Решение по дело №1916/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК, вр. чл.63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Директора на ТД Митница Варна, чрез процесуален представител – ю.к.М.Х., против Решение № 81/12.07.2023г., постановено по АНД № 20223120200262 по описа за 2022г. на Районен съд - Девня, с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 82/2021 от 23.07.2021г. на Директора на ТД Митница Варна, с което на „М.Г.Б. “ ЕАД, ЕИК ***, гр.София, представлявано от П. Д. П., на осн. чл.234 ал.2 т.1, вр. ал.1 т.1 от ЗМ. е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 819.41 лв., представляващи 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

Касационният жалбоподател твърди, че съдебното решение е неправилно, поради нарушение на процесуалните правила и материалния закон. Подчертава, че съдът неправилно е приел, че липсва идентичност на стоката по двете митнически декларации: тази с MRN 19BG002002021588R2/18.12.2019г., във връзка с която е наложена имуществената санкция и другата с MRN21BG002002043714R6/25.01.2021г., по която е взета пробата, която е била изследвана в митническата лаборатория. Позовава се на решение на Съда на Европейския съд /СЕС/ по дело С-571/12, което тълкува в смисъл, че е допустимо резултатите от една митническа декларация да се приемат за валидни от митническите органи и по отношение на стоки по други митнически декларации, подадени от същия декларатор, ако е било разрешено вдигането на тези стоки и те са идентични. Според касатора идентичността на стоката по двете митнически декларации безспорно се установява и от придружаващите документи, в които като износител и производител е посочен “FGV IFFCO SDN BHD”, Малайзия, получател е “М.Г.Б. “ ЕАД, описанието е „хидрогенирана палмоядкова мазнина SCO 35“, декларирания код по ТАРИК е **********. Смята, че заключението на Централната митническа лаборатория е валидно и определя верния тарифен код ********** вместо декларирания тарифен код **********. Във връзка с изготвената експертиза сочи мотивите по т. 2 от диспозитива на решение от 15.06.2023г. по преюдициално дело № С-292/2022г. на Съда на ЕС, които касаят методите, които могат да използват митническите органи при извършените от тях изследвания на стоките с цел осъществяване на митнически контрол, като твърди, че експертите от ЦМЛ при извършената експертиза са съобразили Стандарт БДС ЕN ISO 660:2020 „Животински и растителни мазнини и масла“, Сертификат за анализ № G1-117, Сертификат за анализ № 19358, „Доклад за участие в изпитване за пригодност/междулабораторно сравнение растителни мазнини и масла“, Сертификат за анализ № 5022, „Български стандарт животински и растителни мазнини и масла. Анализ на метилови естери на мастните киселини чрез газхроматогафия“, „Работна аналитична процедура БДС ЕN ISO 17025, Животински и растителни мазнини и масла - анализ на метилови естери на мастните киселини чрез газхроматограф“ и др. Сочи, че въззивният съд неправилно не е приел резултатите от лабораторното изпитване, проведено в Централната митническа лаборатория на процесните стоки, според което процесния продукт представлява палмово масло, притежава характеристики, различни от допустимите за декларираната тарифна позиция, чрез добавка на емулгатор - сорбитанов естер, пригоден за модификация на кристалната му структура, т.нар. текстуриране. В условие на евентуалност, моли за отправяне на преюдициално запитване по конкретно формулирани въпроси пред Съда на ЕС, на основание чл. 267 пар. 3 от Договора за функционирането на ЕС във връзка с чл. 628 от ГПК и с чл. 144 от АПК, и на основание чл. 631 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК, вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН моли за спиране на производството по делото до постановяване на решението на Съда на ЕС. Иска отмяна на решението и потвърждаване на наказателното постановление, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от насрещната страна. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от процесуален представител – ю.к.Х., като по съществото на спора се моли нейното уважаване като се акцинтира на допуснато от съда процесуално нарушение, а именно ненадлежно изпълнение на дадените от касационната инстанция указания, доколкото при повторното разглеждане на делото е допусната СХЕ, но само по документи, при условие, че проба взета от стоката, от която същата е била изследвана, е налична в РС – Девня.

Ответникът „М.Г.Б. “ ЕАД, чрез пълномощник - адв. С.Ж. в отговор на касационна жалба и в съдебно заседание, оспорва същата като неоснователна. Подчертава, че с проба, взета от митническа декларация, подадена близо половин година след процесния внос не може да се ангажира административно-наказателната отговорност на дружеството, при положение, че няма никаква връзка между процесната стока и тази, предмет на изследването на ЦМЛ. Счита, че липсват доказателства за идентичността на стоките по двете декларации, поради което и в случая не може да се приложи решение по дело С-571/12 на СЕС. Във връзка с изискването стоките да имат същият състав, както тези, от които не е вземана проба, сочи, че в придружаващите стоката документи на всички декларации липсват данни тя да съдържа сорбитанов естер, което означава, че не може да се презюмира, че производителят всеки път е давал невярна информация в анализния сертификат и сертификата за качество. По отношение на тарифното класиране сочи, че не е доказано от страна на административно-наказващият орган по безспорен начин, респективно от експертизата на ЦМЛ, в какво се изразява допълнителната обработка и как е променена кристалната структура на стоката. Смята, че приложените по делото анализен сертификат и здравен сертификат, които доказват, че стоката е само рафинирана, избелена и дезодорирана, а не и текстурирана, обуславят задължението на митницата да извърши анализ на конкретната стока, а не да прилага по аналогия анализ от друг внос и по аналогия да презюмира текстуриране на стоката и съответно извършване на нарушение. На изложените основания моли оставяне в сила на въззивното решение. Претендира присъждане в полза на дружеството на съдебни разноски. В съдебно заседание и по съществото на спора отговорът се поддържа от пълномощника адв.Ж., като се оспорват и твърденията на касатора за допуснати от въззивния съд съществени процесуални нарушения.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че в случая няма доказателства за извършено нарушение няма, тъй като колкото и да се предполага поне документална идентичност на стоката по двата вноса съответно от октомври 2019г. и от януари 2021г., то тази идентичност по никакъв начин не е доказана. Счита, че постановеното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Административен съд - Варна намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

Предмет на обжалване пред районния съд е било Наказателно постановление № 82/2021 г. от 23.07.2021 г. на с.д. Директор на ТД Северна морска в Агенция „Митници“, с което на дружеството за нарушаване на разпоредбите на чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците (ЗМ) на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, т. 1 от същия закон е наложена имуществена санкция в размер на 819.41 лв., представляваща 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

Според мотивите на обжалваното наказателно постановление, на 18.12.2019г. в Митнически пункт Варна – Запад дружеството подало митническа декларация MRN 19BG002002021588R2 за поставяне под режим „допускане за свободно обръщение“ на стока – хидрогенирана палмоядкова мазнина IFFCO SCO 35, бруто тегло 7 912.78 кг, нето тегло 7 660 кг, с код по Тарик **********, ставка на митото в размер на 10,90 %, въз основа на което били заплатени държавни вземания в размер на 1 459.40 лв. мито и 2 995.18 лв. ДДС. След заплащане на сумите стоката била вдигната.

Според административнонаказващия /АНО/орган стоката е следвало да бъде декларирана с код по Тарик **********, ставка на митото в размер на 16 % и дължими държавни вземания в размер на 2 142.24 лв. мито и 3 131.75 лв. ДДС, с което е избегнато частично заплащане на държавни вземания в размер на 682.84 лв. мито и 136.57 лв. ДДС, или общо 819.41 лв.

За да направи този извод, АНО съобразил, че на 25.01.2021 г. с MRN 21BG002002043714R6 бил деклариран внос на идентична стока SCO 35, със същия код по Тарик, със същите износител и получател. На 26.01.2021 г. от тази стока, находяща се в контейнер № CSLU2066334, била иззета проба, изпратена в ЦМЛ – гр. София. Извършената в ЦМЛ експертиза № 13_02.02.2021/02.04.2021 г. показала, че стоката представлява твърда, бяла, гладка, без видими кристали маслена маса, която при стайна температура (25°С) не преминава в пластично състояние, с хомогенна структура и неутрален мирис. Според мастно – киселинния състав и липсата на ненаситени мастни киселини е направен извод, че маслото е подлагано на химическа преработка – хидрогениране, установено е наличие (ниско съдържание) на емулгатор – сорбитанов естер, чиято функция съгласно технологиите е да модифицира кристалната структура. Предвид това било издадено становище на Дирекция „Митническа дейност и методология“, според което съобразно правилата на глава 15 от КН стоката е хидрогенирано и текстурирано чрез добавка на емулгатор палмистово масло. При това положение въз основа на правила 1 и 6 от Общите правила за тълкуване на КН на ЕС и предвид Обяснителните бележки към Хармонизираната система за описание и кодиране на стоките за позиция 1517, стока с гореописаните обективни характеристики трябвало да се класира в код 15179099 на КН. Този код бил различен от декларирания, който се отнася до животински и растителни мазнини и масла и техните фракции, частично или напълно хидрогенирирани, интерестерифицирани, преестерифицирани или елайдинирани, дори рафинирани, но необработени по друг начин. Анализираната стока обаче била претърпяла по–напреднала от допустимите за тази позиция обработка – смесване с емулгатор, имащ функцията да модифицира кристалната структура на палмистовото масло, т.е. да го текстурира.

Въз основа на резултатите от изследването на ЦМЛ било счетено, че дружеството е декларирало невярно тарифния код на внесената стока и избегнало заплащане на дължими държавни вземания. Дружеството било поканено за съставяне на акт за установяване на административно нарушение. Поради неявяване на представител, на 21.04.2021 г. бил съставен акт в негово отсъствие. Актът бил предявен, като по него постъпили писмени възражения. Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление. В него АНО се позовал на чл. 190, параграф 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 и решението по дело С-571/12 на Съда на ЕС, за да приеме, че резултатите от изследването са валидни и за стоката по процесната митническа декларация, тъй като е налице идентичност на стоките. Съответно приел, че е осъществен съставът на административно нарушение по чл. 234, ал. 1, т. 1 от Закона за митниците.

Наказателното постановление било обжалвано пред Районен съд – Девня, който с Решение № 24/11.03.2022 г. по АНД. № 230/2021 г. по описа на съда отменил същото. По жалба от АНО това решение е отменено с Решение № 1038/26.07.2022г. по КАНД № 1168/2022 г. по описа на Административен съд – Варна и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Районен съд – Девня, при спазване на дадените от съда указания, а именно: правилно конституиране на страните по спора, предвид изменението на л.чл.61 ал.1 от ЗАНН; събиране на доказателства за проследимост на пломбите, с които са били запечатани процесните проби – по номера, и отнасянето им към изследваната от ЦМЛ проба; назначаване на СХЕ, с конкретни задачи, водещи до извода за тарифното класиране на процесната стока.

В изпълнение на горните указания, при новото разглеждане на делото съдът е приобщил МЛЕ № 13_02.022021/02.04.2021г.; Заявка за анализ и контрол № 11/26.01.2021г. съдържащо описание на стоката и посочена цел „тарифно класиране“; и придружително писмо № 31919/29.01.2021г. от Директора на ТД Северна морска до ЦМЛ, в което са описани 2 бр. лабораторни проби, Протокол за вземане на проба № 11/26.01.2021г., заявката за анализ от същата дата, копие на акт за вземане на проба и копие на сертификат за анализ. Съдът е назначил СХЕ, чието заключение е кредитирал изцяло като обективно и компетентно дадено, с конкретно изложени за това мотиви в с.з. на 12.06.2023г., във връзка с направено от ответника възражение по заключението.

С оглед събраните при новото разглеждане на делото доказателства, констатациите на районния съд по фактите са идентични с тези при първото разглеждане на делото. От правна страна съдът е приел, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган, без допуснати съществени процесуални нарушения. По материално-правната законосъобразност е изложил мотиви, че нарушението не е доказано по категоричен начин, доколкото от конкретната процесна стока не е вземана проба, респективно същата не е изследвана. Дори и да се приеме, че решение № С-571/2012 г., с което се тълкува чл.78 /отм./ от Регламент № 2913/1992 на ЕС е приложимо и по отношение на разпоредбата на чл. 190 §1 от Регламент (ЕС) № 952/2013, АНО не е взел предвид т.37 от цитираното решение, в която е посочено, че за да се установи идентичност на стоките следва те да произлизат от същия производител, да имат същото наименование, същия външен вид и същия състав. В случая по преписката не са представени доказателства, от които да се установят тези обстоятелства с категоричност. На следващо място е приел, че нито в анализния сертификат, нито в сертификата за качество е налична съставка сорбитанов естер. Установената в СХЕ липса на проследимост на пробите според съда също се явява пречка да се обоснове категоричен извод за относимостта на стоката по декларацията, от която са взети пробите към процесната. Съдът е приел, че съгласно решения на СЕС по дело С-198/15 и дело С-250/05 тарифното класиране на стоките не се извършва само и единствено на обяснителните бележки към Хармонизираната система и обяснителните бележки към Комбинираната номенклатура от една страна нямат задължителен характер и от друга страна – не могат да разширяват тълкуването на Комбинираната номенклатура, както са направили митническите органи. Според въззивния съд, те са разширили обхвата на тарифна позиция 1517 от Комбинираната номенклатура като са добавили допълнителен критерий наречен „текстуриране“, което не е упоменато в нея.

Всички гореизложени обстоятелства са мотивирали съдът да приеме обжалваното НП за незаконосъобразно от материално правна страна, а с това и претенцията на въззивника за неговата отмяна за основателна, доколкото не е установено по безспорен и категоричен начин невярно деклариране на тарифния номер на стоката, а от там и частичното избягване на дължимите държавни вземания за нея.

Настоящата касационна инстанция намира решението на ДРС за правилно, като напълно възприема изложените в него съображения и достигнатите въз основа на тях правни изводи.

Не е спорно обстоятелството, че конкретната стока, /за която е прието в НП, че е била неправилно декларирана/, не е изследвана нито в хода на административно-наказателното, нито в хода на съдебното производство. Стоката е проверена в рамките на последващ контрол на декларирането и проби от нея не са били взети преди вдигането й, а изследваната проба е взета от стока по митническа декларация, подадена година и месец след процесния внос, като митническите органи са се позовали на решение на СЕС по дело № С-571/2012 г., с което се тълкува чл. 78 /отм./ от Регламент №2913/92 г. на ЕС и което е прието за приложимо и към разпоредбата на чл. 190 §1 от действащия Митнически кодекс, приет с Регламент №952/2013 г. на ЕС.

Съгласно решението на СЕС по дело С-571/12: „Член 70, параграф 1 от Регламент (ЕИО) № 2913/92 на Съвета от 12 октомври 1992 година относно създаване на Митнически кодекс на Общността трябва да се тълкува в смисъл, че доколкото тази разпоредба е приложима само към стоките, включени в „една декларация“, когато митническите органи проверяват тези стоки в периода преди да разрешат вдигането на стоките, тя не допуска тези органи, в случай като този в главното производство, да разширяват действието на резултатите от частична проверка на стоки, включени в митническа декларация, и по отношение на стоки, включени в предходни митнически декларации, които същите органи вече са разрешили да бъдат вдигнати. От друга страна, член 78 от посочения регламент трябва да се тълкува в смисъл, че допуска резултатите от частична проверка на включени в митническа декларация стоки, чрез вземането на проби от тях, да се приемат за валидни от митническите органи и по отношение на стоките, включени в подадени от същия декларатор предходни митнически декларации, които не са били и не могат вече да бъдат подложени на такава проверка, доколкото е било разрешено тяхното вдигане, когато тези стоки са идентични, което следва да се провери от запитващата юрисдикция.“.

С оглед на горното, както правилно е приел и въззивния съд, за да се ползва проба от предходна декларация трябва митническата администрация да докаже идентичност на стоките с тези по следващата декларация. В т.16 от цитираното решение по дело С-571/12 е обяснено кога стоките са идентични, а именно трябва да са със: „същия състав, същото наименование, същия външен вид и същия производител, което да е било удостоверено от информацията, фигурираща в представените от последния сертификати“. В случая доказателства за идентичност между стоките, декларирани по двете митнически декларации не са събрани от митническите органи и такава не е доказана по категоричен начин.

Ето защо непоставяне на задача от въззивния съд на допуснатата СХЕ да даде отговор на поставени въпроси, като изследва пробата взета по Протокол 11/26.01.2021г., която касаторът твърди, че е по други дела, не съставлява неизпълнение на дадените от касационния състав в отменителното решение указания и съответно не обуславя незаконосъобразност на изводите на ДРС.

Констатираната и от вещото лице невъзможност да проследи идентичността на взетите и изследвани проби, доколкото в протокола за вземане на проба № 11/26.01.2021 г. не са описани номерата на митническите пломби, с които пробите са запечатани, а тези, посочени в акт № 2149 от 26.01.2021 г. за вземане и разработване на средна проба не съответстват на описаните като изследвани в МЛЕ, обосновават извода, че след като изследваните проби не могат безспорно да се обвържат с митническата декларация MRN21BG002002043714R6/25.01.2021 г. не може да се обоснове и категоричен извод, че стоките по нея и по процесната декларация са идентични, респективно че резултатите от извършеното от ЦМЛ изследване може да се отнесе към стоките по процесната декларация.

Горният извод е в съответствие и с т. 53 от решение на СЕС от 15 юни 2023 година по дело C-292/22, според което, когато приложимата правна уредба не предвижда никакъв метод, митническите органи са свободни да прилагат избрания от тях метод, но при условие че той може да доведе до съответстващи на КН резултати, което националният съд ще следва да провери в случай на оспорване. Именно това е направил и въззивния съд, който правилно е установил, че не се доказва и наличието на утвърдени методи за изследване на процесния продукт.

Само на това основание изводът на митническите органи за извършено нарушение на чл.234 ал.2 т.1, вр. ал.1 т.1 от ЗМ се явява необоснован и недоказан, а издаденото НП - незаконосъобразно.

По отношение на тарифното класиране на процесната стока, касационният жалбоподател неоснователно сочи правилност на становището на митническите органи, че изследваната стока е претърпяла обработка с емулгатор – сорбитанов естер, модифициращ кристалната й структура, т.нар. текстуриране. Според документите на стоката – сертификат от анализ и здравен сертификат, декларирана на 24.11.2020г., същата е рафинирано, избелено и дезодорирано хидрогенирано палмово масло, като нито в анализния сертификат, нито в сертификата за качество е налична съставка сорбитанов естер. Резултатът от експертизата, изготвена от митническата лаборатория е, че продуктът е хидрогенирано текстурирано палмистово /палмоядрено/ масло, в което се установява наличие /ниско съдържание/ на емулгатор – сорбитанов естер, а според назначената СХЕ сорбитановите естери проявяват свойства на емулгатори, стабилизатори и сгъстители, когато са със съдържание до 1.0 % като спомагат за образуването на гладки емулсии, без да променят техния физико-химичен състав. Според вещото лице при влагането на сорбитанови естери в мазнини в малки количества – под 1.0%, те проявяват свойства на емулгатор, т.е. стабилизират мазнината против разслояване на фракции, без да променят структурата й, като не са налични необходимите и достатъчно доказателства за това, дали изпитаната проба съдържа емулгатор сорбитанов естер и ако съдържа какво е неговото количествено съдържание. Според решение на СЕС от 15 юни 2023 година по дело C-292/22 в позиция 1517 са включени тези продукти, които са претърпели обработка вкл. текстуриране, което е неразделна част от рафинирането, без да са химически променени. При липсата на безспорни доказателства, че процесната стока представлява приготвено чрез текстуриране палмистово масло с добавен сорбитанов емулгатор като модификатор на кристалната структура, се налага извода за материална незаконосъобразност на оспореното наказателно постановление.

Гореизложеното обосновава извода, че липсват доказателства „М.Г.Б. “ ЕАД да е извършило нарушение на чл.234 ал.1 т.1 от ЗМ, т.е. правилното тарифиране на стоката от страна на дружеството-вносител с митническата декларация с MRN19BG002002021588R2/18.12.2019г. изключва негов опит да е избегне пълно или частично заплащане на мито.

Съдът намира искането на касатора за преюдициално запитване по въпроси, посочени в касационната жалба, че не е необходимо по смисъла на чл. 267 § 2 от ДФЕС, доколкото отговори на поставените въпроси вече са дадени в решение от 15.06.2023г. по дело № С-292/2022г. на Съда на ЕС.

Отменяйки по споделените съображения оспореното пред него наказателно постановление, Девненският районен съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.

Във връзка с този изход на делото, основателно се явява своевременно направеното от ответника искане за присъждане на съдебно-деловодни разноски в размер на 480 лева адвокатски хонорар. Съдът намира за неоснователно възражението на касатора за прекомерност на адвокатския хонорар, тъй като същият е определен в минимален размер от 400 лева по арг. от чл. 8 ал.1 вр. чл. 7 ал.2 т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, върху който съгласно § 2а от същата наредба е начислен дължимият ДДС в размер на 80 лева.

По изложените съображения, на основание чл. 221 ал. 2 изречение първо предложение първо от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, Седми касационен състав на Административен съд – Варна

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 81/12.07.2023г. по АНД № 20223120200262 по описа за 2022г. на Районен съд - Девня, с което е отменено Наказателно постановление № 82/2021 от 23.07.2021г. на Директора на ТД Митница Варна, с което на „М.Г.Б. “ ЕАД, ЕИК ***, гр.София, представлявано от П. Д. П., на осн. чл.234 ал.2 т.1, вр. ал.1 т.1 от ЗМ. е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 819.41 лв., представляващи 100% от размера на избегнатите публични държавни вземания.

ОТХВЪРЛЯ искането на директора на ТД Митница-Варна за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз с въпроси, формулирани в касационната жалба.

ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да заплати на „М.Г.Б. “ ЕАД, ЕИК ***, гр.София, представлявано от П. Д. П., съдебни разноски за настоящата инстанция в размер на 480 /четиристотин и осемдесет/ лева.

Решението е окончателно.

Председател:
Членове: