Р Е Ш Е Н И Е
№ 67 /02.03.2020г., гр.Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
ДОБРИЧКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД, в открито съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СИЛВИЯ САНДЕВА
при секретаря ИРЕНА Д. разгледа
докладваното от председателя адм. дело № 373/2019 г.
по описа на Административен съд – Добрич и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството по делото е по реда
на глава Х от АПК, във вр. с чл.118, ал.1 от КСО.
Образувано е по подадена чрез
пълномощник жалба от П.Д.К. с ЕГН ********** *** срещу решение № 12/31.05.2019г.
на директора на ТП на НОИ - Добрич, поправено с решение № 14/01.07.2019г. на
директора на ТП на НОИ – Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане
№ **********/03.04.2019г. на ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Добрич, с което му
е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при
условията на чл.69б, ал.2 от КСО поради липса на необходимия сбор от осигурителен
стаж и възраст и при условията на чл.68, ал.1-2 от КСО поради липса на
изискуемите осигурителен стаж и възраст. В жалбата се излагат доводи за
неправилност на обжалваното решение и потвърденото с него разпореждане поради
допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила и неправилно приложение на материалния закон. Твърди се, че неправилно не
е зачетен осигурителен стаж, респективно осигурителен стаж от втора категория
за спорните периоди от време, посочени в оспорените актове, през които жалбоподателят
е полагал труд при един и същ работодател – „Г.“ ЕАД - София. Счита се, че
необосновано административният орган е абсолютизирал
данните по удостоверение обр. УП – 13 с изх.№
1756≠6/ 14.09.2018 г., издадено от ТП на НОИ – Кюстендил, и е игнорирал
данните по удостоверения обр. УП – 3 № 10/20.01.2006
г. и № 11/20.01.2006 г., издадени от „Г.“ ЕАД – София, които напълно съвпадат с
данните по трудовата книжка на жалбоподателя. Обстоятелството, че тези
удостоверения вероятно не са подписани от оторозираното
за ръководител лице може да обоснове извод за неавтентичност на
удостоверенията, но не и за неистинност на съдържащите се в тях данни. Твърди
се, че удостоверението, издадено от ТП – НОИ – Кюстендил, не се основава на
цялата документация на осигурителя, поради което неправилно и незаконосъобразно
административният орган се е позовал само на удостоверените с него данни и не е
взел предвид останалите доказателства по преписката, в т.ч. и записванията по
трудовата книжка на жалбоподателя, верността на които не е оспорена от страна
на административния орган. Счита се, че трудовата книжка е самостоятелен
документ, който отразява трудовоправното и осигурителното положение на
работника. В това си качество тя е достатъчно доказателство за удостоверяване
на осигурителния му стаж. Изразява се становище, че при преценката за наличието
на осигурителен стаж следва да се имат предвид записванията по трудовата
книжка, а не записванията и отбелязванията в архива на ТП на НОИ – Кюстендил. Сочи
се, че за една част от спорните периоди, за които няма данни в осигурителния
архив, не е взето предвид, че жалбоподателят е отбивал военната си служба (от
м. 09.1979 г. до м.12.1980 г.), а за друга част – че е бил 4 пъти в
международна командировка в Сирия, както следва – 06.12.1983г. – 25.12.1984г.;
16.01.1986 г. – 22.02.1986 г.; м.08.1986г. – м.12. 1986 г. и м. 08.1987 г.
- м.01.1988 г. Сочи се, че по делото са
събрани неоспорими доказателства, от които се установява, че положеният от К.
труд като шофьор е от втора категория, тъй като през целия период е управлявал
товарни автомобили с товароносимост над 12 тона. Счита
се, че жалбоподателят има осигурителен стаж от втора категория над 15 години и
сбор от осигурителен стаж и възраст над 100 точки към момента на подаване на
заявлението за пенсиониране, поради което отговаря на всички условия по чл.69б,
ал.2 от КСО и неправилно административният орган му е отказал отпускане на
лична пенсия за ОСВ. По
тези съображения се иска отмяна на оспореното решение и потвърденото с него
разпореждане и връщане на преписката на административния орган за ново
разглеждане при съобразяване на задължителните указания по тълкуването и
прилагането на закона, дадени в мотивите към решението, както и присъждане на
сторените разноски по делото.
Ответникът
- Директорът на ТП на НОИ - Добрич, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата.
Счита, че оспореното решение е правилно и законосъобразно, тъй като от
събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин, че
жалбоподателят има 15 години осигурителен стаж от втора категория, както и сбор
от осигурителен стаж и възраст – 100 точки, за да придобие право на пенсия при
условията на чл.69б, ал.2 от КСО. Оспорва автентичността на представените от
жалбоподателя удостоверения обр. УП-3 № 10 и 11 /
20.01.2006 г., издадени от „Г.“ ЕАД – София, по съображения, че не са подписани
от действащия към момента на издаването им изпълнителен директор на
дружеството. Сочи, че трудовата книжка не е първичен, а вторичен документ,
поради което правилно и законосъобразно административният орган е основал
изводите си на данните, съдържащи се в удостоверение обр.
УП-13 на ТП на НОИ – Кюстендил, което се базира на записванията във ведомостите
за заплати на осигурителя за спорните периоди. Твърди, че положеният от жалбоподателя
труд като шлосер за част от спорния период не може да бъде категоризиран от
втора категория труд нито по действащата към момента на полагане на труда
нормативна уредба, нито по сега действащата Наредба за категоризиране на труда
при пенсиониране. Иска отхвърляне на жалбата като неоснователна и присъждане на
юрисконсултско възнаграждение.
Добричкият
административен съд, като взе предвид становищата на страните и след преценка
на събраните по делото доказателства, в съответствие с изискванията на чл.168
от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна :
Жалбата, като подадена в срок и от легитимирано лице, е процесуално
допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.
Видно от данните по административната преписка, П.Д.К. *** заявление с вх.№
2113-24-821/05.07.2018г. за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
С разпореждане № **********/14.08.2018г. длъжностното лице по пенсионно
осигуряване при ТП на НОИ – Добрич е отказало отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст на жалбоподателя поради липса на предпоставките по
чл.69б, ал.2 и чл.69, ал.1-2 от КСО.
К. е подал жалба срещу това разпореждане пред директора на ТП на НОИ –
Добрич. В хода на производството по административно обжалване е представил два
броя удостоверения обр. УП – 3 с №№ 10 и 11 /
20.01.2006 г., издадени от “Г.” ЕАД – София, по повод на които директорът на ТП
на НОИ – Добрич е подал сигнал с изх.№ 1012-24-98-6/03.10.2018г. до Районна
прокуратура – София за съставяне на неистински документи.
С влязло в сила решение № 23/03.10.2018 г. директорът на ТП на НОИ – Добрич
е отменил обжалваното разпореждане и е върнал преписката на административния
орган с указания да спре производството по заявлението на основание чл.54,
ал.1, т.3 от АПК до приключване на проверката по сигнала. В изпълнение на това
решение ръководител ПО при ТП на НОИ – Добрич е постановил разпореждане № **********/14.11.2018г.,
с което е спрял административното производство.
С постановление на СРП от 11.02.2019г. е отказано да се образува досъдебно
производство за престъпление по чл.316, вр. чл.308,
ал.1 от НК поради изтекла погасителна давност и прокурорската преписка е
прекратена.
С разпореждане № ********** / 03. 04. 2019 г. на ръководител ПО при ТП на
НОИ – Добрич е възобновено административното производство и е отказано на
жалбоподателя да бъде отпусната лична пенсия за ОСВ, тъй като не отговаря на
условията по чл.69б, ал.2 и чл.68, ал.1-2 от КСО. В мотивите към разпореждането
е посочено, че не може да се зачете осигурителен стаж за времето от 15.03.1976
г. до 10.11.1976 г. и от 20.05.1977 г. до 17.02.1982 г. по удостоверение обр. УП – 3 изх.№ 69/16.12.2005г., издадено от “Г.” ЕАД –
София, тъй като същото съдържа данни, които се разминават с вписванията за
длъжността на лицето по трудова книжка за същия период и има дублиране на стаж
с време на редовна военна служба. Изложени са мотиви, че осигурителният стаж за
периодите 01.03.1976г. – 27.09.1978г. и 01.01.1981г. – 01.03.1982г. следва да
бъде зачетен по удостоверение обр. УП – 13 с изх.№
1759≠6/14.09.2018г. на ТП на НОИ – Кюстендил, тъй като същото е издадено
въз на основа на данните, съдържащи се в разчетно – платежните ведомости на “Г.”
ЕАД – София. Отказано е да се признае и зачете осигурителен стаж от втора
категория за периода от 14.06.1982г. до 13.11.1993г. по удостоверение обр. УП – 3 изх. № 70/16.12.2005г., издадено от “Г.” ЕАД –
София, с аргумента, че данните в него се разминават с данните по
разчетно-платежните ведомости. Осигурителен стаж и категория за този период е
зачетен по удостоверение обр. УП - 13 с изх.№
1759≠6/14.09.2018г. на ТП на НОИ – Кюстендил. Не са съобразени и данните в
представените от жалбоподателя удостоверения обр. УП
– 3 с №№ 10 и 11 / 20.01.2006 г., издадени от “Г.” ЕАД. Прието е, че тези
удостоверения са неистински документи, тъй като в хода на прокурорската проверка
е установено от обясненията на управителя на дружеството К.А., че подписите в
графа “ръководител” не са негови.
Отказът е обжалван по административен ред пред директора на ТП на НОИ –
Добрич, който с оспореното решение № 12/31.05.2019г. е отхвърлил жалбата срещу
него. С решение № 14/01.07.2019г. на директора на ТП на НОИ, издадено на
основание чл.62, ал.2 от АПК, е допусната поправка на явна фактическа грешка в диспозитива на решението относно датата на издаване на
потвърденото с него разпореждане. В мотивите си по-горестоящият административен
орган е приел, че правилно осигурителният стаж на жалбоподателя е определен по
удостоверение обр. УП-13, издадено от ТП на НОИ –
Кюстендил, а не по удостоверения обр. УП – 3,
издадени от “Г.” ЕАД – София през 2005 г. и 2006 г. Изложил е мотиви, че удостоверение
обр. УП-13 е издадено въз основа на данните от
съхраняваните ведомости на осигурителя в Архивохранилище – Кюстендил, докато
останалите удостоверения са неточни или неистински документи. Приел е, че
правилно е зачетен от втора категория труд само този, положен на длъжностите
“сондьор” по т.26 от ПКТП (отм.) и шофьор 25 т. – по т. 53а от ПКТП (отм.), тъй
като само за тези длъжности има безспорни доказателства по ведомостите за
заплати. Направил е извод, че зачетеният осигурителен стаж от втора категория е
общо 5г. 11м. 29 д. и е недостатъчен за отпускане на пенсия при условията на
чл.69б, ал.2 от КСО. Счел е, че жалбоподателят не отговаря и на условията на
чл.68, ал.1-2 от КСО, поради което правилно му е отказано отпускане на лична
пенсия за ОСВ.
Няма данни решението на директора на ТП на НОИ – Добрич да е съобщено на
жалбоподателя по реда на чл.61 от АПК.
От приложеното по делото заверено копие на трудовата книжка на
жалбоподателя (сверено с оригинала в хода на процеса) е видно, че през периодите
15.03.1976 г. - 10.11.1976 г. ; 20.05.1977 г. – 01.01.1981 г. е работил като
сондьор, а през периода 02.01.1981 г. –
17.02.1982 г. – като шлосер по ремонт на машинни съоръжения в дирекция ИГХП –
ИПП към “Водпроект” – София. През периода 14.06.1982
г. – 13.11.1993 г. е бил назначен на длъжността шофьор в същото предприятие,
като няма данни за вида, марката и тонажа на автомобила. През периода
01.10.1996 г. – 04.06.1999 г. е изпълнявал длъжността сондьор в “Г.” ЕАД –
София (предишно ИПП “Водпроект” - София).
Съгласно удостоверение № 66/16.12.2005г., удостоверение № 69/16.12.2005г. и
удостоверение № 70/16.12.2005 г., и трите издадени от “Г.” ЕАД – София, жалбоподателят
е работил в дружеството като шофьор през периода 01.01.1985 г. – 31.12.1987 г.,
като сондьор през периодите 15.03.1976 г. – 10.11.1976 г.; 20.05.1977 г. –
17.02.1982 г. и 01.10.1996 г. – 04.06.1999 г. и като шофьор на тръбовоз 7-15 тона – през периода 14.06.1982 г. –
13.11.1993 г., като във второто и третото удостоверение е отразено, че
положеният труд като сондьор и шофьор на тръбовоз е
втора категория съответно на основание т.26, във вр.
чл.67 от ПКТП (отм.) и чл.53а от ПКТП (отм.).
С удостоверение № 10/20.01.2006г. и удостоверение № 11/20.01.2006г., и
двете издадени от “Г.” ЕАД – София, са анулирани данните в последните две
удостоверения от 2005 г. (№ 69 и № 70), като в първото е записано, че
жалбоподателят е бил шофьор на тръбовоз над 25 тона,
а във второто, че през периода 02.01.1981 г. – 17.02.1982 г. е работил като
шлосер, а не като сондьор, но и в двете трудът е категоризиран от втора
категория. Анулиращите удостоверения са оспорени от страна на ответника по
отношение на тяхното авторство с твърдението, че подписът в графата
“ръководител” не е на представляващия дружеството през този период. В отговор
на откритото производство по чл.193, ал.1 от ГПК са разпитани свидетелите К.В.Д.
(по искане на жалбоподателя) и К.П.А. (по искане на ответника), от единодушните
и непротиворечиви показания на които се установява по безспорен и категоричен
начин, че удостоверенията са изготвени от св. Д. (завеждащ “Личен състав” и
началник отдел “Кадри” в “Г.” ЕАД към момента на издаване на удостоверенията),
но не са подписани от тогавашния изпълнителен директор на дружеството (св. А.),
поради което съдът счита, че те са неистински (неавтентични) документи и следва
да ги изключи от доказателствата по делото.
При извършената съпоставка между представените удостоверения обр. УП-3 от 2005 г. и трудовата и военната книжка на
жалбоподателя са констатирани разминавания в данните – от една страна, във
военната книжка е отразено, че през периода 27.09.1978 г. – 25.12.1980 г.
лицето е било войник, а в трудовата книжка и УП-3 е записано, че е било сондьор
в “Г.” ЕАД - София, а от друга страна, в трудовата книжка е записано, че през
периода 02.01.1981 г. – 17.02.1982 г. лицето е било шлосер, а в УП - 3 –
сондьор в “Г.” ЕАД – София. Поради това с писмо с изх.№ 2113-24-821≠9 /
20.07.2018 г. до началника на отдел “КПК” при ТП на НОИ – Добрич е поискано да
бъде издадено удостоверение УП-13 за посочените в трудовата книжка и УП-3 периоди
по длъжности, както и копия на всички предадени първични документи, трудови
договори, допълнителни споразумения и др., от които се вижда шофьор на колко
тона автомобил е било лицето.
В отговор на това писмо е издадено удостоверение обр.
УП – 13 с изх.№ 1042-09-1759≠1/02.08.2018 г. на ТП на НОИ – Кюстендил (л.78
от делото), в което е посочено, че за част от периодите лицето не фигурира в
разплащателните ведомости на „Г.“ ЕАД, а за периода 01.01.1990 г. – м.11.1993г.
е изпълнявал длъжността шофьор „ТНО – 25 т.“. В тази насока е и писмо с изх.№
1042-09-1759≠3/02.08.2018 г. на ТП на НОИ – Кюстендил.
По повод на жалбата на К. срещу първото разпореждане, с което му е отказано
отпускане на лична пенсия за ОСВ, е издадено второ удостоверение обр. УП – 13 с изх.№ 1042-09-1759≠6/ 14.09.2018 г. на
ТП на НОИ - Кюстендил, с което е анулирано първото удостоверение. В това удостоверение
са изброени подробно периодите, в които жалбоподателят фигурира като сондьор,
шлосер и шофьор в “Г.” ЕАД – София, като е посочено, че в разплащателните
ведомости на дружеството не са открити данни за лицето за времето м.11.1976 г.;
м.05.1977 г. – м.10.1977 г.; м.11.1978 г. – м.12.1979 г.; м.02.1980 г. –
м.12.1980 г. ; м.02.1984 г. – м.12.1984 г.; м.11.1986 г. – м.12.1986 г.;
м.10.1987г. – м.02.1988 г., а в разплащателните ведомости за м.06.1978 г. -
м.12.1989 г. и м.10.1991 г. – м.11.1993 г. не са записани вида, марката и
тонажа на автомобила, респективно за м.01.1990 г. – м.11.1993 г. – не са
записани вида и марката на автомобила. В писмо с изх.№ 1042-09-1759≠7/
14.09.2018 г. на ТП на НОИ – Кюстендил, в което са описани причините за
анулиране на първото удостоверение, е посочено, че за периодите м.02.1984 г. –
м.12.1984г. и м.11.1986 г. – м.12.1986г. липсва информация за работници в
Сирия, респективно липсват данни за П.Д.К.. При извършената повторна проверка е
констатирано, че в разплащателните ведомости за периода м.01.1990 г. – м.09.1991
г. жалбоподателят фигурира на длъжността “шофьор ТА 10-25 т.”, а за периода
м.10.1991 г. – м.11.1993 г. – на длъжността „шофьор“, без да е отразен видът и
тонажът на автомобила, като през целия период на заеманата длъжност “шофьор” е
работил в звено “Автотранспорт”.
От представените по делото опис № 1/21.05.2013 г. и приемо-предавателен
протокол № 4084/21.05.2013 г. на Столично управление „СО“ се установява, че
осигурителят „Г.“ ЕАД е предало в архива на НОИ разплащателна и трудовоправна
документация за времето от 01.01.1968 г. – 31.12.1989 г. и 01.01.1982 г. – 31.07.2012 г.
За изясняване на съществуващите разминавания в данните между представените
от жалбоподателя документи (трудова книжка и УП3) и запазената разплащателна
документация на осигурителя “Г.” ЕАД – София са изслушани две съдебноикономически експертизи, които съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвени. По първата експертиза вещото лице е
извършило проверка в Обединения осигурителен архив в с.Невестино към ТП на НОИ
– Кюстендил, при която не са открити други по-различни данни за жалбоподателя в
разплащателните ведомости на дружеството от тези, обективирани
във второто УП-13 на ТП на НОИ – Кюстендил, с изключение на периодите, в които К.
е вписан като шофьор в звено “Автотранспорт”. За тези периоди е установено, че
в разплащателната документация освен длъжността са посочени и четирицифрени комбинации, които според експертизата
съставляват регистрационните номера на автомобилите, които е управлявал
жалбоподателят. Вещото лице е дало заключение, че ако осигурителният стаж на
длъжностите сондьор, шлосер и шофьор за посочените в трудовата книжка периоди (без
този, в който е отбивал военната си служба – 27.09.1978 г. – 25.12.1980 г.) бъде
признат от втора категория труд е налице осигурителен стаж от втора категория
труд от 17 години и 03 месеца. При превръщането му в трета категория общият
осигурителен стаж на жалбоподателя възлиза на 42 години 11 месеца и 13 дни, като
към датата на подаване на заявлението е налице сбор от осигурителен стаж и
възраст от 100 точки по смисъла на чл.69б, ал.2 от КСО, в редакцията му към
01.01.2018г.
Втората съдебноикономическа експертиза е
назначена по повод на твърденията на жалбоподателя, че в една част от
периодите, в които не фигурира в изплащателните
ведомости, е бил командирован на работа в Сирия от Външно търговска организация
(ВТО) “А.”. При извършената проверка в осигурителния архив на НОИ вещото лице
не е открило ведомости за заплати за този осигурител. Констатирало е, че за
периода 01.01.1981 г. – 17.02.1981 г., в който К. е работил като шлосер в “Г.”
ЕАД, е фигурирал в разплащателните ведомости на отдел “Машинно сондажен отдел“
- Северна България, работници, специалисти. Ведомостите за този отдел са по
групи професии, като в другите групи фигурират сондьори, ръководители смени,
сменни майстори. При извършената повторна проверка на разплащателните ведомости
на дружеството, в т.ч. по двете имена на жалбоподателя, по които се е водил в
различните години (К. и Д.), вещото лице не е открило други записи за
периодите, за които в удостоверение обр. УП - 13 на
ТП на НОИ – Кюстендил е посочено, че “няма данни за лицето”. По тази експертиза
са дадени два нови варианта за сбор от осигурителен стаж и възраст, в случай че
се признае от втора категория труд само стажът като шлосер и шофьор, който е посочен
в разплащателните ведомости и УП-13, а не и в трудовата книжка и УП-3. Според
първия вариант ако осигурителният стаж за тези периоди и като шлосер, и като
шофьор бъде признат за втора категория труд, осигурителният стаж от втора
категория труд възлиза на 15 години 01 месеца и 13 дни, а според втория вариант
ако бъде признат от втора категория труд само осигурителният стаж като шофьор
за същите периоди от време, осигурителният стаж от втора категория труд възлиза
на 13 години 11 месеца и 27 дни, като и в двата варианта сборът от осигурителен
стаж и възраст не достига сборът от 100 точки към датата на подаване на
заявлението за пенсиониране.
Във връзка със становището на вещото лице по първата експертиза, че в
разплащателните ведомости на “Г.” ЕАД, в които жалбоподателят фигурира на
длъжността “шофьор”, са вписани и регистрационните номера на автомобилите,
които е управлявал, са изискани служебни справки от отдел “ПП” при СДВР и
сектор “ПП” при ОД на МВР – Добрич относно вида, марката и техническите
характеристики на тези автомобили.
Съгласно справка с рег. № 433200-116564/21.10.2019г. на отдел “ПП” при СДВР
автомобил с рег. № АМ 4769, регистриран на името на “Г.” ЕАД, съставлява товарен
автомобил Краз 257 Б 1 с общо тегло 23, 16 тона и полезно тегло 11, 60
тона, а автомобил с рег. № АП 5683, регистриран на името на “Г.” ЕАД,
съставлява товарен автомобил Шкода Мадара с общо тегло 14, 55 тона и полезно
тегло 7, 5 тона. В писмо с рег.№ 433220-140766/11.12.2019 г. на отдел “ПП” при
СДВР е посочено, че не може да бъде предоставена информация за товароносимостта на ремарке с ДК № АЕ0978, собственост на “Г.”
АД, поради липса на данни в масивите на АИС – КАТ.
Съгласно справка с рег. № 851000-13019/28.10.2019г. на сектор “ПП” при ОД
на МВР – Добрич с рег. № ТХ 2654 е бил регистриран специален автомобил, вид на
каросерията – тръбовоз, марка “Урал”, като в масивите
на АИС – КАТ няма данни за модел, технически допустима маса и собствена маса на
ПС. Автомобилът е бил собственост на “Дирекция за геоложки проучвания” – София
с местодомуване с.Дончево от 14.05.1982 г. до
17.10.1994 г. На 26.11.1990 г. е пререгистриран с рег. № ТХ3598ТВ без промяна в
данните за собственика. От 17.10.1994 г. до момента ПС е регистрирано като
собственост на “Г.” ООД – София с местодомуване
с.Дончево. Видно от удостоверение с изх.№ 851000-12140/16.10.2019 г. на сектор
“ПП” при ОД на МВР – Добрич, автомобилно ремарке (колесар), без данни за марка
и модел, с рег. № ТХ4717АР, е с полезен товар 8 тона. Ремаркето е било
собственост на Дирекция “Геоложки проучвания - Водпроект”
– София с местодомуване с.Дончево за периода
15.05.1982 г. – 17.10.1994 г. От 17.10.1994 г. до момента ремаркето е
собственост на “Г.” ООД, с местодомуване с.Дончево,
пререгистрирано с нов рег. № ТХ1538Е.
В хода на производството пред съда жалбоподателят е оспорил верността на
справката от отдел “ПП” при СДВР в частта относно отразените в нея данни за
общо и полезно тегло на двата товарни автомобила (Краз
и Шкода Мадара). По повод на оспорването е открито производство по чл.193, ал.1
от ГПК, в изпълнение на което по искане на жалбоподателя е разпитан един
свидетел и е изслушана една съдебнотехническа
експертиза. От показанията на св. Г.Д.В., които съдът кредитира като
последователни, логични и убедителни, тъй като се основават на преките и
непосредствени наблюдения на лицето в качеството му на ръководител на отдел
“Автотранспорт” към Дирекция “Проучване” във “Водпроект”
- София, а по-късно “Г.” ЕАД - София през
периода 1973 г. – 1996 г. и пряк началник на П.Д.К., се установява, че докато е
работил в автобазата на предприятието, жалбоподателят се е водил шофьор на
товарен автомобил 10 - 25 тона. Той е бил един от малкото шофьори в цялата
страна, които са имали право да управляват тежкотонажни автомобили.
Предприятието е имало по един филиал във всеки окръг, а всеки филиал е имал
поне по един шофьор, като К. е управлявал автомобилите от автобазата в
с.Дончево, която е включвала тръбовоз влекач Урал с
колесар – 25 - тонен; товарен автомобил Краз 257 – 16-тонен по регистрационен талон, а заедно със
собственото си тегло – 28-29 - тонен; товарен
автомобил Шкода – с 8 тона собствено тегло и товароносимост
10 тона по талон. Товарният автомобил Шкода е пътувал винаги в композиция с 8 –
тонно ремарке. Собственото тегло на ремаркето е било
3,5 - 4 тона, а товароносимостта – 8 тона. Тръбовозът Урал е пътувал винаги в композиция с колесар,
като те са били предназначени да превозват дълги тръби - извънгабаритен
товар в порядъка от 10 и над 10 метра. Товароносимостта
на Урала заедно с колесара е била някъде около 25
тона. Товарните автомобили Шкода и Краз са били
използвани за превоз на инертни материали (чакъл, пясък), вода, тръби и други
материали, необходими за работата на сондите по обектите. В подкрепа на
показанията на св.В. са и показанията на св. Д., която е заявила, че само трима
души във филиалите на предприятието от цялата страна са карали тежки 25 – тонни коли с товароподемност над 12 тона, един от които е бил
и жалбоподателят П.К..
От изслушаната по делото съдебнотехническа
експертиза, кредитирана от съда като обективно и компетентно изготвена и
неоспорена от страните, се установява, че товароносимостта
на влекач тръбовоз марка Урал 4320 е 10 400 кг, а
брутното тегло (техническата максимална маса) е 21 000 кг при собствена маса от
10 600 кг. Допустимата максимална маса на тегленото ремарке – тип колесар е 15
000 кг. При използвани ремаркета по БДС и ГОСТ за 1980 – 1985 г. собствената
маса на ремаркето е 4 300 кг, което означава, че полезният му товар (товароносимостта) е 10 700 кг, а общата товароносимост
на състава влекач – колесар е 21 000 кг. Товароносимостта
на товарен автомобил Шкода Мадара МТ4 е 9 400 кг, а на ремаркето към него – 11
500 кг, в резултат на което общата товароносимост на
състава автомобил – ремарке възлиза на 20 900 кг. По данни на производителя товароносимостта на товарен автомобил Краз
257 Б1 се равнява на 12 000 кг, а заедно с ремаркето, чиято товароносимост
е 12 000 кг, общата товароносимост на композицията
възлиза на 24 100 кг.
Сравнявайки справките от отдел „ПП“ при СДВР със заключението на вещото
лице, съдът констатира, че са налице несъответствия в данните относно общото и
полезното тегло на двата товарни автомобила – Шкода Мадари
и Краз 257 и по-конкретно относно полезното им тегло
(товароносимостта им), което е и основният правнорелевантен факт при преценката на категорията труд за
осигурителния стаж като шофьор. С оглед на това и на основание чл.194, ал.3 от ГПК следва да се приеме, че процесните справки не
отразяват вярно полезното тегло на автомобилите (т.е. са неистински документи)
и не следва да се кредитират в тази им част, като съдът се съобрази единствено
със заключението на вещото лице. Доколкото в частта, касаеща
регистрацията на собственика и вида и марката на МПС, верността на справките не
е оспорена, те не могат да бъдат изключени изцяло от доказателствения
материал, а само отхвърлени като недостоверни източници на сведения относно
техническите характеристики на товарните автомобили.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Оспореното решение е постановено от компетентен административен орган по
чл. 117, ал. 3 КСО, в предписаната от закона форма, с посочване на фактически и
правни основания за издаването му.
По отношение на спазването на процесуалните правила и съответствието на
оспорените актове с материалния закон съдът намира следното :
С разпоредбите на чл.69б от КСО е дадена законова възможност на лицата,
които са работили при условията на първа и втора категория труд, да се пенсионират
преди навършване на определената в чл. 68 от КСО възраст, ако отговарят на
установените в тези разпоредби изисквания, които в различни варианти се свеждат
до това лицата да имат определен осигурителен стаж при условията на първа или
втора категория, определен сбор от осигурителен стаж и възраст и да са
навършили определена възраст. Тези изисквания са кумулативни и е необходимо
едновременното им наличие за придобиване на правото на ранно пенсиониране по
чл.69б от КСО.
За да откаже отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при
условията на чл.69б, ал.2 от КСО, в редакцията му към 01.01.2018
г., административният орган е приел, че към датата на подаване на заявлението жалбоподателят
няма 15 години осигурителен стаж от втора категория, а има 5 години 11 месеца и
29 дни, като е зачел осигурителен стаж само за периодите, посочени в УП – 13 на
ТП на НОИ - Кюстендил, а не и в трудовата книжка и в УП - 3, от една страна, а
от друга страна, е зачел осигурителен стаж от втора категория само за една от
заеманите от жалбоподателя длъжности -
сондьор, но не и за останалите две – шлосер и шофьор (с изключение на признатия
стаж за периода 01.01.1990 г. - 30.09.1991г., по отношение на който е счел, че жалбоподателят
е управлявал тежкотоварен автомобил съгласно УП – 13 на ТП на НОИ – Кюстендил),
излагайки мотиви, че представените от жалбоподателя УП – 3 и трудова книжка не
са редовни документи (а част от тях са и неавтентични документи) и не могат да
удостоверяват осигурителен стаж, тъй като не съответстват на данните по
разплащателните ведомости.
От доказателствата по делото, в т.ч. и от изслушаните две съдебноикономически експертизи се установява, че с
представените със заявлението за отпускане на пенсия документи – трудова книжка
и удостоверения обр. УП – 3 от 2005 г., а след това и
удостоверения обр. УП – 3 от 2006 г., всичките
издадени от „Геоводинжерениг“ ЕАД, е удостоверен
осигурителен стаж на П.Д.К. на длъжностите сондьор и шофьор за времето
м.11.1976 г.; м.05.1977 г. – м.10.1977 г.; м.11.1978 г. – м.12.1979 г.;
м.02.1980 г. – м.12.1980 г. ; м.02.1984 г. – м.12.1984 г.; м.11.1986 г. –
м.12.1986 г.; м.10.1987г. – м.02.1988 г., а в удостоверение обр.
УП - 13 на ТП на НОИ – Кюстендил от 14.09.2018 г. е посочено, че в
съхраняваните в осигурителния архив разплащателни ведомости на „Г.“ ЕАД за тези
периоди няма данни за лицето, както и няма данни за вида и тонажа на
управляваните от жалбоподателя автомобили за периодите, през които е заемал длъжността
„шофьор“.
Следователно спорът между страните се концентрира върху това дали за
спорните периоди, за които в удостоверение УП – 13 е отразено, че няма данни за
лицето, може да се приеме, че е налице осигурителен стаж, като се вземат
предвид само данните в трудовата книжка и удостоверенията УП – 3, както и върху
това дали положеният от жалбоподателя труд на длъжността шлосер и шофьор (без признатия
и зачетен стаж за периода 01.01.1990 г. -
30.09.1991г.) е от втора категория труд.
Съгласно нормата на чл. 40,
ал. 1 НПОС осигурителният стаж се установява с данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО, с трудови, служебни, осигурителни книжки и с документ по утвърден образец,
а в ал. 3 е предвидено, че документите по ал. 1 и 2 се издават въз основа на
изплащателните ведомости, други разходооправдателни документи и договори за
възлагане на труд. Анализът
на тази разпоредба налага извода, че изплащателните ведомости са първичните
документи, доказващи наличието на осигурителен стаж, а трудовите, служебните и
осигурителните книжки, както и
удостоверенията обр. УП – 3 (документи по утвърден
образец по смисъла на чл.40, ал.1 от НПОС) са вторични документи, които
отразяват данните, съдържащи се в изплащателните ведомости. При
несъответствие между записванията в изплащателните ведомости, от една страна, и
трудовата книжка и удостоверенията обр. УП – 3, от друга страна, от значение е направеното отразяване в
изплащателните ведомости, а не обратното, което недвусмислено се налага от съдържанието на чл. 40, ал.
1 и ал. 3 НПОС.
В случая е безспорно установено, че съдържанието
на трудовата книжка и удостоверенията обр. УП - 3 от
2005 г. не съответства на данните в разплащателните ведомости на осигурителя,
поради което правилно и законосъобразно административният орган не ги е зачел
при определяне на осигурителния стаж на жалбоподателя. Правилно и
законосъобразно административният орган не е зачел и удостоверенията обр. УП – 3 от 2006 г., тъй като те са неавтентични
съгласно събраните по делото доказателства. Неоснователно е възражението на
жалбоподателя, че неавтентичност не значи непременно и неистинност на
документа, защото няма как да се установи, че фактите, отразени в официалния свидетелстващ
документ, действително са се осъществили, ако не може да се установи авторът на
удостоверителното изявление.
Не може да се сподели становището на
жалбоподателя, че трудовата книжка е достатъчно доказателство за удостоверяване
на осигурителния му стаж. Няма спор, че разпоредбата на чл.347 от КТ определя трудовата
книжка като официален удостоверителен документ за вписаните в нея
обстоятелства, свързани с трудовата дейност на работника, но нейната материална
доказателствена сила е оборима в случаите на
оспорване от страната, на която тя се противопоставя. Неоснователно е
становището на процесуалния представител на жалбоподателя, че трудовата книжка
не е оспорена, поради което съдът е длъжен да се съобрази със записванията в
нея. Оспорването е направено още в административното производство с факта на
незачитане на стажа за периодите, за които няма записвания във ведомостите за
заплати. Обстоятелството, че К. не фигурира в разплащателните ведомости,
компрометира обвързващата доказателствена сила на трудовата книжка като официален
удостоверителен документ. Съмнение в нейната достоверност поражда и несъответствието
й с военната книжка на жалбоподателя, доколкото в едната е посочено, че през
периода 27.09.1978 г. – 25.12.1980 г. К. е изпълнявал длъжността „сондьор“, а в
другата, че е отбивал военната си служба. Именно тези противоречия, както и
съществуващите различия между трудовата книжка и първоначалните удостоверения обр. УП - 3 от 2005 г. са мотивирали административния орган
да извърши проверка на достоверността на данните, отправяйки искане до сектор
“Осигурителен архив” за издаване на удостоверение УП - 13 относно наличния
осигурителен стаж на жалбоподателя. Този подход е в съответствие с правомощията
на решаващия административен орган, който съгласно чл.35 и чл.36 от АПК е
длъжен да изясни всички факти и обстоятелства от значение за случая, както и да
събере, провери и прецени всички относими и необходими
доказателства за това. Нито в хода на административното производство, нито в
хода на съдебното производство са събрани годни доказателства в подкрепа на
записванията в трудовата книжка и удостоверенията обр.
УП – 3. Липсват други първични документи (трудови договори, допълнителни
споразумения, заповеди за командироване и др.), които да съдържат достатъчно
данни за трудовата заетост на лицето и които съгласно чл.40, ал.5 от НПОС могат
да послужат за удостоверяване на осигурителния стаж. Жалбоподателят е твърдял,
че за част от периодите, за които липсват записвания в разплащателните
ведомости, е бил в международна командировка в Сирия, но от извършените
проверки от административния орган и от вещото лице по втората съдебноикономическа експертиза не се установяват никакви данни
за това. Единствено в показанията на св.Д. се съдържат сведения, че жалбоподателят
е работил в Сирия по линия на ВТО “А.”, но те са твърде общи и схематични и не посочват
конкретните периоди на командировка, а и се разминават с обясненията на
жалбоподателя относно изпълняваната от него длъжност в чужбина (той твърди, че
е работил в Сирия, докато е бил на длъжност шофьор, а свидетелката твърди, че е
работил като сондьор в чужбина), поради което не могат да бъдат кредитирани от
съда. И двете съдебноикономически експертизи по
делото са потвърдили категорично записванията в изплащателните
ведомости относно осигурителния стаж на К., като не са открили разминавания с
констатациите на пенсионния орган.
Неоснователно е становището на
жалбоподателя, че при липсата на данни в разплащателните ведомости
осигурителният стаж за спорните периоди може да се установи само въз основа на
данните в трудовата книжка. Този извод би могъл да бъде възприет само ако
липсваха изплащателни ведомости на осигурителя за
спорните периоди, което в случая не е така. Вярно е, че в трудовата книжка на
жалбоподателя няма прекъсване на трудовия стаж, но само това не е достатъчно да
се преодолее празнината в разплащателните ведомости. При положение че трудовата
книжка и удостоверенията от 2005 г. не съответстват на изплащателните
ведомости, то следва да се приеме, че те не отговарят на изискването по чл.40,
ал.2 от НПОС и меродавни са само данните в изплащателните
ведомости. Ето защо, като е дал приоритет на отразеното в изплащателните
ведомости и издаденото въз основа на тях удостоверение УП-13 и не е зачел
спорните периоди за осигурителен стаж, административният орган е приложил
правилно материалния закон и не е налице незаконосъобразност на оспорените
актове на това основание. При липсата на редовни документи по чл.40 от НПОС за
жалбоподателя е налице възможност да установи спорния осигурителен стаж по
исков ред съгласно Закона за установяване на трудов и осигурителен стаж по
съдебен ред.
Неправилно и незаконосъобразно обаче пенсионният орган е отказал да признае
трудовия стаж на К. за периода 01.01.1981 г. – 17.02.1982 г. на длъжността
“шлосер” в “Г.” ЕАД като осигурителен стаж от втора категория труд.
Съгласно § 9 от ПЗР на КСО
времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране,
положен до 31.12.1999г., съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава
за осигурителен стаж по КСО. До 31.12.1999г. е в сила Правилника за
категоризиране на труда при пенсиониране, който определя съответните длъжности,
производства и предприятия, трудът на които се причислява към отделните
категории. В § 2 от ПМС № 75/ 1998г. за отменяне на ПКТП е предвидено, че
трудовият стаж при пенсиониране на работниците и служителите, придобит до 31
декември 1999 г. включително, се зачита от съответната категория по действащия
до тази дата Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране. Съответно
след 01.01.2000г. е в сила Наредбата за категоризиране на труда при
пенсиониране.
Работните места и видовете
дейности и производства, които служат като основание за зачитане на положения
на тях труд като осигурителен стаж от първа или втора категория, са изброени
изчерпателно в съответните точки от ПКТП (отм.) и в НКТП. Въз основа на тази
нормативна регламентация следва извода, че причисляването на даден труд към
първа или втора категория за целите на пенсионното осигуряване предполага две
възможности. Първата е лицето да е заемало длъжност и да е било с място на
работа, които са изрично нормативно определени като такива от съответната
категория и само формалното наличие на които презюмира
тежестта и вредността на полагания труд. Втората възможност е законодателно
установена в общите разпоредби на т.67 от ПКТП (отм.) и се изразява в правото
да се докаже по съответния ред, че макар и да не е положен на длъжност и в
отрасъл на производството, посочени в правилника, трудът е бил със същата
вредност и тежест като на работещите на тези длъжности и в тези отрасли.
Няма спор между страните по
делото, че основната дейност на осигурителя “Г.” ЕАД (преди ИПП “Водпроект”) през спорния период е била строителна и геоинженерингова дейност, в т.ч. сондиране, хидрогеоложки и
инженерногеоложки проучвания, поради което трудът на всички
заети в тези дейности строително-монтажни работници е от втора категория труд
съгласно т.26 от ПКТП (отм). По силата на чл.67, ал.2
от ПКТП (отм.) работници и инженерно-технически персонал, независимо от
отрасловата си принадлежност, ползуват категорията труд при пенсиониране,
определена за цеховете, заводите, площадките и другите обекти в раздели І и ІІ
на правилника за времето, през което работят на тях. Безспорно е от данните по
делото, че през процесния период жалбоподателят е работил
на длъжността “шлосер по ремонт на машинни съоръжения”, която не попада сред
категориите длъжности по т.26 от ПКТП (отм.), но е безспорно също така от заключението
на вещото лице по втората СИЕ, че през този период той е фигурирал в изплащателните ведомости на отдел “Машинно сондажен - Северна
България” наред с длъжности като сондьор, ръководител група, сменен майстор. Основните
функции и задължения на длъжността шлосер включват монтиране, регулиране,
изпитване, поддръжка и ремонт в съответствие с техническите условия на
съоръжения, машини и оборудване, обезпечаващи същинските сондажни дейности. С оглед
на това и с оглед на спецификата на процесите на сондиране и сондажната техника
следва да се приеме, че жалбоподателят е изпълнявал длъжността си на същите
площадки и обекти, на които са осъществявали функциите си и
строително-монтажните работници по т.26 от ПКТП (отм.), аргумент за което е и
вписването му в изплащателните ведомости на машинносондажния отдел, а не на някой друг отдел, поради
което и на основание чл.67, ал.2 от ПКТП (отм.) положеният от него труд през
този период следва да се причисли към втора категория труд, независимо от
отрасловата принадлежност на упражняваната професия. При това положение
неправилно и незаконосъобразно административният орган е приел, че трудовият
стаж на жалбоподателя като шлосер не е придобит при условията на втора
категория труд и следва да се квалифицира като осигурителен стаж от трета
категория труд.
Неправилно и незаконосъобразно административният орган е отказал да зачете
от втора категория труд и стажът на жалбоподателя като шофьор за периодите 14.06.1982
г. – 01.02.1984 г. ; 01.01.1985 г. – 31.10.1986 г. ; 01.01.1987 г. – 01.10.1987
г. и 21.01.1988 г. – 01.12.1993 г. От доказателствата по делото, в т.ч. и от
изслушаните по делото и неоспорени от страните СИЕ и СТЕ се установява по
безспорен и категоричен начин, че през всички тези периоди К. е управлявал
товарни автомобили или състав от ППС по смисъла на §6, т.20, във вр. т.17 от ДР на ЗДвП (товарен автомобил марка Краз 257 Б1 с рег. № АМ 4769, товарен автомобил с марка
Шкода Мадара МТ4 с рег. № АП 5683, свързан с ремарке с рег. № ДК № АЕ0978,
както и влекач тръбовоз марка Урал 4320 с рег. № ТХ
2654, придружен с ремарке с рег. № ТХ 4717АР), които са с товароносимост
(товароподемност) над 12 тона, поради което и на основание чл.53а от ПКТП (отм.)
придобитият от него стаж на тази длъжност следва да се квалифицира от втора
категория труд. Ето защо, като е причислил този стаж към трета, а не към втора
категория труд, без да извърши каквато и да е проверка какво представляват
изписаните цифри в разплащателните ведомости, дали не са регистрационни номера
на МПС и на какви МПС принадлежат тези регистрационни номера, при положение че
единият номер има буквено означение “Тх” и заедно с
другия номер “56-83” се повтаря и в разплащателните ведомости за стажа, който е
признат от втора категория труд, административният орган е допуснал съществено
процесуално нарушение на чл.35 и чл.36 от АПК, което е довело до неизяснена
фактическа обстановка и непълнота на доказателствата, а оттам и до неправилно
приложение на материалния закон.
Независимо обаче от неправилното категоризиране на труда на длъжността
“шлосер” и “шофьор” за спорните периоди, посочени в описа на осигурителния стаж,
административният орган правилно е отказал отпускане на лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст дотолкова, доколкото от заключението на вещото лице по втората съдебноикономическа експертиза се установява, че макар и
осигурителният стаж от втора категория труд да е повече от 15 години (15 години
01 месец и 13 дни) и жалбоподателят да е навършил минимално изискуемата възраст
от 58 години 02 месеца съгласно чл.69б, ал.2, т.2 от КСО, няма необходимият
сбор от осигурителен стаж и възраст от 100 точки към датата на подаване на
заявлението – 05.07.2018 г., което изключва приложението на преференциалния
режим на пенсиониране при условията на чл.69б, ал.2 от КСО. Не са налице и
предпоставките за пенсиониране при условията на чл.68, ал.1 - 2 от КСО поради
липса на изискуемата възраст – навършени 64 години и 01 месец към датата на
заявлението ( изискуемият стаж от 38 години и 06 месеца е достигнат с оглед на
заключението на вещото лице по втората СИЕ, че ако осигурителният стаж на
длъжността “шлосер” и “шофьор” съгласно записванията в разплащателните
ведомости бъде признат от втора категория труд и приравнен към трета категория
труд, общият осигурителен стаж на жалбоподателя възлиза на 40 години 03 месеца
и 14 дни ), поради което правилно е отказано отпускане на лична пенсия за
осигурителен стаж и възраст и на това основание.
От всичко изложено дотук се налага изводът, че оспорените актове са правилни
като краен правен резултат и жалбата срещу тях следва да бъде отхвърлена като
неоснователна.
Съобразно изхода от спора и на основание чл.143, ал. 4 от АПК на ответника следва
да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева съобразно разпоредбите на чл.78, ал.8 от ГПК, чл.37 от ЗПП и чл.24 от НЗПП. С оглед на обстоятелството, че искането за
разноски е ограничено само до присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, а не и на разноски за свидетели и вещи лица, такива не следва
да се присъждат на ответната страна.
Водим от изложеното, както и на
основание чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.Д.К.
с ЕГН ********** *** срещу решение № 12/31.05.2019г. на директора на ТП на НОИ
- Добрич, поправено с решение № 14/01.07.2019г. на директора на ТП на НОИ –
Добрич, с което е отхвърлена жалбата му срещу разпореждане № **********/03.04.2019г.
на ръководител „ПО” при ТП на НОИ – Добрич, с което му е отказано отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст при условията на чл.69б, ал.2 и
чл.68, ал.1-2 от КСО.
ОСЪЖДА П.Д.К. с ЕГН ********** *** да
заплати на ТП на НОИ – Добрич сумата от 100 лева, съставляващи разноски за юрисконсултско възнаграждение за първата инстанция.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред
Върховния административен съд на Република България в четиринадесетдневен срок
от съобщаването му на страните.
Административен
съдия :