Решение по дело №314/2020 на Апелативен съд - Пловдив

Р    Е    Ш    Е    Н    И    Е  № 260027

                                    

гр. Пловдив, 21.10.2020 г.

В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на  двадесет и трети септември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ВЕРА ИВАНОВА

ЧЛЕНОВЕ : КАТЯ ПЕНЧЕВА

РУМЯНА ПАНАЙОТОВА       

с участието на секретаря Нели Богданова като разгледа докладваното от съдията Панайотова в.гр.д. № 314/2020 г. по описа на ПАС, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 294  от ГПК.

С решение № 105 /06.07.2020 г. ,постановено по гр.д.********* г. по описа на ВКС е отменено решение № 27 / 26.02.2019 г. ,постановено по в.гр.д.677/2018 г. по описа на Апелативен съд –Пловдив  в частта ,в която е отхвърлен предявения от Е.Ц.С. против Д.Г.Т. иск с правно основание чл.108 от ЗС  и делото е върнато за ново разглеждане от  друг състав на ПАС.

Предмет на производството пред първоинстанционния и въззивния съд е бил и иск  ,предявен от С. против Т. за прогласяване нищожността на договор за покупко – продажба на недвижим имот  на основание чл.40 от ЗЗД  ,евентуално съединен с иск за прогласяване нищожността на същия този договор  на основание чл.26 ал.2 от ЗЗД / липса на съгласие/.С тези два иска е бил съединен в условията на кумулативност и иск  с правно основание чл.108 от ЗС.В производството  е било въведено от страна на ответника Т. като основание за собственост върху процесния недвижим имот   завещателно разпореждане в нейна полза ,във връзка с което  от страна на С.  е било заявено възражение по чл.30 от ЗН ,което е било прието за разглеждане.

С решение № 1199 / 10.10.2018 г. ,постановено по гр.д. 3069 / 2016 г. по описа  на ОС – Пловдив посочените искове са отхвърлени  като съдът е приел ,че  атакуваният  като нищожен договор за покупко –продажба на недвижим имот е породил правно действие ,поради  което ответницата се легитимира като собственик на това основание  и поради това въпросът за саморъчното завещание и възражението на С* за възстановяване на запазената й част  от наследството на продавача по договора – нейн баща ,са останали  без съдът да се произнесе по тях.

С решение № 27 / 26.02.2019 г. ,постановено по в.гр.д.677/2018 г. АС – Пловдив е отменил горепосоченото решение ,в частта ,в която е отхвърлен предявеният от С. против Т. иск за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижим имот на основание чл.40 от ЗЗД и евентуално съединения с него такъв за прогласяване нищожността на същия договор поради липса на съгласие и вместо това е уважил първия от предявените в условията на евентуалност искове ,поради и което пък вторият евентуално съединен иск   е останал  без произнасяне.Що се отнася до  иска по чл.108 от ЗС ПАС е приел ,че същият е неоснователен ,тъй като ответницата се легитимира като собственик на имота ,предмет на спора / и на обявения за недействителен договор за покупко-продажба/  на основание саморъчно завещание , а по отношение възражението по чл.30 от ЗН е приел ,че същото е недопустимо доколкото изхожда от ищцата  ,а процесуалния закон не позволява кумулативно съединяване на искове и възражения и затова е приел ,че следва да бъде оставено без разглеждане без изрично да се е произнесъл с диспозитива на решението си.

Предмет на обжалване пред ВКС е било горепосоченото решение ,но само в частта на отхвърления ревандикационен иск.С отменителното си решение ВКС е приел ,че направеното от С. възражение по чл.30 от ЗН е допустимо и въззивният съд като не се е произнесъл по него  е допуснал процесуално нарушение.Приел е,че ако го беше разгледал ,можеше да стигне до други изводи по въпроса за собствеността на имота ,поради което е отменил решението в обжалваната му част и е върнал делото за ново разглеждане с указания  при новото разглеждане на делото съдът да се произнесе първо по допустимото възражение по чл.30 от ЗН и то с изричен диспозитив , и в зависимост от резултата по него  да се произнесе и по иска по чл.108 от ЗС.

При повторното разглеждане на делото жалбоподателката Е.С. ,представлявана от адв.И. поддържа жалбата против неправилното според нея решение ,с което е отхвърлен предявения ревандикационен иск  като поддържа ,че саморъчното завещание е отменено от последвалата разпоредителна сделка по аргумент от чл.41 ал.1 от ЗН , като поддържа и направеното възражение по чл.30 от ЗН.

Въззиваемата страна Д.Г.Т. ,представлявана от адв.И. е изразила становище ,че въззивната жалба е неоснователна и е заявила искане предявеният против нея ревандикационен иск да бъде отхвърлен.

И двете страни претендират разноски.

Безспорно е по делото,че ищцата Е.С. е единствен наследник по закон на Ц* С* С* ,починал на 26.06.2016 г. Същият на 03.02.2015 г. е съставил саморъчно завещание ,видно от което е завещал собственото си жилище ,находящо се в гр.П* ,бул.Ш*с* „ № 196 ет.8 ап.40 на ответницата Д.Г.Т..Ищцата  е оспорила това саморъчно завещание като неистинско в частта ,касаеща неговото авторство ,поради което при първоинстанционното разглеждане на делото е открито производство по чл.193 от ГПК ,в което производство са прието две заключения на СГЕ ,изготвени на база различен по вид, но безспорен сравнителен материал ,от които заключения е видно ,че както ръкописния текст на завещанието ,така  и  подписът  за завещател са изготвени от Ц.С. С..

По отношение на обсъжданото саморъчно завещание С.   поддържа възражение  ,произтичащо от разпоредбата на чл.41ал.1 от ЗН ,според която отчуждението изцяло или отчасти на една завещана вещ отменя завета относно това, което е отчуждено, дори и когато вещта бъде отново придобита от завещателя или когато отчуждението бъде унищожено по други причини, а не поради порок в съгласието.Както е видно  от данните по делото  след изготвяне на завещанието Ц. С.,  на дата 10.12.2015 г., е продал на  ответницата Т. завещания недвижим имот ,   който договор за покупко продажба е обявен за недействителен с  решението ,постановено по настоящето дело ,което в тази му част е влязло в сила.Независимо от това обаче жалоподателката счита ,че  в светлината на казаната разпоредба същият ,макар и недействителен ,мълчаливо отменя  завета от 03.02.2015 г. ,което виждане не може да бъде споделено.В случая е останало неустановено  наследодателят на ищцата да притежава други имоти ,различни от процесния,в каквато посока са били и твърденията на самата ищца при първоинстанционното разглеждане на делото.При това положение и съгласно трайно установената съдебна практика по приложение на чл.16 от ЗН ,след като със саморъчното завещание е завещан единствения имот на наследодателя ,с който се изчерпва изцяло  неговото имущество към момента на смъртта му ,това завещателно разпореждане е универсално ,а не частно ,а разпоредбата на чл.41 ал.1 от ЗН намира приложение само по отношение на заветите ,но не и по отношение на универсалните завещания ,какъвто е настоящия случай.С оглед на казаното последвалата съставянето на саморъчното завещание сделка ,сключена между наследодателя и ответницата,обявена за недействителна ,не може да отмени извършеното универсално завещателно разпореждане  в полза на Т. ,поради което  същото е породило правни последици след смъртта на завещателя  С..

Във връзка с отменителните указания на ВКС ще следва да бъде обсъдено и направеното от С. възражение за възстановяване на запазената й част ,произтичащо от разпоредбата на чл.30 от ЗН.Така съобразно казаната разпоредба наследник с право на запазена част, който не може да получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част, след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на обичайните дарове , а когато наследникът, чиято запазена част е накърнена, упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е той да е приел наследството по опис.Безспорно е ,че ищцата С. е наследник с право на запазена част ,както и че ответницата Т. ,в чиято полза е извършено завещателното разпореждане не е  кръга лица ,призовани към наседяване.Безспорно е и това ,че ищцата не е приела наследството по опис.

Приемане на наследството по опис е  материална предпоставка за реализиране правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството ,но само когато се касае  за частни завещателни разпореждания ,но не и когато се касае за универсално завещание ,в който случай универсалното завещателно разпореждане придава на лицето , в полза на което е направено качеството на наследник ,а не на кредитор на наследството.В този смисъл са и разясненията ,даден в т. 4 от ТР № 3 / 2013 г на ОСГК на ВКС. В настоящия случай  ,както се каза по-горе саморъчното завещание  в полза  на Т. има универсален характер ,а не частен ,което придава на същата качеството на наследник и поради това  изискването  за приемане наследството по описа като предпоставка за упражняване  правото на  ищцата да иска възстановяване на запазената й  част от наследството на С. в случая е неприложимо.Ищцата е единствен наследник по закон на С. и е негова дъщеря ,поради което  и на основание чл.29 ал.1 от ЗН нейната запазена част е 1 / 2. Казаното сочи ,че възражението на С. произтичащо от разпоредбата на чл.30 от ЗН е основателно и следва да бъде уважено като бъде намалено завещателното разпореждане на С.  в полза на Т. за 1 / 2 ид ч от завещания имот за допълване на запазената част на ищцата .От тук следва ,че същата се легитимира и като собственик на посочената 1 /2 ид.ч.  и при безспорния факт,че  имотът  се владее от ответницата  ,за което същата не сочи друго основание освен намаленото завещателно разпореждане ,то заявеният от С. иск з правно основание чл.108 от ЗС по отношение на тази 1 / 2 идч.  се явява основателен и следва за тази част да бъде уважен.

С обжалваното решение първоинстанционинят окръжен съд е стигнал до други изводи  и като е отхвърлил предявения от С. ревандикациониен иск изцяло е постановил неправилно решение ,което следва за 1 / 2 идч. от процесния имот да бъде отменено и вместо нето бъде постановено друго ,с което бъде намалено завещателното разпореждане на С. в полза на Т. за 1 / 2 ид ч от завещания имот за допълване на запазената част на ищцата  ,да бъде призната С.  за собственик на тази 1 / 2 ид.ч. от имота и ответницата Т. да бъде осъдена да й  предаде собствеността и владението на тази 1 / 2 ид.ч. от имота .За останалата 1 / 2 идч.  от имота  ответницата се легитимира като собственик на основание завещание от С. в нейна полза ,поради което за тази част ревандикационния иск на С. е неоснователен и следва отхвърлителното решение за тази 1 / 2 идч. от имота като правилно  да бъде потвърдено.

Първоинстанциното решение следва да бъде отменено изцяло в частта на разноските като направените такива от двете страни ще следва да се присъдят с настоящия акт съобразно изхода от спора.

По разноските : на ищцата Е.С. следва да бъдат присъдени разноски за първоинстанционото производство  в размер на 2 730 лв. – ДТ ,разноски и адвокатско възнаграждение съобразно уважената част на исковете ,за първоначалното въззивно производство в размер на 2 679 лв.  съобразно уважената част на жалбата й ,изцяло за касационното производство в размер на 1414,62 лв. – ДТ и адвокатско възнаграждение  и 600 лв. за настоящето производство съобразно уважената част на жалбата й или общо в размер на 7 423,62лв. На въззиваемата Д.Г.Т. следва да бъдат присъдени разноски за първоинстанционното разглеждане на делото в размер на 376,76 лв. съобразно отхвърлената част  на исковете и за настоящата инстанция съобразно отхвърлената част на жалбата в размер на 1 000 лв.,или общо 1 376,76 лв.

Ето защо  ,съдът

 

Р       Е       Ш       И   :

 

ОТМЕНЯ  решене № 1199/10.10.2018 г. ,постановено по гр.д. 3069/2016 г. по описа на ОС – Пловдив в ЧАСТТА  ,в която е отхвърлен  предявения от Е.Ц.С., ЕГН ********** *** против Д.Г.Т., ЕГН ********** *** иск по чл.108 от ЗС за признаване право на собственост на Е.Ц.С. и осъждане Д.Г.Т. да й предаде собствеността и владението върху 1 / 2 ид.ч. от следния недвижим имот : самостоятелен обект в сграда с идентификатор №.. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П., адрес на имота: гр.П., бул.”Б.”№196, бл.6, ет.8, ап.40, който обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор №..; предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент; брой нива на обекта – 1; площ – 55 кв.м.; прилежащи части – изба №40 с площ от 3 кв.м. и 1.57% ид.части от общите части на сградата и съответното право на строеж; при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – .., под обекта – .., над обекта – .., КАКТО И изцяло в частта на разноските ,ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ :

НАМАЛЯВА саморъчно завещание ,изготвено на 03.02.205 г.  от Ц. С. С.,починал на 26.06.2016 г. ,в полза на Д.Г.Т. с ЕГН ********** , с което първият е завещал на втората собственото му жилище ,находящо  се в гр.П., бул.”Б.”№196, бл.6, ет.8, ап.40  до размер на 1 / 2 идеална част от същото  , с която ДОПЪЛВА запазената част  на Е.Ц.С., ЕГН ********** от наследството на Ц. С. С.,починал на 26.06.2016 г.

ПРИЗНАВА  за установено  по отношение на Д.Г.Т., ЕГН ********** правото на собственост  на Е.Ц.С., ЕГН **********  досежно 1 / 2 ид.ч. от следния недвижим имот  : самостоятелен обект в сграда с идентификатор №.. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П., адрес на имота: гр.П., бул.”Б.”№196, бл.6, ет.8, ап.40, който обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор №..; предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент; брой нива на обекта – 1; площ – 55 кв.м.; прилежащи части – изба №40 с площ от 3 кв.м. и 1.57% ид.части от общите части на сградата и съответното право на строеж; при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – .., под обекта – .., над обекта – ..

 ОСЪЖДА Д.Г.Т., ЕГН **********  да предаде собствеността и владението на Е.Ц.С., ЕГН ********** на 1 / 2 идч. от следния недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор №.. по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П., адрес на имота: гр.П., бул.”Б.”№196, бл.6, ет.8, ап.40, който обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор №..; предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент; брой нива на обекта – 1; площ – 55 кв.м.; прилежащи части – изба №40 с площ от 3 кв.м. и 1.57% ид.части от общите части на сградата и съответното право на строеж; при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – ***, под обекта – ****, над обекта – ****

ПОТВЪРЖДАВА решене № 1199/10.10.2018 г. ,постановено по гр.д. 3069/2016 г. по описа на ОС – Пловдив в ЧАСТТА  ,в която е отхвърлен  предявения от Е.Ц.С., ЕГН ********** *** против Д.Г.Т., ЕГН ********** *** иск по чл.108 от ЗС за признаване право на собственост на Е.Ц.С. и осъждане Д.Г.Т. да й предаде собствеността и владението върху 1 / 2 ид.ч. от следния недвижим имот : самостоятелен обект в сграда с идентификатор №*** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.П*, адрес на имота: гр.П*, бул.”Б*”№196, бл.6, ет.8, ап.40, който обект се намира в сграда №1, разположена в поземлен имот с идентификатор №**; предназначение на самостоятелния обект – жилище, апартамент; брой нива на обекта – 1; площ – 55 кв.м.; прилежащи части – изба №40 с площ от 3 кв.м. и 1.57% ид.части от общите части на сградата и съответното право на строеж; при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж – **, под обекта – *, над обекта – **.

ОСЪЖДА Д.Г.Т., ЕГН ********** да заплати на  Е.Ц.С., ЕГН ********** разноски за всички инстанции общо в размер на 7 423,62лв.

ОСЪЖДА Е.Ц.С., ЕГН ********** да заплати на Д.Г.Т., ЕГН ********** разноски за всички инстанции общо в размер на 1 376,76 лв.

 Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните с касационна жалба пред ВКС.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ :                     ЧЛЕНОВЕ : 1.                             2.