Р Е Ш Е Н И Е
№ 269
гр.Горна Оряховица, 04.08.2020г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д
А
Горнооряховският
районен съд, втори състав, в публично заседание на трети август през две хиляди
и двадесета година, в състав:
Председател: Еманоел Вардаров
при
участието на секретаря С.Димитрова и на прокурора …………….., разгледа
докладваното от съдията Вардаров гр.дело№582/2020г. по описа на Горнооряховския районен съд и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени искове чл.430 от ТЗ ввр. чл.286 от ТЗ ввр. чл.79 от ЗЗД ввр. чл.240 от ЗЗД, чл.92 от ЗЗД, чл.86 от ЗЗД.
Решение при признание на исковете,
съобразно чл.237 от ГПК.
Ищецът „Уникредит БулБанк”АД с ЕИК:****(чрез адв.Ж.Д.Д. от АК-Ст.Загора) твърди в молбата си, че между „Уникредит
БулБанк”АД(кредитор) и Г.И.Д.(кредитополучател) е бил сключен Договор№1142/21.04.2006г. за
кредит-овърдрафт, по силата на който банката предоставила на кредитополучателя
банков потребителски кредит, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна сметка(кредитен
лимит) в размер на 460.00лв. за потребителски нужди, като кредитът е изцяло
усвоен в договорените срокове.
Кредитополучателят се е задължил да ползва и върне предоставения му
кредит, ведно с начислените върху него лихви и комисионни, при и съгласно
условията на сключения договор за кредит, с краен срок за погасяване(съгласно
т.7 от договора за кредит) - датата на прекратяване на Трудов
договор№1-5-627/30.06.1998г., сключен между кредитополучателя и неговия
работодател „БДЖ”ЕАД - ППП Г.Оряховица. С Решение№33/27.04.2007г., вписано в
регистъра за ТД при СГС под № 503. том 5. стр.99 по(ф.дело№2010/1990г., е
вписано преобразуването на ”Ейч Ви Би Банк Биохим”АД и „Банка Хеброс“ АД, чрез
вливането им в “Булбанк” АД, регистрирано по ф.дело№2010/1995г. по описа на
СГС. както и е вписана промяната на наименованието на последното от “Булбанк”АД
на „УниКредит Булбанк”АД. Предоставеният кредит-овърдрафт е разрешен, ползван, воден и отчитан по
разплащателна/картова сметка, посочена в
договора за кредит и водена на името на кредитополучателя в „Уникредит БулБанк”АД. Съгласно разпоредбата на
чл.10.3 от ОУ за усвояване, обслужване и изпълнение на задълженията по договора
за кредит, в случай на допуснато плащане от сметката, посочена в договора за
кредит, над лимита на предоставения кредит, сумата на надвишението се счита за
ползван неразрешен овърдрафт, който е незабавно изискуем и дължим от
кредитополучателя на датата на допуснатото надвишение. Твърди се, че на
21.04.2017г. ответникът надхвърлил(надвишил) кредитния лимит със сума 30.72лв.,
като не изпълнил задължението си за незабавно погасяване на сумата на
надвишението, което представлява нарушение на условието по чл.10.3 от ОУ за
усвояване, обслужване и изпълнение на задълженията по договора за кредит.
Поради което и на основание чл.16.1. във вр. с чл. 16.1.1 и чл.10.3 от ОУ за
усвояване, обслужване и изпълнение на задълженията по договора за кредит,
вземането на Банката било обявено за изцяло предсрочно изискуемо, поради нарушаване на което и да е
от условията по договора, а именно допуснато просрочие на погасителна вноска по
кредита, представляваща ползван неразрешен овърдрафт, който е незабавно
изискуем. Налице било допуснато нарушение на условията по договора за кредит,
изразяващо се в допуснато просрочие на погасителна вноска по кредита,
представляваща ползване на 21.04.2017г. на неразрешен овърдрафт в размер на
30.72лв. станало основание банката да обяви кредита за предсрочно изискуем на
основание чл. 16.1.1 ввр. чл.16.1.1 и чл.10.3 от ОУ за усвояване, обслужване и
изпълнение на задълженията по договора за кредит, поради нарушаване на което и
да е от условията по договора, а именно допуснато просрочие на погасителна
вноска по кредита, представляваща ползван неразрешен овърдрафт, който е
незабавно изискуем. Твърди се, че ответникът Д. е
бил уведомен по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, с нарочно уведомление за предсрочна
изискуемост от банката за упражненото от нея право да обяви кредита за изцяло
предсрочно изискуем(връчено, на основание
чл.18 ал.5 от ЗЧСИ, чрез ЧСИ Виктор Георгиев(с рег.№725, район на
действие ВТОС), като му е дадена възможност за доброволно погасяване на
задълженията. Твърди се, че задълженията по договора за кредит не били
погасени. През периода: 13.03.2020г.-13.05.2020г. по договора за кредит не били
начислявани лихви за забава и неустойки, съгласно чл.6 от ЗМДВИП(обявено с
решение на НС от 13.03.2020г., обн. ДВ. бр.28/24.03.2020г., изм. и доп. ДВ.
бр.34/09.04.2020г., доп. ДВ. бр.38/24.04.2020г.). В случай, че се приемело, че
описаното по-горе уведомление за предсрочна изискуемост не е редовно връчено на
ответника, моли да се приеме, че исковата молба се счита за изявление за
разваляне, прекратяване или изменение на договор, сключен между страните, както
и за покана за обявяване на вземането по договора за предсрочно изискуемо, в
т.ч. и настоящата искова молба да има
характер на волеизявление на банката, отправено до ответника, за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем, като с връчването на препис от исковата молба,
която има характер и на покана за доброволно изпълнение. Предявени са
субективно и обективно искове по реда на чл.430 от ТЗ ввр. чл.286 от ТЗ
ввр. чл.79 от ЗЗД ввр. чл.240 от ЗЗД,
чл.86 от ЗЗД, за: сумата 490.72лв.,
представляваща неизплатено задължение по Договор№1142/21.04.2006г. за кредит-овърдрафт,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.05.2020г. до
окончателното и изплащане; сумата
164.99лв., представляваща дължими лихви по Договор№1142/21.04.2006г. за
кредит-овърдрафт, за периода: от 26.10.2017г.-27.05.2020г. Претендират се
направените по делото разноски. В съдебно заседание на 03.08.2020г., предвид
изявлението на ответната страна,
ищецът прави искане за
постановяване на решение при признание на иска – чл.237 от ГПК.
Oтветникът
Г.И.Д. в срока за отговор на исковата молба, не депозира отговор на исковата
молба. В съдебно заседание на 03.08.2020г. прави признание на предявените
претенции.
След като
обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и ги
прецени съобразно правилата на ГПК, съдът приема за установено следното:
Между „БулБанк”АД(кредитор) и Г.И.Д.(кредитополучател)
е бил сключен Договор№1142/21.04.2006г.
за кредит-овърдрафт, по силата на който банката предоставила на кредитополучателя
банков потребителски кредит, усвояван чрез овърдрафт по разплащателна
сметка(кредитен лимит) в размер на 460.00лв. за потребителски нужди, като
кредитът е изцяло усвоен в договорените срокове. Кредитополучателят се е задължил да ползва и
върне предоставения му кредит, ведно с начислените върху него лихви и
комисионни, при и съгласно условията на сключения договор за кредит, с краен
срок за погасяване(съгласно т.7 от договора за кредит) - датата на прекратяване
на Трудов договор№1-5-627/30.06.1998г., сключен между кредитополучателя и
неговия работодател „БДЖ”ЕАД - ППП Г.Оряховица. В т.4 от договора е уговорен
конкретен годишен лихвен процент върху редовния дълг, формиран на база базисен
лихвен индекс по редовния дълг, базисен лихвен процент и надбавка; уговорен е и
конкретен лихвен процент върху просрочен дълг (ползван неразрешен овърдрафт),
такса за управление. Приложени са и Общите условия, при които банката
предоставя кредит.
С
Решение№33/27.04.2007г., вписано в регистъра за ТД при СГС под№503. том 5.
стр.99 по(ф.дело№2010/1990г., е вписано преобразуването на ”Ейч Ви Би Банк
Биохим”АД и „Банка Хеброс“ АД, чрез вливането им в “Булбанк”АД, регистрирано по
ф.дело№2010/1995г. по описа на СГС. както и е вписана промяната на наименованието
на последното от “Булбанк”АД на „УниКредит Булбанк”АД.
Не се
спори, че предоставеният кредит-овърдрафт е разрешен, ползван, воден и отчитан
по разплащателна/картова сметка,
посочена в договора за кредит и водена на името на кредитополучателя в
„Уникредит БулБанк”АД. Съгласно чл.10.3 от ОУ за усвояване, обслужване и
изпълнение на задълженията по договора за кредит, в случай на допуснато плащане
от сметката, посочена в договора за кредит, над лимита на предоставения кредит,
сумата на надвишението се счита за ползван неразрешен овърдрафт, който е
незабавно изискуем и дължим от кредитополучателя на датата на допуснатото
надвишение. На 21.04.2017г. ответникът надхвърлил(надвишил) кредитния лимит със
сума 30.72лв., като не изпълнил задължението си за незабавно погасяване на
сумата на надвишението, което представлява нарушение на условието по чл.10.3 от
ОУ за усвояване, обслужване и изпълнение на задълженията по договора за кредит.
Било допуснато нарушение на условията по договора за кредит, изразяващо се в
допуснато просрочие на погасителна вноска по кредита, представляваща ползване
на 21.04.2017г. на неразрешен овърдрафт в размер на 30.72лв. станало основание
банката да обяви кредита за предсрочно изискуем на основание чл.16.1.1 ввр.
чл.16.1.1 и чл.10.3 от ОУ за усвояване, обслужване и изпълнение на задълженията
по договора за кредит, поради нарушаване на което и да е от условията по
договора, а именно допуснато просрочие на погасителна вноска по кредита,
представляваща ползван неразрешен овърдрафт, който е незабавно изискуем.
Ответникът Д. е
бил уведомен по реда на чл.47 ал.5 от ГПК, с уведомление за предсрочна изискуемост от
банката за упражненото от нея право да обяви кредита за изцяло предсрочно
изискуем(връчено, на основание чл.18
ал.5 от ЗЧСИ, чрез ЧСИ Виктор Георгиев(с рег.№725, район на действие ВТОС),
като му е дадена възможност за доброволно погасяване на задълженията. Не се
спори, че непогасените задължения са: 490.72лв. - главница (включваща
разрешения ползван кредитен лимит в размер на 460,00лв. и надхвърления на
21.04.2017г. кредитен лимит(неразрешен овърдрафт) в размер на 30.72лв.), ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на настоящата искова молба в
съда до окончателното и изплащаме; лихва върху просрочена главница, дължима за
периода: 26.10.2017г.-27.05.2020г. – 164.99лв.
При така
установената фактическа обстановка настоящата инстанция прави следните правни
изводи:
Основанието на всеки иск се определя от ищеца чрез посочване на
белезите, които индивидуализират предмета на спора, а именно - правопораждащия
факт, съдържанието на субективното материално право и носителите на
правоотношението.
От
събраните по писмени доказателства, се установява, че между страните по делото
е налице валидно сключено правоотношение, по силата на което „Уникредит
БулБанк”АД сключило със Г.И.Д. договор за кредит-овърдрафт, по силата на който
банката предоставила на кредитополучателя банков потребителски кредит, усвояван
чрез овърдрафт по разплащателна сметка(кредитен лимит) - чл.286 ал.3 от ТЗ,
тъй като едната от страните по сделката
е търговец и договорът е сключен с оглед упражняването на търговската му
дейност.
Относно
характера на сключения договор, съдът намира за необходимо да изложи, че договорът е неформален и реален. Заемът за
потребление е реален договор, който се
счита сключен не в момента, когато между страните е постигнато споразумение:
едната да заеме, а другата да получи в заем пари или заместими вещи, а когато
въз основа на това споразумение заетите пари или заместими вещи бъдат предадени
на заемателя. Установяването на този факт е в тежест на ищеца съгласно чл.154
ал.1 от ГПК, който следва да установи възникването на
облигационната връзка между страните, въз основа на която претендира
изпълнение, като установи вземането си по основание и размер. В тежест на
ответника е да проведе насрещно доказване чрез установяване на плащане в
уговорените срокове на месечните вноски, дължими по договора за кредит.
Съгласно
чл.430 ал.1 от ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и
срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я
върне след изтичане на срока. В чл.430 ал.2 от ТЗ е посочено, че
заемателят плаща лихва по кредита, уговорена с банката.
Основателността
на така предявените искове е предпоставена на първо място от установяване, при
условията на пълно и главно даказване от кредитора на валидно обявена от него
предсрочна изискуемост на кредита, както и че на длъжника – ответник същата е
надлежно съобщена. По своята правна природа предсрочната изискуемост представлява
особен случай на разваляне на двустранен договор поради неизпълнение съгласно
чл.87 от ЗЗД. Правната последица от упражняване правото на кредитора за
предсрочно връщане на кредита е прекратяване на облигационното правоотношение
между банката и кредитополучателя. По общо правило „предсрочната изискуемост” е
предпоставка и един от начините за прекратяване на договор за банков кредит.
„Предсрочната изискуемост“ на вземането по договор за заем, уредена в нормите
на чл.71 от ЗЗД или договор за кредит,
уредена в нормите на чл.432 от ТЗ, представлява преобразуващо право на
кредитора за изменение на договора, което за разлика от общия принцип в чл.20а
ал.2 от ЗЗД, настъпва не автоматично, не и по взаимно съгласие, а с
волеизявление само на едната от страните. „Предсрочната изискуемост“ възниква
от сложен юридически факт, при наличието на две предпоставки, съгласно т.18 от
Тълкувателно решение№4/18.06.2014г. по тълк.дело№4/2013 – ОСГТК ВКС: 1.обективният
факт на неизпълнение на договорно задължение; 2.упражнено от кредитора право да
обяви кредита за предсрочно изискуем(целия кредит или непогасения остатък от
кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с ненастъпил падеж,
които към момента на изявлението не са били изискуеми). Изменението на
договора, поради неизправност на заемателя, има за последица загуба на
преимуществото на срока за длъжника при погасяване на задължението - чл.70 ал.1
от ЗЗД. В този смисъл обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60
ал.2 от ЗКрИ предполага волеизявление на кредитора, че ще счита целия кредит
или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми, вкл. и за вноските
с ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми,
което волеизявлението следва да достигне до насрещната страна, но не се нуждае
от приемане и същото поражда действие, ако са били налице обективните
предпоставки за предсрочната изискуемост, или предвидени в закона - чл.432 ал.1
от ТЗ банката може да иска предсрочно връщане на кредита, когато сумите не се
ползват за целта, за която са получени; длъжникът е представил неверни
сведения; обезпечението стане недостатъчно и след покана не бъде допълнено в
срок; длъжникът не плаща своите анюитетни вноски; длъжникът го заплашва
производство по несъстоятелност; длъжникът влошава сериозно финансовото си състояние/
или уговорени в договора/с договора страните могат да определят част от
основанията, при настъпване на които банката има правото да обяви кредита за
предсрочно изискуем и да пристъпи към принудителното му събиране/. Следователно,
волеизявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения остатък от
кредита за предсрочно изискуеми, за да е валидно следва от една страна
изначално да са налице обективни предпоставки за предсрочна изискуемост. От
друга страна „предсрочна изискуемост“ по договор за банков кредит може да бъде
уговорена да настъпи автоматично(при неплащане на определени вноски или част от
тях), поставена изрично в зависимост от упражняване правомощието на кредитора
да обяви кредита за предсрочно изискуем или поставена в зависимост от
настъпването на други уговорени обстоятелства. В този смисъл предпоставките за
настъпване на „предсрочна изискуемост“ по договор за кредит имат специфики,
които се определят от уговорката между страните.
В
настоящия случай, относно обективния факт за неплащането на договорно
задължение - налице е било допуснато
нарушение на условията по договора за кредит, изразяващо се в допуснато
просрочие на погасителна вноска по кредита(ползване на неразрешен овърдрафт) и
е станало основание банката да обяви кредита за предсрочно изискуем на
основание чл.16.1.1 ввр. чл.16.1.1 и чл.10.3 от ОУ за усвояване, обслужване и
изпълнение на задълженията по договора за кредит, поради нарушаване на което и
да е от условията по договора, а именно допуснато просрочие на погасителна
вноска по кредита, представляваща ползван неразрешен овърдрафт, който е
незабавно изискуем. Същевременно, в клаузата на чл.16.1 от договора между
страните е предвидено, че кредитът, заедно с лихвите за просрочие и разноските
в пълен размер, по преценка на кредитора, става предсрочно изцяло или частично
изискуем от датата и в случай, че длъжникът е нарушил някое от условията по
настоящия договор, както и има допуснато просрочие на анюитетна вноска,
съответно погасителна вноска по кредита и/или съответната лихва, за всеки един
от договорените падежи по чл.12 от договора. Следователно основанието следва да
произтича, както от преценката на кредитора, така и от наличието или на
нарушение на някое от условията по договор или има допуснато просрочие на
анюитетна вноска. Твърдението на кредитора е, че предсрочната изискуемост по договора
за кредит между страните е настъпила поради това, че длъжникът системно не
погасява своите анюитетни вноски, многократно е изпадал в просрочие и е
преустановил плащанията. Това твърдение се подкрепя от събраните по делото
доказателства, в това число и от представените от ищеца документи.
Упражняване
на предоставено от договора право на предсрочна изискуемост не погасява
уговорените задължения,както и не следва да се тълкува като отпадане на правото
на кредитора да иска изпълнение на задължението във вида и размера,който то би
имало и при недобросъвестност на длъжника.При уговорена в договор за заем за
потребление предсрочна изискуемост на задължението за връщане на заетата
парична сума,настъпва предсрочна изискуемост и на непадежиралите към
този момент анюитетни вноски(Рeшение№99/01.02.2013г. по т.дело№610/2011г. -
Iт.o. ВКС). В тежест на ответника беше да установи изпълнение на задължението
си да заплати дължимите по договора вноски с настъпил падеж и погасяване на
задължението по договора за банков кредит изцяло.Такива доказателства не са
релевирани по делото. кредитополучателят не представи доказателства да е
изправна страна по договора, респ. да са изпълнил точно задълженията си по
същия и да не дължи на ищеца сочените в исковата молба суми. Напротив, в
съдебно заседание прави признание за
задълженията си по договора.
Съгласно
чл.235 ал.3 от ГПК, при постановяване на решението си съдът взема предвид и
фактите, настъпили след предявяване на исковете. Отчитайки тези нововъзникнали
обстоятелства, съдът преценява тези действия на ответника като признание на
твърденията на ищеца. Разпоредбата на чл.237 от ГПК предвижда възможността
ищецът да поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска
постановяването на решение при признание на иска. В този случай съдът
постановява решението си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че
същото е постановено при признание на иска. Съдът намира, че в конкретния
случай са налице предпоставките за произнасяне с решение по чл.237 ал.1 от ГПК.
Спазени са и изискванията на чл.237 ал.3 ГПК, тъй като признатото право не
противоречи на закона или на добрите нрави, а от друга страна е такова, с което
страната може да се разпорежда. Съобразно чл.237 ал.2 от ГПК съдът в съдебното
си решение не излага мотиви съобразно чл.236 ал.2 от ГПК, като указва, че
решението се основава на признанието на иска от страна на ответника.
В този смисъл исковете за: сумата 490.72лв.,
представляваща неизплатено задължение по Договор№1142/21.04.2006г. за
кредит-овърдрафт, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
28.05.2020г. до окончателното и
изплащане; сумата 164.99лв., представляваща дължими лихви по Договор№1142/21.04.2006г.
за кредит-овърдрафт, за периода: от 26.10.2017г.-27.05.2020г. се явяват
основателни и следва да бъдат уважени.
Нормата на
чл.78 ал.1 от ГПК указва обстоятелствата, от които съдът следва да извлече
извода си за възникнало основание за обезвреда - възприета с акта по същество
позиция по съдебно предявения спор. Тъй като приключването на съдебното
производство с акт по съществото на спора е типичното, а следователно и желано
развитие, текстът урежда правилото, обуславящо и института на отговорността за
разноски. Същевременно нормата на чл.78
ал.2 от ГПК лишава ищеца от възможността да бъде възмезден при реализирано в
процеса поведение на ответника, от което еднозначно се установява, че съдебният
спор е предизвикан ненужно. Съдебната процедура е предпоставена от наличието на
спор, определяща несигурност в отношението между страните. Действията на
ответника след образуване на исковото производство и извършеното признание на
иска/исковете и води до установеност в съдържанието на отношението между
страните. Именно, защото институтът на
отговорността за разноски държи сметка: за изхода от спора и за поведението на
ответника, следва да се приеме, че отговорността за разноски притежава
съществените белези на деликтното правоотношение при известна специфика досежно
условията за реализация на тази отговорност и нейния обем. Пасивното поведение
на ответната страна е инициирала проведените
активни процесуални действия от
страна на ищеца, които са довели до завеждане на делото - инициирането на съдебния
спор. Бездействието по повод на поискано и дължимо изпълнение обуславя защитим
от правния ред интерес за кредитора да потърси защита в съдебно производство, а
следователно и ангажира отговорността на ответника за наложените от това и
поведение разноски. По този начин, ответникът следва, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, да
заплати на ищцовата страна и сумата 460.00лв.,
представляваща направени в производството по гр.дело№582/2020г. на ГОРС
разноски(ДТ по Тарифа към ДТССГПК – 100.00лв.; адвокатско възнаграждение – 360.00лв.).
Водим от
изложеното и на основание чл.258 и сл.
от ГПК и чл.7 от ГПК, съдът
Р Е Ш И:
OСЪЖДА Г.И.Д. с ЕГН**********, с постоянен
и настоящ адрес: ***.Оряховица, да заплати на „УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК”АД с ЕИК:****, със седалище и адрес на управление: гр.София
район „Възраждане” пл.”Св.Неделя”№7, представлявано от Изп.директор Т.А.П.;
Изп.директор Д.В.; Изп.директор С.П.(съвместно от двама от изпълнителните
директори, единият от които задължително е Т.А.П.): сумата 490.72лв./четиристотин
и деветдесет лева и седемдесет и две стотинки/, представляваща неизплатено задължение по Договор№1142/21.04.2006г. за
кредит-овърдрафт, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
28.05.2020г. до окончателното и
изплащане; сумата 164.99лв./сто шестдесет и четири лева и деветдесет и девет
стотинки/, представляваща дължими лихви по Договор№1142/21.04.2006г. за
кредит-овърдрафт, за периода: 26.10.2017г.-27.05.2020г.; сумата
460.00лв./четиристотин и шестдесет лева/, представляваща направените разноски
по гр.дело№582/2020г. на ГОРС.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Великотърновския окръжен съд в двуседмичен
срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и
обявено.
Препис от решението да се връчи на страните.
Районен
съдия: