Р Е Ш
Е Н И Е №260081
/д о п ъ л н и т е л н о/
гр.Кюстендил,
11.12.2020г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданско отделение, в
закрито съдебно заседание на единадесети декември, две хиляди и двадесета
година, в състав:
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛИНА ДЖОНЕВА
при секретаря:
след като разгледа докладваното от съдия Веселина
Джонева гр.д.№204/2019г. по описа на
Окръжен съд-Кюстендил и, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава Осемнадесета,
Раздел Трети – “Поправяне на решението”,
чл.250 от ГПК – “Допълване на решението”
и по реда на чл.248 от ГПК – “Изменение на решението в частта на
разноските”.
С решение №105/01.07.2020г. по настоящото дело
съдът се е произнесъл по предявен по реда на чл.422 ал.1 от ГПК от А.И.П., с
ЕГН **********, с адрес ***, срещу Й.К.Й., с ЕГН **********, с адрес: ***, иск
с правно основание чл.286 от ЗЗД във вр. с чл.36 от ЗА във вр. с чл.79 ал.1 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на Й., че същият дължи на П.
възнаграждение за предоставена му от последната адвокатска помощ и съдействие
по силата на договор за правна зашита и съдействие, сключен между страните на
23.05.2015г., в размер на 40 000 лева, като е уважил така предявения иск.
със същото решение съдът е присъдил разноски в полза на ищцата за заповедното и
за исковото производство.
Първоначално размерът на исковата претенция е възлизал
на сумата от 50 866 лева. В съдебно заседание, проведено на 05.02.2020г.
ищцовата страна е заявила оттегляне на исковата претенция за сумата в размер на
10 866 лева, както и намаляване на размера на предявения иск на 40 000
лева. На основание чл.214 ал.1 от ГПК във вр. с чл.232 от ГПК, съдът е допуснал
намаляване на размера на предявения иск и е прекратил частично производството
по делото за сумата от 10 866 лева.
В срока за обжалване на съдебното решение, ответникът Й.Й.,
освен въззивна жалба, чрез пълномощник,
е депозирал по делото молби, както следва:
1/ молба по чл.250 от ГПК за допълване на съдебното
решение с произнасяне относно частично обезсилване на издадената по
ч.гр.д.№24471/2018г. по описа на ДнРС заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, с оглед прекратяването на исковото производство,
поради оттегляне на част от исковата претенция и
2/ молба по чл.248 от ГПК за изменение на съдебното
решение в частта за разноските, посредством - от една страна - намаляване на
присъдените в полза на ищцата разноски за заповедното и за исковото
производство, поради частичното оттегляне на иска и прекратяване на
производството по делото за сумата от 10 866 лева, а от друга – присъждане
на разноски в полза на ответника, съразмерно на оттеглената част от исковата
претенция.
Насрещната страна – А.П., чрез пълномощника й адв.Т.Т.,
е подала отговор на депозираните молби, в който е изразила становище, че съдът
в исковото производство няма правомощието да обезсили частично заповедта за
изпълнение, както и становище за липса на предпоставки за изменение на
решението в частта за разноските.
Съдът, след
като взе предвид материалите по делото и съобрази доводите, изложени в разглежданата молба, намира следното:
1/ Молбата за допълване на съдебното решение в
посочения в същата смисъл е допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл.250 ал.1 от ГПК, и основателна, поради следното:
Предмет на разглеждане от ОС-Кюстендил е бил предявен
иск по реда на чл.422 ал.1 от ГПК за сума в размер на 50 866 лева, какъвто
е бил и размерът на вземането, предявено със заявлението за издаване на заповед
за изпълнение по реда на чл.410 от ГПК, по което е било образувано
ч.гр.д.№2471/2018г. по описа на ДнРС и е била издадена заповедта за изпълнение.
В хода исковото производство ищцата е направила
частично оттегляне на иска и на основание чл.214 ал.1 във вр. с чл.232 от ГПК,
съдът е прекратил производството по делото за сумата от 10 866 лева.
Така изложените извършени от страните и от съда
процесуални действия очертават наличие на хипотеза, при която заповедта за
изпълнение, издадена от заповедния съд, е следвало да се обезсили от исковия за
частта, относно която е направеното оттегляне на претенцията. В този смисъл е
задължителната за съдилищата съдебна практика, съдържаща се в Тълкувателно
решение №4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк.д.№4/2013г., ОСГТК. Според т.13 от
същото, издадената заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на
обезсилване при прекратяване на производството по иска, предявен по реда
чл.422, респ. чл.415 ал.1 от ГПК, с изключение на случая на прекратяване на
производството по делото при сключена съдебна спогодба или ако исковият съд
приеме, че заповедта за изпълнение е влязла в сила, които хипотези в случая не
са налице. В ТР се сочи също така, че компетентен да обезсили заповедта за
изпълнение, издадена по чл.410 от ГПК при прекратяване на производството по
иска, е съдът в исковото производство, който е постановил определението за прекратяване.
Предвид изложеното и доколкото съдът, след като е
прекратил частично производството по делото, е пропуснал да се произнесе в
горния смисъл, то с настоящото допълнително решение този пропуск следва да бъде
отстранен и заповедта за изпълнение по ч.гр.д.№2471/2018г. по описа на ДнРС
следва да се обезсили за сумата от 10 866 лева.
2/ Молбата за изменение на решението по делото в
частта за разноските е отчасти недопустима и отчасти неоснователна, поради
следното:
Производството по чл.248 от ГПК е способ за защита
срещу неправилно присъждане на разноски, чрез допълване на съдебния акт, когато
те не са присъдени, или чрез неговото изменение, когато са определени
неправилно.
На първо място, ответникът по иска счита, че с оглед
извършеното в хода на исковото производство намаляване на размера на исковата
претенция, то на ищцата се следва присъждане на разноски в по-малък от пълния
сторен размер. Този довод не се споделя от съда, тъй като в резултат на
предприетото изменение на размера на исковата претенция и последвалата преценка
на съда в акта по същество, че искът е основателен за цялата сума, според
допуснатото изменение, то се осъществяват предпоставките на чл.78 ал.1 от ГПК
за присъждане в полза на ищцата на разноски в пълен размер, тъй като исковата
претенция е уважена изцяло. Предвид това разбиране, следва да се приеме, че
молбата за изменение на решението, посредством намаляване на присъдените в
полза на П. разноски е неоснователна и следва да се остави без уважение.
На следващо място, Й.Й. претендира изменение на
решението, посредством допълване на същото с присъждане в негова полза на
съразмерна част на частта, за която производството по делото е било прекратено,
с оглед заявеното от ищцата оттегляне на исковата претенция за сумата от
10 866 лева. Или – претендира се присъждане на разноски, произтичащи от
постановеното в хода на производството по делото определение за частично
прекратяване на производството.
Според чл.248 ал.1 пр.1 от ГПК, молбата за изменение
следва да бъде подадена в срока за обжалване. Разпоредбата визира възможността
за изменение на решенията на съда, но е несъмнено, че същата е приложима и при
определенията, които имат характер на окончателен акт по делото. Срокът е
преклузивен и за спазването му съдът следи служебно.
Съгласно чл.81 от ГПК, във всеки акт, с който
приключва делото, съдът се произнася и по искането за разноски.
В конкретния случай, ответникът претендира изменение
на съдебното решение по спора, но доколкото обосновава произтичащото за него
право с извършеното частично прекратяване, на практика съдебният акт, от който
за ответника би могло да произтече правото на разноски е определението за
частично прекратяване на производството по делото от датата 05.02.2020г. Това
определение е било постановено в съдебно заседание, в присъствието на
пълномощника на Й., като последният е могъл да упражни правото си да иска
изменение на определението и присъждане на разноски по чл.78 ал.4 от ГПК,
съразмерно на прекратената част, в срока за обжалване на определението. Като не
е предприел въпросното действие в рамките на този срок, а много по-късно,
молбата се явява недопустима и същата следва да бъде оставена без
разглеждане.
Предвид изложените доводи, съдът
Р Е
Ш И:
Д О П Ъ Л В А решение №105/01.07.2020г. по гр.д.№204/2019г. по
описа на ОС-Кюстендил, в следния смисъл:
О Б Е З С И Л В А заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410
от ГПК от 20.12.2018г., издадена по ч.гр.д.№2471/2018г. по описа на ДнРС, в частта, в която е разпоредено Й.К.Й.,
с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на А.И.П., с ЕГН **********, с адрес ***,
сума в размер над 40 000 лева до
50 866 лева.
О С Т А В Я Б Е З
У В А Ж Е Н И Е молба с вх.№260037/17.08.2020г.,
подадена от Й.К.Й., в частта,
съдържаща искане за изменение на решение №105/01.07.2020г. по гр.д.№204/2019г.
в частта за разноските, посредством намаляване на присъдените в полза на
ищцата А.И.П. разноски.
О С Т А В Я Б Е З Р А З Г Л Е Ж Д А Н Е молба
с вх.№260037/17.08.2020г., подадена от Й.К.Й., в частта, съдържаща искане за изменение на решение
№105/01.07.2020г. по гр.д.№204/2019г. в частта за разноските, посредством присъждане
на разноски в полза на Й., съразмерно на прекратената част от исковата
претенция в хода на производството.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Апелативен съд-София в 2-седмичен срок от датата на получаване на препис.
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ: