се търси и реализира наказателната отговорност на подсъдимия.

Както в съдебната практика, така и доктрината се приема, че предмет на престъплението по чл. 147 НК могат да бъдат твърдения с конкретно съдържание, които носят информация за точно определено обстоятелство или явление. Необходимо е то да е позорно, укоримо, недостойно от гледна точка на общоприетите морални разбирания и да предизвиква еднозначна отрицателна оценка на обществото.

Съотнасянето на тези принципни разбирания по тълкуването и прилагането на закона към установените по делото факти сочи, че в инкриминираните с тъжбата изрази се съдържат обстоятелства позорящи честта и достойнството на тъжителя Д..

В настоящия случай е налице изразяване чрез думите *** на отрицателна оценка, унижаваща чувството за лично достойнство на засегнатия. С тази си дума подсъдимия изразил своето презрително, негативно отношение към личността на тъжителката по начин противоречащ на приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, за зачитане на честта и достойнството на другите.

Същественото в случая е, че това, което е инкриминирал с тъжбата си тъжителят, са изрази,които са конкретни и позорящи .

          Съгласно еднозначната съдебна практика за да е  съставомерно деянието „ клевета” е необходимо от обективна страна да е налице пострадал. Това трябва да  е  конкретно физическо лице. Ако пострадалият не  е конкретно назован, съставът на престъплението не е осъществен – в същия  см. и пр. теория Ал. С., „НП на РБългария”, изд. „Св. Сл.Охридски, 1995г., с. 33). В настоящия случай тъжителят фигурира  с името си , т.е. личността на пострадалият е индивидуализирана.  За да са налице някоя от двете форми на изпълнителното деяние по  чл. 147, ал.1 НК- „разгласяване на позорно обстоятелство” или „приписване на пострадалия на неизвършено от него престъпление”, е необходимо деецът да твърди пред трето лице, в настоящия случай  да твърди  от страниците  „писмото” си „необходима информация” наличието на несъществуващо позорно обстоятелство за пострадалия ( в първата хипотеза) или че пострадалия е извършил някакво конкретно престъпление, което в действителност не е извършил ( във втората хипотеза). Позорното обстоятелство е твърдение за съществуването на определен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който да е от естеството да накърни доброто му име в обществото. Престъплението винаги и без изключение е деяние, укоримо от  гледна точка на господствуващия морал, което винаги характеризира отрицателно личността на извършителя и се отразява отрицателно върху доброто име и честа на засегнатия.

От обективна страна с депозирането на писмото, подсъдимият е осъществил изпълнителното деяние на престъплението - разгласяване, като е довел тези твърдения до знанието на трето лице, до което е адресирано писмото  и до неопределен брой лица,които биха могли да получат достъп до делото и могат да го прочетат. 

 

 

 

Безспорно също в теорията е,че правото на субекта да търси защита на своите или обществени права и интереси, може да се простира до там, че да не накърнява противозаконно правната сфера на останалите. В настоящата хипотеза е налице именно такова противозаконно накърняване на обществените отношения охраняващи сферата на тъжителя Д. и конкретно добро й име и оценката на околните за личността й.  

 

 

 

Деянието е довършено в момент в който изявлението е достигнало до трето лице - в случая видно от поставения входящ номер на РС *** - 04.10.2018 г. Подсъдимият в настоящият случай е действал с цел да повлияе отрицателно на обществената оценка, която частния тъжител получава пред съда, в средата, в която живее или работи.  

 

 

 

 

          Налице е и квалифициращото обстоятелство на чл.148, ал.2,вр. ал.1, т.1 от НК, а именно клеветата да е нанесена публично. За да бъде налице публична клевета, съобразно трайната практика на Върховния съд необходимо е тя да бъде нанесена на общодостъпно място, където да е имало повече лица, които биха могли да възприемат значението на думите.

          По цитираното гражданско дело има още множество писма и др. документи с автор подсъдимият, чието съдържание е обидно и се съдържат квалификации за тъжителката ката напр. „лъжкиня”, „фалшификаторка”, ”крадла”, „организаторка на групировки” и др. – това е писмо рег.№21883/ 27.08.2018г. с подател подсъдимият /л.27-35 от делото /, но въпреки това,т.к. ч.тъжител в тъжбата не твърди да е възприела тези думи или те да са с обидно или клеветническо значение,то Съдът не може да излезе от предмета на обвинението. 

От субективна страна, подсъдимия осъществил деянието при пряк умисъл. Той съзнавал, че написва нещо, което унижава честта и достойнството на тъжителя, бил наясно, че използва думите *** по адрес на ч.т.,че те са обидни и писмото е изпратено за прилагане по съдебно дело, което позволява то да бъде възприето от повече хора. Съзнавал е, че депозирайки го по делото писмото ще станат известни на трето лице, като е искал чрез деянието си това .

Подсъдимия съзнавал обществено-опасния характер на деянието и неговите последици и искал тяхното настъпване. 

 

 

 

 

Като причина за извършване на престъплението следва да се отбележи несъобразяването и незачитането на обществените отношения, които осигуряват неприкосновеността на доброто име на човека в обществото и на положителната обществена оценка за личността.

При определянето на наказанието съдът прецени: Степента на обществената опасност на конкретното деяние, степента на обществена опасност на подсъдимият, както и подбудите за извършване на престъплението и констатира следните обстоятелства от значение за отговорността на подсъдимият:

Като смекчаващо вината обстоятелство съдът прие чисто съдебно минало на подсъдимият. Съдът не констатира отегчаващи вината обстоятелства.

Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати и като наказанието бъде определено по следния начин: За престъплението по чл. 148 ал.2 вр. ал.1 т.1, вр. чл. 147 ал.1 от НК към датата на извършване на деянието и понастоящем законодателят e предвидил кумулативни наказания „глоба“ от пет хиляди до петнадесет хиляди лева и „обществено порицание“. Съобразно разпоредбата на чл.78 а от НК пълнолетно лице се освобождава от наказателна отговорност от съда и му се налага административно наказание “глоба” в размер от 1000лв. до 5000лв., когато: за престъплението, извършено умишлено се предвижда наказание “лишаване от свобода” до 3 години или друго по-леко наказание, деецът не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на този раздел и причинените от престъплението имуществени вреди са възстановени. Видно от справката за съдимост на подсъдимият, същият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност  чл.78а от НК. От деянието няма причинени преки и съставомерни имуществени вреди. Предвид тези обстоятелства, тъй като са налице предпоставките за това, съдът е длъжен да приложи разпоредбата на чл.78а ал.1 от НК и да освободи подсъдимият от наказателна отговорност, като му наложи административно наказание “глоба”. С оглед на вмененото си от закона задължение съдът счита, че подсъдимият следва да бъде освободен от наказателна отговорност и намира за справедливо  да му бъде наложено административно наказание "глоба" в минималния предвиден в закона размер на 1000лв. Така  определения размер на наказанието, съдът счита за справедлив и съответстващ на тежестта, обществената опасност и моралната укоримост на престъплението и подходящ да повлияе поправително и превъзпитателно към спазване на законите и добрите нрави от страна на осъдения. Освен това съдът счита, че така определеното наказание ще въздейства предупредително върху него и ще му се отнеме възможността да върши и други престъпления, а освен това ще въздейства възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото.

По този начин и с това наказание съдът счита, че ще бъдат постигнати целите на генералната и специалната превенция.

По тези съображения,Съдът постанови присъдата си.

 

                                                               Районен съдия: