№ 22775
гр. София, 16.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
при участието на секретаря ВИКТОРИЯ С. ИВАНОВА ДОКОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20221110112723 по описа за 2022 година
Предявен е по реда на чл. 422 ГПК иск с правно основание чл. 79, ал. 1,
предл. първо ЗЗД вр. с чл. 266, ал. 1 ЗЗД.
Образувано е по искова молба на „....“ АД срещу „....“ ЕАД, за признаване за
установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 5000 лева, представляваща част
от вземане с общ размер от 76 764,43 лева – цена за услугата „дялово разпределение“
на топлинна енергия между клиентите в сграда етажна собственост или сграда с
повече от един клиент в гр. София за отоплителен сезон 2020/2021, дължима на
основание раздел III, т.3.2 и т.3.3 от Договор № .../03.06.2020 г., сключен по общи
условия за извършване на услугата „дялово разпределение“ по чл. 139в ЗЕ, за която
сума е издадена фактура № .../04.11.2021 г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение 17.12.2021 г. до
окончателното плащане, за която сума е издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 72429/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 161 състав.
Ищецът „....“ АД твърди, че между него като изпълнител и „....“ ЕАД като
възложител е сключен Договор .../ 03.06.2020 за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия между клиентите в сградата етажна собственост
или в сграда с повече от един клиент в град София. По силата на раздел III, т. 3.2 и т.
3.3 от договора възложителят заплаща извършената услуга въз основа на броя
обслужвани имоти и броя средства за дялово разпределение в тях, като плащането се
извършва съгласно разпоредбата на чл. 38 от Общите условия. Стойността за
обслужване на партида за всеки отчетен период се заплаща на 12 месечни вноски,
всяка от които се определя като 1/12 от цената за дейността, коригирана с броя на
партидите съобразно данни на констативен протокол по раздел IV, т.15 от подписания
договор. Стойността за обслужване на уредите за дялово разпределение се определя
след подписване на Констативен протокол за месечен обмен на данни за месец април
1
на текущата година, като така определената стойност се заплаща на шест равни
месечни вноски, считано от месец юни на текущата година за периода по раздел II, т. 2
и т. З на Договора. По силата на чл. 38, ал. 1 от Общите условия на „....“ ЕАД
последното заплаща на търговеца сумата за услугата по начин, определен в договора
срещу приемо-предавателен протокол, подписан за извършен месечен обмен на данни
и издадена фактура от търговеца. Съгласно чл. 38, ал. 2 от тези общи условия „....“
ЕАД извършва плащане в срок от 30 дни от издаване на фактурата. На 10.05.2021 г. е
съставен и подписан между страните Констативен протокол по т. 3.2 и т. 3.2 от Раздел
III. На 09.11.2021 г. ищецът изпратил до ответника напомнително писмо за извършване
на разплащане по издадените фактури с настъпил падеж за плащане. След изпращане
на писмото ответникът погасил всички посочени в писмото фактури, с изключение на
фактура ...725/ 04.11.2021, с падеж 03.12.2021 г. Поддържа се на 15.11.2021 г. страните
да са подписали и констативен протокол за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г., в
който изрично са потвърдили, че няма допуснати грешки, че не е предоставена
невярна информация и че всички задължения, за които е предвидена санкция за
неизпълнение за ищеца са изпълнени точно и в срок. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответника „....“ ЕАД, с който оспорва иска като неоснователен. Не
оспорва обстоятелството, че междустраните е налице договор при общи условия №
.../03.06.2020 г., с който дружеството е възложило на „....“ ЕАД, да извършва услугата
дялово разпределение на топлинна енергия по смисъла на чл.139, ал.2 във вр. с ал. 1
ЗЕ. Твърди се, че в периода на същия отоплителен сезон, за който се претендира
плащането, служители на ищеца са извършили неправомерно смяна на индивидуални
топломери и водомери по време на вече започнал отоплителен сезон в сграда, която
„....” ЕАД обслужва в качеството си на топлинен счетоводител. Твърди се, че
подмяната на уредите е констатирана, след като служител на дружеството посещава
адреса, за да извърши годишен отчет на топломерите и водомерите за изготвяне на
изравнителните сметки на клиентите за отоплителен сезон 2020/2021 г. В сградата -
етажна собственост, която е тип затворен комплекс, находяща се на адрес ж.к. „...., са
сменени 184 броя топломера от общо 254 броя и 232 броя водомери за топла вода от
общо 254 броя. Собствениците от сградата на свикано Общо събрание са избрали да
закупят топломери и водомери от „....” АД и съответно са избрали фирмата да
извършва дяловото разпределение в сградата, но от „....“ АД не са входирали в „....“
ЕАД документи за смяна на фирмата за дялово разпределение за горепосочения адрес,
както и не са предоставени и монтажни протоколи и водомерни справки от смяната на
уредите така, както се изисква по регламент. Ответникът твърди, че е налице
неизпълнение на задълженията на ищеца по т. 1, т. 2, т. 3 и т. 4.2 от Приложение № 4,
неразделна част от сключения между страните договор. Поради това, на основание
раздел VII, т. 1 от договора ищецът дължи на ответника неустойка в размер на 100
лева на ден за всяка сграда етажна собственост за всеки ден забава за предоставянето
на информация. Така за закъснението за уведомяване за сграда на адрес: .... се дължи
неустойка за времето от 24.11.2020 г. (датата на монтажа на уредите) до 02.08.2021 г.
(предоставянето на необходимите документи за избор на ново ФДР), за вх. 2 - за
времето от 24.11.2020 г. до 02.08.2021 г., за вх. 3 - от 26.11.2020 г. до 02.08.2021г. и за
вх. 4 - от 25.11.2020 г. до 02.08.2021 г., в общ размер на 99 700 лева. Ответникът излага
твърдения, че е изпратил на ищеца покана за доброволно изпълнение и справка за
начислена неустойка по договора, сключен между страните и едва след получаване на
горните документи, в дружеството-ответник е получено цитираното в исковата молба
напомнително писмо от 09.11.2021 г. Излага доводи, че след размяна на
2
кореспонденцията между страните, на основание чл.103 и 104 ЗЗД, с писмо № П-
13874, „....“ ЕАД е направило изявление за прихващане, като с дължимата неустойка в
размер на 99 700 лева, е прихванало сумата от 76 764.43 лв., начислена по фактура №
...725/04.11.2021г. Ответникът твърди, че след направеното изявление за прихващане
ищецът „....“ АД е предявил срещу „....“ ЕАД отрицателен установителен иск, че не
дължи начислената неустойка, и по спора е образувано т.д. № 2810/2021 г. по описа на
Софийски градски съд, Търговско отделение. Предвид изложеното, моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен, тъй като
вземането, предмет на иска е погасено чрез прихващане. В условията на евентуалност
прави възражение за прихващане на претендираното с исковата молба вземане със
сумата от 99 7000 лева.
С молба от 27.09.2024 г. ответникът „....“ ЕАД заявява, че е заплатил на ищеца
исковата сума, представляваща част от цяло вземане по фактура № ...725/ 04.11.2021 г.
в общ размер на 76764,43 лв., с оглед на което взема становище за признание на иска.
Моли сторените в производството разноски да бъдат възложени на ищеца.
Ищецът в свое становище от 17.10.2024 г. намира искането на ответника за
неоснователно. Счита, че плащането е станало в хода на производството, като
ответникът е станал повод за завеждане на делото.
В съдебно заседание ищецът прави искане за присъждане на законната лихва в
размер на 1557,42 лв., начислена за периода 17.12.2021 г. до 31.07.2024 г. върху
платената на 31.07.2024 г. главница в размер на 5000 лв., както и поддържа искането си
за присъждане на разноски.
Ответното дружество „....“ ЕАД, чрез процесуалния си представител, отправя
искане законната лихва да не бъде присъждана с оглед направеното признание, като
разноските бъдат присъдени в тежест на ищеца.
Съдът, като обсъди доказателствата, достигна до следните фактически и
правни изводи:
От приобщеното ч.гр.д. № 72429/2021г. по описа на СРС, 161 състав, се
установява, че по заявление от 17.12.2021г. ищецът е поискал издаване на заповед по
чл.410 ГПК срещу ответника сумата 5000 лв., ведно със законната лихва за период от
17.12.2021 г. до окончателното й плащане-част от вземане с общ размер 76 764,43 лв.-
цена на услуга за дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в
сградата етажна собственост или в сграда с повече от един клиент в град София за
отоплителен сезон 2020-2021 г. по т.3.2. и 3.3. от Раздел III на Договор №.../03.06.2020
г. при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия по чл.139в ЗЕ съгласно фактура №...725/04.11.2021 г. с падеж 03.12.2021 г. Въз
основа на заявлението била издадена заповед от 13.01.2022г., с която съдът е
разпоредил длъжниците да заплатят на кредитора претендираните суми. В срока по чл.
414 ГПК е постъпило възражение от длъжника „....“ ЕАД, поради което с
разпореждане съдът е дал указания на ищеца по чл.415, т.1 ГПК, в изпълнение на
които в срок е предявен настоящият иск. Ето защо настоящото производство е
допустимо.
С доклада по делото съдът е обявил на основание чл. 153 ГПК във връзка с чл.
146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
следните обстоятелства: 1) че между тях е налице Договор при общи условия №
.../03.06.2020г., с които ответникът „....“ ЕАД е възложил на ищеца „....“ ЕАД, да
извършва услугата „дялово разпределение“ на топлинна енергия; 2) че ищецът е
3
извършил възложените му дейности за отоплителен сезон 2020/2021 г., 3) че за
начислените по договора от ищеца на ответника суми като възнаграждение за
извършване на услугата „дялово разпределение“ за отоплителен сезон 2020/2021 г. е
издадена фактура № ...725/ 04.11.2021 г., както и 4) че ответникът е погасил изцяло
задължението си по процесната фактура на 31.07.2024 г.
Не е спорно между страните, а и от ангажираните доказателства се установява,
че с влязло в сила на 25.04.2024 г. решение по т.д. № 52/2023 г. по описа на САС, с
което е потвърдено решение № 1279/14.11.2022г. по т.д. № 2810/2021 г. по писа на
СГС, е признато за установено по иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 92,
ал. 1 ЗЗД, предявен от „....” АД срещу „....” ЕАД, че „....” АД не дължи на „....” ЕАД
сума в размер на 99 700 лв. /деветдесет и девет хиляди и седемстотин лева/,
представляваща неустойка за забава, дължима за периода от 24.11.2020 г. до 02.08.2021
г. на основание раздел VII, чл. 1 от договор № .../ 03.06.2020 г., сключен между „....”
ЕАД и „....“ АД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия
по чл. 139в от Закона за енергетиката, поради неизпълнение на задълженията на „....“
АД по този договор да не извършва смяна на индивидуални толпломери и водомери в
сгради, които „....” ЕАД обслужва като топлинен счетоводител, по време на вече
започнал отоплителен сезон по отношение на уредите, монтирани в четири броя
сгради в режим на етажна собственост на адреси: гр. София, ж.к. ...., както и при
извършване на такава смяна да представи на „....” ЕАД документи за това.
С оглед на горните факти настоящият състав приема, че ищецът с оглед
разпределената му доказателствена тежест е доказал, че е изпълнил точно и в срок
възложените му дейности с договор № .../03.06.2020г. за отоплителен сезон 2020/2021.
Безспорно с оглед направеното признание от страна на ищеца, се установява, че
ответникът е погасил изцяло претендираното от ищеца вземане в размер на 5000 лв.,
представляващо част от цяло вземане от 76764,43 лв. по процесната фактура.
Предвид горното и на основание чл. 235 ГПК съдът приема, че вземането за
главница на ищеца е погасено изцяло в хода на процеса, с оглед на което предявеният
иск с правно основание чл. 79, ал. 1, предл. 1 вр. чл. 266 ЗЗД следва да бъде отхвърлен.
Ищецът претендира присъждането на законната лихва върху това вземане за
периода от датата на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане.
Безспорно е, че заявлението е депозирано на 17.12.2021 г., както и че процесната
главница е изцяло заплатена на 31.07.2024 г.
Изплатената в хода на производството сума по главния дълг принципно се
дължи ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на исковата
молба/заявлението по чл. 410 ГПК до окончателното плащане, така както е заявена.
Това е периодът, в който кредиторът е претърпял вреди от неизпълнението и по
отношение на който претенцията е доказана по основание. В случая, съдът при
използване на общодостъпен онлайн калкулатор, изчисли същата по реда на чл. 162
ГПК, на сумата от 1557,42 лв., така, както я претендира и ищецът. Посочената сума не
е заплатена от ответника към датата на приключване на съдебното дирене пред
настоящата инстанция, поради което настоящият състав намира, че това искане е
основателно и следва да бъде уважено, като на ищеца бъде присъдена законната лихва
в размер на 1557,42 лв., начислена за периода от 17.12.2021 г. до окончателното
плащане – 31.07.2024 г. върху заплатената в хода на процеса главница от 5000 лв.
По разноските:
При определяне на разноските не следва да се вземе предвид отхвърлянето на
4
исковете поради извършеното в хода на процеса плащане, тъй като отговорността за
разноски се основава на идеята за санкциониране на неоснователното възбуждане на
съдебния процес, поради което и отговорност за разноски следва да възникне всякога,
когато страната неоснователно е отричала/претендирала съдебно предявеното право. В
случая се установи бездействие на ответника въпреки изпадането му в забава, довело
до пренасяне на спора в съда. Съдът е длъжен да отчете извършеното в хода на
процеса плащане само във връзка с постановяване на решение относно дължимостта
на дълга, но не и при определяне тежестта за разноските. Доколкото ответникът е дал
повод за завеждане на делото – ответникът е подал възражение срещу издадената
заповед за изпълнение и е извършил плащане на претендираните вземания едва в хода
на настоящото производство, същият следва да бъде осъден да заплати сторените
разноски. В случая съдът отчита и развилото се производство по т.д. № 2810/2021 г. по
описа на СГС, както и че плащането по делото е постъпило, след неговото
приключване, т.е. повече от две години и половина след иницииране на настоящия
спор. Дължимите разноски в исковото производство са в общ размер на 690 лв., от
които платена държавна такса в размер 100 лв. и адвокатско възнаграждение в размер
на 590 лв. Наред с това в заповедното производство са доказани разноски в размер
общо на 505 лв., от които 100 лв. заплатена държавна такса и 405 лв. адвокатско
възнаграждение. Съдът намира, че посочените разноски са дължими и следва да се
присъдят в полза на ищеца.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422 ТПК от „....“ АД, ЕИК .... срещу
„....” ЕАД, ЕИК ...., иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.266 ЗЗД, за
признаване за установено, че „....” ЕАД, ЕИК .... дължи на „....“ АД, ЕИК .... сумата от
5000 лв., представляваща част от вземане с общ размер 76 764,43 лв. - цена на услуга
за дялово разпределение на топлинна енергия между клиентите в сградата етажна
собственост или в сграда с повече от един клиент в град София за отоплителен сезон
2020-2021 г. по т.3.2. и 3.3. от Раздел III на Договор №.../03.06.2020 г. при общи
условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по
чл.139в ЗЕ съгласно фактура №...725/04.11.2021 г. с падеж 03.12.2021 г., за която сума е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 72429/2021 г. по описа на
СРС, 161 с-в, поради извършено погасяване чрез плащане в хода на производството.
ОСЪЖДА „....” ЕАД, ЕИК .... да заплати на „....“ АД, ЕИК .... сумата от
1557,42 лв. – законна лихва върху претендираната и платена в хода на производството
главница от 5000 лв., считано от подаване на заявлението по чл. 410 ГПК – 17.12.2021
г. до окончателното плащане на 31.07.2024 г., както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК
сумата от 690 лв. разноски в настоящото производство, както и сумата от 505 лв. –
разноски по ч.гр.д. № 72429/2021 г. по писа на СРС, 161 с-в.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5