№ 330
гр. София, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XII ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично
заседание на деветнадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ани З.а
Членове:Доротея Кехайова
Теодора Анг. Карабашева
при участието на секретаря Богданка Н. Гешева
в присъствието на прокурора Д. С. З.
като разгледа докладваното от Ани З.а Въззивно наказателно дело от общ
характер № 20221100600888 по описа за 2022 година
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
С присъда от 01.12.2021 г. по НОХД № 14906/2021 г. на СРС, НО, 20 състав,
подсъдимият ЕМ. В. Б. е признат за виновен за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 от
НК и е осъден на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, изпълнението на
което е отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК за срок от три години.
С присъдата подсъдимият е осъден на основание чл. 343г вр. чл.37, ал.1 т.7 от НК и
на наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, като съдът и
приспаднал от срока, времето, през което подсъдимият е бил лишен от това право по
административен ред, съгласно Заповед № 2475/12.09.2021 г. на О“ПП“ - СДВР.
Срещу присъдата е постъпила жалба от защитата на подсъдимия с искане за отмяна й
като неправилна, незаконосъобразна и несправедлива и постановяване на нова от въззивния
съд, с която да бъде намелен размера на наказанието на подсъдимия. След запознаване с
мотивите към присъдата е постъпило допълнение към жалбата , в което подробно се излагат
съображения в подкрепа на искането за намаляване на размера на наказанието. Направено е
оплакване , че съдът при индивидуализация на наказанието не е взе предвид всички
многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства.
Настоящият състав, по реда на чл. 327 от НПК, прецени, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налагат разпити на подсъдимия, свидетели и/или
изслушване на експертизи.
В съдебно заседание пред въззивния съд защитникът на подсъдимия – адв. В., счита
първоинстанционната присъда за неправилна и незаконосъобразна единствено в частта,
касаеща размера на наказанието, поради което моли същото да бъде намалено по
1
изложените в жалбата и допълнението към нея съображения.
Представителят на СГП оспорва жалбата. Намира присъдата за правилна и
законосъобразна, постановена въз основа на анализ на всички доказателства и при правилно
определен размер на наложеното наказание.
Подсъдимият Б., в своя защита, поддържа казаното от защитника си. В
предоставеното му право на последна дума моли ако може да няма присъда.
Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата и допълнението към нея,
както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след като в съответствие с
правилата на чл. 313 и чл. 314 от НПК, провери изцяло правилността на атакувания съдебен
акт, намери, че не са налице основания за неговата отмяна или изменение, поради следните
съображения:
Производството по делото е протекло по реда на съкратеното съдебно следствие
съгласно разпоредбата на чл. 371, т. 2 НПК, поради което фактическата обстановка е
изяснена при условията на чл. 373, ал. 3 НПК въз основа на самопризнанието на подсъдимия
Б. на фактите в обстоятелствената част на обвинителния акт и на доказателствата, събрани в
досъдебното производство, които го подкрепят. Въз основа на така направеното
самопризнание, подкрепено от събрания доказателствен материал, районният съд е
направил правилни фактически изводи, които СГС споделя изцяло и приема за установено
от фактическа следното:
Подсъдимият ЕМ. В. Б. е роден на **** г. в гр. София, българин, с българско
гражданство, със средно образование, работи в „Стомана-Перник“, неженен - живее на
семейни начала, неосъждан, с адрес в гр. Бухово, ж.к. ****, ЕГН **********.
През нощта на 11/12.09.2021 г. П.Д.М. и И.К.И. - служители при 05 РУ-СДВР,
изпълнявали служебните си задължения, като около 01.45 часа се намирали в обслужваната
от тях територия в гр. Бухово, на ул. „Никола Бонев“ срещу № 8, по която по същото време
ЕМ. В. Б. управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Опел Вектра“ с peг. №
**** с посока на движение от ул. „Борча“ към ул. „Чучура“. Полицаите М. и И. го спрели за
извършване на полицейска проверка, при която те усетили, че той лъхал на алкохол и се
движел несигурно, поради което тези полицейски служители поискали съдействие от
дежурен екип на О „ПП“- СДВР, който да изпробва водача за употреба на алкохол. На място
пристигнали дежурните тогава служители при О „ПП“-СДВР - Н.С.С. и О.А.В., които
изпробвали Б. с техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с № ARNJ 0019, проба № 1159,
като резултатът бил 1,87 промила в издишаното количество въздух, поради което и на
същия бил съставен АУАН № 447187/12.09.2021 г. за нарушение на чл.5,ал.3,т.1 от ЗДвП,
подписан от него без възражения. На Б. бил издаден талон за изследване №
080921/12.09.2021 г., след което той бил съпроводен до УМБАЛ „Св. Анна“ за извършване
на медицинско изследване и вземане на кръв за такова. Във взетата проба кръв на Б., при
извършеното във ВМА химическо изследване /Протокол № 6154/15.09.2021 г./ било
установено наличие на алкохол /етанол/ в концентрация 1,84 g/L на хиляда. На 12.09.2021 г.
ЕМ. В. Б. бил задържан по ЗМВР - за срок до 24 часа, в 05 РУ-СДВР. На 12.09.2021 г. била
издадена против ЕМ. В. Б. и връчена му Заповед за ППАМ № 2475/12.09.2021 г., на
полицейски орган при О „ПП“-СДВР, с която му било наложено временно отнемане на
СУМПС.
Изложената фактическа обстановка се установява от направеното от подсъдимия на
осн. чл. 371, т. 2 от НПК самопризнание, което се подкрепя от събраните в хода на
досъдебното производство доказателства и доказателствени средства, както следва:
показанията на свидетелите П.Д.М., И.К.И., Н.С.С. и О.А.В.; Заповед за прилагане на ПАМ
№ 2475/12.05.2021 г.; АУАН № 447187/12.09.2021 г.; разпечатката от паметта на техническо
средство Алкотест дрегер 7510 с № ARNJ0019, тест № 1159/12.09.2021 г.; доказателствата за
техническата годност на техническото средство; протокол от химическо изследване за
определяне концентрацията на алкохол в кръвта; талон за изследване № 080921/12.09.2021
2
г.; Заповед за задържане по ЗМВР за срок до 24 часа; протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол; справката-картон на водача Б.;
справката за съдимост на Б., и останалите писмени доказателства.
Както правилно е посочил районният съд, доказателството по делото са
непротиворечиви и в пълнота изясняват описаната в обвинителния акт фактическа
обстановка.
Обосновано СРС се е доверил на показанията на на свидетелите П.Д.М., И.К.И.,
Н.С.С. и О.А.В., които са обективни, последователни, незаинтересовани, непротиворечиви и
взаимнодоппълващи се. Резонно е кредитирано заключението на изготвената химическа
експертиза, тъй като е пълно, ясно и даващо компетентен и обоснован отговор на въпросите,
за които се изискват специални знания. Този състав също се довери и на писмените
доказателства и доказателствени средства по делото, които допринасят за изясняването на
обективната истина. При това правилно първоинстанционният съд се е доверил
самопризнанието на подсъдимия, тъй като се подкрепя от събраната на досъдебното
производство доказателствена маса.
На базата на възприетите фактически обстоятелства и след анализ на събраните по
делото доказателства и прецизното им изследване, първоинстанционният съд е стигнал до
верен извод от правна страна, че подсъдимият Б. е извършил от престъплението, за което му
е повдигнато обвинение.
Съставът на СРС, разглеждащ наказателното дело, е извършил прецизен правен
анализ за наличието на всички съставомерни признаци от обективната и субективната
страна на състава по чл. 343б, ал. 1 от НК, като този анализ изцяло се споделя от настоящия
съдебен състав, поради което и не се налага неговото преповтаряне или допълване.
Категорично се установи от обективна страна, че на инкриминираната дата
подсъдимият Б. е управлявал моторно превозно средство - лек автомобил „Опел Вектра“ с
per. № ****, с концентрация на алкохол в кръвта си над 1,2 на хиляда, а именно - 1,84 на
хиляда, установено по надлежния ред.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вината пряк
умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си – че
управлява лек автомобил следупотреба на алкохол, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал настъпването им.
Поради изложеното, правилно подсъдимият ЕМ. В. Б. е признат за виновен в
извършването на престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК.
Основният спорен въпрос, поставен на вниманието на втората инстанция, е
релевираното с жалбата възражение за неправилност и незаконосъобразност на наложеното
наказание.
С оглед процедурата, по която се е развило съдебното следствие по делото - чл.371,
т.2 от НПК, съдът е обвързан от нормата на чл. 58а от НК по отношение на наказанието,
което може да наложи на подсъдимия. Съгласно посочената разпоредба съдът следва да
определени на подсъдимия наказание лишаване от свобода, което на свой ред да редуцира
съобразно правилата предвидени в чл. 58а, ал. 3 от НК, а когато едновременно са налице
условията по ал. 1 - 3 и условията на чл. 55 НК, съдът прилага само чл. 55 НК, ако е по-
благоприятен за дееца.
При индивидуализацията на наказанието, правилно като смекчаващи отговорността
обстоятелства са отчетени чистото съдебно минало на подсъдимия, доброто процесуално
поведение, както и декларираната му увереност, че занапред няма да повтори нарушението,
а като отегчаващо такова – наличието на предходни нарушения на правилата за движение по
пътищата. Противно на доводите на защитата, основателно дълбокото разкаяние за
извършеното и добрите харктеристични данни за подсъдимия не са ценени като основания
за налагане на по-леко наказание, тъй като такива не са събрани по делото и същият не е
изразил съжаление за стореното. Въззивният съд не взе предвид като смекчаващо
3
обстоятелство и направеното самопризнание, доколкото последното е обусловило
приложението на диференцираната процедура по чл. 371 и сл. от НПК и определяне на
наказанието при условията на чл. 58а от НК, като намира изложените в жалбата възражения
за неоснователни.
При така посоченото съотношение, настоящият състав намира, че неправилно
първоинстанционният съд е преценил, че в случая са налице множество смекчаващи
отговорността обстоятелства, които да сочат, че и най-лекото предвидено в закона наказание
се явява несъразмерно тежко и обуславящи приложението на чл. 55 от НК. Независимо от
това приложената от СРС разпоредба на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК се явява по-благоприятна,
доколкото предвижда определяне на наказанието под предвидения в закона минимум,
следователно въззивният съд не разполага с възможността да определи наказанието при
условията на чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54 от НК, тъй като делото пред СГС е образувано
единствено и само по жалба на защитата и би се нарушила забраната за влошаване на
правното положение на подсъдимия, без наличието на съответен протест. Предвид
изложеното обаче настоящият състав счита, че предложеното от защитата наказание от три
месеца лишаване от свобода не отговаря на изискването наказанието да бъде справедливо,
необходимо и достатъчно да окаже необходимото въздействие върху подсъдимия и
останалите членове на обществото, поради което не са налице основания за намаляване на
неговия размер.
В отговор на релевираните в жалбата съображения следва да бъде отбелязано, че
първата инстанция е определила наказанието при по-благоприятните условия на чл. 55 от
НК, като не е наложила и едно от кумулативно предвидените наказания – „глоба“, поради
което не може да бъде споделена позицията, че не са съобразени всички смекчаващи
отговорността обстоятелства. С оглед гореизложеното наложеното наказание „лишаване от
свобода“ за срок от 6 месеца следва да бъде потвърдено, а искането на защитата за
намаляване на наказанието - да бъде оставено без уважение.
Правилно, при наличието на предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, съдът е отложил
изпълнението на наложеното наказание за изпитателен срок от три години, като настоящата
инстанция намира, че за постигане на целите на наказанието не се налага ефективното му
изтърпяване.
Законосъобразно на основание чл. 343г от НК на подсъдимия е наложено и
кумулативно предвиденото наказание – „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от
шест месеца. Основателно е приспаднато времето, през което СУМПС е било отнето по
административен ред със ЗППАМ № 2475/12.09.2021 г.
При извършената служебна проверка на основание чл. 314 НПК, въззивният съдебен
състав не установи допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените,
водещи до отмяна или изменение на атакувания съдебен акт.
Така мотивиран и на основание чл. 334, т. 6 вр. чл. 338 от НПК, Софийски градски
съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 01.12.2021 г., постановена по НОХД № 14906/2021 г.
по описа на СРС, НО, 20 състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5